Около 80 болници в България ще бъдат преструктурирани до средата на 2010 г. Това заяви здравният министър Божидар Нанев преди около три месеца. Болниците в Трън, Кула и Радомир са фалирали и ще бъдат закрити, каза тогава министърът. Той обясни, че бюджетът за здравеопазване за 2010 г. ще бъде намален с около 450 млн. лева.
В последните дни на януари т.г. министър Нанев обяви, че от 1 февруари “21 болници, сред които тези в Радомир, Рудозем, Трън, Годеч, Кула и Царево, ще бъдат закрити, защото не отговарят на критериите на здравната каса”. Те не успели да сключат нито един договор, според справка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Цифрите варират, но се оказва, че е напълно възможно до края на годината над 100 болници да спрат работа, защото са подписали договори за по-малко от 20 клинични пътеки и приходите им ще спаднат драстично.
Министър Нанев твърди обаче, че нямало кампания за закриване на болници. “Ние налагаме стандарти. Който отговори на условията, ще може да сключва договор с НЗОК“. Според него хората още не правели разлика между доболнична и болнична помощ и това била една от причините не всички намерения на сегашния екип на министерството за тези разбира се непопулярни реформи да се разбират добре. Министърът обаче съвсем официално призова местното управление да помисли как да подпомогне заплашените от закриване лечебни заведения.
Ако общинските съвети решат, могат да финансират сами дейността на застрашените болници. Друга възможност е преструктурирането на някои от тях в диагностично-консултативни или медицински центрове или пък в болници за долекуване. В момента обаче няма предвидено финансиране за дейността “долекуване”. Работило се по такава клинична пътека, но повече яснота се очаквало да има след 3-4 месеца, каза Нанев. Според неговия заместник, Валерий Митрев, режели се само сухите клони, живите оставали. Закъсали болници могат да се спасят, ако си сътрудничат помежду си за обмен на кадри, смята зам. министър Митрев. Това можело да стане с консорциуми. Ако общински болници в две съседни области имат пътеки по повече специалности, но нямат по двама специалисти за всяка клинична пътека, могат да се кооперират и да си ги разменят. Условието било принципалът (НЗОК) да е съгласен. Трябва да са спазени и изискванията за качество (приетите наскоро нови критерии на НЗОК т.е.).
Междувременно здравният министър, замeстникът му Митрев и представители на НЗОК започнаха да обикалят малките болници в страната, за някои от които населението беше готово да излезе на протести. Някои кметове като този на гр. Ардино обявиха допълнителна помощ от общината, за да се запази болницата в града.
На свой ред опозицията, в лицето на БСП, обяви поредните опити за реформа в здравеопазването като вредни и хаотични. Депутатът Михаил Миков например заяви, че в момента “се правят хаотични действия, с които обстановката в България става малко хаитянска. Държавата разполага с 1,5 млрд. резерв за здравеопазване, натрупан от предишни години и оставен за тежки моменти, като сегашния. Този резерв не е нито на БСП, нито на Тройната коалиция, нито на премиера Борисов – той е събран от българските граждани”. Ангажиментът за осигуряване на достъп до здравеопазване е на държавата, а не на общините, смятат представителите на левицата. Според тях здравният министър се измъква, той не усеща какво се случва с хората; невзети предвид реални проблеми се крият зад експертна фразеология. От БСП смятат да внесат за разискване в пленарна зала “всички забъркани каши в здравеопазването”.
“Медицината е наука, лекуването – изкуство, а здравеопазването – политика. Това, което се прави сега, е лоша политика”. Това каза наскоро в ефира на Българското национално радио директорът на болницата в гр. Берковица. “Извинете, че се вълнувам – каза още той – но ние направихме, каквото можахме със собствени сили и в момента болницата в Берковица е в добро състояние. Може да нямаме двама кардиолози на щат, на осем часов работен ден, но нямаме и нужда от двама“. (Такава е специфичната картина на пациентските нужди в тази болница, според нейния директор.) Според бившия директор на НЗОК д-р Румяна Тодорова това е реформа, която се прави в интерес на големите болници (където отиват 80 % от средствата за здравеопазване, а пациентите, които се обслужват, са много по-малко като процент) за сметка на малките (където отиваха, поне досега, 20 % от средствата, и където се лекуват доста по-висок процент пациенти).
Ако някоя жител на отдалечено от големите болници населено място получи инсулт, например, докато стигне до място, където да му се окаже специализирана помощ, най-вероятно вече ще е късно за него. Какво би станало с родилките от малките градове и села, които може ще почнат като преди 100 години да раждат децата си вкъщи, също не е много ясно. Какъв би бил въобще социалният ефект от закритите малки болници, пред какви рискови ситуации би изправил пациентите от населени места, до които пътищата не са в добро състояние, особено зимно време, е въпрос, който някак си остава на заден план.
Във всеки случай изглежда , че част от тежестта на тези реформи ще падне в крайна сметка върху някои общински бюджети, а друга – върху спешната помощ, която ще трябва да откликва на доста по-голям брой нуждаещи се хора от по-отдалечените градове и села. Щели да се купят още хеликоптери за целта, бодро заявяват провеждащите реформата по закриването. И повече специализирани линейки щели да се оборудват. (Колко ли средства биха отишли за това, никой не казва.) В България, между впрочем, има 28 отделни центрове за спешна помощ и над 200 такива към болниците. Линейките обаче въобще не са достатъчно като брой и повечето не са добре оборудвани. Преди в спешните центрове е имало педиатри, кардиолози, интернисти, но сега те са минимален брой и не може да се говори за специализирана бърза помощ. Според директора на Военномедицинска академия д-р Стоян Тонев, в България има само една линейка за бърза помощ на психично болни и една за инфекциозно болни (те са на ВМА). Д-р Тонев вижда, между впрочем, основния проблем на здравеопазването в разкъсаната връзка между малките, средните и големите болници. “Не бива в никакъв случай проблемите на малката болница да си остават нейни или на общината. Те трябва да се решават на по-високо ниво.”
Мяриана Христова
