Докладите по този механизъм се публикуват два пъти в годината. Настоящият доклад за България е технически, през лятото ще излезе по-обширен доклад, който ще съдържа и политически оценки. При представянето на доклада говорителят на ЕК за България Марк Грей каза следното: „Тези доклади са техническо актуализиране на последните доклади от 22. юли 2009 година. Те не дават детайлна оценка и заключения.”
В документа от 8 страници се отчитат важните инициативи, предприети от българското правителство през последните шест месеца, в същото време обаче авторите критикуват лошите резултати по отношение на съдебната система и функциите й да разследва, преследва и съди за корупция по високите етажи на властта.
Финансови наказания няма да има България не е заплашена от предпазни клаузи, каза Грей
В доклада се изброява постигнатото досега и намеренията на българските власти за близкото бъдеще. Изтъква се най-вече работата по Наказателно-процесуалния кодекс, проверките на съдилищата и прокуратурата, нарасналия брой дисциплинарни производства срещу магистрати.
Навярно най-голямо внимание ще предизвика пасажът от доклада, който се занимава с така наречената „търговия с влияние и корупция във връзка с назначаването на висши магистрати” – тема, известна в България под името на главния заподозрян Красьо „Черничкия”.
Авторите на доклада изброяват взетите мерки, като внимателно се придържат към презумцията за невиновност и избягват предварително да раздават правосъдие. Марк Грей посочи още: „Докладът установява, че България е стартирала редица важни инициативи, които показват воля за реформи и демонстрират съзнанието за необходимостта от тези реформи.”
На въпрос на журналист дали при неизпълнение на препоръките ще има някакви финансови наказания за България и Румъния Марк Грей обясни, че двете страни вече са пълноправни членки и заплахата от предпазни клаузи не съществува. А също така, че не могат да бъдат наказвани със спиране на европейски пари заради слабости, констатирани по Механизма за контрол и проверка.
„Не даваме оценка на сегашното правителство“
А дали Еврокомисията е разочарована от борбата на новото правителство в София срещу организираната престъпност, попита още журналистът: „Ние не даваме оценка на сегашното правителство, на министър-председателя или на отделни министри в България. Целта на този доклад е да оцени напредъка на България в реформите”, каза Марк Грей.
В доклада на Еврокомисията се формулирани и шест показателя, по които ще се оценява работата в бъдеще: изменения в Конституцията по отношение на независимостта на съдебната система, нов Закон за съдебната власт и нов Гражданско-процесуален кодекс, продължаване на реформата на съдебната власт, безпристрастни и професионални разследвания за корупция на високо ниво и на местно равнище, стратегия в борбата срещу организираната престъпност.
Ето официалното обобщение на доклада на ЕК:
Защо Комисията докладва за напредъка в съдебната реформа и за борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България?
При присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. все още съществуваха определени слабости в сферата на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, които можеха да възпрепятстват ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на ЕС и да попречат на българските граждани да се възползват напълно от правата си като граждани на ЕС.
Затова в рамките на механизма за проверка и сътрудничество Комисията пое задължението да помага на България да преодолее тези недостатъци и също така редовно да проверява напредъка, използвайки шест показателя, свързани със съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Тези показатели са свързани помежду си. Те трябва да се разглеждат в съвкупност като част от мащабна реформа на съдебната система и елемент от борбата срещу корупцията и организираната престъпност, за които е необходим дългосрочен политически ангажимент.
Как докладва Комисията за напредъка в България?
Докладите на Комисията относно напредъка по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) се публикуват два пъти годишно. Те се основават на информация, предоставена от българското правителство, службите на Комисията, държавите-членки и неправителствени организации.
В последния доклад, публикуван на 22 юли 2009 г., бе направена цялостна оценка на напредъка по всеки от шестте показателя. В него се посочва, че България е дала тласък на реформите и е постигнала първите резултати като нарастване на броя на делата за измами със средства от фондове на ЕС с последващи действия на съдебната власт, окуражаваща статистика за извършени проверки на съдилища и прокуратури, известен напредък в еднаквото прилагане на законодателството и по отношение на идентифицирането на забавяния при дела за организирана престъпност и корупция по високите етажи на властта.
На фона на продължаващите улични убийства и неуспехите със задържането на известни престъпници докладът заключава, че все още липсва достатъчен политически ангажимент за по-мащабни инициативи.
Тъй като времето след публикуването на този доклад се счита за твърде кратък срок за България да преодолее тези недостатъци, а Комисията – да преразгледа оценката си, настоящият доклад съдържа само актуализирана фактическа информация за напредъка. Докладът съзнателно се въздържа от подробна оценка на постигнатите резултати по всеки показател, но прави кратък преглед на развоя на процесите от средата на 2009 г. насам.
Какви са шестте показателя, формулирани за България?
В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:
1. Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
2. Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административно-процесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
3. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.
4. Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба срещу корупцията, особено по границите и в местното управление.
6. Прилагане на стратегия за борба срещу организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.
