Спаска Митрова се тревожи за детето си – кой вижда нещо ненормално в това?

Пламен Павлов* коментира решението на Македонския съд, който иска психиатрична експертиза на българката Спаска Митрова

Отминалата 2009-та година направи известна една млада българка – Спаска Митрова от градчето Гевгелия в Република Македония. Спаска е от семейство, което пази българското си самосъзнание и традиции. Тя завършва английска филология в Благоевград, записва се в патриотичната организация “Радко” (наречена така по един от псевдонимите на легендарния Ванчо Михайлов), подава документи за българско гражданство. Всичко това не би било проблем в никоя демократична държава. Направеното от Спаска, още повече нейното мислене, не се харесват на официалните власти в Македония. Не се нравят и на нейния бивш съпруг – потомък на сръбски колонисти, възпитан, че по-страшно нещо от “Бугария” и “бугарите” на този свят не съществува… Това е и една от причините за развода, за безотговорното и безчовечно поведение на този обичан някога от Спаска човек.

Нещата не свършват със семейната драма. В противоречие с елементарните човешки права през юли 2009 г. македонски съд изпрати Спаска Митрова в затвора! Това узаконено беззаконие предизвика протести в България, в Македония, сред българите по света. Последва активност и от страна на правителството, включително на премиера Бойко Борисов. Заради своето достойнство на българка и майка Спаска Митрова е удостоена с отличието “Св. Злата Мъгленска” за българка на 2009-та година от Държавната агенция за българите в чужбина.

Въпреки че беше освободена “за добро поведение”, Спаска Митрова от месеци е лишена от малката си дъщеря Сузана. На 27 януари 2010 г. районният съд в Гевгелия премина всякакви граници – насрочи психиатрична експертиза, която да прецени дали Спаска е в състояние да се грижи за малката Сузана! Така детето може бъде предадено “законно” на баща му, а неудобната и непокорна “бугарка” да бъде изпратена в … психиатрична клиника.

Абсурдите с развитието на “казуса Спаска Митрова” не са един и два…  Със сигурност юристите в Македония, подобно на колегите им навсякъде по света, са културни и мислещи хора. Но защо действията им са подозрително сходни с онези на тоталитарните режими в недалечното минало? В бившия Съветски съюз имаше психиатрични кликини, в които затваряха дисиденти. Беше създадена позорната практика «услужлив» лекар да открива при неудобния на режима «пациент» признаци на шизофрения, «истерия» и т.н. Не искам да вярвам, че Спаска “удобно” ще бъде обявена за невменяема. И че няма да се стигне до евтини трикове като “състояние на тревожност”, “лабилност” и други обтекаеми понятия. Не съм психиатър, обаче познавам лично Спаска Митрова. Единственото, което я отличава от нейните “стандартни” връстници е, че е отделена от детето си и поради това тъжи. Спаска се тревожи за рожбата си – може ли да има нещо по-нормално от това?!

Когато на 21 януари обявихме Спаска Митрова за българка на годината никой от нас, членовете на съставения под егидата на Агенцията за българите в чужбина комитет, не очакваше подобно развитие. Не ми остава нищо друго, освен да призова македонските власти, съдии, психиатри и “възмутени патриоти” да проявят здрав разум. Ако някой в случая има нужда от някаква експертиза, това не е Спаска. Категорично не!

––––

*Пламен Павлов е български историк,  доцент, доктор на науките. Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др.  От юни 2003 г. Пламен Павлов е автор и водещ на предаването за история и култура “Час по България”. В периода 1998–2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. От тогава е неговата идея да има специална награда за българска жена в чужбина – за първи път бе връчена преди седмица  именно на Спаска Митрова и на Костадинка Кунева от Гърция. С негово участие са организирани и проведени мащабни изяви като Световният български събор „Рожен 2000“, съборите в памет на св. Методий (Микулчице, Чехия) и кан Кубрат (Мала Перешчепина, Украйна) и др., разпространението на български вестници в Република Македония и др. Той е автор или съавтор на над 200 студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика и … поезия.