Ще се трогне ли най-после някой от оглупяването на нацията

Демографската криза е по-опасна от икономическата. А никой няма идея как тя да бъде преодоляна

by Диян Божидаров /Сега/

Общественият дебат в България е истински парадокс. Максимата е, че колкото по-остър е един проблем, толкова повече се мълчи за него. Има една тема, за която никой не говори, а трябва да се крещи – демографският въпрос.

Нацията изчезва, българският етнос се топи, в цели региони българска реч не можеш да чуеш на един час път с кола, а нито управляващите, нито управляваните имат желание да говорят за него.

Да не би да е от страх, тъй като всеки подобен разговор води до ужасяващи изводи за печалната неизбежност? Пари, ЕС, НАТО, Доган, Алексей Петров… – коя от тези теми е по-важна от демографската криза?

Световната история е пълна с примери за претопени етноси

Кривата със стремглавия спад на населението след 1985 г. е известна на всички. Всички знаем колко малко българчета се раждат. Известна е и настъпателната политика на съседни държави, религии, а и секти. Колко още греди трябват в очите ни, за да прозрем, че ако искаме да оцелеем върху тази сложна територия, ни трябва цялостна държавна концепция?

Разговорът е закъснял, тъй като добрата демографска политика изисква развита социална структура. Тя е свързана с грамотността, здравето, а и сигурността, тъй като, за да раждат, семействата искат да живеят безопасно от Ново село до Малко Търново. А със затварянето на училища, болници и други социални услуги се постига точно обратното.

Уж „регионалното развитие“ е първи приоритет на властниците през последните 20 г., а точно обезлюдяването на редица региони е най-устойчивата тенденция през цялото това време. ГЕРБ може да има много текущи грижи, но трябва да положи този първи, най-важен камък. Ако много училища бяха затворени, то сега все някоя болница може да бъде спасена по демографски съображения.

Ето ги тревожните цифри: През 1992 г. българите бяха 7.2 млн., турците – към 800 000, ромите – около 313 000. На следващото преброяване през 2001 г. най-многобройният етнос се стопи до 6.6 милиона, турците намаляха с 50 000. Ромите се увеличиха на 370 000, т.е. бележат 25-процентов бум. Какво ли ще покаже догодина преброяването, колкото и да е засипано с успокояваща глазура? А какво ли ще е след 100 години, макар да знаем, че такива сложни и далечни въпроси в България не се задават?

Статистиката е катастрофална и за възрастовия състав на етническите групи. Ако темповете се запазят, след половин век ромите ще представляват 30% от трудовата сила в страната и попълнението в класните стаи. Ако въобще се трудят и ходят на училище. Турският етнос намалява, но пък се пръкват други – помашки, влашки, дори и румънски. На последното преброяване доста роми от Североизтока са се писали румънци. Когато държавата е разграден двор, и марсианци могат да покълнат, стига някой заинтересован да наобиколи гетата.

Вътрешната миграция ще доведе до още по-големи регионални диспропорции. През 2001 г. градското население е 69%, ако се следват досегашните тенденции, догодина ще е 72-73%. Към 3 млн. българи живеят или работят в София, Пловдив, Варна и Бургас. При липсата на поминък в селата и малките общини, както и с променените стереотипи на живот, урбанизацията ще се увеличава.

Ще се урбанизират българите. В освободените територии все повече ще доминират малцинствата. Ще говорят майчин език. Дали в не толкова далечното бъдеще няма достатъчно предпоставки да бъде нарушен етническият мир, с който толкова се гордеем днес? ЕС ли ще ни спаси? Покрай емиграцията той ще има подобни проблеми. Вносът на работна ръка му нанесе огромни социални проблеми и в момента се чуди как да оправи грешките.

Ако политиците са слепи, къде са учените да бият камбаната? Имаме министър без портфейл, който добре разбира всичките тези беди. Точно затова се мъчи да издава ударно български паспорти. Което е само едно от решенията. Светът се глобализира, хората получават все повече права и свободи, вкл. и право на самоопределяне.

Задачата да се опази нацията е трудна,

но все пак има социални и икономически методи на защита.

Добър пример може да ни е Гърция. В последните 20 г. тя се увеличи с около 2 млн., като даде икономически облекчения на завърнали се сънародници. Техните фирми бяха освободени от данък печалба. Ние нямаме толкова голяма диаспора, но всеки върнат българин е от полза.

Така и няма логично обяснение защо безразборно се дават помощи за дете. За тях е нужен образователен ценз (основното образование е задължително по конституция), а и трябва да се пресече бизнеса с раждането на деца, като облекчения се дават до трето дете. Идеите може да са спорни, но поне трябва да се обсъждат.

Пряко свързана с демографската политика е и образователната. Не само броя и разположението на училищата, но и качеството. Училищата продължават да продуцират агресия и неграмотност.

Това е проблем първо на възпитанието в семействата, но не бива и държавата да абдикира от функциите си. Все повече дипломи в средното образование се дават по милост.

Зрелостници дори от градски училища нямат елементарни познания. Странно е, че ГЕРБ и просветното министерство 7 месеца приоритетно се занимават с БАН. Не там са големите проблемите, дори не и в университетите. А в училището. Грамотността, особено на малцинствата, е първи фактор за социализация.

Всички тези проблеми може и да не изглеждат актуални днес, но ще ни се стоварят утре. Дебатът, а и адекватните решения могат да намалят щетите, които се очертават при сегашното бездействие.