Парк, Бела, Химик, Лаци, Тополница, Филип, Омуртаг, Лазар – това са само част от псевдонимите на сътрудниците на Държавна сигурност (ДС) от Българската академия на науките (БАН). Техния списък с 44 имена обяви днес Комисията по досиетата. И дали защото става въпрос за хора на мисълта и интелекта, или по някакви други причини, агентурните имена на работещите в БАН са по-интересни от тези на обявените досега сътрудници на ДС. Тук можете да срещнете псевдоними с името на един от 12-те апостоли, на библейски герой, на български владетел, на географски понятия и точни науки.
Сред обявените 44 сътрудници на ДС от БАН преобладават директорите и заместник-директорите на институти към Академията. Преимуществено научните работници-агенти са били служители на Първо главно и по-малко – на страшния и тъмен 6-ти отдел на ДС. Сред оповестените агенти и сътрудници на ДС няма председатели на БАН.
Васил Проданов е обявен като агент на 6-то главно в качеството си на директор на Института за философски изследвания. Както и Велина Топалова като директор на Института по социология. Бившият директор на Националния природонаучен музей Петър Берон е бил сътрудник-осведомител на Шесто управление под името Бончев. Директорът на Института по история – проф. Георги Марков, е имал псевдонима Роман и е бил сътрудник на Първо главно управление на ДС (външното разузнаване).
Псевдонимът с футболно звучене Лаци носи заместник-директорът на Централната лаборатория по минералогия и кристалография Людмил Константинов, работил като секретен сътрудник на Първо главно. На същото управление е сътрудничил и агент Иван Хафезов с псевдоним Химика, член на УС на БАН. Директорът на Института по инженерна химия Венко Бешков е бил агент на Първо с името Хаджията.
Учените шпионирали западните технологии
Общо проверените лица са 348. Като процент означава, че 10 на сто от членовете на БАН са били свързани с тайните служби. В сравнение с другите обществени институции, проверени от Комисията по досиетата, този процент е от високите, обясни пред “Всеки ден” Валери Кацунов, който е член на Комисията. И като историк той даде своето обяснение за казуса. “БАН се е контролирала от партията. Някога БКП създаде тази Академия на науките по една проста причина – новата социалистическа България имаше нужда и от нова интелигенция. Тази нова интелигенция се създава с партийни решения, които се проверяват по партийна линия и Държавна сигурност върши тази работа. Това е простичък исторически процес от епохата на социализма”, каза той.
На въпрос дали трябва да се прави разлика между различните управления на ДС Кацунов каза: “Нещата са много точно формулирани в закона. Комисията се придържа към него. Няма какво да коментирам. Направили сме това, което пише в закона. Ние не си позволяваме да го тълкуваме и да казваме кой е добър и кой е лош.”
“Немалко от сътрудниците на ДС в БАН са работили в Първо главно управление, в което има Научно-техническо разузнаване. То се е занимавало най-вече с технически шпионаж на западни технологии,” обясни Екатерина Бончева от Комисията по досиетата пред “Фокус”. Задачата е била така да се избегне технологичното изоставане на социалистическите държави от Западна Европа и САЩ, като в явно изоставащата икономика се внедрят нови научни разработки. Информацията е трябвало да бъде набирана при пътувания в чужбина на конференции, на специализации, на различни форуми. Според нея прави впечатление, че повечето учени, обявени за сътрудници на ДС, са на високи позиции в момента и по-голяма част от тях се занимават с точни науки, по-малко са хуманитаристите.
БАН: Сътрудничеството с ДС е сложен морален казус
Председателят на БАН акад. Никола Съботинов заяви пред “Всеки ден”, че е притеснен от информацията, че 44 негови колеги от Академията са били служители на ДС. Предстои да направим анализ на тази информация и ще вземем някакви решения, допълни той. “Изненадва ме, че имената на някои наши служители са в този списък. Но какво да направим? Това е бил животът. Това е положението”, каза още акад. Съботинов.
“Самите служители трябва да решат как по-нататък да участват в управлението на Академията. Нека самите те си вземат решението. Това тяхно решение ще бъде един морален акт,” разсъждава председателят на БАН. На въпрос дали хората, които са били агенти на ДС и сега са на ръководни постове в БАН, трябва да ги напуснат, председателят на Академията отговори: “Всеки ще реши съобразно начина на мислене, разбиранията и т.н. Все още не сме го дискутирали този въпрос. Сложен е въпросът, много човешки, много съдби, много неясни неща, хората сами ще преценят.”
По-късно ръководството на БАН излезе със специално изявление във връзка с решението на Комисията по досиетата. “Последствията от дейността на ДС са тежък проблем за българското общество. Фактите за принадлежността към службите трябваше да бъдат разкрити още в началото на продължаващия вече 20 години преход у нас, за да може днес да имаме обективен поглед към случилото се от позиция на времето и всички институции в държавата да се чувстват свободни”, заявиха от БАН.
Според ръководството на Академията принадлежността към ДС е сложен, личен избор. “Всеки има правото да избере своята реакция на този морален казус днес. Ръководството на БАН заявява, че единственият критерий, който е определящ за административното и научното развитие на работещите в Академията са професионалните качества на всеки”, се казва в позицията.
Проф. Георги Марков: Не се срамувам и сега сътруднича на тайните служби
Директорът на Института по история проф. Георги Марков заяви, че не възнамерява да напуска поста си. С какво съм пристъпил закона, че да напускам, попита риторично той. “Аз винаги съм сътрудничил и сътруднича на българските тайни служби, защото живея в българската държава и защитавам националните интереси”, заяви видният историк пред “Всеки ден”. “Не се чувствам виновен и няма да се оправдавам пред никого. Аз не съм доносник. Ще сътруднича на тайните служби в името на националните интереси. Който иска да сътрудничи на чуждите служби си е негов проблем. Аз сътруднича на българските тайни служби”, каза проф. Марков и помоли да не го бъркат с доносник.
Д-р Петър Берон: Не дължа никому обяснения
Д-р Петър Берон, който е бил директор на Природонаучния музей, каза пред “Всеки ден”, че много пъти е коментирал темата за ДС и не дължи обяснения на никого. “Първо, няма да давам обяснения на никого. Второ, никога не съм бил никакъв служител. Трето, това хиляда пъти е било разисквано. Четвърто, до вчера бях заместник-председател на парламента, което е малко повече от БАН и пето, в момента не съм на никаква ръководна длъжност, така че няма какво да напускам, сега съм обикновен служител на Природонаучния музей,” заяви пред “Всеки ден” д-р Петър Берон. Той беше осветлен като сътрудник-осведомител на Шесто управление.
В списъка на Комисията по досиетата за агентите на ДС от БАН са:
Валери Григоров Стоянов (ДС, ВГУ-V-II; СГУ на МВР-ДС-02-03) – секретен сътрудник, съдържател на явочна квартира; агент с псевдоними Парк; Бела, проверен като зам.-директор на Институт по история. Споменатият Васил Костадинов Проданов (ДС, управление VI-I-I, управление VI-I-III) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Иванов е снет от действащия оперативен отчет през 1988 г. Велин Стоянов Николов (ДС, управление IV-I-I, управление IV-I-II) е бил секретен сътрудник – агент с псевдоним Митев и е проверен като зам.-директор на Институт по обща и неорганична химия. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Велин Стоянов Николов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.
Велина Михайлова Топалова (ДС, управление VI-VII-II) – секретен сътрудник – агент с псевдоним Георгиев е снета от действащия оперативен отчет през 1990 г. и е проверена като директор на Институт по социология. Венко Николаев Бешков (ДС, ПГУ- УНТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Хаджията. Снет е от действащия оперативен отчет през 1990 г., а е проверен като директор на Институт по инженерна химия. Венцеслав Христов Съйнов (ДС, ВГУ-I-II; ПГУ-УНТР) – секретен сътрудник и агент с псевдоним Христов е снет от действащия оперативен отчет през 1990 г., а е проверен като директор на Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията.
Владимир Димитров Лазаров (ДС, отдел “Задгранични паспорти”) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Стоянов. Проверен е като зам.-директор на Институт по паралелна обработка на информацията. Владимир Димчев Димитров (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Чипанов. Проверен е като зам.-директор на Институт по органична химия с център по фитохимия и научен секретар на БАН. Георги Георгиев Марков (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Роман. Проверен е като директор на Институт по история. Георги Димитров Ангелов (ДС, управление VI-I-III, управление VI-IХ-II) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Лазар. Проверен е като директор на Център по наукознание и история на науката.
Димитър Райчев Пеев (ДС, управление V-VI-I) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Димитров. Снет е от действащия оперативен отчет през 1960 г. Проверен като директор на Институт по ботаника. Димчо Енчев Солаков (РУ на ГЩ) е секретен сътрудник с псевдоним Диен. Проверен е в качеството си на зам.-директор на Геофизичен институт. Евгени Викторов Головински (ДС, управление II-V-III, управление II-III-II) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Юрий; Ернст. Проверен като Научен ръководител на Научно-информационен център “Българска енциклопедия”.
Евгени Методиев Миланов (ОУ на МВР-Варна-ДС) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Филип. Проверен като зам. директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Евгени Методиев Миланов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г. Иван Максимов Пършоров (ПГУ-ДС, НТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Максим. Проверен като научен секретар на Институт по металознание. Иван Недков Иванов (ДС, ПГУ – УНТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Инов. Проверен като научен секретар на БАН. Иван Петров Хавезов (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Химик. Снет е от действащ оперативен отчет през 1979 г. Проверен е като член на УС на БАН, Институт по обща и неорганична химия.
Йордан Георгиев Петров (ДС, управление VI-V-II) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Иван. Снет от действащия оперативен отчет през 1990 г. Проверен е като зам.-директор на Институт по биофизика. Кирил Любенов Боянов (ДС, управление III-IV-III), секретен сътрудник, агент с псевдоними Лалчев. Проверен като директор на Институт по паралелна обработка на информацията. Други имана са Кольо Димов Троев, проверен като Директор на Институт по полимери; Костадин Иванов Гечев като директор на Институт по генетика; Костадин Йосифов Йосифов, проверен като директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна; Лъчезар Ангелов Петров е проверен като директор на Институт по катализа; Любомир Николов Казаков (Научен секретар на БАН, зам.-директор на Институт по невробиология; зам.-ректор на Център за обучение); Людмил Любомиров Константинов е проверен като зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография; Наум Асенов Якимов е проверен като зам.-председател и Главен научен секретар на БАН.
Орлин Стаменов Събев е друго име, проверен като научен секретар на Институт по балканистика. Пенчо Стоев Генешки е проверен като директор на Център за изследвания по национална сигурност и отбрана, а Петър Кирилов Берон като директор на Национален природонаучен музей. Радомир Георгиев Радомиров, като директор на Институт по невробиология, а Радослав Димов Павлов като зам.-директор на Институт по математика и информатика. Румен Давидков Каканаков е проверен в качеството на директор на Централна лаборатория по приложна физика – Пловдив, а Румяна Борисова Радева-Каракашева – като директор на дирекция “Международна дейност” към ЦУ на БАН.
Светлина Николова Тодорова е проверена като директор на Кирило-Методиев научен център, а Стайчо Иванов Колев – като научен секретар на Национален институт по метеорология и хидрология. Стефан Кирилов Андреев – в качеството си на зам.-директор на Институт по физика на твърдото тяло§ Стоян Христов Пинтев (директор на Научен архив-БАН); Тодор Веселинов Стойчев (зам.-директор на Институт по металознание);
Толя Ангелова Стоицова (зам. директор на Институт по психология); Христо Нанев Нанев (директор на Институт по физикохимия); Цветан Пантелеев Дачев (директор на Институт по слънчево-земни въздействия); Янко Боянов Арсов (директор на Институт по металознание); Ячко Павлов Иванов (директор на Академично издателство “М. Дринов”).
Автори: Анна Кълцева, Марина Чертова
http://www.vsekiden.com/
Това са само малка част от сътрудниците на ДС. Във всеки институт се знаят по 3-4 човека от всички, а колко са общо никой няма да оповести никога.