Васил Левски е и сред основателите на БАН

Научихме го от статията на академик Петров от БАН.

Българската наука и явлението Дянков

В последните дни по Интернет, както и в пресата добиха гласност изследвания от чл. кор. Иван Ангелов и проф. Кръстю Петков на явлението Симеон Дянков. Понеже това явление създава непосредствена опасност за българската наука („Науката не е приоритет във време на криза”!?), и конкретно за една важна нейна част, Българската Академия на науките, изглежда актуално да разширим и задълбочим изследването му.

Първо, дали науката не е приоритет във време на криза?
Истината ли казва нашият нов икономически мисионер, или лъже?
Знае ли какво каза президентът Обама на 27 април 2009 в неговата реч пред Националната Академия на САЩ:

„В такъв труден момент има някои които казват, че не можем да си позволим да инвестираме в науката. Че финансирането на изследвания е някакъв лукс в момент на нужда. Аз съм категорично несъгласен. Науката е по-важна за нашия прогрес, нашата сигурност, нашето здраве, нашата околна среда и нашето качество на живот, повече отколкото някога преди. И ако е имало изобщо един ден, който да ни напомня за нашия необходим дял в науката и изследванията, то този ден е днес.” (“At such a difficult moment, there are those who say we cannot afford to invest in science. That support for research is somehow a luxury at a moment defined by necessities. I f undamentally disagree. Science is more essential for our prosperity, our security, our health, our environment, and our quality of life than it has ever been. And if there was ever a day that reminded us of our shared stake in science and research, it’s today.”)

Интересно съвпадение: на този същия 27 април 2009 г. Световната банка закрива 6-годишния проект „Правене на бизнес” на своя служител С. Дянков, и той ефективно остава без работа.
Дали затова не е чул речта на президента Обама, и не се е поучил, та така авторитетно ни заявява, че науката не е приоритет.
Да коментираме ли повече?

Какъв е Симеон Дянков за науката

ни става вече доста ясно: той е екзекутор на Грузинската академия на науките! А това беше една от силните академии в бившия Съветски съюз, която първа в СССР се осмели да създаде Институт по кибернетика, още докато кибернетиката биваше заклеймявана от сталинистите като “буржоазна лъженаука”!

Какво предвижда Дянков за българската наука?

Той иска повторение на грузинския сценарий, ни повече, ни по-малко! Унищожаване на БАН, приватизиране и разпродажба на имотите на БАН, с евентуално обещание за предоставяне на някакви от тези средства на някои университети. За целта манипулира и общественото мнение срещу “сталинистката структура” БАН със станалата пословична фраза за “феодалните старци, които събират заплати” и “си бъркат в носа, вместо да правят наука”! Орязва и последните глътки въздух от бюджета на БАН, за да я задуши постепенно, ако не успее веднага да я екзекутира.
Обаче знае ли той:

Какво е БАН?

БАН е най-старата организация на Българската държава, създадена в емиграция
9 години преди Освобождението от
Марин Дринов,
Любен Каравелов,
Васил Друмев и други родолюбиви българи!

В архивните фондове на БАН като светиня се пази вносна бележка номер 53 на В. Д. Левски (!) за 22 франги и 70 бана в полза на БКД, издадена от Българското книжовно дружество в Браила през 1870 г. Вероятно Дянков не знае, че освен Апостол на свободата

най-великият българин Васил Левски е и член-основател на БАН

И за каква ли сталинистка структура иде реч, когато Българското книжовно дружество се ражда през 1869 г., само 6 години след като президента Линкълн учредява Националната академия на САЩ (1863 г.)?
Когато 40 европейски държави създават в този период своите национални академии, като 17 от тях имат днес своите академични институти (Швеция, Холандия, Австрия, и.т.н.). Още първия устав на БКД е записано:
„ Целта на Дружеството е да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване.”

През последвалите 140 години БАН остава вярна на този завет. Днешните млади българи (и Дянков между тях) би следвало да знаят, че
БАН създаде атомната енергетика у нас и продължава научно да я осигурява.
БАН направи България космическа държава.
БАН създаде българската интегрална и функционална микроелектроника.
БАН координира научните изследвания по националната сигурност и отбрана и борбата с тероризма.
БАН е съосновател на Българския Грид-консорциум.
В БАН оперира единствената у нас Национална лаборатория по компютърна вирусология.
БАН контролира далечните преноси на радиоактивни и химични замърсители и нелегалния трафик на радиоактивни материали.
БАН ръководи изследванията по слънчева енергия и нови енергийни източници.
БАН организира Национален център по ЯМР-спектроскопия.
БАН е базова организация на водородните технологии и нанотехнологиите.
БАН организира биологичния мониторинг в общата екология на страната.
Не на последно място
БАН изготвя за всички национални служби прогнози за времето, агрометеорологията и хидрологията, наблюдава земетресенията, геомагнетизма и йоносферата. А музейните и архивни фондове на БАН са хранилища на националната памет.

Напоследък БАН предизвика и получи
първата и единствена засега у нас международна оценка на своята цялостна дейност от специална съвместна Експертна комисия на Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – “ All European Academies”).
Нека припомним тази оценка:

«Комисията по оценяването стигна до недвусмисленото заключение, че по-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. В някои от случаите панелите откриха изследователски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този обобщен резултат за
впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.

В докладите на експертните панели има примери за институти, които работят изключително добре в международен план, провеждат изследвания с най-висока обществена полезност за България и по-широкия регион. Общото ни впечатление, обаче, е че тази сравнително добра работа е резултат най-вече от инвестиции, направени в миналото, и не може да бъде поддържана без съществени усилия както от страна на БАН, така и на българското правителство. Тъй като много подобрения са възможни и се налагат от самото естество на работата, няма съмнение, че без истинско ангажиране в полза на най-качествената наука в България и без отговарящата на това финансова подкрепа, БАН като водещо научно средище в страната няма да бъде в състояние да поддържа досегашната си национална и международна позиция. Необходимото усилие преди всичко е въпрос на осигуряване на по-добро финансиране за БАН.»

БАН е единствения шанс на България за създаване на наукоемки производства, които да ни изтеглят от кризата. В страни, бедни на природни ресурси, националните икономики разчитат най-вече на наукоемките производства – доказва го опитът на
Ирландия,
Словения,
Далечния Изток.

Кой ще ги инициира у нас тези наукоемки производства, като закрием институтите на БАН?
И това ако не е малоумие?
Колко време ще е нужно такива институти да се пресъздадат към някои университети?
Един учен се създава поне за 10-15 години.

А ето че вместо дължимото уважение на поколения български учени, българинът д-р Симеон Дянков влиза в ролята на

новият български Херострат

дето успешно закрива чужди академии и като начало закри у нас Националния нанотехнологичен център, а сега мечтае да закрие Храма на българската наука, и така да затрие и делото на Апостола?!

Обаче д-р Дянков претендира освен другото, че разбира какво е наука, защото е
изтъкнат световен учен-икономист, един от високо цитираните автори в тази област.

Дали е така?

Сагата за учения д-р Симеон Дянков

Една проверка в базата данни Уеб оф Сайънс на Томсън-Ройтерс показва, че той има 43 публикувани труда и 1241 цитата. За сравнение ще отбележа, че моите трудове са 4 пъти повече от неговите, а цитатите ми са колкото неговите. Впечатляващи наукометрични данни на д-р Дянков, нали, май че става направо за академик?

Обаче ако той реши да кандидатства у нас за доцент или професор, рецензентите му ще трябва да преценят какъв е неговият собствен принос. Тогава ще стане ясно, че една пета част от неговите публикации (обаче много високо цитирани) са съвместно с Андрей Шлейфер, който е изобщо най-високо цитираният автор по икономика. Самостоятелни научни публикации Дянков има 4, но те са между по-слабо или въобще нецитираните (общо едва 20 цитата). Така че 660 от цитатите (или 53% от всички тях) са всъщност на старшия автор Шлейфер.

Икономиката обаче все още не е наука в истинския смисъл на думата: ако беше такава, нямаше да има световна икономическа криза. Или пък тя щеше да бъде своевременно предвидена. И нямаше да има нужда от мисионери-емпирици, които да насаждат в пострадалите от кризата страни отречени икономически модели!

При това ако лабораторният експеримент на един учен не успее, страда само той. А неуспехите на икономическите експерименти на емпирици-екстремисти предопределят съдбата и живота на милиони, не само на учените. Ето как изглежда истината за учения-експериментатор Дянков. Той малко трудно би бил избран за професор в сериозен български университет. Дори и по новия закон, който той така ентусиазирано подкрепи, отново под знамето на антисталинизма.

С. Дянков се опитва да си служи против БАН и с други лъжливи аргументи: видите ли, науката по цял свят се правела по университетите. Това не отговаря на истината: по време на моите 4 работни посещения в САЩ като гост-професор в университетите на Сиракуза и Бъфало, и на Института по течни кристали в Кент, Охайо, се запознах с организацията на науката в САЩ, от която само 20% се извършва в университети, а останалата – в правителствени департаменти, държавни лаборатории и институти, частни изследователски центрове, и.т.н.

Обвиненията, че БАН не дава нищо на националната икономика, са поредната лъжа. И то от терминатора на Националния нанотехнологичен център, за който БАН имаше много какво да даде. Преди всичко, печалбата от наука по схемата:

пари – наука – пари’

се различава качествено от печалбата по класическата релация:

пари – стока – пари’ ,

която се реализира изцяло от един и същи стопански субект, и обикновено донася бързи печалби.
Науката не е стока.
Инвестициите в наука са дългосрочни. За разлика от класическия случай, първата релация се разпада на две части:

пари – наука и наука – пари’

които като правило се реализират от различни стопански субекти. Характерна особеност е също, че правенето на пари’ от наука изисква още пари, нови инвестиции, които са нужни вече след откриването на новата закономерност, новия ефект или метод, с оглед разработването на технология, прототип и започване на промишлено производство. Когато в България възникне т.н. корпоративна наука, когато заработят частните изследователски и развойни центрове на мощните фирми, БАН знае как най-ефективно да взаимодейства с тях, докато за момента, при наличните нищожни нива на финансиране, БАН само като изключение може да провежда развойна и производствена дейност по някои свои световно признати открития: леене с противоналягане, лазери с метални пари, и др. Но и това не е малко.

След толкова необосновани претенции към БАН, някои от които гарнирани със зле прикрити приватизационни апетити, време е да заявим и нашите претенции.

Какво иска БАН, като национален изследователски център?

1) Възстановяване на БАН на статута на първостепенен разпоредител с бюджета.

2) Обвързване на бюджетната субсидия на БАН с фиксиран процент от БВП.
Както е добре известно, БАН произвежда 60% от научната продукция на Република България. При положение, че българската държава в момента не може да отделя повече от 0.4 % от БВП за наука, логично излиза, че БАН следва да получи 0.24% от БВП, което прави бюджет около 150 млн лева годишно. Това обаче е 2 пъти повече от мизерния бюджет, отпуснат на БАН за 2010 г., и то без изобщо да е гарантиран. А когато държавата България най-сетне започне да отделя 1% от БВП за наука, както налага Лисабонската стратегия, то процентът за БАН би следвало да бъде 0.6% БВП, или 360 млн. лв. годишно. Т.е., 5-кратно увеличение на сегашните 74 млн. лв.!

3) Даване на БАН статут на официален съветник на правителството
(както е Националната акдемия на САЩ, Академия Леополдина в Германия, Полската и унгарската академии на науките, и др.). Участие на Председателя на БАН в заседанията на кабинета със съвещателен глас (както това беше при кабинета на проф. Любен Беров, дописен член на БАН, и както е напр. в Полша). Институтите на БАН да получат статут на официални съветници на съответните министерства и да участват в техните колегиуми.

4) Създаване на Национална агенция по наука и технологии, ръководена от действителен или дописен член на БАН. Тази агенция да включва Националния фонд „Научни изследвания”, който да продължи да финансира науката на конкурсен принцип.

Министерството на образованието, младежта и науката има твърде важни задачи по средното и висше образование у нас, за да може конструктивно, а не деструктивно, да се занимава и с проблемите на науката. Последните идеи на министър Игнатов за възстановяване на Единните центрове за наука и подготовка на кадри от годините на късния социализъм поставят натрапчивия въпрос: след като тези формирования на сработиха в условията на командно-административната система, защо се очаква да сработят при една законово регулирана академична автономия? Все пак двата казана, на образованието и на науката, са твърде различни и като обем, и като вид на чорбата. От смесването на двете чорби в един казан сигурно ще излезе буламач. Отделянето на Национална Агенция „Наука” и връщането на БАН като първостепенен разпоредител на бюджета ефективно решава проблема на министър Игнатов с двата казана.

Там, където е налице взаимен интерес, винаги е било налице и убеденото съгласие на БАН за договори за съвместни образователни и изследователски проекти. Примерите са многобройни, напр. редицата съвместни проекти, финансирани от НФНИ. Що се отнася до структурната реорганизация на институтите, това си е вътрешна работа на БАН по закон, и тя ще си я свърши.

5) Незабавно започване на подготовката за Оперативна програма НАУКА 2013 , предвид на факта че България остана единствената страна на ЕС без европейски фондове за наука до този момент. При оскъдицата на държавния бюджет европейските фондове са май единственият източник, който ще бъде усвоен на 100% и без корупционни практики.

Тези наши искания са диаметрално противоположни на намеренията на нашия финасов министър. Но те са изцяло в интерес на българската наука, на българската държава и на нейните устои. В днешно време, когато всичко е ден до пладне, държавата ни има нужда като котва от институции с вековни традиции, които да гарантират дълговечност и да излъчват послание за сигурност. Всяка една държава си има такива институции и си ги пази.

Поради това грузинският сценарий у нас няма да мине.
Делото на Апостола Левски ще бъде съхранено!
Все пак за разлика от Грузия, ние сме в обединена Европа. Ако БАН продължава да бъде притискана и задушавана, и правителството не застане категорично зад нея, тя ще трябва да отнесе въпроса до Европейската комисия.

В ръка с високата оценка, която получи от Европейската научна фондация, БАН има всички шансове каузата й да бъде подкрепена. При което рейтинга на амбициозния младеж Симеон Дянков, вече сериозно увреден в Световната банка след краха на неговия проект „Правене на бизнес”, ще се срине окончателно.

А българската наука е виждала доста такива отминаващи явления.

Академик Александър Г. Петров
Носител на Медала “Фредерикс” (2004)
и на Наградата на МОН ”За особен принос в науката” (2007)