Наскоро в интернет пространството се появи ново издание – българският вестник «Корени български» – www.vestnik-koreni.com. Голяма бе изненадата ни, когато разбрахме, че дизайнерът на тази уеб страница е 17 годишен ученик – Ники Тодоров.
Днес обаче ще ви разкажем за основателката на вестника. Предлагаме ви интервюто на Максим Димитров от Информационен портал „Българите в Украйна“ с г-жа Татяна Танасова.
Татяна Танасова е родена в Бесарабия през 1963 г. Завършва журналистика в Кишинев. В началото на 90-те години завежда отдел „Писма” във в-к „Родно слово” (гр.Кишинев). През 1992-95 години е редактор на в-к „Камбана” – печатен орган на Дружеството на бесарабските българи „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Болград. Издала е стихосбирките: „Това съм аз” (Кишинев), „Нежни листа” (Болград), „Полет от Онгъла”(Габрово), „Ще ме харесаш после” (Габрово). Живее в гр. Стара Загора.
Издава стихосбирки: «Това съм аз» (1990 г., гр. Кишинев, Молдова), «Нежни листа» (1994 г., гр. Болград, Украйна), «Полет от Онгъла» (1999г., гр. Габрово, България), «Ще ме харесаш после» (2004 г., гр. Габрово, България).
Стиховете си поетесата пише на родния български език, те отразяват нежно и проникновено светоусещане, богатата душевност на бесарабската българка…
– Г-жо Танасова, първо да Ви попитам какво е вестник „Корени”, каква е визитната му картичка?
– Названието „Корени” до голяма степен говори за целта и предназначението на вестника. Обръщането към корените не е просто поглед назад, към миналото. То е опит да научим повече за своето минало. Минало, без което – както знаем – няма бъдеще. Корените са нещо, което не можем да игнорираме. Те са източник на нашия живот, на нашето развитие. Можем да се правим за момента, че те нямат значение за нас. Че сме граждани на света и все едно е откъде идваме. Но всеки следващ момент животът може да ни поднесе изпитание, да ни тества, да ни върне в миналото, да ни обърне с лице към произхода ни. (И той го прави непрекъснато). И тогава коренът ни като една опъната струна ще зазвучи жално и носталгично в закоравелите ни души. По-добре е да не стигаме до там.
– Вестник „Корени” се появи неочаквано. Но продължава да излиза редовно вече месеци наред. Как всъщност се създаде той?
– През 1992-1995 години издавахме в Болград със съпруга ми, Николай Тодоров вестник „Камбана”. Той – в качеството си на председател на Дружеството на бесарабските българи „Св.св. Кирил и Методий”, чийто орган беше вестника. И аз – в качеството си на редактор. Всъщност вестникът се казваше първо „Светлина”, после „Българин” и чак тогава в търсенето как по-звучно да събуждаме съзнанието на българите, стигнахме до „Камбана”. Колко сме успели – ще покаже времето. Но през 1995 г. се преместихме в България. И „Камбаната „ спря да „бие”.
Още тогава си мислех, че ако този „камбанен звън” се „разнася” от митрополията към диаспорите, може да има повече полза и успех. Минаха години. Тази мисъл не ме е напускала. Адаптирайки се в България, все повече усещах, че българското общество има нужда от информация, от правилната интерпретация на такава за живота и проблемите на българите извън пределите на страната. Че вследствие на неправилно водена държавна политика в тази насока, представите на хората за сънародниците в чужбина са изкривени или просто липсват. И българите от диаспорите също често не знаят как да се държат, как да коментират това, което след дълго мълчание им се преоткрива. Какво да търсят и какво да очакват от прародината. Как да възприемат и как да си обясняват някои недоразумения. След няколко години живот в България вече можах да разсъждавам и като тукашна, и като тамошна. Разбирах и едните, и другите. Горещото ми желание е България да хареса дошлите българи и те да харесат България. Но, за съжаление, то не винаги се сбъдва. И тогава… го изживявам дълбоко. Усещам, че има нужда от информация, от разяснения, от диалог, от един постоянен разговор. И такъв разговор може да се води чрез един – напълно посветил се на това – вестник.
– За кого е предназначен вестникът?
– За кого ли? За всички българи. В него пише, че е вестник за родолюбиви българи. Иска ми се всички българи да бъдат родолюбиви. Всички имат основание да са такива.
И тези, които не са напускали страната, имат нужда от доза патриотизъм, от напомняне за дълбоките ни корени, за това, че трябва да се гордеем с тях. Можеш да чуеш какво ли не по улиците на България, по опашките, по телефонните жици. „Тази наша скапана България”, „Ние сме една долна нация”, „Добре съм, защото не съм в България” и пр., и пр. Ще ми се на всички тях и на всеки поотделно да кажа: «Хора, недейте така! Какво ви е виновна България? Тя е една хубава страна! Има богата и красива природа и славно минало. Останалото зависи от нас. Вашата родина съвпада с вашето отечество. Вашият роден език съвпада с езика на вашата държава. Знаете ли, хора, какво богатство е това? Знаете ли как е, когато не е така? Не знаете. Мъчно е! Знаете ли, какво е да се родиш българин, но след като започнеш да се осъзнаваш, да разбереш, че си се родил чужд. Че земята, на която живееш, се нарича другояче. Че там ти ту си желан, ту нежелан, ту си гост, ту натрапник…»
А на всеки имигрант иска ми се да стисна ръка и да го попитам: «Не забрави ли, че си българин?» Да му кажа: «Не се заблуждавай, че си добре. Освен ако добруването за теб е само обилно да си нахранен и хубаво да си облечен. Ако не е така, ти имаш нужда от България! И тя има нужда от теб!»
Една читателка, бесарабска българка от Молдова, в писмото си пита риторично: „Кои сме ние и на кого ли трябваме? В България ни наричат руснаци. В Русия – молдовци. А Молдова е такава родина, от която се срамуваме. Думата патриотизъм за мене не е ясна, а децата ми изобщо не знаят какво е това…”
Колко ли такива българи има – разпръснати по света, разочаровани, ничии. На тях, на всеки от тях иска ми се да кажа: Може и никога да не сте виждали България, но тя не ви е забравила. Тя ви припознава, тя ви обича!
Българийо, помогни ми това да бъде истина!
– Благодаря Ви! И от името на Информационния портал на българите в Украйна Ви пожелавам успех!
Максим ДИМИТРОВ
