Излезе от печат книгата на журналиста Огнян Стефанов. Журналистът пребит с чукове. Оживял по чудо. Превърнал се в знакова фигура за днешната ни действителност.
Представяме ви анонс на книгата от сайта www.book.store.bg, откъдето може да си я купите (цена 14 лв.)
„Кома“ е истински документален психотрилър, който взривява представата за изповед. Неочаквани обрати, описание на събития и преживявания, които могат да впечатлят и най-закоравелия читател.
На 22 септември 2008 г., Денят на независимостта, журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на електронното издание frоgnews.bg, е проследен, причакан в тъмна уличка, и пребит до смърт от професионална наказателна бригада в центъра на София. Убийците не стрелят в него, не го ликвидират „хуманно“. Смазват го хладнокръвно и методично, натрошaвайки цялото му тяло с чукове, винкели и тръби. Дори виделите какво ли не медици от шокова зала на Военномедицинска академия признават, че би било истинско чудо, ако този, обработен като в кланица човек, загубил близо два и половина литра кръв, оцелее. Спасителна за Стефанов се оказва комата. Медиците се борят за живота му дни наред, но надеждата е нищожна… Чудото обаче се случва. Журналистът се завръща от онзи свят. Следват поредица от сложни операции. Докато е в реанимацията, ченгета го разпитват за нападателите, също и за скандалния сайт „Опасните“, който за кратко време е успял да предизвика яростни настроения, закани и нападки срещу Огнян Стефанов. Именно той е посочен от агенти на тайните служби като създател на въпросното издание, което взривява интернет пространството и общественото мнение с разкрития за корупция и морална деградация на хора от политическия, бизнес елит и от специалните служби.
Преди жестокия побой журналистът става обект на секретна мащабна операция, която цели разкриването на източниците на информация на Стефанов. Агенти следят всяка негова крачка, подслушват телефонните му разговори. Постепенно в мрежата на службите попадат и други хора от медиите, политици и предприемачи. Напрежението ескалира и в един момент в държавата избухва най-големият скандал през последните години, станал известен като разработката „Галерия“. И до днес все още няма отговор кой и с какви аргументи е разпоредил тази операция. Месеци след нейното разкриване анализатори и общественици я определят, заради агресивността и арогантността, по близо до Гестапо и КГБ, отколкото до службите в съвременния свят.
Стефанов описва по оригинален начин болничните си премеждия, ужасите от нечовешката болка, страха за безопасността на семейството му, съмненията си около поръчителите на убийството му.
Въпреки декларациите на президента, на министър-председателя, на парламента, прокуратурата и МВР – авторите и изпълнителите на смъртната присъда не са разкрити. Жертвата обаче тръгва по техните следи. Сам, подкрепян от малцина близки, приятели и колеги, но не и от държавата. Този път е осеян с трудности и препятствия, каквито човешкото въображение не би могло да си представи: ужасни преживявания, спомени за смъртта и комата, случки от детството, срещи с опасни и благородни хора, чувство на гняв и безсилие, самоирония и сарказъм, до каквито малцина автори се осмеляват да стигнат. Над всичко обаче е автентичността на един словесен автопортрет с всичките му грешки, лицемерие, мечти, издигания и зловещи пропадания, надежди, глупост и наивност. Неща, които всеки познава, но за които не се говори.
Предлагаме ви и откъс от новата книга публикуван в сайта Афера.бг и предоставен им от издателство „Слънце”.
Ще започна от питанката кой стои зад сайта „Опасните новини”. За година и нещо темата измори всички, които се интересуват от нея. Дори тези, които я обслужваха, реанимираха, ексхумираха срещу пари или услуги. Мен ме умори буквално. До момента този въпрос ми е задаван около 1273 пъти. Преди побоя, в интензивното и след това. Само по време на побоя не ми е задаван… Пък и тогава бях зает да броя ударите. Майтапя се. Просто си тананиках песничката: „Момчета, спрете, моля ви!… Убихте ме, стига…” Знаете ли го това парче? И аз не го знаех до онзи 22 септември 2008…
Не, не стоя зад този сайт. Но ако допуснем, че съм стоял, това престъпление ли е? Ако е, защо великите служби не ме дадоха на прокуратурата, която да ме прави в съда и да си получа заслуженото наказание, а ДАНС – заслужените аплодисменти?
Но да не ви разсейвам. Предлагам, любезни мой читателю, да се потопим за малко в потайните дебри на логиката.
През цялото времетраене на скандала около разработката „Галерия”, се твърди, че става дума за съмнения за изтекла класифицирана информация в текстовете, публикувани в „Опасните”. Твърди се също, че въпросните информации са придобити от ДАНС, както и че има „къртица”, която е изнесла оперативните данни. Твърденията са на топ агенти и се базират на разпореждания на ръководството на ДАНС да се започне разработката.
Излиза, че изнесеното в „Опасните” е вярно, че то се е съдържало в някакви документи, папки и сейфове на агенцията. Дори да допуснем, че истинността на съдържанието е под въпрос, то фактът, че е част от оперативни материали, събирани и подреждани от служители в агенцията си остава. Той се потвърждава многократно от различни служебни лица, съпричастни по някакъв начин със скандала.
Именно това е техният аргумент за започване на разработката „Галерия” – да се установи, откъде изтича секретна информация. Щом е така, би било редно да си зададем въпроса: Защо в ДАНС са крили тази информация и не са работили по нея? Защо е трябвало сигналите за корупция, източени милиони или някакви други злоупотреби, свързвани с имена от висшите етажи на властта, да останат тайна и да не стигнат до медиите? Излиза, че е по-важно да се спре информацията, а не тя да бъде проверена.
Скърцането на зъби и размахването на чукове е заради излязлата от бутилката информация, а не че е невярна. Ако беше фалшива, засегнатите щяха да се посмеят ден-два, след което щяха да се захванат с обичайните си бизнес или държавни дела. Защо им е да преследват някакъв си журналист.
Не е ли логично да се запитаме още нещо: Възможно ли е в някои кръгове да е възникнала идеята, щом не може да се спре течът и публикуването на смущаваща информация, поне да бъде отстранено противното копеле, което е заподозряно (така твърдят услужливите служби), че качва материалите в Интернет.
Как обаче да стане? Ето как. От подслушаните разговори много лесно може да се проследи с кого си определям срещи, кога и къде. Не казвам, че е станало по този начин, но е възможно. Както и разбира се да бъда следен известно време от съгледвачи на бригада за „мокри” поръчки. Тук обаче възниква друг въпрос: не стават ли множко тия, които са ме следили? Не е ли било рисковано да не се настъпят някъде из софийските задръствания? Така че, ако питате мен, най-сигурно си е от телефонните разговори да се извлече информация и да се състави план. Това, разбира се, препраща към други изводи, които не ми се ще да правя, но не мога и да отхвърля. Заради това службите ни ги хваща свински грип всеки път, когато чуят за контрол върху дейността им.
Срещал съм се по онова време всекидневно с доста хора. Ходил съм и на немалко вечери. Но тази, на 22 септември, не е подбрана случайно. Уговорката ми бе да се видя с бизнесмена Ивелин Банев, известен като Брендо и адвоката му. Темата е уреждане на взаимоотношенията ни, свързани с една реклама. Става дума за фирма „Хоум фор ю”, която има билбордове в цялата страна, телевизионни клипове, присъствие в печатни медии, също и в Интернет. Публична е, известна е и с офис на пъпа на София.
Така че няма никаква тайна или мистерия около разговора ни с Брен до. От известно време се опитвах, чрез адвоката на Банев, да направя интервю с него за Фрог нюз. Това бяха двете причини за срещата. Името на Банев е замесено в някакви обвинения за пране на пари, наркоканали и още нещо от този род. Бизнесменът не е в ареста, няма и започнало дело срещу него, но има съмнения, активно тиражирани в медиите. Няма медия, която да не мечтае за интервю с такъв човек. Виждал съм се един-два пъти с него.
Освен това в онази зловеща вечер той и адвокатът му се опитаха да ми помогнат. Чух, че опитаха. След това, много по-късно, разбрах, че са пострадали и те.
За някой друг обаче е по-важно, че се внуши някаква близост между мен и Брендо. С една дума, не ми е чист косъма. Много удобно, съгласете се. Хем го смачкваме този мръсник, хем дегероизацията му е гарантирана. Няма посегателство срещу свободното слово, а разчистване на съмнителни сметки между някакви съмнителни хора и кръгове. А ако все пак не се получи точно така, чрез определени медии работата ще продължи до пълната победа на здравите сили и тяхната версия. Което и стана. Бяха използвани журналисти като продължение на убийството с други средства…
Опитът да бъда смазан и убит с железа, чукове, винкели и Бог знае още какво обаче, е имал и друга цел – открит урок за останалите нахалници в медиите, които си пъхат носа, където не им е работа. Тази цел също е постигната, поне отчасти.
Продължаваме нататък. Докато бях в болницата при мен идваха един дознател, една прокурорка, двама-трима цивилни полицаи и толкоз. Задаваха ми различни въпроси, но един се повтаряше непрекъснато: какви са ми отношенията с Младен Мутафчийски. Имали ли сме някакви разногласия, спорове и пр. Другият въпрос бе дали подозирам някого. Аз да посоча в кого се съмнявам. Нищо, че нямам доказателства и факти. Просто ей така – посочвам някого и казвам: „Този ме уби, но аз все пак оживях”. Не знам как са си представяли разследващите нещата, но на мен този подход не ми изглежда особено оптимистичен. Да посоча предполагаемите поръчители и след това спокойно да си лежа в реанимацийката, без дори да ми минава през ума, че семейството ми може да бъде, да речем – притеснено по някакъв начин.
Още нещо ми се иска да попитам: след като в ДАНС ме увериха, че се следи всяка моя стъпка по всяко време (нямам никакво основание да не им вярвам), къде беше това „външно наблюдение”, когато бяха убиван? Защо, ако са били там, тези доблестни агенти не са се намесили? Ще си кажеш, прескъпи ми читателю, че сигурно се вълнувам и затова съм толкова пристрастен. Така е, ненагледни мои цветенца, пристрастен съм и още как.
Повече от месец ме преследват, подслушват и снимат най-великите топ агенти в държавата, а ги нямаше никакви, когато се развихриха пратениците на смъртта. Къде беше онази, прославила себе си, ДАНС и родината дори прословута структура ОСА? Къде бяха тези витязи на правдата и страшилище за лошите, мракобесни момчета? Или те си падат повече по измъкване на хора от спалните им рано сутрин по бели гащи и арестуването на чиновници посред бял ден пред камери, микрофони и фотоапарати. Възможно е да не съм съвсем прав, но от операционната, моят втори дом за немалко време, нещата изглеждат по този начин.
Но не това е краят на историята. Още докато бях в болницата, емисари, които идваха да ме видят, по един или друг начин се опитваха да насочат моите мисли към евентуалните поръчители. Опитите продължиха и след това. Освен към съдружника ми във Фрог нюз Мутафчийски, една от версиите ме препращаше към един друг Младен – Младен Михалев – Маджо. Бях подпитван, уж много деликатно, но на мен ми се струваше доста милиционерски, дали не съм имал някакви разправии с Михалев.
Или пък, което било още по-достоверно, дали той и Мутафчийски не са имали някакви търкания, заради които съм го отнесъл аз. Коментарът ми е само един: тъпо, тъпо, тъпо! Изглежда бащите на тази нескопосана интрига са смятали, че ударите по главата ми са били достатъчни, за да налапам кукичката, без дори на нея да се сложи някакво червейче… Просто един шаран, готов да налапа дори кукичка без червейче.
Следващата версия, към която бях тласнат по един, също не тъй оригинален начин, бе че е възможно да съм станал жертва на хората на Христофорос Аманатидис – Таки. Видите ли, почеркът на нападението бил подобен на други, извършени от негова шпицкоманда. Не съм коментирал това „откритие”, не смятам да го правя и сега. Струва ми се излишно.
После ми бе „намекнато” за някаква руско-украинска връзка. Ако не ме боляха кокалите толкова, по времето, когато ми пробутаха тази боза, щях да се смея доста дълго време.
Не мина и без „сръбската връзка”…
Никой обаче не ми предложи да поразсъждаваме върху вероятността в опита за убийство пръст да имат хора от службите, по-точно от ДАНС. Нито веднъж. Или политици. Сакън, ще обидим елита на нацията. Ей това демонстративно гъзоблизане ме влудява. Поне от кумова срама да го бяха направили.
Разбира се, същите топ агенти, които отсъстваха, когато ме убиваха, но които преди това бяха провели „брилянтно” разработката „Галерия”, методично и упорито разпространяваха наляво и надясно „истината” за „Опасните” и моето пребиване. Ген. Иван Драшков и полк. Веселин Марков искали да премахнат от пътя си съветника Алексей Петров, който обърквал всички техни пъклени планове.
Те не можели спокойно да произвеждат и търгуват с амфетамини, не можели да рекетират бизнесмени, нито да уреждат корупционни сделки за стотици милиони. Говоря сериозно, не иронизирам. Тези хора имали дори по-големи амбиции – да управляват цялата държава или поне някои сектори на икономиката. Като видели обаче, че Петров и ОСА им дишат във врата, изпаднали в паника. Тогава решили да ударят своите врагове.
Така се родила идеята за сайта „Опасните новини”. В него се пускали материали за различни хора, но една част били свързани с Алексей Петров и неговия бизнес. По този начин той трябвало да бъде дискредитиран пред обществото. (Как това общество е щяло да разбере за сайта – е друг въпрос.) Той обаче не е вчерашен и веднага подушва подлата клопка. И понеже в сайта се появява класифицирана информация – почва голямото разследване. Както вече ви е известно, търси се „къртицата” в ДАНС, както и кой стои зад сайта и кой го прави.
С технически средства това се установява, заявява по-късно шефът на ДАНС Петко Сертов. Това разтревожва Драшков и Марков, които през това време поддържат топла връзка с Младен Мутафчийски. Тримата решават да действат решително, защото ако се разкрият техните имена, става кофти. Така се стига до идеята да бъда премахнат, за да не „изпея” главните действащи лица в този филм. Има логика, признавам, но тя може да мине само, ако филмът се прожектира в Джибути.
Не познавам ген. Драшков и заместника му Марков. Защо тогава ще ми поверяват толкова отговорна мисия? Заради Младен Мутафчийски? Добре. Но когато става ясно, че нещата излизат от контрол, защо чакат първо системния администратор на Фрог нюз да бъде принуден да си „каже майчиното мляко” по време на „дружеския” разговор в ДАНС? Защо са чакали да бъде викан и Младен, а най-накрая и аз? Ами ако съм описал в ДАНС цялата конспирация, за какво им е да ме отстраняват „след дъжд качулка”?
Не е ли по-логично това да стане още в началото, за да се прекъсне каквато и да е нишка, която би разплела „чорапа” на тайната завера? И все пак, ако всичко е така, както се твърди от някои, защо ДАНС, когато са поели разследването на покушението срещу мен, не са тръгнали по тези следи и да разкрият престъплението. Едва ли има по-ефективен начин да сразиш враговете си от този да ги разобличиш като поръчители на убийство на журналист. Да се изпусне такава възможност е чиста лудост.
При това разполагайки със звено като ОСА… Направо недоумявам. Пред мои познати Алексей Петров казал, че много съжалява за това, което ми се е случило. Добре, да приемем, че е искрен. Защо тогава, докато разследването е било в ръцете му, не направи така, че да се извадят на бял свят поръчители и изпълнители. Това би го превърнало от медийна въпросителна в медиен герой. Не е за вярване, че е пропуснал такъв шанс.
Споделям всички тези неща с вас, мои драгоценни читатели, не защото съм наясно с цялата свинщина. А защото тя не ми дава мира. Една година след опита да бъда убит, прокуратурата върна в МВР случая за доразследване. В казармата на подобно действие му викат „чувай ху…о”. Не искам да дразня нежният ви слух с армейски фолклор, но литературните сравнения ми се струват слаби.
По трасето на този сюжет има и други подводни скали, които остават скрити за страничния наблюдател.
По време на скандала около „Галерия” на бял свят излиза любопитен факт. „Герой” в един от материалите на „Опасните” е бизнесменът Петър Манджуков. Когато научил за написаното той се възмутил от цялото си сърце. Поискал да научи кой стои зад тези клевети. Но вместо в прокуратурата, отишъл в ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност). Там подал своето справедливо оплакване и зачакал разобличаване на виновните. Неизвестно по какви причини и подбуди ГДБОП започва да работи по настояването на гражданина Манджуков. За целта спецченгета почват да ме следят, а други да подслушват телефоните ми.
В един момент обаче се оказало, че и ДАНС ми е по петите. Каква важна особа съм, а? Доктор Зорге ряпа да яде… Но да не се отплесвам. От агенцията изискват случая и го получават. Което предизвика поне няколко въпроса. По кой закон редови гражданин може да отиде да се оплаче в ГДБОП и службата да се задейства по разкриване на неговата жалба? Откъде гражданинът Петър Манджуков е знаел, че точно аз съм този, когото търси та ми дава името в ГДБОП и натиска копчето на цяло едно разследване.
Да не би защото се е занимавал с оръжеен бизнес, с какъвто някога се е занимавал и Младен Мутафчийски и да си имат някаква закачка по тази линия? Ако е така, защо от ГДБОП не го кажат ясно и открито да се знае? Или г-н Манджуков ползва някакви привилегии като носител на орден „Стара планина”? И МВР, и ДАНС мълчат по въпроса. А щом г-н Манджуков е бил толкова ядосан на мен, това не е ли мотив за търсене на някакво възмездие и справедливост по свой начин? Само питам, не знам. До момента никой не обелва дума по въпроса.
Тук ще си позволя малко отклонение. Във в. „Галерия”, за който ви споменях по-горе, излезе огромно интервю именно с бизнесмена Манджуков. В него той разказва как заради статията в „Опасните”, в която било замесено неговото име, последвали нечувани неудачи за бизнеса му. Швейцарска банка отказала да работят заедно, голяма западна фирма го помолила да се оттегли от общите им проекти, друг някакъв световен консорциум също се разграничил от него и пр. Това, разбира се, не ще да е било приятно, съдейки по реакциите му.
Но все се питам, след като изчетох интервюто, как така тези банкови и бизнес колоси са повярвали на някакво анонимно писание от 30-40 реда в някакъв анонимен сайт без чуждоезична версия? Защо са приели написаното там за истина, а не гаранциите, които им е давало името и мащаба на бизнеса на самия Манджуков? Не е ли достатъчна гаранция и благоразположението към него от страна на държавния глава Георги Първанов? А ордена „Стара планина”? Защо не му казаха: „Г-н Манджуков, някакво младо момче, наш сътрудник, попаднало случайно на някакви нещица писани за Вас в някакво скапано сайтче.
Даде ни да ги прочетем и много се смяхме. Надяваме се, че тези измислици не са повлияли на желанието Ви да правим бизнес заедно…” Нещо такова. Другото изглежда доста нелепо. Все едно да приемем, че от някоя швейцарска банка като не искат да отпуснат 100 млн кредит на наш крупен бизнесмен, въртят телефона на някоя редакция в България с оферта за написване на статийка с малко оплювки, съчинявки и пълни абсурди в нея срещу средноевропейски хонорар. Така ли мислите, че стават тези работи? Айде бе…
Поради моите непрофесионални познания в юридическата материя, помолих едни от най-добрите адвокати в държавата да прочетат публикациите в „Опасните” и да се произнесат по казуса с тайните. Направиха го много отговорно и казаха, че според тях няма огласена класифицирана информация. Нито дума. Което навежда на мисълта, че някой е използвал това „съмнение” като мотив, за да се предприемат смели оперативни действия спрямо мен и колегите ми от Фрог нюз. Нали си представяте, скъпи мои читатели, в каква спокойна и ведра обстановка са работи и през цялото време, докато се точат всичките тези скандали, а шефът им е пратен в реанимацията в раздробено състояние.
Освен това все още никой не казва по време кога е получено разрешение от съда за прилагане на СРС-та и дали те са приложени след датата на разрешението или е искано разрешение, за да се оправдае ползването им преди това. Не знам дали е така, но е хубаво да се провери. Защото ако нещо не е съвсем наред, обществото ще има основание да смята, че службите се използват като репресивен апарат, а после нещата се скалъпват с някакви подписи със стара дата. Ако е така, де, а аз мисля, че е точно така. Няма как да не се сетя за Вишински Андрей Януариевич, този баща на сталинската справедливост. На един процес той произнася знаковите думи: „Аз не обвинявам сам! С мен е нашият народ и обвиняваме гадните паразити, достойни само за едно наказание – разстрел!”
Колко ясно. На първите в държавата, президентът Георги Първанов и премиерът по онова време Сергей Станишев, само бих припомнил, ей така, за всеки случай, че същият син на революцията и автор на „Теория на доказателствата” (произнасяне на присъди единствено на основата на изтръгнати признания) Вишински в един момент е подписал заповед за арест на самия Ленин, вожда и учителя. Да го имат предвид, когато някой им се кълне във вечна вярност. Защото да претрепеш журналист може да е като „да убиеш присмехулник” (по Харпър Ли), но да погледнеш към високото си е велика мисия за велики хора, призвани за велики дела. В дебрите и пещерите на българската политика се навъртат обикновено само велики хора – новите центуриони.
Пак се увлякох, драгоценни мой читателю, но така става винаги, когато клавиатурата е вярна на главата, раждаща препускащи мисли.
През цялото време докато текат скандалите, а аз съм ту в операционната, ту в клиниката на доц. д-р Андрей Йотов, никой не задава онзи въпрос, за който ви споменах в началото: Верни ли са нещата, написани в сайта „Опасните”? Да се попита, след като се смята, че информацията е изтекла от ДАНС, което означава, че е достигнала до там по определени канали и оперативни разработки, какво е направила агенцията да установи кой и как е участвал в аферите, огласени във въпросния сайт. Защото ако са замесени хора от агенцията в неговото списване, значи и качената информация е плод на работата на същата тази агенция, не е ли така? Защо никой не задава тези простички въпроси? И най-накрая най-важното питане: „Кое е по-важно обществото да знае: кой огласи информацията или кой открадна милионите и прееба демокрацията?”
Междувременно, близо година след като бях пребит, се случиха неща, които, макар и бегло, хвърлят светлина върху някои от материалите в „Опасните”, писани през лятото на 2008 година. В съда е дело за източването на „Кремиковци”. Премиерът Бойко Борисов помоли френския си колега Франсоа Фийон и президента Никола Саркози да спрат сделката по закупуване на корвети за военния ни флот на стойност над 1 млрд евро. Шефът на митниците ген. Ваньо Танов заяви, че бившето ръководство на ДАНС наистина е установило контрол над незаконния трафик през границата, но не за да го спре, а за лични интереси и в полза на определени среди.
От митниците бяха уволнени хора, свързвани пряко с някои от ръководителите в ДАНС, някои от които вече не са такива. И още: премиерът Борисов, вицепремиерът Цветанов, както и Парламентарната комисия за контрол на ДАНС изразиха категоричното си становище, че агенцията е изпълнявала политически поръчки и е извършвала действия в нарушение на закона през двете години на съществуването си. Това доказва истинността на поне 5 от 11-те публикации в „Опасните новини”. Такава степен на достоверност и „Ню Йорк таймс” няма да откаже…
Не на последно място искам да привлека вашето изтерзано внимание към още един интересен факт. В момента в Интернет „Опасните” си съществуват в същия вид, както и преди една година. Нещо повече, вече с английска и френска езикови версии. Публикациите, които предизвикаха такива скандали и ме изпратиха в прегръдките на смъртта, са си на същото място и всеки може да ги прочете. Но това май не дразни чак толкова героите на текстовете. Или те получиха своята порция справедливост и това ги удовлетворява?
Продължаваме с моите колеги да издавам Фрог нюз, което правим вече три години и това сигурно дразни тези, които са вярвали, че жабешките новини ще секнат с бруталното ми разфасоване. Не съм чул разследващите да работят в тази посока, търсейки идеолозите на покушението срещу мен. Въобще уж сме малка държава, уж всичко в нея се знае, а нищо не се разкрива. Странна работа, биха казали някои. Срамна работа, биха допълнили други. Ясна работа, биха се включили трети. Тези третите никой не ги обича, от мен да го знаете. Бах мааму, додавам небрежно аз.
