Убедителното представяне на втората българска кандидатка за еврокомисарския пост Кристалина Георгиева пред ЕП, постави нови въпроси, свързани с подбора на кадри с висока международна квалификация, смята Георги Папакочев.
Прякото предаване от изслушването на Кристалина Георгиева в Брюксел предостави отново възможността българинът да участва, макар и само като свидетел, в демократичния процес по селекцията на бъдещия еврокомисар.
Независимо от усещането за своеобразен „реванш” на националното достойнство, очакван след нелепото представяне на първата кандидатура, реакциите на българската политическа класа и медии бяха по-скоро стреснати, отколкото окуражителни.
Просто отдавна закърнялата способност на гражданството и неговите представители във властта да се порадват на индивидуалния успех, независимо от оцветяването на партийните очила или въпреки тежките комплекси на собствената посредственост и ниска образованост, до голяма степен се изрази в класическото абсурдно недоумение: „Не може да бъде, та тя ми беше комшийка!”
Резервната национална гарнитура
Комшийка или не, г-жа Кристалина Георгиева беше вкарана в „еврокомисарския мач” не от резервната скамейка играчи на ГЕРБ – тя не членува в сегашната неопитна управляващата партия, а и деликатно отклони настойчивите покани да заеме вицепремиерския пост в правителството!
Бъдещата еврокомисарка беше извадена от виртуалната национална кадрова банка, която включва доказалите се на международния терен българи независимо дали са политици, експерти, учени, творци или студенти.
Тяхното признание и опит са резултат от качествата и усилията, положени във формациите с международно представителство, в глобалния бизнес, в политическите органи на световни и регионални организации като ООН, ЕС, НАТО и много други, в елитните университети на планетата, където преподават и учат, в реномирани световноизвестни научни институти, в средищата на глобална култура и цивилизация.
Те са основно сред двата милиона българи, напуснали през последните 20 години трайно родината си поради невъзможността да реализират в нея своите способности и интелект, но потенциално готови да й помогнат, ако тя, родината им, знае кога и как да се обърне към тях.
Money, money, money…
За разлика от Чехия, Полша и Балтийските държави, България очевидно има трудности в подобен тип комуникация. В първите години след прехода управляващите измислиха „Българския Великден” и „Бъдеще за България” не, за да използват потенциала на способните сънародници по света, а за да ги „скубят” за валута.
Дори един финансов министър с нечовешко малко име, беше скастрил лакомо младите „великденци”: „Ний от вас акъл нищьем, пари носетьи!”.
След неубедителното представяне на „сините якички” от НДСВ в управлението, тристранната коалиция реши да заложи основно на здравите сили със солидна съветска подготовка, резултатите от което днес са налице.
Всичко това, обаче, не попречи на отделни личности да намерят индивидуално международно признание на своите знания и лични способности, независимо че произхождат от малка балканска държава и колкото и трудности да им е струвало това.
Художествена самодейност
Днес същите тези хора, подобно на новата бъдеща еврокомисарка, са готови да измият лицето на държавата, но на каква цена?
Усетил киселинната политическа среда на София известният икономист проф. Илиян Михов побърза да отлети обратно за университета си в Сингапур, като отхвърли вицепремиерската оферта.
Подобни са реакциите на десетки, дори стотици ентусиазирани кадърни българи, натирвани зорлем обратно в чужбина от грубата местна партизанщина, от посредствената завистливост и ендемичната корупция на своите сънародници.
Сега, след като с успеха си новата еврокомисарка Кристалина Георгиева показа на българите, че Брюксел не е сцена за читалищни изпълнения на провинциални самодейци от партийните драмсъстави, може би нещо с отношението към българската „виртуална резервна кадрова скамейка” ще се промени?
Дай Боже, макар това да е малко вероятно. Причината – местният „европеец” не се променя лесно. Той просто не е такъв човек.
Източник: Deutsche Welle
Нов слух за Желева броди из Европа
ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg
Минал съм и още вървя по пътя с табелката (като извинителна бележка за удобна липса на реакция): „Не коментираме казаното от Инджев, защото разпространява слухове“. Трънлив е. Но с повечко мазоли, натрупани с годините от „ходене по мъките“, може да се извърви. Тръгвам пак по следите на един слух.
В началото беше славата. После дойде словото – пред Европейския парламент.
Номинирането на Румяна Желева за еврокомисар от Бойко Борисов беше просто един славен „слух“. Още на този етап, преди половин година, предупредих от дистанцията на интернет премиера да не прави тази глупост.
Не че съм очаквал да ме чуе, още по-малко пък да ме послуша, но беше въпрос на принцип. Казвам, а който иска, да слуша (един приятел се хвана на бас, че Желева няма мине европейския изпит и спечели каса уиски – само Борисов загуби в това залагане).
Сега се носи слух, че Желева щяла да бъде пратена посланик в държава, където се говори немски.
Този път залогът, на пръв поглед, е доста по-дребен – щом Борисов иска да се прави на Тодор Живков, който пращаше низвергнатите другари и другарки на дипломатическа работа, пък и щом приемащата страна е съгласна да сподели с него консумацията на отпадъчните продукти на българската управленска машина, така да бъде.
Мъчи ме друг въпрос: защо на една толкова изявена в бизнеса дама й е притрябвало, след целия резил пред света, да бъде на държавна служба на всяка цена?
Ето защо се надявам това наистина да си остане слух. Целият съм в слух. Ако слухът придобие реални очертания, това ще е поредното доказателство, че най-доходният бизнес в България все пак е държавната служба – същата тази, нископлатената (по ведомост).
Материализирането на такъв слух ще бъде косвено доказателство за тъжната слава на България като борец за първото място по корумпираност в Европа. Защото няма друго обяснение за подобен феномен.