ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

Българите ще бъдем малцинство?
Да, нищо чудно. Защото циганите, които никъде в света нямат държава и нямат дисциплината да я създават, и турците, които пък са изключително много дисциплинирани, и въпреки изселването нарастват.
Вторият фактор, който тласка това намаление, е че раждаемостта у българите е три пъти по-ниска от тази при ромите и 1,5 – 2 пъти, отколкото е при турците. Българското население намалява, защото възрастните измират. Няма раждаемост. Стигнахме до положението, че делът на населението от 0 до 16-18 години  е на половина на старците над 60 г.
Една статистика от 2004 г. сочи, че от 183 държави в света, ние държим първото място по степен на ускоряване стопяването на населението. И от тогава до днес устояваме първенството.
Фактор за това положение е и състоянието на селата – няма добро обслужване, няма пътища, няма поминък, здравеопазване, училищата са затворени. Това е факт, който ускорява процеса на обезлюдяване. В момента в България има 188 напълно обезлюдени села, но аз смятам, че са някъде над 200.
Аз съм напълно съгласен със социолога Михаил Мирчев, който в статия от 13 юли. 2004 г. във в.”Труд” пише, че ние сме в процес на автогеноцид, т.е. ние се самозатриваме.

Други фактори, които ни тласкат към самозатриване, както се изразихте?
Това е, че няма обществен дебат по тези въпроси, те нямат и медийно присъствие. Преди няколко години по линията на ООН бяхме предупредени за демографския срив и тогава имаше идея да се направи програма, такава, с каквато навремето Де Гол спаси Франция. Представяте ли си, главната задача на водача на съпротивата срещу немците, беше да спаси страната си от демографския срив. Но…

Стоеше ли демографският проблем по времето на Тодор Живков?
По времето на Тодор Живков разработвахме схеми и планове, които имаха отношение към демографията. През 1969 г. работих върху Националната схема по битовото обслужване. Моя работа е Генералната схема по териториалното разпределение на производителните сили. Тези разработки лично Тодор Живков ги представи на Министерския съвет.  Генералната  схема беше съпроводена с 49 големи карти на България. Беше описано по окръзи, общини на какво население се разчита, на каква земя, вода, пътища, жп транспорт. С други думи всички жизнени ресурси. Създадени бяха и комисии по окръзи, които да обобщят необходимите данни.
От 1976 до 1982 г. бях главен директор на Комплексният научно-изследователски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура /КНИПИТУГА / и то с личното одобрение на Тодор Живков. И така аз станах първия безпартиен директор на този институт. По това време разработихме Единен териториално – устройствен план – ЕТУП, който обхваща като икономическа основа  постановките на генералната схема и цялата жизнена среда. В Москва поискаха да се докладва моя труд “Селищни системи” пред всички републики. И в Куба също. Той е преведен на руски и на кубински.

Намери ли практическо приложение този устройствен план?
За да се приложи, трябваше да се извърши административна промяна – общините от 1294 да се окрупнят на 300 селищни системи. За целта се проведе нарочен пленум, изготвен беше и закон. Нещо повече – аз обучих бъдещия министър на строителството Иван Сакарев , за да бъде всичко правилно приложено. Но… още когато се  уточняваше законът, кои селища да са център, какво да обхващат и т.н., всички окръжни и всякакви комитети скочиха срещу него. Защо ли? Защото законът щял да им отнеме властта. Тодор Живков се облегна на мотивите за Закона на КНИПИТУГА и персонално на Емил Христов /секретар на ЦК на БКП/ и Тодор Божинов /член на Политбюро /, но в края на краищата се направиха корекции.

И какво се случи?
Пловдив беше разделен на друга схема, Варна направи Аксаково селищна система, а селата отидоха към Добрич, Аксаково после се съедини с Варна, от Добруджа населението се смъкна към Аксаково. Видин пък не направи Арчар селищна система, защото първия секретар на Видин бил скаран с партийния секретар на Арчар… И стана всичко твърде различно от приетия проект за селищните системи. Безконечни спорове заради партийни пристрастия. Накратко – оспорва се водещата роля на Партията.
Причина за затлачването била и безпартийността на главния директор. Как може безпартиен да изпълнява партийни указания?
В последствие КНИПИТУГА стана Център за териториално развитие, Генералната схема се забрави. И когато СДС дойде на власт първата му работа бе да срине института.

Имаше ли ги автомагистралите в Генералната схема?
Те не са свързани с нея. То по време на Студената война се появи понятието “пръстен” – магистрален, железопътен, енергиен. Което оозначаваше капсулиране на България.
Аз съм и създател на Комитет за строителство на втори мост на Дунав при Белене – Чоара. Ние трябваше да определим и мястото за втора АЕЦ.  Правихме проучване при р. Струма, при Нова Черна, Силистренско, Варвара – Мичурин. Накрая се одобри тя да бъде на устието на р.Янтра, вдясно. Това АЕЦ да бъде при Белене, бе измислено за една нощ. Замисълът беше там да се построи мост, но имаше опасност Никопол да бъде залят. Отидохме за последната експертиза за моста, но през нощта се решило там да се строи вместо мост, АЕЦ. Румънците бяха доволни от това развитие на нещата, а и СИВ.

Какво се прави днес по отношение на демографските въпроси?
Днес, пряко отговорен за съставянето на  План за устройството на националната територия е Центърът за териториално развитие. А изготвянето на такъв план е основна предпоставка за формиране комплекна фундаментална позиция на страната ни, която да и даде възможност да води равностоен диалог със съседните / и не само /държави.
Пред лицето на топящото се население, принадлежащо към основния държавен етнос, и ускореното му застаряване и на фона на задълбочаващия се процес на обезлюдяване на територията, нуждата от регулиращи и строго спазвани териториално-устройствени документи е от съдбоносно значение. По нататъшното й пренебрегване може да се окаже пагубно за държавата ни.