Време е да признаем, че народните вълнения през последните 20 години бяха користно дирижирани
Автор: Диян Божидаров /Сега/
Прави бяха хората, които твърдяха, че Алексей Петров ще пренапише най-новата история на България. И я почна. Но не криминалната, а една друга, доста по-важна и също толкова оперативно интересна.
Петров каза, че е предотвратил нахлуването на таксиджиите в парламента на 16 март 2001 г. Помним датата, нали? Хиляди жълти коли обсадиха Народното събрание, гневни от безсилието на държавата срещу престъпността. 3-годишният син на таксиметров шофьор изчезна и хората искаха наказание и мъст. Търсеха ги от властта, тъй като все още полицията не бе съобщила, че детето не е отвлечено, а убито от майка си.
Тогава страната бе залята от битови и мафиотски престъпления и т.нар. бунт на таксиджиите изглеждаше като знак за изчерпано народно търпение. Това бе втората подобна мащабна гражданска реакция след десетоянуарските събития. Носеше огромен политически подтекст, чието послание бе, че народът повече не може да търпи беззаконието на тия, които дойдоха по сходен начин на 10 януари. И може да им посегне. Няколко месеца по-късно царят триумфално се завърна в родината си.
Сега Алексей Петров твърди, че е спрял таксиджиите
Иван Костов пък го обвинява, че ги е организирал. Истината не я знаем. Но научихме, че офицерът под прикритие, лоялният гражданин е бил там.
Много хора имаше пред парламента и на 10 януари 1997 г. Всякакви – под и извън прикритие. Спорът дали щурмът срещу Народното събрание бе инспириран, или бе спонтанна атака на гладни гневни българи, вероятно ще е вечен. Но събитията е добре да се преценяват от дистанцията на времето. Хората, които трошиха прозорците на парламента, много приличат на лумпените, които опорочиха митинга срещу тройната коалиция на 14 януари миналата година. И в двата случая това не бяха обикновени съвестни граждани, чието смело отчаяние носи добрини и прогрес. А просто участници в едно активно мероприятие.
И на 16 март 2001 г., и на 10 януари четири години по-рано, както и в други сходни масови прояви, протестираха десетки хиляди добри, умни и мирни хора. Изкарани на площада от най-добри чувства и отговорност към България и децата си. Но и световната история е пълна с примери как безкористният човешки гняв може да бъде користно направляван. Революциите обикновено протичат с огромен
масов ентусиазъм и хладна конспирация
между тесен кръг умни, но непочтени люде. Просто трябва да мине време, за да се разбере кой и защо е направлявал масите. И от кои учебници за масова манипулация е чел.
Макар и да не е признато от властта официално, вече се знае, че палежът на Партийния дом през 1990 г. е умишлено провокиран.
10 ноември година по-рано се случи без участие на гражданството. Но имаше море от граждански вълнения след това. За които непрекъснато научаваме, че са били оглавявани от щатни и нещатни сътрудници, от офицери и старшини под прикритие. Те говореха от трибуните, пълнеха телевизията, създаваха образи, очаквания, направляваха… А западните медии ги представяха като будната гражданска съвест в преродената българска демокрация.
Има ли въобще гражданско общество в България? И ако да, откога почва то? Признанията около участието на Петров в едно такова „гражданско събитие“ през 2001 г. разкриват грозните истини. В България имаше искрени и недирижирани протести – за въздух, училища, пътища…. Но големите събития, чрез които т. нар. гражданско общество „съзряваше“, се случваха под видимото и недотам наставничество на лоялното гражданство.
Подобна група от „будни и загрижени“ българи
дори ходи до Мадрид през 2000 г., за да покани царя. Официално. Неофициалното не се знае, но се подразбира. При гражданите за европейско развитие конспирация няма, при тях всичко се вижда и не се крие. От което България не става нито по-гражданска, нито по-европейска.
Стотици интернет потребители скочиха наскоро срещу ограничаването на свободата в глобалната мрежа. В някои искания успяха, в други – не. Хиляди българи не искат ГМО, битката им все още не е приключила. Продължава войната на Зелена България срещу бетона. Нека не сме наивни, тук нейде също има или ще покълне корист. Но вероятно това са истинските наченки на гражданското общество, това са първите му битки. Защото са срещу парите, олигархията, кражбите на свободи и природа, но не след революции, а еволюция. Не по пътя на метежи, които прикриват оперативно интересните неудобства, а чрез законен граждански натиск.
Много хора не са съгласни с текущите граждански вълнения. Считат ги за глупави, закостенели и не признават, че това е авангардът на гражданската енергия. Всеки има право на мнение. За България е важно, че това, поне засега, не са активни мероприятия. Което е от значение с оглед на гореописаните факти и събития. Точно обратното – срещу тях са в ход дезинформации и манипулации от дежурните „говорители на обществото“, станали символ на досегашната бутафория.
Ще видим. Другото е история за поука.
