ВАШИНГТОН – Трима американски сенатори са изпратили писмо до президента Барак Обама в защита на родената в България Ангела Бонева, на която отнемат US гражданството.
Реакцията дойде три дни след публикация във в. “Чикаго трибюн”, в която подробно се разказва за борбата й с бюрокрацията в САЩ. Ангела Бонева (34 г.) е родена и израства в Русе, но баща й – Стийв Бонев (80 г.), е роден в САЩ, и през 1981 г. тя получава US гражданство. През 1997 г. Ангела се мести в Америка. Съпругът й Георги Петров (36 г.) има US гражданство от 2008 г. Двамата имат син – Раян (7 г.)
Неволите на Бонева почват през 2003 г., когато й съобщават с писмо, че е получила гражданство погрешка. Според разпоредбите към 1981 г. баща й трябвало да е живял в САЩ 10 г., за да получи гражданство по рождение, а той живял в САЩ до 6-ата си година, след което се преместил в България. През 1986 г. обаче срокът бил намален от 10 години на 5 г.
Заради казуса сенаторите републиканци Ричард Бър и Хауърд Кобъл и демократът Кай Хейгън пишат до Обама: “Ангела Бонева е лишена от документи, които е притежавала в миналото. Защо? Защото Държавният департамент е направил грешка преди години. Но няма причина тя да бъде наказвана. Не тя е извършила грешката.”
– Г-жо Бонева, как “американската мечта” се превърна в кошмар за вас?
– Оказа се, че след 29 г. живот като американска гражданка вече не съм такава.
– Имате ли официален документ за гражданство?
– Имам документ, наречен Consular Report of Birth Abroad, на който пише, че това е доказателство за американското ми гражданство.
– Баща ви е трябвало да живее 10 г. в САЩ, преди да се родите, а той е бил там само 6 г. Защо?
– Моят баща е роден в САЩ през 1929 г. Майка му си идва с него в България, когато е дете. Но дядо ми остава в САЩ. Когато баща ми става пълнолетен, той почва да прави опити да се прибере в Америка. Но идва 9 септември и “народната власт” отказва да му разреши да напусне страната. Малко след като през 1956 г. излиза разрешението, го арестуват и изпращат без съд и присъда в трудовите лагери в Белене и в Ловеч. Причината е, че е американски гражданин и като такъв е посетил US легацията, за да се върне в САЩ. В лагера баща ми е мъчен, бит и изтезаван само защото е роден в Америка. Ако на другите лагерници са им удряли по двадесет камшика за “превъзпитание”, за баща ми, или “американеца”, както са го наричали, те са били двойно повече. По същата причина братът на баща ми е убит от бой само когато е на 20 г., от властите в тогавашна България.
– Как разбрахте тогава, че не сте американска гражданка?
– През 2003 г. изтече американският ми паспорт и отидох да го подновя. Тогава изведнъж се оказа, че вече не съм гражданка на САЩ. Наех адвокати и властите казаха, че ми възстановяват гражданството. Но през 2004 г. имиграционните власти пак ми съобщиха, че нямам гражданство.
От тогава до днес съм в една безкрайна битка с бюрократичната система. Не мога да разбера каква държава е Америка, щом третира собствените си граждани като нелегални имигранти?
– Колко грешки са допуснати досега?
– Безкрайно много. През 1981 г. ми дават документ за гражданство, след това ми издават паспорт. През 1993 г. го подновявам. През това време се омъжвам и съпругът ми получава зелена карта въз основа на това, че аз съм гражданка на САЩ. През 2002 г. в Америка се ражда детето ми, което също е гражданин на САЩ. През 2003 г. ми изтича паспортът и оттогава започва този кошмар.
– Според вас кой е виновен за случилото се?
– Американските власти, но не искат да си го признаят. Как може от 1981 до 2003 г., не един, а два пъти да ми подновяват паспорта и изведнъж да се окаже, че не съм гражданин на страната. Имам чувство, че някой се опитва да скрие или унищожи документи, свързани с моя случай, за да прикрие нечия грешка. Свързах се с представителя на европейския отдел, към Държавния департамент Ричард Доуел и единственото, което той ме посъветва, е да си наема адвокат, сякаш вината е в мен. Но тя не е.
Чувствам се като затворник, излежаващ присъда, без вина. Заради проблемите с моя статут в момента не мога да почна работа. А от август тази година може би вече няма да мога и да си карам колата, защото ми изтича шофьорската книжка. Чувствам се репресирана от американската държава. Моята семейна трагедия продължава. Оказа се, че семейството ми, освен че е тормозено в България, сега това продължава и в САЩ.
Симеон ГАСПАРОВ (в-к Труд)
