С обявяването на някаква независима македонска държава¸ в рамките на Югославия (08.09.1991 г.) в България почна да се диктува цензура¸ на онова, което се пише и говори.
Всички почнаха да ни дават акъли¸ да не сме дразнили нашите поробени братя българи¸ които са управлявани от местните сръбски агенти.
Първият урок¸ да не ги дразни ни се поднесе от Бай Стоян Бояджиев¸ който ни каза¸ че не могли да публикуват изказванията на Киро Григоров във Вашингтон през февруари 1992 г. понеже не желали да ги разстройват.
В това изказвания на Киро Григоров¸ бе и част от истината¸ че Македония е географско понятие и че днешните”македонци” нямат нищо македонско, а са славяни!
Тогава само един студентски лист от Университета «Св. Климент Охридски» публикува тази информация.
Днес отново сме изправени под натиск¸ да не се караме със сърбо-македонците на днешната Югославска Македония¸ за някоя си жена на име Спаска Митрова¸ а най-малко за нейното дете. Каква ирония¸ отказваме се от нашето минало¸ за да имало мир на Балканите. Като че ли¸ ние поробените българи в географската област Македония¸ сме виновни за войните, които са ставали!
Ние ще трябвало да сме забравили нашето българско минало¸ за да имаме някакво си бъдеще. Това ни го казваше Любчо Георгиевски през септември 1999 г. в град Торонто.
Сред приемането на България в Европейският съюз (януари 2007 г.) почнаха да ни учат да си намалим българския тон. Приказки, от които ние¸ които се занимаваме със съдбата на поробените българи сме вече изморени!
Декларацията на Българското сдружение Радко от град Охрид в поробена от сърбите Македония по случая Спаска Митрова¸ е един документ¸ пред които другите документи бледнеят.
Ако България не иска промяната на сърбо-югославската конституция на днешната сръбска република Македония¸ българската външна политика е капитулирала.
Веднага след втората световна война¸ комунистите почнаха¸ че въпросът с българите в Македония за сега не е важен¸ важен е комунизмът, а едва след това този въпрос ще се решава.
След като не се реши с комунизма¸ комунистите почнаха – въпросът с българите в Македония ще се реши, когато България влезе в Балканска федерация!
Хубаво¸ че Сталин и Чърчил не позволиха Балканската федерация. Ако тази федерация станеше¸ днес в българския парламент езикът щеше да бъде сръбски и ежедневно щеше да се карат¸ така както се карат сърбо-македонците в сръбския парламент в град Скопие.
Ние предупреждаваме¸ че ако България не иска да бъдат отворени българските училища и черкви в Македония¸ които бяха затворени от сърбите през 1913 година¸ тя и нейната външна политика за Македония е капитулирала¸ така както капитулира през май 1934 година. Ще трябва да престанем да се правим на победени абдали.
Ние от МПО Любен Димитров¸ приемаме декларацията на българското сдружение РАДКО от град Охрид¸ и не сме готови да правим каквито и да било компромиси с нашето българско минало и бъдеще. Ние сме за една българска държава от българите¸ населяващи¸ Мизия¸ Тракия и Македония.
Това ни е мнението¸ и ние не се срамуваме от него.
Г.Младенов за МПО «Любен Димитров»
02.02.2010 г.
Б.Р. Оригиналът на писмото, написано така както са писали Георги Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов може да изтеглите от тук Da ne gi Draznim
Истината винаги е била неудобна! За съжаление, днес по голямата част от \"македонските\" младежи са с промити мозъци!