Костадинка Кунева и Спаска Митрова са удостоени с награда „Българка на годината” на Държавната агенция за българите в чужбина
На 21 януари 2010 г. ДАБЧ официално обяви учредяване на награда „Българка на годината”, с която ще отличават наши сънароднички, живеещи в чужбина.
„Това са две българки, които олицетворяват именно това, което символизира и патронът на наградата Св. Злата Мъгленска, а именно отстояване на българското, независимо от лични интереси, лични облаги. Всяка една от тях показва по свой начин безкомпромисното отношение в отстояването на българските ценности”, заяви председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.
Официалното обяваване на учредяването на награда „Българка на годината” се състоя в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” в София. И в избора на деня, в който това се случи, и сред личности, които съдействаха начинанието, и в посланието на статуетките, а най-вече в самия избор на отличените за „БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2009” нямаше нищо случайно.
Идеята да има специална награда за българска жена в чужбина е на историка Пламен Павлов, още от времето, когато той ръководи ДАБЧ през периода 1998-2002 гг. „Това отличие е морален жест, който компенсира многобройни други български конкурси, и който поощрява духа на българите”, сподели доц. Павлов в деня на учредяването. А денят 21 януари, в който това стана факт, е един от традиционните женски празници в българския народен календар и се свързва с женското начало. Статуетките са дело на талантливия скулптор Атанас Карадечев, който така се е въодушевил от идеята, че въпреки кратките срокове, е успял да ги направи за деня на обявяването на първите отличени българки.
Годишното отличие на Държавната агенция за българите в чужбина е на името на българската светица Злата Мъгленска и това решение също не е случайно.
Родената около 1775-1780 г. в с. Слатина (Хриси), Мъгленско (Южна Македония, днес в Гърция) красивата девойка е отвлечена от богат местен мюсюлманин, който иска да я вземе за жена. Младата българка е подложена на натиск да се откаже от своята християнска вяра и български род – отначало със съблазнителни обещания и дарове, преминали в систематичен тормоз и грубо насилие. Злата остава непоколебима и пред увещанията на своите роднини, с възмущение отхвърля техните страхове и конформизъм, като е решена да се жертва за спасението и на техните души… В проточилата се месеци лична човешка драма проличава яркото морално превъзходство на българката над нейните мъчители. Св.Злата устоява на безчовечните изтезания и предава Богу дух на 18 октомври 1795 г. Нейният подвиг отеква из цялата българска земя, а и сред останалите православни християни. Църквата я канонизира като мъченица и небесна застъпница на поробените християни. Народът ласкаво я нарича и “Света Златинка”, като тачи в нейно лице както мъченичеството, така и своите копнежи за истинска любов между хората, за справедливост и нравствена чистота.
Организаторите обявиха и регламента за удостояване с награда „Българка на годината”. Предложенията за носителки ще се приемат в ДАБЧ в рамките на една година, от и до 18 октомври – Денят на св. Злата Мъгленска според календара на Българската Православна църква. Правото да номинират българки, живеещи в чужбина, ще имат български дружества и организации зад граница и техните партньори в България, медии в страната и чужбина, инициативни групи. Номинациите ще се разглеждат от Организационния комитет в състав Плавен Павлов – историк, Венелина Гочева – главен редактор на в. „24 часа”, Боряна Христова – директор на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, д-р Ернс Трифун Юде – българин от Германия, изтъкнат дарител и Цветан Томчев – фотожурналист от в. „Труд”. За наградата могат да бъдат предлагани българки, които живеят извън страната и които са се изявили в обществено значими дейности в различни области, защитили са българското достойнство или са дали свой принос в постиженията на културата, изкуството, образованието и други.
„Учредяването на това отличие е израз на
общественото отношение към ролята на българската жена в чужбина. Именно жената, майката, е тази, която пази огнището, българщината и езика. Там, където майката настоява да се запази българското и всичко, свързано с корените, то се запазва. Там, където майката е българка, децата се самоосъзнават като българи. Голяма част от българите в чужбина, отстоявайки това право, се сблъскват с различни обстоятелства, които им пречат, но те проявяват воля, за да продължат да бъдат българи – те и техните семейства”, подчерта Райна Манджукова.
Източник: ДАБЧ
