За Алексей Петров – избрано от вестник „Гласове“

Извадки от Лично кадрово дело арх. № 63507

Много публикации имаше през последните дни за Алексей Петров. В повечето се търсеше отговор на въпроса кой е той, кое е истинското му лице, какъв човек е. Някои колеги като Рада Домусчиева и Христо Христов потърсиха отговори на тези въпроси в неговото кадрово дело, което е достъпно в комисията за досиетата. Прочитът на суховато поднесената служебна биография на Петров до напускането му на МВР през май 1992 г. е полезен, защото документите съдържат някои интересни подробности.

Ще започна с резултатите от психологическо изследване на Алексей Петров, проведено през октомври 1990 г. в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР.

„Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова отговорна и обществено-значима дейност; склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените разбирания и убеденост. Добрите интелектуални възможности и сравнително уравновесеният характер му позволяват да проявява необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности. Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално-значими проблеми. Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си”.

Заключението е, че данните са благоприятни за работа като офицер – І група в под. 72620 – МВР.
Алексей Петров е роден през 1962 г. в Тетевен, но израства в помашкото село Градешница (днес се изписва Градежница) край Ловеч. Учи първоначално в кв. Бабинци, после в с. Глогово. Семейството му е многолюдно и бедно. Баща – секач, майка – гледачка на волове, безпартийни. Всички са научени да работят.
През юни 1977 г. подава документи да бъде приет като курсант в Средното милиционерско училище (СМУ) в Пазарджик. Собственоръчно е написал своята автобиография и е попълнил личния формуляр. В графата „Кой го е насочил да работи в органите на МВР” е записано: „Аз съм се ориентирал сам”. Бил в кръжока „Млад приятел на МВР”. В графата какви са заниманията му през свободното време: „Изпълнявах поръченията на ДКМС, помагах на майка ми в домакинството и стоях като пастир на добитък”.Почеркът на седмокласника от с. Глогово е смайващо обработен, правописни грешки почти липсват.

След завършването на СМУ Алексей Петров е разпределен в София. През август 1981 г. започва службата си като милиционер в Първи взвод в поделение 72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция „Врана“, който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР. В началото е профилиран в състава на щурмовите групи.

Първият документ в кадровото дело от този период е рапорт с искане да му се разреши явяване на изпит по английски език – тогава е на 19 години. Две години по-късно подава рапорт да му бъде разрешено да кандидатства във ВИИ „Карл Маркс”, Търговски факултет, специалност „Икономика и организация на вътрешната търговия, задочно обучение.

В характеристиката за периода от август 1981 г. до юли 1986 г. го хвалят – черен колан за оперативно карате, добра теоретична подготовка, отлично носене на службата, успешно участие в изпълнението на специални задачи, няколко награди, две мъмрения…

Допуснал е обаче и най-тежкото наказание съгласно дисциплинарния устав на въоръжените сили „предупреждение за непълно служебно съответствие” заради скандал след употреба на алкохол. Наказан и взет на отчет е по смисъла на МЗ І-100/1985 г. На 25 ноември 1985 г. в столично районно управление е извършена проверка по инцидент, станал между служители на НМ и шофьори от СП „Таксиметрови превози”. Колега на Алексей го кани на обяд за рождения си ден, пият водка, играят шах, слушат музика. Привечер излизат в цивилно облекло, намъкват се в спряло, но празно такси. Спречкват се, когато шофьорът се появява. Той вика свой колега на помощ и накрая се сбиват. Кой крив – кой прав, в случая няма значение, все пак двамата таксиметрови шофьори не са потрошени, както би могло да се очаква при сблъсък с опитни каратисти.

По-любопитен е попълненият Картон за предупреждаване. Оказва се, че Петров е предупреден на основание Инструкция №160/85 за недопускане злоупотреба с алкохол. Получава наставник – Евгений Кирилов Русев, който извършва в рамките на почти година идейно-възпитателна работа с него. Отчетът е по тримесечия – проведени индивидуални беседи и разговори, посещение по местоживеене, активизиране на дейността му в комсомолското дружество, стимулиране чрез гласуване на доверие. През цялото това време „не е допуснато да се извърши нарушение по смисъла на предупреждението”, сиреч Алексей Петров или е отказал алкохола, или поне не е злоупотребявал; „подобрена е личната му дисциплина, има тенденция за оптимизиране на положителните му качества, старае се като младши командир да дава личен пример на подчинени и колеги”. През четвъртото тримесечие печели първо място в социалистическото съревнование за 1986 г. Оценката на единоначалника е, че „старшина Петров е направил преоценка на своята дейност и в служебната и извънслужебната дейност е настъпил коренен прелом”. Картонът е приключен на 19.12.1986 г., „защото е изиграл възпитателното си въздействие”. Явно е така, защото шест месеца по-късно, на 1.07.1987 г., Алексей Петров е предложен за награда „Отличник на МВР”.

Последният акцент от документите в кадровото му дело, който заслужава внимание, е рапорт на старши лейтенант Алексей Петров от 3.11.1990 г. Ще го цитирам с незначително съкращение:
„Както Ви е известно, при даване на принципното си съгласие за издигането ми в длъжност пред командването на поделението имах две желания по процедурата за встъпване в длъжност: 1. Да работя в колектив, който е съгласен (избира) това. 2. При удовлетворяване на първото и наличие на други кандидати за вакантната длъжност да се проведе конкурс. (…)

Мотиви: 1. Подборът на кадри чрез метода на конкурса е доказал своята демократичност и ефективност. 2. Във връзка с позицията на СПС за съгласуване на кадровите програми на поделението с него, като председател на ИС, би могло по-късно да се твърди, че съм бил в привилегировано положение.
Разбирам обречеността на системата на МВР, на принципите на единоначалие и специфичността им на приложение при нас, но от позицията на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страната и социалнопсихологическия климат в поделението намирам подобен подход в този преломен за държавата момент за нормален, още повече, когато лично ме касае”.
Резолюцията на този рапорт е поставена месец по-късно и гласи: „С предложенията и мотивите на ст. лейт. Петров съгласен. На 3.12. 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема ст. лейт. Петров да им бъде ЗКО, като отхвърля наличието на други кандидатури. Поради факта, че няма други кандидати за конкурс, наложително е ст. лейт. Петров да встъпи незабавно в предоставената му със заповед длъжност”.

Впоследствие през 1991 г. Алексей Петров става последователно командир на отряд и началник на 03 група за специални операции в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), а на 1 май 1992 г. след 40-дневен отпуск напуска МВР по собствено желание.

Мария Дерменджиева

––––––––=––––––––––-

Алексей Петров и Бойко Борисов са ези и тура

Смятате ли, че операция „Октопод” и арестът на Алексей Петров са вододел, който би довел до изясняване на истината за това кой кой е през последните 20 години? Г-н Рачев, вие казахте, че сте изненадан от факта, че властта е посегнала толкова нависоко.

Иван Рачев: Бях изненадан дотолкова, доколкото хора от МВР посегнаха на Алексей Петров. Но според мен това изобщо не е първият такъв случай. Помните ли през 2003 г., когато Ваньо Танов беше шеф на РДВР в Русе, криминалистите погнаха т.нар. група на Илиян Пенев – Мацола. Става дума за 15–20 човека, които поне от 1994–1995 г. държаха контрабандата, проституцията, дрогата – изобщо всичко в Русенския регион. Те бяха хора на Маджо, имаше събрани конкретни доказателства, в схемите участваха двама или трима съучредители и местни шефове на СДС плюс прясно подkарания към ареста Светослав Мичев от БСП. Този случай започна от контрабандата с горива. Имаше замесени хора от „Лукойл”, имаше замесени хора от Плевен. Единия от тях – Людмил Конов – го застреляха с автомат. Конов беше съдружник на Васил Антонов, бивш депутат от БСП и много добър приятел на Румен Петков. Цялата тази разработка беше провалена от русенския окръжен прокурор Люлин Матев и от бившия шеф на Военна прокуратура Николай Ганчев. Ако правосъдието се беше разровило тогава, част от хвалбите днес нямаше да ги има. Вторият случай е наркоаферата „Опицвет”. Николай Велков, който сега е арестуван при операция „Октопод”, беше собственик на пазарджишката финансово-брокерска къща „Юнона монета”, която някак странно изпадна от делото. При обиска на тази финансова къща са намерени документи, които доказават, че част от инсталацията в „Опицвет” и таблетиращата машина са купени с пари на Кристиян Младенов. Младенов пък по това време е член на Управителния съвет на „Локомотив София”, чийто президент е Николай Гигов. Амфетамините е продавал ливанецът Адел Абдо Саркис, който по онова време, 1998–2000 г., не излизаше от президентството на Петър Стоянов. По-късно същият този Николай Велков влезе в надзора на Корпоративна банка, където са Цветан Василев и Ирена Кръстева, и стана юридически съветник на омбудсмана Гиньо Ганев. Така че изненада има, но мисля, че както тези два случая, така и случаят с Алексей Петров няма да бъдат изяснени.

И двата случая, за които разказахте, впечатляват с преплитането на криминалния бизнес и политическата класа.

И.Р.: Естествено, нашата организирана престъпност е създадена от държавата. Няма как да не се преплитат. До 10 ноември 1989 г. нямаше социално-икономически, политически и обществени предпоставки за съществуване на организирана престъпна дейност в класическия смисъл на думата.

Ако това е така, каква е логиката политическата класа да допусне разплитане на обвързаностите между мафия и дължава?

Иван Бакалов: Има логика, защото има политически борби и едните искат да разплетат далаверите на другите. Затова е възможно да излязат някои истински престъпления, някой да бъде компрометиран и евентуално вкаран в затвора. Алексей Петров сега е арестуван, но четох, че обвиненията са много слаби и вероятно съдът ще го пусне. Само че той вече е компрометиран. Говори се, че е завладял повечето публични домове в София. Завладял обаче в какъв смисъл, как е организирано всичко това? Един публичен дом плаща на собственика си всеки месец. Той пък плаща на някакви служители, които пазят момичетата, плаща на някого в районното полицейско управление, плаща на информатори и пр. Става дума за едни „черни пари”, които не са някаква официална застраховка. Те се плащат на съответни служители на различни нива в полицията. Няма акция срещу проституцията, за която тия домове да не са информирани предварително. Ако има такава, тя е специално организирано изключение. Включително и тази последната, при която по един много смешен начин тежко въоръжени полицаи с бронежилетки и автомати седят пред голи момичета и ги карат да лягат на пода. Знаем от филмите, че акция „Бардак” не се нуждае от тежко въоръжение. Част от парите, които собствениците плащат, накрая отиват до един капо ди тути капи (бос на всички босове), който седи най-отгоре. Предполага се, че в някакъв момент, като човек силен в службите, Алексей Петров е станал такъв. Четох обвиненията за Митко Полицая, който плащал на Хамстера, а пък Хамстера – на Алексей Петров. Въпросът е в това, че след като вече не е в ДАНС и е скаран с управлението на МВР, той вече не е силен и не може да бъде капо ди тути капи в този бизнес. И естествено ще бъде изместен от друг. Тъй като проституцията е нещо, което никой не може да изкорени, докато не бъде легализирана, на мястото на Алексей Петров ще дойде друг. Тези домове няма да бъдат затворени, може да отидем след един-два месеца и да видим, че продължават да работят. И тъй като там текат парични потоци, естествено е да дойде друг на негово място. Тези парични потоци в бедна страна като България захранват и политиката. Иначе няма откъде да дойдат пари. По закон партиите в България получават страшно малко средства от бюджета. Освен това има адски много партии и всяка е с претенции. И политиците, естествено, използват властта и влиянието си, за да взимат от тези парични потоци. Аз дадох пример с проституцията, но освен това има контрабанда на горива, има наркотици…

И.Р.: Точене на ДДС, укриване на обороти…

И.Б.: Разбира се, тези пари минават през посредници, през зависимости. Те не стигат директно от дилъра до някой депутат например. От малките поточета се събира един по-голям поток, който отива нагоре. А там казват, че отнякъде някой давал. Неизбежно е, защото България е бедна страна, която не произвежда продукт, който да продава на света. Всяка европейска страна има някакви национални продукти, които се продават в цял свят и на които се дължи нейното богатство. Франция продава вино и коли, Германия продава мерцедеси, химикали и пр. България какво продава? Нищо не продава.

И.Р.: Дрога и оръжие…

И.Б.: Всичко, което се произвежда по света, тук се внася. За съжаление единственият ни голям износ са проститутките. Около 10 хиляди в Европа. Според последното проучване Русия е отишла на трето място процентно след България по брой на проститутки в европейските страни.

Очаквате ли тази операция да изясни начина, по който се финансират българските партии? Самият Алексей Петров преди време обеща да проговори и да огласи някои от страшните тайни на прехода. Ще го направи ли според вас?

И.Р.: Ако започне да говори, ще обвини себе си. По наказателните закони той има право да не дава показания срещу себе си. Освен това, за да се разприказва, трябва да каже откъде има информацията, трябва да посочи източник. Поне засега източниците му са два – Николай Начев, бившият контраразузнавач, и Николай Филчев, бившият главен прокурор. И двамата не са нито следствени, нито обвиняеми.

Каква е истината за т.нар. частно МВР на Алексей Петров и за намерените папки с класифицирана информация в склада на басейн „Спартак”, както твърди министър Цветанов? Смятате ли, че Алексей Петров е оставил тези папки там, след като е знаел за предстоящия арест няколко дни по-рано?

И.Б.: Според мен всичко е скрито. Цветанов представя нещата така, все едно е намерено кой знае какво. Ще видим. Нека да ги извадят.

И.Р.: За да отговорим на този въпрос, би трябвало да знаем какво е имало там преди акцията и какво е намерено по време на акцията. Ако разсекретят делото и съдебният процес мине при открити врати, може да разберем нещо.

Заявихте, че обвиненията са много слаби и вероятно съдът ще пусне Алексей Петров. Министърът на правосъдието Маргарита Попова отправи упрек, че не може мярката „задържане под стража” да се използва, за да имат време разследващите да съберат доказателствата. Този случай такъв ли е?

И.Р.: При дело за мярка за неотклонение не е необходимо да се прилагат кой знае какви доказателства. Мярката за неотклонение трябва да гарантира присъствието на следствения в България и евентуално да предотврати извършването на ново престъпление или укриване на доказателства. Много е важно да се разбере, че в момента полицията и прокуратурата трябва да съберат доказателства за това, че ако пуснат Алексей Петров, той ще извърши престъпление и ще попречи на разследването или ще избяга. А това нещо как ще го докажат? Тук разликата е много тънка. Той може да преседи така и две години в ареста и накрая да се окаже, че е невинен и да му кажат: „Извинявай, станала е грешка”. „Ние внасяме обвинения”, казва Цветанов. Какви обвинения внасяш, ти внасяш данни, че той ще извърши ново престъпление и че ще попречи на разследването. Толкова. Нищо друго не се иска по мярката за неотклонение. Сега в момента има улики, те още не са доказателства. Те трябва да съберат доказателствата.

И.Б.: Ако полицията не ги събере и отиде така на следващото заседание на съда, и при най-голямо желание да остави Петров в ареста, съдът ще го пусне, както стана с Хамстера. Дано се справят. Ние не можем да ехидничим и да се радваме, че МВР не може да улови някого и да го вкара в затвора. Ние на коя страна сме? Нали сме на страната на правото, нали трябва да престъпниците да влязат в затвора. Проблемът е, че цялата тази акция за октопода и неговите отрязани пипала е много пропагандна. Във вестниците човек вижда една страшна пропаганда и научава за някакви лични интриги и взаимоотношения между Цветанов, Борисов и Петров. Има съмнения, че нещо не е наред и че се вдига шум за пред света, че водим голяма борба с мафията.

Откъде идват тези съмнения според вас?

И.Б.: Първо, липсата на достатъчно доказателства и второ, предисторията. Въпросният Петров лично занесе на Борисов някакъв доклад на ДАНС, на базата на който той обвини бившия премиер Сергей Станишев, че е изгубил някакви доклади в Министерския съвет. Те имаха някакви контакти и нещо се сработваха, а сега изведнъж станаха врагове. Били са съдружници в някаква каратистка фирма, имали са някакви отношения в миналата си дейност като охранители. Освен това имаше компрометиращи материали за Цветанов в няколко броя на в. „Галерия”, който се смята за близък до Алексей Петров. Съществуват факти, по които може да се съди, че има лични амбиции в акцията срещу Алексей Петров. Това дали той е престъпник е отделен въпрос. Ако е престъпник, нека да влезе в затвора. Но при толкова оскъдни доказателства и при толкова много пропаганден шум започвам да мисля, че тези, които са истинската мафия и са в по-голямата си част незасегнати, сега седят доволно и се хилят – „Ето го мафиота, ние решихме проблема с престъпността и разковахме мафията”.

Защо през 1999 г. Алексей Петров е бил внедрен като агент под прикритие в Националната служба за сигурност (НСС)? Как ще коментирате свадата около това кой точно го е вербувал в службите?

И.Р.: Ама той не е влизал в службите изобщо, разберете го! Да излезе някой и да каже: „Алексей Петров е влязъл в службите през 1999 г. и е направил това и това”. Какво точно се е случило, след като той уж е влязъл в службите?

Нали се твърди, че е станал агент на НСС през последните дни на декемри 1999 г.?

И.Р.: Добре, той като агент на МВР ли прави предизборната кампания на Надежда Михайлова в Ловеч през 2001 г.? Него като агент на МВР ли го стреляха през 2002 г. или като мутра? Като агент на МВР ли е съдружник със Златко Баретата, който от една година е в ареста за контрабанда и трафик на наркотици. Всичко това е косвено доказателство, че обвиненията срещу Алексей Петров са прекалено много, а доказателствата са сравнително малко. Не може такова страшилище като Петров да бъде обвинено едновременно за рекет, контрабанда, проституция, пране на пари, търговия с влияние, отвличания и пр. Половината от Наказателния кодекс! Как ще ги докажат те? Та ако Алексей Петров беше такъв идиот, че да допусне срещу него да бъдат събрани улики за три дни, те щяха да го застрелят още през 1995 г. Не съществува такъв идиот в подземния свят, който да допусне да го арестуват след един месец работа. Няма такъв. При това се е задържал 20 години.

И.Б.: Главният секретар на МВР Калин Георгиев заяви след акцията, че разработката е от един месец. При толкова много обвинения един месец работа е абсурд.

Ако правилно ви разбирам, според вас Алексей Петров е изцяло и само свързан с подземния свят, оспорвате неговото участие в специалните служби?

И.Р.: Добре, Косьо Самоковеца беше нещатен сътрудник на НСС. Димата Руснака беше нещатен сътрудник на НСС. Две трети от убитите са сътрудничили.

Но никой от тях не е бил съветник на шефа на ДАНС.

И.Р.: Това вече е друг въпрос. Ето например Иво Тонев. Той е дясна ръка на Николай Гигов от сто години. „Опицвет” и Кристиян Младенов са свързани с „Локомотив София” по един или друг начин. Защо Бойко Борисов даде на Иво Тонев тотото?

Защо?

И.Р.: Не знам, някой да попита Бойко Борисов. Това момче е син на Атанас Тонев, шеф на БДЖ по социалистическо време, който изнесе поне 15 хиляди цистерни с бензин по време на югоембаргото. Евгени Узунов е създател на Първа източна международна банка. Това е банката на Маджо и на Маргините. Сега се казва „Интернешънъл Асет Банк”. Вътре е Младен Мутафчийски, вътре е Виктор Вълков, вътре е първият демократичен ректор на Югозападния университет Траян Лялев. Синът на Траян Лялев, Георги Лялев, направи схемите за кражбата на военния завод „Бета” в Червен бряг, който пък Мирчо Циганина открадна за три денонощия с четири фалшиви подписа. Георги Лялев извъртя и схемата за „Софияленд” с онези декари. Той беше корпоративният адвокат на СИК. И хубаво – на 14 септември правителството на Бойко Борисов даде на съдружника на Евгени Узунов в „София сити къмпани” Васил Велев безвъзмездно 9 млн. лв., за да бори сивата икономика. Какво да говорим? Вене Сотиров, дето го бяха отвлекли, държеше кетъринга на „Кремиковци”. През 90-те години той беше член на УС на Първа източна международна банка. Организираната престъпност е продукт на политическата класа. Всичките тези Маргини, Маджовци и пр. са бивши служители на МВР и на Министерството на отбраната.

И все пак статутът на Алексей Петров е по-различен от този на повечето герои с прозвища, които изредихте. Така или иначе, той е минал през най-малко четири български правителства. Партиите сега се замерват с компромати чий продукт е Алексей Петров.

И.Р.: Как четири правителства, той е в играта от 1993 г. В Асоциацията за гражданска самозащита, която е създадена през 1992 г., влизат Алексей Петров, Валентин Моллов, Петьо Блъсков. Това означава ли, че Алексей Петров тогава си е купил „24 часа” и „168 часа”? После неслучайно той става председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИ). Той си е вътре в киреча от самото начало на прехода. И преподава в УНСС. Ами ректорът на този университет сега е председател на ССИ.

Как коментирате реакциите на политиците във връзка с тази операция? Всички се разраничиха много категорично от Алексей Петров, включително Яне Янев, който каза, че никога не е имал нищо общо с делата на Петров и неговите партньори.

И.Р.: Естествено, че ще се разграничат. Предишните два парламента бяха пълни със сикаджии. По времето на Симеон Сакскобургготски повериха Агенцията за следприватизационен контрол на Димитър Ламбовски, който е сикаджия. Какво да говорим?

Имаше интересна престрелка между Сергей Станишев и Татяна Дончева по повод контактите им с Алексей Петров. Всеки от тях отрече да е имал редовни контакти с него и приписа този грях на другия.

И.Р.: Никой няма да излезе и да каже „аз съм идиот”. Същата е работата с тази нерегламентирана среща на Румен Петков. Ако някой прочете стенограмата от прословутото заседание на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и доклада за дрогата от април 2008 г., ще види, че там Ваньо Танов казва ясно – Румен Петков се оказва онзи посредник, който трябва да помирява т.нар. братя Галеви, Алексей Петров и Златко Баретата. Той не е отишъл на среща с Галев, уредена от Алексей Петров, той е отишъл да ги помирява. Това още не е разследвано.

И.Б.: Ние имаме най-удивителното МВР може би в целия соцлагер. Двадесет години МВР прелива в престъпността и после се връща обратно. Пример са братя Галеви, които са бивши барети. Такива са Златко Баретата, Алексей Петров и много други. Няма мафиотска структура или някаква форма на организирана престъпност, в която да няма бивши хора от МВР. Въпросните братя Галеви отиват в частния бизнес, евфемистично казано, и след това се връщат на работа в НСБОП, защото са „добри момчета и имат опит”.

И.Р.: През 1997 г. Кирил Радев ги изгони.

И.Б.: Същата история има и Алексей Петров. Той напуска някакъв отряд за борба с тероризма…

И.Р.: Само че във Варна, което е много важно. Оттам е топлата им дружба с другаря Филчев.

И.Б.: …напуска баретите, влиза в частния бизнес, какъв бизнес точно, е интересно, и после се връща като агент на ДАНС, а преди това на контраразунаването. Такива примери са много. При това говорим за официалното преминаване от МВР в бизнеса и от бизнеса пак в МВР. А неофициалното, тези, които са напуснали и плащат на останалите вътре свои колеги? Другарчето казва: „Аз тук се хванах с едни неща, ти ще помагаш и ще си взимаш твоето всеки месец”.

И.Р.: Помните ли аферата „Амигос”? Двамата съдружници на Пепи Амигоса, братята Мирянови, са полицаи. Навсякъде има полицаи, бивши и настоящи. Иво Карамански навремето какво беше? Христо Величков, шеф на националната полиция, и Иван Иванов, шеф на издирването в СДВР, са тартори на Карамански. Карамански работи за тях в казино „Севастопол”. После Христо Величков даже стана депутат от „Атака”.

И.Б.: Що се отнася до реакциите на политиците, те са още един повод да мислим, че при ареста на Алексей Петров има намесена политика. Волен Сидеров е щастлив и веднага поиска главният прокурор да снеме имунитета на неговия конкурент Яне Янев и да го разследва за връзки с престъпността.

И.Р.: Макар че в „Атака” е пълно с бивши мутри.

И.Б.: Говори се, че Алексей Петров бил политически инженер, забъркан с разцепването на „Атака” и пр. Аз се солидаризирам с Татяна Дончева – не може един сержант от пазарджишкото милиционерско училище да е политически инженер. Той може да се опитва, но този костюм не му е по мярка.

И.Р.: По-скоро бащите на РЗС са го потърсили за пари.

И.Б.: Та значи доволен е Волен Сидеров. След това Румен Петков пръв изчурулика, че Станишев трябва да си подаде оставката, защото назначил Алексей Петров. После Камен Костадинов от ДПС заяви многозначително, че не бил доволен от работата на ДАНС при предишния парламент, когато те били в управлението, а сега оценява положително тази акция.

„Няма как да не кажем браво, подкрепяме ви”, заяви Костадинов

И.Б.: Срещу ДПС, което е в опозиция, имаше страшни предизборни и следизборни закани от страна на Бойко Борисов. Оказа се, че те сега се чувстват комфортно и адмирират като опозиция действията на властта. Тези реакции са още нещо, което хвърля съмнения, че има намесена политика.

И.Р.: Няма как да няма политика в случая, защото Цветан Цветанов е така или иначе политическо лице. Бойко Борисов ходи в Израел и във Великобритания. Значи тази акция според мен е сто процента съгласувана поне с израелците. Просто защото Алексей Петров от 1994 г. работи с тях. Помните ли тази история, когато през 2001 г. хванаха шестима евреи с близо двеста хиляди долара. Имаше дело за източване на три милиона долара от хотел „Замъкът Хранков”. Бившият шеф на отдел „Следствен” при Филчев, Цеко Йорданов, оправда единия от обвиняемите и той после му стана съдружник в „Левски Спартак”.

Преди малко споменахте за топлата дружба между Алексей Петров и Никола Филчев. Кога започва тя?

И.Р.: Според мен от 1992 г. Крепи са на интерес и на някаква зависимост. Филчев е бил съдия във Варна. Не знам откъде да започна – схватката за „Джони Уокър”, сблъсъкът за „Токуда”, ямболската адвокатка, скандалът с Николай Колев, лека му пръст… Много са нещата. След скандал Филко Славов от барета отиде и стана шеф на сигурността във ВКП. Двамата, Филчев и Славов, си имат къщи в един имот на „Левски Спартак” на „Черни връх”. Те са им построени от Алексей Петров. В първата си книга „Лъжата: Жан, Иван и другите” Тошо Тошев има цяла глава, която се казва „Срещи под дулата на баретите”. Тошев пише нещо в „Труд”, Филчев започва да го рекетира и през Анна Заркова си уреждат среща на кортовете на „Левски”, където от едната страна са мутрите, бившите барети на Алексей, а от другата – въоръжените барети на Филко Славов. И тези тримата си говорят там нещо. Това е шизофрения. Още с излизането на тази книга и Филчев, и Алексей Петров трябваше да бъдат изпозатворени всичките, вместо да ходят да поздравяват Тошев.

И.Б.: И предишното, и сегашното управление правят някакви опити да се борят с престъпността под натиска на ЕС. Самата ДАНС беше създадена с такава идея. Алексей Петров беше вкаран от бившия шеф на ДАНС може би с надежда, че ще извади някои неща, които вече знае, за да ги разработят.

И.Р.: А може би е вкаран, защото Петко Сертов не е могъл да откаже. Явно Алексей Петров е направил предложение на шефа на ДАНС, на което той да не може да откаже.

И.Б.: За мен по-значително от гледна точка на икономическа мощ беше задържането на Христо Ковачки за източване на ДДС. Срещу него започва разследване при предишното правителство и това за мен беше учудващо. Неговата икономическа мощ е много по-голяма. Ковачки е най-големият частен инвеститор в енергетиката, има мини, има шест топлофикации, има не знам колко веца и теца, има заводи в Сърбия и Македония. Най-големият собственик на търговски площи в България е Ковачки. И е постигнал всичко това на 40 години. За него имаше твърдения, включително в австрийски медии, че пере парите на Самоковеца. Ковачки започва бизнеса с няколко сергии на базара в Самоков. Как се получава това, да станеш най-големия частен инвеститор в енергетиката за нищожен брой години. Като се каже мафия, аз си мисля повече за такива хора, отколкото за бившите барети. Сегашното правителство подхваща Алексей Петров. Защо точно него? Аз бих се радвал да подхване и Васил Божков.

По времето, когато беше повдигнато обвинение срещу Христо Ковачки, също се появиха питания от типа на „защо точно него, а не да кажем, Георги Гергов, който също е голям длъжник на държавата”. Не е ли по-важно криминалният бизнес да бъде атакуван от правораздавателните органи?

И.Б.: Хубаво е това, че се редуват политиците, които идват на власт. Едните ще подхванат този, другите – друг, и все някога ще излезе нещо. Все някой ще влезе накрая в затвора, надявам се.

И.Р.: Ето още един пример. През 2005–2006 г. погнаха производителя на горива Георги Самуилов и неговата „Инса Ойл” в гр. Раковски. Делото му влезе в Софийския градски съд по времето на Сергей Станишев. За Самуилов се знае, че е безспорно човек на БСП. Контрабанда на горива, укриване на ДДС – 43 млн. лв. за 7–8 месеца. В момента това дело е никъде. То най-вероятно може и да е прекратено вече. Някой ден, като го разсекретят, ще го прочетем и ще видим. Сега митниците ровят въпросния Георги Самуилов и са му доказали нови 73 хил. тона контрабанда, внесени при занижени мита. Но комисията „Кушлев” не е поискала конфискация на инсталацията на Георги Самуилов в Раковски. Имам хипотеза, че цялата тази галиматия срещу Алексей Петров по стар народен обичай може да цели очистване, пране на биография през съд. Страшни обвинения, един обективен съд, един обективен процес, бум-бум, човекът е невинен, хайде довиждане и край. И цялата му бизнес империя си остава. Защо не?

Смятате, че това е театър?

И.Р.: Защо да не е театър? Всичките минаха оттам. Дилян Дорон мина оттам, Иван Кочев – Чомбе мина оттам, „ „Мултигруп” няколко пъти минаха през това, Софиянски мина оттам три пъти. Кой не е бил съден и оправдаван впоследствие или разследван и оневиняван. Някой знае ли в тези 350 хиляди прекратени поради изтичане на давност следствени дела какво има. Къде е пърият фалит на „Балкан”, къде е „Кремиковци”,  къде е петролният заем. Къде е първият доклад на комисията „Антимафия” от 1993 г., оглавявана от Ана Караиванова.

И.Б.: Акциите на Бойко Борисов по времето, когато беше главен секретар на МВР, се свеждаха до голям шум и накрая нищо като доказателства. Когато хванаха наркодилъра Киро Японеца, направиха тараш и не можаха да извадят нищо като доказателства. Само един незаконен пистолет. Тогава шефката на Съюза на съдиите каза: „Какъв е този шум при това мижаво обвинение?”. Абе не е и мижаво, пет години е по Наказателния кодекс. Тогава и това не издържа, но би трябвало да действат така. Така правят и по света – като нямаш друго, намираш онова, за което можеш да го осъдиш. Например вкараха един от големите наркобосове в Колумбия за 48–50 месеца в затвора за незаконно притежаван пистолет. Не могли да докажат другото, ама за това го вкарали. Нашето МВР и това не може да направи. Ако у нас извадят стари дела, ще намерят толкова случаи на заловени с незаконно оръжие. Могат да ги изповкарат всичките в затвора за това. То бяха престрелки по кръчми и какво ли не.

И.Р.: Освен това по закон всички фирми, всички дялови участия, всички пари на Алексей Петров от постъпването му като агент или офицер под прикритие до осветяването му и влизането му като редовен служител в МВР принадлежат на държавата. Защо не му вземат „Лев Инс”, „Лев Инвест” и всичко останало. Той декларира миналата година 3 млн. лв. доходи от хонарари. Откъде са тези хонорари, като агент под прикритие ли получава хонорари?

Нали е и преподавател в УНСС?

И.Р.: Да, за по два лева на час.

Добре, но все пак каква е разликата между Алексей Петров и Бойко Борисов? И двамата тръгват от охранителен и застрахователен бизнес. По-късно, както отбеляза Антон Кутев, разликите следват от това, че Сакскобургготски покани Борисов да стане главен секретар на МВР.

И.Б.: Знаете ли на какво ми прилича това, то е като с чалгата. Излизат някакви певици, слагат си силиконови цици и всички започват да им подражават. Като влезе една мутра в политиката, и другите мутри започват да слагат силикон, да се червят и да стават политици. Алексей Петров обяви преди три месеца, че щял да бъде алтернатива на Бойко Борисов. Това е комплексът на мутрата, която иска да стигне своя събрат. Да, ама Борисов не е толкова просто явление. Той има харизма, умее да говори, има излъчване.

Чарът и харизмата достатъчно основание ли са някой да влезе в политиката?

И.Б.: Има една хипотеза на един автор, който продаде книга с огромен тираж – „Тайният проект Бойко Борисов”. Той е наш колега, който според мен страда от параноя.

И.Р.: Не страда от параноя, просто жена му работи във Върховната касационна прокуратура и каквото добара оттам, за това пише той.

И.Б.: Както и да е. Хипотезата е, че има някакъв проект за издигането на Бойко Борисов и че има кукловоди, които са го дърпали от самото начало, за да стигне дотук.

Вие как гледате на тази хипотеза?

И.Б.: Аз започнах да си мисля, че има нещо такова, че зад Борисов има някакви хора. В един момент реших, че това е царят, защото той го направи главен секретар. Но хайде да се върнем назад и да помислим – може ли всеки да стане охранител на Тодор Живков. Значи Евгения Живкова ще си вземе ей така някой и ще го назначи, защото й е симпатичен. Някой очевидно го е препоръчал. След това царят също го избра за свой охранител. Явно пак някой го е посъветвал.

И.Р.: Добре, нека да пораздрусаме малко черешата. Преди малко изредих част от хората, свързани с Асоциацията за гражданска самозащита – Алексей Петров, Валентин Моллов, Иван Бояджиев от МВР, Петьо Блъсков. Там има и едно лице – Томо Цветанов Борисов, който също е охранител. При първото идване на царя през 1996 г. го охранява Томо Борисов. Тогава, кой знае защо, царят е настанен в хотел „Глория палас”, откъдето, кой знае как, му изчезва чантичката с документите, с джиесемите, с кредитните карти. Става един много тих и много бурен скандал. Хотел „Глория палас” по онова време е на Илия Павлов, на Маджо, на Стойне Манолов и на Васил Божков. И изведнъж се оказва, че нашето момче Бойко Борисов веднага намира чантичката с всички документи на царя, връща му я и му става охрана. Това е. Оттам тръгва възходът.

Ще бъдат ли извадени покрай „Октопод” файловете на прехода, както призова Станишев, за да се види как са формирани охранителните и застрахователните бизнеси?

И.Р.: Какво да излиза, то всичко е ясно. Има търговски регистри, там всичко си пише. Ето „Първа частна милиция”. Чували сме за Георги Николов – Мечката и за Найден Милков, бивши служители на полицейското спецзвено за борба с масовите безредици в Бургас, които набиха висаджиите през 1993 г. Една колежка направи трогателен репортаж и ги изгониха от МВР. Тогава те взели, че направили „Първа частна милиция”. Глупости. „Първа частна милиция” е на тогавашния заместник-шеф по национална сигурност на РДВР – Ст. Загора Оник Калустян, на Емил Райков от Бургас и на още двама души, които не са чак толкова известни. Емил Райков по-късно става съдружник с Бойко Борисов и с Румен Николов – Пашата в незаконната бургаска цигарена фабрика. Това си го пише. Ако Бойко Борисов искаше да ръчка срещу Алексей Петров, защо не ръчка за оня случай, когато през 2001 г., по времето, когато беше главен секретар на МВР, хванаха израелците, вървя разследване, при което ставаше дума за 3 млн. лв., а според мен ставаше дума за хазратен туризъм и за пране на пари. Как така, докато чакат единия от израелците с мярка за неотклонение в българското следствие, той изведнъж се озовава на летището в Тел Авив. Те го чакат в следствието на разпит и изведнъж получават израелски вестник, в който онзи е сниман на летището как се прибира на тази дата.

Е, защо не е ръчкал Борисов?

И.Р.: Защо не ръчка, защото са ези и тура. Това е.

Сега какво се случва между това „ези” и „тура”, че единият все пак започва да ръчка?

И.Р.: Какво се случи, когато Алексей Петров бастиса братя Галеви? Нищо не се случи. Делото е секретно, и това дело ще бъде секретно. Ако го разсекретят и съдебният процес върви при открити врати, това ще е доказателство, че е на път да се случи нещо срещу организирината престъпност.

Това ли ще бъде маркерът, че всичко това е автентична борба с организираната престъпност?

И.Р.: Да. Всички далавери в съдебната система стават на закрити заседания и при секретни дела.

Смятате ли, че в резултат на тази операция ще настъпят някакви размествания на политическите пластове?Сидеров вече обвини Костов, че е произвел Алексей Петров в офицер, а той от своя страна му е обещал да не разкрива далаверите по време на неговото управление.

И.Р.: Ами нека се фокусираме върху Волен Сидеров и „Атака”. Първият шеф на „Атака” в „Надежда”, Пело Стоев, е съосновател на ВИС-1. Любомир Бакърджиев, шофьор на Волен Сидеров при инцидента на магистрала „Тракия”, е сикаджия от Перник и Радомир. Слави Бинев, евродепутат от „Атака” – каратист, Асоциация „Защита”, Карамански и т.н. От друга страна – Костов, Славчо Христов, Маргините, кръгът „Олимп”. Естествено, че и единият, и другият ще злорадстват. Съюзът на бившите барети винаги е играл някаква буферна роля между СИК и ВИС, доколкото изобщо е имало нужда от такъв буфер. Не знам защо се радва Иван Костов толкова на тази акция, та дори твърди, че сме щели да учим имената на участниците в учебниците по история.

И.Б.: Възможно е да има размествания на пластовете, защото ако този е толкова голям мафиот, той вероятно държи много козове. Ако ги извади, ще компрометира някакви хора.

И.Р.: Не мисля, в момента, в който тръгне да ги вади, те ще го застрелят. Как ще ги извади? Ако извади някакви козове, нали си подписва затвора автоматично. Това е класифицирана информация, с която той няма право да разполага по никакъв начин.

И.Б.: Аз казвам, че съществува възможност за компрометиране. Но всъщност не съм видял компрометиран политик, който да си е подвил опашката. Може би единственото изключение е Жан Виденов, който се скри. Другият, който може би постъпи по същия начин, е Филип Димитров. И двамата си отидоха заради страшно недоволство на хората. А останалите? Вижте Румен Овчаров. Той беше министър в едно провалено правителство и вицепремиер във второ правителство, от което беше изхвърлен от самия премиер заради съмнения за корупция. И този човек надига глава – „няма, аз не излизам от политиката, ще променям БСП”. Един политик е загубен, когато изгуби обществена подкрепа.

Ще се случи ли това и на Бойко Борисов, ако тази история бъде покрита и заровена?

И.Б.: Волен Сидеров сам се изложи в самолет на „Луфтханза”. Човек, каквото си направи сам, никой друг не може да му го направи. Като видя, че ще го съдят в Германия, отиде и се извини. Всички тези неща обаче медиите ги цитират и хората ги четат. Така си създават определено отношение към него. В един момент неговото влияние ще се свие или ще се срине напълно и той ще остане извън парламента, както се случи със Сакскобургготски. Какъв е случаят при Бойко Борисов? Засега той е тефлонов, каквото и да става, той е, няма алтернатива на хоризонта, не се вижда друг. Да, но и той натрупва негативи. Хората вече виждат, че много приказва, обръща си мнението на 180 градуса, днес каже едно, утре го отменя и т.н. Подобни показни и пропагандни акции няма да помогнат. Всъщност те не случайно са такива. Хората са зажаднели да видят борба с престъпността и той им дава зрелище чрез медиите. Но освен зрелища ще трябва и хляб и ако няма икономическа промяна, настроенията към Бойко още през пролетта може да се окажат доста различни.

И.Р.: Ако от тази операция не излезе нищо, ще каже, че Цецо е виновен. Това е единствената политическа нестабилност, която очаквам да се случи. Възможно е Цветан Цветанов да се окаже грозно подведен от някои негови хора, подобно на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев. Тази операция е като всички останали. Няма разлика дали са братя Галеви, дали е Алексей Петров. Да, Алексей Петров е бил подземната свещена крава на прехода, топлата връзка между държавните институции и организираната престъпност, но ако сега трябва някой да пада, това ще е Цветанов, защото приказва ангро. Защото едно е полицай да смята, че има доказателства, друго е прокуратурата да му ги материализира по разпоредбите на НПК и трето е съдът да му ги признае. Това са някакви неща, които са абсолютно непонятни все още за неговата глава. Освен това ако искаха някой да не им пречи в ареста, щеше да е и Николай Начев, който е бивш шеф на икономическото направление в НСС и е изгонен оттам за чадъросване на Косьо Самоковеца, само че е изгонен така, че става шеф на националната сигурност в РДВР –  София. Филчев също щеше да е вътре, а и други хора от Върховната касационна прокуратура, които са топла връзка между Алексей Пертов и Никола Филчев, или по-скоро са слугували на Петров по заповед на Филчев.

А какво се случва сега в ДАНС, там остана лобито, с което толкова си противоборстваше Алексей Петров? Как коментирате тезата, че операция „Октопод” е лична вендета?

И.Б.: Още един повод да кажа, че има нещо съмнително в тази акция. Неговият съперник Иван Драшков е зам.-председател на агенцията. Въпросният Драшков е сложна смесица между сталинизъм и съвременен ченгесарски бизнес. Синът му е на 26 години, но има комплекс от 80–100 апартамента, който струва милиони. Казват, че бил взел кредит. Аз смятам, че няма банка в България, която да даде кредит на 26-годишен човек за толкова голям комплекс. Кредит, който няма с какво да покрие, няма ипотека, няма нищо. Освен ако някой не е показал в банката една папка. Така може да бъде даден кредит. Братът на Драшков пък продаде имот с фалшивия подпис на Бойко Борисов.

И.Р.: Е, да, ама кой го купи? Купи го Емил Димитров, който е депутат от ГЕРБ, и Славян Теофилов, който е сикаджията на Слънчев бряг и беше на трето място в бургаската листа на РЗС.

И.Б.: Въпросът е, че този имот е откраднат от общината с фалшив подпис. Борисов лично каза, че този подпис не е негов и отиде в съда.

И.Р.: Да приемем, че подписът е фалшив. Алексей Петров като каза лично, че е бил 20 години служител на държавата под прикритие, защо никой не му вярва?

От ДСБ поискаха да бъде арестуван и разследван бившият главен прокурор Никола Филчев, който беше избран по време на управлението на сините. Всъщност как беше избран тогава той?

И.Р.: Ама как избран, той беше назначен. След скандала с Бойко Рашков и разсипването на следствието през 1998 г. имаше последен срок за попълване на новия Висш съдебен съвет (ВСС). Йордан Соколов предлага зад гърба на парламентарната група Евелина Попова, която по онова време е окръжен прокурор на Плевен. Заедно с Румен Петков и разни други хора тя е съучредителка на фондация „Кайлъка”. Сините талибани на Йордан Соколов в парламента – Петър Рафаилов, Димитър Абаджиев, Иван Димов и още някои, избират Евелина Попова във ВСС, тя предлага Филчев и те го избират. Всички тогава знаеха, че Филчев има диагноза и склонност към ексцентрични прояви…

И.Б.: Спомням си как възторжено в. „24 часа” съобщи „Избраха за главен прокурор боксьор и доцент”.

Иван Костов има ли някакво отношение към този избор?

И.Р.: Нали Костов назначи Филчев за заместник-министър на правосъдието? Мисля, че покрай диагнозата сините смятаха, че ще го контролират. По това време вече се знаеше за брата на Филчев и контрабандата на антики, освен това имаше и едно смачкано дело за това, че Филчев е бил жена си в автобус на автогара „Юг”. Плюс още няколко скандала посред нощ с катаджии, полицаи и т.н.

Ще се стигне ли дотам да бъде обвинен бившият главен прокурор? Това е едно от лицата на прехода, за които се твърди, че разполага с информация и компромати за немалко политици.

И.Р.: Би трябвало да тръгне поне разследване. Първият сигнал е през 2000 г., когато Филчев каза в парламента: „Всички знаем кой ограби България, 20 млрд. лв. от приватизацията, какво се смеете вие там в лявата част”. По-късно извади оня списък с 42 души, бивши министри, началници и т.н., от които една трета бяха червени, а другите сини.

И.Б.: Случаят с Филчев за СДС е подобен на този с Татарчев. Два пъти последователно настъпиха мотиката. И двамата тежко некомпетентни. Татарчев беше второразряден адвокат, лансиран от СДС и издигнат като главен прокурор. За целта нарушиха конституцията и разтуриха ВСС. Конституционният съд (КС) се подчини на това, не го оспори. Успяха и там да направят мнозинство. След това червените се опитаха да възстановят ВСС и промениха закона. КС пък беше от предишното мнозинство, не го допусна и като дойдоха пак сините, назначиха нов главен прокурор по абсолютно същия начин – с политическо назначение. Филчев се заиграва с мутрите по същия начин, по който Татарчев се заиграваше с тях и купонясваше с Карамански. Мутрите на Карамански му платиха сърдечна операция в Хюстън, САЩ.

И.Р.: Филчев се заиграва с офицери под прикритие. ДАНС и МВР могат да свършат работа, ако докажат или опровергаят слуха, че Алексей Петров и дъщерни производни компании са получили обекти за строителство в Астана, новата столица на Казахстан, докато Филчев беше посланик там. Говори се, че имат и обща таксиметрова фирма в Астана.

Как коментирате разминаването в изказванията на вътрешния министър и на главния прокурор във връзка с акция „Октопод”?

И.Б.: Цветанов е некомпетентен и няма юридически познания. Много е важно да има квалифицирана полиция, но ние живеем във водевил – вътрешен министър е синът на шофьора на Григор Шопов.

И.Р.: Цветан Цветанов е бил оперативен помощник на Борисов. В това отношение главният покурор е предпазлив и е много прав да не говори нищо. Даже ако забрани на Николай Кокинов и на Роман Василев да приказват, ще е още по-добре. Не е важно сега да приказват, важно е после да се види какво е събрано и ако се стигне до процес, той трябва да е открит. Ако не се стигне до процес, МВР и наблюдаващите прокурори трябва да излязат и да кажат: „ние не успяхме в това и това, смятахме така, обаче истината се оказа друга”, както е в САЩ и в Западна Европа. Там не ги е срам да си признаят, че не са успели да докажат нечие престъпление.

И.Б.: В българското общество нагласите са тоталитарни. Смята се, че е достатъчно да посочиш някого, да кажеш, че е бандит, и той моментално да бъде прибран. Хората са недоволни и се връзват на тази кукичка, дето я пуска Бойко Борисов – „ние ги хващаме, те ги пускат”. Те ги пускат, защото няма доказателства. В САЩ знаят къде живее шефът на мафията, ФБР дава годишно по няколко милиона долара да го подслушва и следи. Той е на свобода и го дебнат една, две, три години, докато дойде моментът да го хванат за нещо и да го вкарат в затвора. Така, джаста-праста като при Сталин, не може. Принцип от римското право е: по-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. У нас нагласите са обратни. По-добре десет невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода.

И.Р.: Не, по-добре десет някакви си в предварителния арест, а после кой откъде е.

С Иван Рачев и Иван Бакалов разговаря Димитрина Чернева

Аз съм задържан, за да се потърсят доказателства. Към момента такива доказателства няма. Притеснявам се, че Цветан Цветанов и Костов ми произнасят присъди като пред Народния съд, 45-46-та г. Това ги поставя в много особена ситуация и може би това ще наложи да ми изфабрикуват доказателства. Това каза арестуваният Алексей Петров пред медиите на път за съдебната зала. По долу публикуваме всички журналистически въпроси и отговорите на бившата барета.

Г-н Петров, защо се обърнахте към американския посланик при условие, че той пръв поздрави МВР за „Октопод“? Какво очаквате от срещата с американския посланик, ако изобщо имате такава?

– Нека да не клюкарстваме в медиите за това нещо. Искам да го запозная с подробностите по процеса, който се извършва срещу мен, защото той е чисто политически и репресивен. Тъкмо заради това му написах това писмо. Защото нали в крайна сметка трябва да се чуят и двете страни?

– Кажете за папките в офиса ви? В офиса ви?

– Няма в дома ми намерени. Така нареченият „архив“, нека ясно да го кажа, го приемете като активно мероприятие на ДАНС, с която имам концептуални различия, и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

– Те са ги занесли в дома ви и са ги подхвърлили, така ли?

– Аз не знам какво се е случило, но… Тенденцията е отдавна известна, че при мен трябва да се намери нещо такова. Вие знаете, още когато бях официално на работа, че трябваше да има на басейна едни папки, подредени. И в крайна сметка, когато се случи тази акция, естествено е да очакваме, че ще намерят няк’ви папки. Нямайте съмнение, че и да съм имал такива, те нямаше да са там, нали така? Човек, когато нещо иска да го намери, при такава ситуация, винаги може да го намери. Това е нормално.

– Доколкото разбирам, ти категорично отричаш тези обвинение срещу теб?

– Повтарям още един път, аз съм задържан, за да се потърсят доказателства. Към момента такива доказателства няма. Притеснявам се, че Цветан Цветанов и Костов ми произнасят присъди като пред Народния съд, 45-46-та г. Това ги поставя в много особена ситуация и може би това ще наложи да ми изфабрикуват доказателства.

– Сега е моментът да кажеш, че спецслужбите бяха използвани…

– Не само това. Това е един от пробелмите, че аз отидох в НС, в комисията за контрол на ДАНС и разясних много обстойно, включително и илюстрирах специалните служби преди екипа на Петко Сертов, какъв модел на работа за отстраняване на неудобните…

– Добре, кажи ги тия хора?

– В това изслушване аз съм казал всичко, посочил съм конкретни хора, включително някои съм ги класифицирал като опасни за националната сигурност. Това е един от проблемите ми в момента да съм белезници. Другият въпрос…

– Кои са тия хора?

– Когато дойде моментът, ще го кажа. Голямият ми проблем още от първите дни на новото управление е, че аз последователно възразих по начина, по който се водят политиките в областта на икономиката и националната сигурност. Възразих на сегашното управление.

– Ти знаеш ли, че всичко сега може да ти се случи? Защо не ги кажеш тия хора?

– Конкретно в това несъгласие на политики по икономика и националната сигурност посочих високото ниво на лихвите, които са със 7-8% по високи в България, отколкото в ЕС. Това ни изважда от конкурентноспособност. Позволих си тази теза да я отстоявам последователно до времето на араста ми и включително написах официален документ до вицепремиера Симеон Дянков, в който посочих конкретен модел за сваляне на лихвите на банките. Смятам, че засегнах серизни интереси с това писмо в банковата система. И вместо отговор в законовия срок от вицепремиера Дянков, аз получих арест. Единственият печеливш сектор в момента в България е банковата система, разбира се, че съм засегнал, като казвам в банковата система. Може би ще дойде и моментът, когато ще посоча конкретни банки.

– Обвинението, което се чува в публичното пространство е, че вие, бидейки секретен сътрудник, сте работили за себе си и сте развили една престъпна структура зад паравана на секретните служби?

– 20 години съм работил за държавните структури, честно и чисто, за което съм награждаван многократно. Единственият чадър, който съм имал в тези структури е било, че не съм се обвързал с нито един политик, с нито един държавен чиновник и с нито един представител на престъпна структура. Това е единственият ми чадър.

– Другото, което се чува е, че вие сте обещали на Сергей Станишев да му спечелите изборите и…

– На глупави въпроси не отговарям. На глупави въпроси не отговарям…

– Алексей, казват, че данъчни задължения…

– Аз съм имал законен избор с големи обороти и имам серизни доходи.

– Подарявали ли сте жилища на бившия главен прокурор Никола Филчев и бившия шеф на баретите Филко Славов?

– Никога, по никакъв повод.