Автор: Валери Найденов /24 часа/
ТЕМАТА за феминокрацията, т.е. небивалото навлизане на жените в българското управление, се роди и проходи във в. “24 часа”. После тя се разходи по другите медии, докато накрая дори стигна до “Ню Йорк Таймс”. Но като придоби широчина, тя изгуби всякаква теоретична дълбочина. Да, жените във властта са повече. Но какво ни говори това за българската политика? Дали сме свидетели на някакво революционно изменение?
Нека да се опитаме да вдигнем полата и на тази блудна тема. Знаем, че в кариерите на дамите има някои особености. Едни се издигат чрез собствените си способности, други по-скоро чрез някой мъж. Едни са експертки, други са украшения. Едни са лидерки, други са по-скоро домакинки, които замитат разпиляното от мъжете. Кой точно тип жени преобладава в българското управление днес? Изводът може да ни каже много за днешната ни политическа система.
Очевидно е, че ако до възхода на ГЕРБ във властта преобладаваха жени украшения, то днес на мода са жените експертки. За истински лидерки обаче още е много рано да се говори.
Разбира се, и при предишните управления имаше компетентни бюрократки като например Лидия Шулева и Меглена Плугчиева. Но ударението бе по-скоро върху дамите, които украсяваха властта – Чилова, Хюсменова, Етем, Масларова… Донякъде сред тях бих сложил и Гергана Грънчарова, тъй като нейната кариера съпътства кариерата на съпруга й. Както и Надежда Михайлова, която така и не успя да се утвърди като самостоятелен владетел.
Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята. Те са надеждни и верни изпълнителки на волята на мъжествения лидер. Най-видните сред тях са Цецка Цачева, Искра Фидосова и Йорданка Фандъкова. Те ще дърпат много повече конци от своите орнаментални предшественички, но едва ли бележат настъплението на феминокрацията в България. Защото и те светят с отразената светлина на своя лидер.
Къде сгреши Румяна Желева? Тя не усети, че са дошли нови времена. Вместо да влезе в ролята на компетентен бюрократ, тя взе да играе ролята на украшение – да събира очите с все по-елегантни костюми, да танцува във VIP Dance, да говори за красиви мъже. Но не си написа домашното. А това при новото управление вече не е на мода.
При новото управление са на мода жените служителки. Причината, естествено, е в Бойко Борисов – той е доминиращ мъжкар, така че край него трудно могат да виреят други доминиращи мъжкари със своите дамски украшения. И в природата е така – алфа кучето е заобиколено от кучки, похотливите песове стоят встрани, примъкват се небрежно, но са винаги готови да хукнат. Жените са по-изпълнителни, по-организирани и по-старателни в детайлите. Затова те са идеалните допълнения на мъжествения лидер, какъвто е Бойко Борисов.
С други думи, привидната феминизация на управлението всъщност обслужва доминиращия мъжкар. Ако на върха на властта бе жена, веднага под нея вероятно щяха да преобладават младите мъже, както бе в СДС при Надежда Михайлова. Но засега няма никакви изгледи в България да се появи Маргарет Тачър, Екатерина Велика, Беназир Бхуто.
А защо на върха се настани такъв доминиращ мъжкар?
Причината е в срива на българските партии, пълното размиване на понятията ляво и дясно, консервативно и либерално, мъжко и женско. Когато избирателното тяло загуби своята рационална структура, то се превръща в тълпа. А както казва Мусолини: “Тълпата обича силните мъже… Тълпата е като жена!”
Женският характер на българската избираща тълпа я прави капризна, емоционална, непредсказуема. В същото време тази дама се стреми към подчинението, към благочестивата пасивна роля. С други думи, тя търси лидер. И в лицето на Бойко Борисов го е намерила. Истинската сила на г-н премиера е в съблазняването – той съблазнява тълпата с неясния си ергенски статут, с мускулите си, с небрежно-повелителната си интонация, с шеговито-заплашителните си изявления. Всичко това поддържа дамата България в постоянна емоционална възбуда.
В този смисъл Осми март ене само празник на жените, той е и празник на съвкупния български избирател. Той е непостоянен, понякога малко вятърничав, но пък винаги готов да приюти една юношеска политическа главица в топлата си пазва. Наполеон е казал: “Имам само една страст, една любовница – това е Франция. И си лягам с нея.”
Кой обаче си ляга с България? По принцип това би трябвало да е президентът. В класическата политология длъжността на министър-председателя се нарича “кастратска”, тъй като царският министър не произлиза от знатен род, който да може да наследи престола. А и в по-древните общества, като например в Египет, Рим, Китай, тази длъжност е заемана предимно от евнуси. Но мъжествената фигура на Бойко Борисов, на това отгоре генерал-лейтенент, автоматически отхвърля подобна роля. И също така автоматически го сблъсква с президента ловец.
С други думи, днешният сблъсък между правителството и президентството е всъщност битка за сърцето на дамата България. Която по принцип няма нищо против да спи и с двамата.
