Автор: Даниела Горчева (*)
„В България хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците”, въздъхна преди няколко седмици главният прокурор Борис Велчев пред микрофоните на журналистите и сигурно се пита защо ли.
Ами навярно защото в България човек не винаги може да отдели „държавата” от престъпниците, след като в България е „в реда на нещата” полицаи да са част от престъпни групи, граждани да са жертва на полицейски и прокурорски произвол, а главен прокурор да се хвали публично, че престъпният свят лоша дума за него не можел да каже.
Или след като министърът на вътрешните работи да се окаже на дружеска трапеза с „оперативно интересни лица”, а главният прокурор пъргаво да припка около него в командировка до Брюксел, за да убеждава ЕС какъв дружен отпор давали те в България с въпросния министър на организираната престъпност. И забравяйки че има разделение на властите и че на един главен прокурор не му е работа да става момче за всичко на управляващите.
След въздишките на Борис Велчев, че „неузрялото” общество пречело на прокуратурата да действа по стахановско – сталински, с недоумение чуваме г-н Велчев да предлага ту промени в Конституцията, ту промени в Наказателния кодекс, ту да обещава как след една година 300 знакови фигури от престъпния свят щели „да бъдат там, където им е мястото”.
Само не го виждаме да си върши работата да изпълнява Конституцията и законите.
Екзотичното предложение на Борис Велчев престъплението „шофиране в нетрезво състояние” да отпаднело от Наказателния кодекс, понеже много били пияниците по родните пътища и прокуратурата не смогвала, видите ли, та затова нека тези, които още не са успели да сгазят някого, да се отървавали само с административни глоби, буди недоумение.
Изглежда г-н Велчев забравя, че в правото съществува термин „висока степен на обществена опасност” и изглежда забравя, че в България жертвите на пияни шофьори са много повече от жертвите на предумишлени убийства? Или изглежда г-н главният прокурор на България е забравил, че законът има и превантивна сила?
И тя именно се използва в приличните държави, защото като се обърне колата, пътища – бол… Иначе не е голяма утеха като загинат десетки хора, че убиецът им, на когото било обичай да кара пиян, ще влезе в затвора (а и това не винаги се случва, както знаем от случая със Стависки).
Но ако е известно, че пиян шофьор ще бъде съден като престъпник, ще му бъде отнето правото да шофира и в особено тежки случаи ще бъде тикнат зад решетките поне за месец с вписване на името му за няколко години напред в съответния регистър със съответните последици, това може би ще спаси не един и два човешки живота, тъй като мнозина няма и да помислят да седнат зад волана „на чашка“, знаейки възможните сериозни последици.
А че не смогвала прокуратурата, ами как ще смогва! Но интересно защо не му идва наум на г-н главния прокурор простото решение да освободи прокурорите от задължението им да пишат „справки” до началниците си, вместо да си гледат пряката работа, тоест делата?
За сведение, българската прокуратура с нейните 1 600 прокурора представя годишно на съда около 52 хиляди дела, докато в Холандия, която за 16 милиона население разполага с едва 750 прокурора, предадените на съда дела са 400 хиляди. Тоест два пъти по-малко на брой прокурори приключват 8 пъти повече дела.
––
(*) За автора: Даниела Горчева завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1990 г. живее в Холандия. Издател и редактор на „Диалог“ – списание за политика, култура, история, замислено като мост между две култури; излиза от декември 2003 (10 книжки годишно). Списанието се разпространява на абонаментен принцип и е ориентирано най-вече към българите в Холандия и Белгия, но се получава и от българи в почти всички европейски страни, а също така – в САЩ и в Канада.
