Автор: Едвин Сугарев
Истинското й име е “Арарат” – това е върха, в който опира нос Ноевият ковчег след потопа. Знайно е, че библейският старец е бил натоварен от Йехова с най-отговорната мисия – да възроди живота на земята подир наказанието Божие за греховете, сторени от човека.
Само дето нищо възродително няма на софийската уличка “Арарат”. Има малък частен рай, в който мирно съжителстват ченгета, гангстери и висши държавни чиновници – бивши и настоящи.
Ролите на тази Първа частна улица често се сменят: ченгетата се оказват гангстери, а гангстерите – ченгета. Улицата е запречена с бариера и пазена от бодигард. Пред в. “Стандарт” главният архитект на столицата Петър Диков повдига рамене: „Не знам точно чие притежание е земята, но формално е частна. Затова собственикът може да си поставя каквито иска бариери, за да охранява имота си – това е законно положение“.
И аз не знам чия е земята, но имам известни подозрения. Най-вероятно става дума за онези 35 декара, които до 2000 г. са били съвместна собственост на Алексей Петров и Валентин Шотев. В един момент обаче Алексей просто заявява на своя съдружник, че трябва да “освободи” имота, за да бъде използван като банкова гаранция с цел да бъдат привлечени израелски инвестиции в ЗК “Левски-Спартак”.
При последвалия отказ следват заплахи и насилствени действия. Семейство Шотеви внасят жалба до Софийска районна прокуратура за това, че Алексей Петров ги е заплашвал с убийство. Без изобщо да извърши проверка по техните жалби и без те да са приключили с постановления на прокуратурата, СРП образува дело не срущи Алексей Петров, а срещу тях – за набедяване. Което между впрочем не е прецедент: точно по същия начин прокуратурата реагира на жалбите на друг един бизнесмен, бит персонално от Алексей Петров, който приписва в полза на “Левски-Спартак” практически цялото си имущество – Георги Петракиев Цветанов.
Та в този малък частен рай мирно съжителстват: Алексей Петров – Трактора, Антон Петров – Хамстера, Филко Славов – бивш шеф на отряда на баретите, Никола Филчев – бивш главен прокурор, Борислав Борисов, ректор на УНСС и съветник на българския президент. Същите живеят в къщи от по над 250 квадрата – иначе има и доста простосмъртни барети, всичките бивши, които обитават луксозен блок.
Къщите на Никола Филчев и Алексей Петров са съседни. Другият съсед на Алексей е Филко Славов. Така някогашният престъпен триумвират, напълно недосегаем по време на мандата на Филчев, доказва своята наличност и на битово ниво – по местоживеене.
Идиличното съжителсво между гангстери и висши държавни служители не може да не породи съмения – и да не постави на дневен ред някои въпроси, на които трябва да бъде отговорено.
Например как е придобита тази собственост върху земята, която дава право на живущите там да преграждат улицата с бариера – нищо, че за поддържането и за почистването й се грижат Столичните общински власти. Също: от кого са купили живущите там луксозните си обиталища, с какво са ги платили, от заплатите ли са си спестили необходимите суми Филчев, Славов и Борислав Борисов – и платили ли са данъци върху приходи от подобен размер (като се има предвид, че цената на жилища от подобен тип в сродни райони е някъде около 2000 евро на кв. м.).
Много по-сериозен е обаче друг един въпрос: какво свързва всички тези хора; какви общи дела и ангажименти са ги направили дотолкова близки, че да пожелаят да живеят заедно. Ако някой се погрижи да проследи и разнищи техните обвързаности, може да стигне до неочаквани заключения.
Ще илюстрирам тези възможности с конкретен пример – не от сферата на обвързаностите между Филчев, Алексей Петров и Филко Славов, за които съм написал десетки статии и издал цяла книга (”Диагнозата Филчев”, 2003). Напротив – ще си послужа само с най-безобидната от всички тези фигури – ректорът на УНСС Борислав Борисов. Именно в УНСС преподава д-р Алексей Петров на българските студенти; за това как е станал доктор и как е попаднал в УНСС Борисов лансира две взаимно изключващи се твърдения, колекционирани от “Frognews”. Първо – в интервю за агенция „Блиц”:
“С Алексей Петров се познаваме и работим заедно още от Съюза за стопанска инициатива, където той беше изпълнителен директор, а аз председател. А го поканих в катедрата, като бивш шеф на баретите, да води семинарните занятия. Къде е защитил Алексей Петров, за да стане доктор на науките, лично аз не знам?!”
И второ – пред Нова телевизия:
„Алексей попада в УНСС някъде края на 90-те години, като асистент на ген. Стоян Андреев. Като такъв води упражненията. Какво е тяхното разпределение по теми си е тяхна работа. След известно време ген. Андреев става научен ръководител на неговата докторска дисертация, която Алексей Петров я защитава пред Научния съвет на МВР академията. След което Пловдивският университет му обявява конкурс за доцент, защото, за да получиш званието „доцент”, трябва да си назначен на трудов договор. Той печели конкурса и е на трудов договор там. Значи той става доцент, през това време генералът навършва пределната възраст и се пенсионира. И естествено, като хабилитирано лице вече Алексей Петров наследява дисциплината и става титуляр. Ето това е кариерата.”
Забавни разлики, няма що. Името на ген. Стоян Андреев в този контекст обаче говори – и то доста красноречиво. Това е име, което просто вони на КГБ. Генералът е известен като непоклатим русофил – заместник-председател е на Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД; дя не говорим, че е личен приятел на всички руски посланици от генерал-майор Шарапов насам. Ратува за възстановяване на връзките с Русия и се умилява при споменаване на братушките: „Знам какво значи да имаш гаранция, че Русия стои зад теб”.
Знае, наистина. През 1997 г. организира тайно парти в Банкя, използвано като параван при вербуването на известни публични фигури като доверени лица на Москва. В партито лично участват тогавашния руски посланик и кагебистките му спецове. През периода 1990-1994 г. пак той бе съветник на Желю Желев по въпросите на националната сигурност, и взе дейно участие в долнопробното активно мероприятие на ДС, свързано с обвиненията по тъй наречената “македонска оръжейна сделка” – която бе изполрзвана като предтекст за “левия завой” на Доган и за свалянето на правителството на Филип Димитров – един акт, който спря реформите в страната ни за цели седем години. С две думи – в битността си на декан в УНСС генералът си е намерил подходящият асистент, а в перспектива – и наследник.
Но Борислав Борисов не е само икономическият корифей, под чиято стряха генерали и гангстери дружно формират съзнанието на бъдещите български икономисти. Той е и председател на Съюза за стопанска инициатива, където изпълнителен директор е Алексей Петров. И е съветник на българския президент, който също като ген. Стоян Андреев изповядва непоколебими русофилски възгледи.
Споменавайки това име, ще завърша с една голяма скоба. Докато всички политически мъже в България усилено говорят за това как нямат абсолютно нищо общо с лицето Алексей Петров – и как техните политически опоненти са отговорни за шеметната му кариера в българските тайни служби, един държавен мъж усилено мълчи по тази тема. Бих казал дори – оглушитено мълчи. Този държавен мъж е българският президент Георги Първанов, известен и със секретния си псевдоним Гоце.
И с основание си мълчи – и се притулва в храстите на други периферни говорения. Защото има едни безотговорни другари, които са решили този път да не си мълчат. И говорят – все неща, забранени според негласния етичен устав на червената ложа. Ето какво казва по въпроса например Илия Божинов, член на Висшия съвет на БСП:
“Доколкото знам, братя Галеви са били офицери, не са съдени. Те сигурно имат някакви силови методи на въздействие. Но аз мога да кажа, че много по-голям мафиот от тях е Алексей Петров. Оказа се, че е и агент. И точно агент Алексей Петров е рекетирал мои приятели. Ако трябва да избирам между братя Галеви и Алексей Петров, ще кажа, че той е по-големият разбойник, честно казано./…/ Той бие. Единият приятел, който си изпати от Алексей Петров, държеше паркинга до “Хилтън”, на който имаше автокино. Там хората на Алексей първо оставиха някакъв мерцедес, после сами си го откраднаха и накрая отидоха и пребиха собствениците на паркинга. Казаха: „Вие сте ни откраднали колата“. Това стана само в рамките на няколко дни. И други случаи имам. Другият ми приятел, държеше кетъринг на летището. Хората на Алексей Петров пак така със силов натиск му взеха кетъринга. Мога да изброявам доста хора, рекетирани от Петров. Има една дълга история с такситата 1280, които пак Алексей Петров ги взе с една доста странна операция. Повишиха капитала и на РМД-то и му взеха контролния пакет акции. И Алексей Петров си го приватизира за 60 000 лв. Става въпрос за 2000 таксита в София с 22 декара земя. /…/ Алексей Петров имаше приятели и в БСП, и то на доста високо ниво. Когато имахме такива противоречия с Алексей Петров за такситата, тогавашният секретар на партията Васил Калинов ме извика и каза: „Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, той е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа”.
Няма да коментирам тези изказвания. Но няма как да не се запитам защо “другарят Първанов” не ги коментира. Все пак уж е президент на България. И си има колоритен отбор от съветници. Ами да ги попита тях – г-н Борислав Борисов примерно. Все ще му кажат какво да отговори – или в кои храсти да се покрие, додето отмине бурята.
Източник: http://www.svobodata.com
Ректор под прикритие
От Иван Михалев
Човекът, който „вербова“ Алексей Петров за науката, застраховал УНСС в „Лев инс“
Да не сте на мястото на ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Тези дни проф. Борислав Борисов сякаш иска да се скрие от целия свят. Телефонът му е ту изключен, ту пренасочен към секретарката.
След упорито издирване най-накрая успяваме да го открием във Военномедицинска академия, където е на прегледи. Казва ни, че е получил алергия, и много трудно се съгласява да разговаряме на живо.
Тези дни медиите непрекъснато го търсят за коментар по темата „Алексей Петров“. И има защо. Преди да бъде арестуван по обвинения в организиране на престъпна група, Алексей Петров четеше лекции по корпоративна сигурност именно в УНСС. Ректорът Борисов пък е един от най-близките хора до бившата барета. Толкова близък, че само една ограда дели имотите на двамата в столичния кв. „Кръстова вада“ (повече по темата има тук).
Пътищата на двамата се преплитат и в много други области. От края на 90-те години заемат ръководни постове в Съюза за стопанска инициатива (бивш ССИГ) – единият като председател на управителния съвет, а другият – като изпълнителен директор. От името на ССИ последователно участваха и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Дъщерята на ректора Владя Борисова, която също е преподавател в катедра „Интелектуална собственост“ на УНСС, е съдружник с 3% в „Лев истейт“ ООД – една от фирмите, контролирани от бившия съветник в ДАНС. Мажоритарен собственик в това дружество е приятелката на Ива Павлова – жената, с която живее Алексей Петров.
Проверка на „Капитал“ установи и друг интересен факт. Председателят на общото събрание на УНСС проф. Благой Колев е от няколко години председател на надзорния съвет на „Лев корпорация“. Дори нещо повече – оказа се, че в същото време той е пълномощен представител на две от израелските фирми, които са акционери в застрахователната компания „Лев инс“. Справка в Търговския регистър показва, че проф. Колев е гласувал на последните две общи събрания на „Лев инс“, представлявайки 44.7% от акциите.
Едва ли е изненада, че проверката в регистъра на обществените поръчки показа „Лев инс“ като избрана за застраховател на недвижимите имоти на УНСС. Договорът е бил сключен в първия работен ден на 2010 г. Преди това застраховки не са правени.
Толкова съвпадения не са случайност
След всичко това може би разбирате защо ректорът на най-големия икономически университет в България избягва разговорите с журналисти. Ако се докаже, че Алексей Петров е ръководил мафиотска структура, както твърдят МВР и прокуратурата, ще излезе, че преподавателската му кариера в УНСС е била една от маските, които агентът на прикритие е ползвал в обществото. Това би значело и неприятен край за академичната кариера на ректора Борисов, в чийто университет Алексей Петров беше до съвсем скоро преподавател по корпоративна сигурност.
Ако не беше скандалът с операция „Октопод“, проф. Борисов можеше спокойно да разчита на още един мандат като ректор. Поправките в Закона за висшето образование, които в момента се подготвят от ГЕРБ, предвиждат да отпадне забраната за ректорите на ВУЗ-ове да карат повече от два мандата, какъвто е случаят с Борислав Борисов (мандатът му изтича през ноември 2011). Между другото председател на работната група, подготвила законопроекта, беше… проф. Борислав Борисов.
Ректорът и Трактора
Ректорът на УНСС не крие, че познава много добре Алексей Петров. Той обаче твърди, че е шокиран от разкритията за незаконната му дейност. За първи път чул от медиите и прякора, с който го свързват. „Когато съобщиха, че е арестуван бандит с прякор Трактора, реших, че става дума за някоя тъпа мутра. Така ми прозвуча. Трактора – какво е това. То няма интелект в това“, заяви пред екипа ни проф. Борисов.
Бившата барета става преподавател в УНСС в края на 90-те години като асистент на генерал-лейтенант Стоян Андреев. „Говорим за сигурност, не за охрана, бариери и сигнални устройства. А за това как една фирма да си опази икономическите тайни от конкурентите“, обяснява ректорът. Година-две по-късно Алексей Петров защитава дисертация в Полицейската академия в Симеоново, което не пречи на вестниците да го представят като „доктор по икономика“. (Точно като такъв беше представен в широко коментираното му интервю за в. „Труд“, в което призова новия премиер Бойко Борисов да намали лихвите на банковите кредити – бел. ред.)
Академичната кариера на Петров получи тласък по времето на кабинета „Станишев“, когато той изненадващо спечели конкурс за доцент в Пловдивския университет. Като хабилитиран преподавател получи правото да води лекции, не само упражнения. А след пенсионирането на титуляра в УНСС току-що провъзгласеният доцент Алексей Петров започна да преподава корпоративна сигурност и в столичния университет. Последните му лекции били миналия декември. Седмица преди ареста ректорът Борисов обсъждал с Алексей Петров превръщането на курса му в задължителна дисциплина.
„До мен като ректор досега никога не са постъпвали оплаквания по отношение на Алексей Петров“, заяви в първите часове след операция „Октопод“ проф. Борисов. „Университетът не е бащиния на ректора. Той не кани преподаватели. Това не е нито фирма, нито ресторант, нито бахча собственост, за да кани той или не“, добави той. На въпроса как е допуснал човек, разследван за престъпления, да чете лекции Борисов заяви: „В УНСС преподаватели са били 33 министри. Защо не погледнем от тази страна.“
Тънка червена линия
Двайсет години след промените УНСС продължава да е смятан за червен бастион. Може би защото навремето в него имаше най-много идеологически катедри, които преподаваха марксизъм и ленинизъм, в ръководството му винаги са доминирали бившите кадри на БКП (сега БСП).
Проф. Борислав Борисов също не крие политическата си принадлежност, въпреки че по закон висшето образование у нас би трябвало да е деполитизирано. „Преди 10 ноември ВИИ „Карл Маркс“ си беше идеологически ВУЗ. Не можеше едновременно да си преподавател и да не си член на партията. Такъв вариант просто не съществуваше! Аз не го крия, наистина съм бил партиен секретар, пак казвам, никога не съм го крил, но на отделението за следдипломна квалификация. Мен например законът „Панев“ не ме е хващал“, заявява той преди две години в интервю за в. „Шоу“. И добавя, че три поредни проверки за принадлежност към Държавна сигурност са показали, че няма досие.
Преди да стане ректор на УНСС, проф. Борисов изкара един цял мандат като депутат в 39-ото Народно събрание. По думите му той е бил поканен като представител на „гражданската квота“ на левицата. Не крие близостта си с Румен Петков, която води началото си от този период. „Да, наистина съм близък с Румен Петков, но не виждам нищо подсъдно в това“, каза в същото интервю той.
От периода 1997-2001 датират и по-близките му отношения с Георги Първанов, който по онова време е само депутат и лидер на БСП. По-късно, като президент, Първанов назначи от своята квота Борислав Борисов в ръководството на БНБ. (Борисов впоследствие се отказа от поста, като обяви, че причината е участието му в голям международен научен проект – бел. ред.)
През 2007 г. ректорът на УНСС влезе в екипа на президента, като стана негов съветник по въпросите на образованието, науката и икономическото развитие. Оттогава държавният глава обича да използва посещенията си в УНСС като трибуна за отправяне на политически послания. При последната си среща със студенти през ноември 2009 г. той нападна публично Борисов по темата борба с организираната престъпност. Тогава премиерът определи словесната атака на Първанов като „вероломно нападение“ и необмислена постъпка.
„Събрали 15-20 студенти при неговия приятел в УНСС, за да може оттам все едно на среща със студенти… Адски ми прилича на Тодор Живков – среща със студенти. Тези номера са известни и просто вероломно ни нападна“, заяви бесен Борисов.
Любопитното е, че в прословутата си реч тогава Първанов нападна Борисов, че не преследва босовете на организираната престъпност, а се занимава с „дребни“ нарушения на предшественика му Станишев, каквото било изнасянето на секретни справки. „Определени среди са на път да осъдят бившия премиер, че някой някъде преместил една папка. Действа се бързо, радикално и смело. Защо не се действа така към един от символите на прехода – на мутрите, на босовете на организираната престъпност. Да сте чули нещо в последните месеци, че по подобен начин е притиснат до стената някой от големите босове“, попита Първанов.
Последните събития около Алексей Петров са задочен отговор на тези критики.
Корупцията – тази банална тема
УНСС е най-старото и най-престижно висше икономическо училище в България. От много години обаче за него се носят легенди, че масово се купуват изпити и се уреждат дипломи. Възпитаниците му се шегуват, че абревиатурата УНСС значи УТРЕ НОСЕТЕ СЪОТВЕТНАТА СУМА. Стигна се и до възпяването на корупцията в популярно парче на „Ъпсурт“. Познатият рефрен „Примоция в УНСС – три изпита за двеста марки и едно прасе“ още повече затвърди лошата репутация на най-големия икономически ВУЗ.
Преди половин година се разбра, че корупцията не е само част от студентския фолклор, а реално съществуващ проблем. При зрелищна акция на полицията беше арестуван и даден на съд главен асистент Петкан Илиев от катедра „Икономикс“. Той беше обвинен, че е участвал в престъпна група, занимаваща се с купуване на изпити, семестриални заверки срещу заплащане и явяване на кандидатстудентски изпити в УНСС от лица дубльори. Набирането на студентите и кандидат-студентите ставало с помощта на посредник от Благоевград. В схемата участвали и посредници на по-ниски нива. Цените на „услугите“ варирали между 500 и 4000 лева, твърди прокуратурата. Ректорът на УНСС заяви, че е изненадан от неприятните разкрития, и побърза да уволни Петкан Илиев.
Случаят беше припомнен наскоро от министъра на образованието Сергей Игнатов, който заяви в парламента, че в момента три ВУЗ-а са разследвани за корупция. Един от тях е УНСС (другите два са Стопанската академия – Свищов, и Югозападният университет в Благоевград).
Ректорът Борисов обаче твърди, че случаят „Петкан Илиев“ е единичен и в момента корупция в УНСС няма. Според него слуховете идват от компромати, които се пишат от пенсионирани преподаватели. Един от тях бил известен с взимането на пари за кандидатстудентски изпити. „Той беше мафиотът тук на кандидатстудентските изпити. По-рано се кандидатстваше с писмени работи. Той ги подготвя, той ги проверява. Който ходи на уроци при него, му казва примерно – на втората страница горе вдясно включваш в изречението думата „Витоша“. И всичките изкарват изпита. Аз забраних писмените работи и въведох тестове, които се проверават с компютър“, заяви проф. Борисов.
По думите му след въвеждането на тестовете оплакванията от кандидат-студенти изчезнали. А единственият сигнал за корупция бил подаден точно преди седмица. Подател на сигнала бил друг преподавател, а не студент. „Това е първият случай, откакто съм ректор. Всичко друго е „чул съм“ и „казаха ми“. Така не може да се реши въпросът – с „чул съм“, каза ректорът.
Сигналите срещу самия ректор
Ректорът на УНСС признава, че в министерството периодично са получавани сигнали, уличаващи го в корупция, злоупотреби и лошо управление. Той обаче смята, че атаките не са срещу него, а срещу университета. „На някой не му харесва УНСС да е №1. Другата причина е да се удари президентът, понеже всички знаят, че сме близки и съм негов съветник“, заяви проф. Борисов. Той добави, че знае и кой пуска компроматите за него. „Текстът винаги е един и същ, сменят само началните думи“, обяви ректорът.
Едно от обвиненията срещу него е, че се вози в бандитски „Мерцедес 320“ – подарък от Никола Филчев (който също е преподавател в УНСС и близък с Алексей Петров – бел. ред.).
Ректорът призна за това, но обясни, че колата не била изобщо луксозна. „Не си спомням коя година беше точно. Вече бях станал ректор. Един ден си тръгвах и Филчев излиза от час. В коридора се засичаме и той ми вика – айде да те водя да пием по един чай. Тогава ректорската ми кола беше „Форд Мондео“. Качваме се и той вика: „Може ли да се возиш в такава каруца. Трябва аз да ти подаря една от конфискуваните, да не се излагаш“, разказа Борисов. Две седмици по-късно му се обадил прокурор от Пловдив. „Това е някаква кола, конфискувана от някакви бандюги, не ги знам кои са. С постановление на пловдивския прокурор се предава за ползване на ректора на УНСС, а не на мен лично“, добави той.
Друго обвинение срещу ректора е за това, че дъщеря му Владя Борисова е била зачислена като асистент в катедрата „Интелектуална собственост“, на която той е председател. „Тая катедра аз съм я основал през 1991 г. Дъщеря ми аз съм я отгледал след развода ми. Има логика да я насоча в моето направление. Не съм присъствал на нито едно заседание, когато е обсъждан неин труд. Нарочно не съм присъствал и на защитата й, за да не си помислят, че я подкрепям“, коментира Борисов. След като бил обвинен в конфликт на интереси, той подал оставка като шеф на катедрата, но не и като ректор. В своя защита Борисов посочи, че проверка показала, че 47 от преподавателите в УНСС имат някаква роднинска връзка помежду си. (Това прави почти 10%, тъй като преподавателите в университета по официални данни са 500 – бел. ред.)
Той отрече да има конфликт на интереси в наемането на „Лев инс“ за застраховател на УНСС, тъй като фирмата предложила два пъти по-ниска оферта от втория в класирането. Участието на колегата му Благой Колев в същата компания като представител на две от фирмите акционери той коментира така: „За първи път го чувам това. Аз знам, че е председател на надзорния съвет на „Лев корпорация“. Предполагам, че им е харесал като председател и затова са го поканили.“ И допълни: „Не се учудвам. Половината преподаватели са по фирми и търговски дружества, по управителни съвети на банки и т.н. Това е бизнес университет, така че е нормално да участват.“
На този етап ректорът на УНСС не бърза да се разграничава от Алексей Петров. Но е възможно след време да смени тактиката си. Той дори намекна за това, цитирайки любимата си мисъл на Джон Мейнард Кейнс: „Когато фактите се променят, се налага да се промениш и мнението за тях.“ Удобно, нали?
––––––
Идеята за ДАНС е родена в УНСС
Таен доклад на службите разкри, че идеята за създаването на ДАНС е била родена в една от залите на УНСС. „Първото обсъждане на проект за създаване на ДАНС е проведено от ректора на УНСС Борислав Борисов, Петко Сертов, Алексей Петров, Велизар Шаламанов и Иво Цанев именно през 2005 г.“, пишеше в документа, наречен „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация“.
Ректорът проф. Борисов разказа, че става дума за семинар по темите на националната сигурност, на който Алексей Петров представял своя книга. На него станало дума, че различните разузнавателни служби не си обменят информацията, която събират от агентурата си. „Въобще не е ставало въпрос за ДАНС, а тръгнахме от идеята за обединяване на информацията“, спомни си ректорът. Впоследствие обаче идеята била доразвита на срещи при премиера Станишев и така се стигна до създаването на агенцията, чиито шеф стана Петко Сертов, а Алексей Петров стана негова дясна ръка.
Къде зимуват октоподите
Съседи на Трактора и Хамстера са Никола Филчев, бивш шеф на баретите и ректорът на УНСС
Иван Михалев
„Когато съобщиха, че е арестуван бандит с прякор Трактора, реших, че става дума за някоя тъпа мутра. Така ми прозвуча. Трактора – какво е това. То няма интелект в това.“
Думите са на ректора на УНСС проф. Борислав Борисов. Освен че е близък приятел с арестувания Алексей Петров, той е и един от избраните да се сдобият с имот в съседство до бившата барета. (Портрет на проф. Борисов вижте тук.)
Къщата на ректора е точно копие на тази, в която беше арестуван Петров. Първоначално имотът бил предвиден за друг, но в последния момент купувачът се отказал. Затова предложили къщата на Борисов, който по това време е в ръководството на Съюза за стопанска инициатива на гражданите заедно с Алексей Петров. Ректорът разказа пред „Капитал“, че не е търсил жилището по обява, а е бил поканен от бившите барети. „Естествено, че всеки си подбира кой да му е съсед“, заяви той.
Така Борисов се оказал съсед на двама от най-влиятелните хора в държавата. Отдясно на него имотът е на бившият главен прокурор Никола Филчев, отляво живее Алексей Петров. До тях пък е къщата на Филко Славов, бившия шеф на баретите, който също е бил близък в дълъг период от време с Алексей Петров и бившия главен прокурор. (Двамата бяха обвинени през седмицата, че стоят зад убийството на прокурора Николай Колев, от неговата вдовица, която е убедена, че поръчител е именно Никола Филчев – бел. ред.)
Имотите на четиримата се намират в жилищен комплекс от затворен тип в столичния квартал „Кръстова вада“. Своеобразният дрийм тийм се попълва от Антон Петров-Хамстера. Той беше сред задържаните от групата за отвличания „Наглите“. Петров живее на съседната улица в същия комплекс. Именно това жилище беше претърсено миналата седмица при операцията „Октопод“, когато се оказа, че в него са само жена му и малкото им дете. Самият Хамстер се предаде доброволно два дни по-късно, а в четвъртък вечер беше освободен под парична гаранция.
Къщите на Алексей Петров, Никола Филчев, ректора на УНСС и Филко Славов гледат срещу бившия ресторант „Златният телец“ (сега името му е сменено). В него навремето често се срещали Алексей Петров и Хамстера. „Виждала съм го с Алексей Петров. Те ходеха да обядват в ресторанта. Алексей не крие, че те се познават“, заяви пред вестника жена, чието име ще запазим в тайна от съображения за сигурност.
В ресторант „Златният телец“ дълги години управител е бил друг от арестуваните в операция „Октопод“ – Момчил Кръстев. Той също е бивша барета от Враня. Източник на „Капитал“ разказва, че ресторантът се е използвал за конфиденциални вечеринки на Алексей Петров, Филчев и Славов.
Имотите на петимата граничат с бившата спортна база на „Левски Спартак“. Легендата гласи, че Алексей Петров и Филко Славов избрали парцела в съседство с нея, за да строят
Жилищен комплекс за бивши барети
Там все още се намират тенис кортове, на които са тренирали някогашните състезатели на „Левски Спартак“. Едно време земите под комплекса са били държавни, но през 90-те стават частни.
Върху площ от 60 дка инвеститорът ЕТ „Румен Вътков II“ започва изграждането на един от първите жилищни комплекси от затворен тип в София, наречен „Перлите“. Комплексът включва 40 еднофамилни редови къщи и девет блокчета с апартаменти. „Земята беше частна, собственост на Владимир Златин.
Поетапно той ни прехвърляше части от нея срещу обезщетения с готови имоти“, обясни Людмила Нанчева, икономически и търговски директор на ЕТ “ Румен Вътков II“. Строителството започва през далечната 1996 г. Повечето от сделките обаче са от 2001 г. Едни от първите новодомци са Никола Филчев и Алексей Петров.
Проверка на „Капитал“ в имотния регистър показа, че строителната фирма е придобила парцели за бъдещия комплес и от Алексей Петров. Част от тях били съвместна собственост и с Валентин Шотев, бизнесмен и бивш съдружник на Алексей Петров. За Шотев се знае, че е бил последният комсомолски секретар на Второ главно управление на Държавна сигурност. Твърди се, че именно Шотев е уредил бившата барета да влезе във владение на плувния комплекс „Спартак“ в началото на 90-те години, който също е собственост на МВР.
Алексей Петров и Валентин Шотев успяват да придобият част от терените в средата на 90-те. След това обаче се скарват жестоко. Имуществените спорове между тях прерастват в заплахи за убийство. Шотев заявява пред полицията и НСБОП, че на 4 септември 2000 г. в ресторант „Златният телец“ Петров се е заканил да го убие, изричайки фразите: „Е, ще те изгоря жив, ще те размажа, ще те унищожа.“
Заведено е дело, но обвиненията не се доказват. Решението на съда е, че Шотев и съпругата му умишлено са набедили Алексей Петров. Малко по-късно Шотев беше един от разпитваните след неуспешния опит за убийство на Алексей Петров пред басейна „Спартак“ през август 2002 г., при който той беше ранен.
Имотите са на името на майки и любовници
Еднофамилните къщи са на три етажа. На първия има хол и кухня. Следват два етажа със спални, които са свързани с вътрешна стълба. Всички те разполагат с малък двор, скрит зад висока ограда.
Къщите са плащани с пари в брой. „Тогава банките не даваха кредити. Плащането беше в долари. Продавахме ги в недовършен вид“, спомни си Людмила Нанчева. Тя не можа да си спомни какви са били цените на имотите, но заяви, че са били значително по-ниски от сегашните пазарни цени. „Имайте предвид, този беше първият затворен комплекс, около него още бяха голи поляни“, каза тя.
Проверката на „Капитал“ показа, че само Филко Славов е купил имотите си на свое име. Останалите изброени са на роднини и близки. Жилището на Алексей Петров например се води на името на Ива Павлова, негова дългогодишна приятелка, с която живее на семейни начала. Двамата имат и дъщеря.
Къщата на Никола Филчев е регистрирана на името на майка му. „Беше една възрастна жена, която дойде при мен с адвокат. Тогава имаше проблем с парите. Спомням си, че ги чакахме известно време да дойдат от Щатите“, спомни си Нанчева. (Братът на Никола Филчев, Ангел, живее в САЩ, където се занимава с търговия с антични монети и други произведения на изкуството – бел.ред.).
Ректорът на УНСС Борислав Борисов също е записал имота си на името на 82-годишната си майка. „Първо ми предложиха да купя една друга къща, обаче беше северен апартамент. Само една таванска стая гледаше на юг. След това някой се е отказал и ми казаха, че този апартамент е свободен и аз го взех“, разказа той пред „Капитал“. Цената на жилището в груб строеж била 55 хил. лева.
Борисов заяви, че той никога не е живял в къщата, а през всичките години след купуването й тя е стояла необитаема. Имотът бил обявен за отдаване под наем. Последно от него се интересувал новият посланик на Казахстан, но се отказал.
„Имам уговорка с тях, ако тръгна да го продавам, да ги питам първо тях. Защото те не искат да дойдат за съседи кой да е“, добави ректорът.
Частната улица „Арарат“
Улицата, на която живее компанията, се казва „Арарат“. Оказа се, че тя е частна. Влиза се през бариера, до която има пътен знак „Влизането забранено“, а табела известява: „Частна собственост.“ На стотина метра по-навътре има караулка. В нея постоянно стоят охранители.
„Частна улица – няма такова понятие, улицата по всички норми и закони в България е публична собственост, общинска или държавна, тъй като улицата е мястото, през което трябва да преминат инфраструктурните мрежи, които осигуряват публичните услуги – водоснабдяване, електроснабдяване, телефони, достъп до имота“, коментира пред bTV главният архитект Петър Диков.
Улиците де юре наистина са частни, но де факто водят към други имоти като част от градоустройствения план и затова не могат да бъдат преграждани с бариери.
По принцип Диков е прав – всички улици би трябвало да са публична общинска собственост. Столичната община е длъжна да ги отчужди, но процедурите се точат с години, тъй като кметството няма пари в бюджета за това.
Това е причината улицата да се води частна собственост. Фирмата на Румен Вътков е плащала доскоро и уличното осветление на „Арарат“. От началото на кризата обаче тя е спряла да плаща за тока и собствениците са го закачали към къщите си.