Представяме ви поезията на Надя Стефано и на Пламен Павлов

Може и да звучи нескромно, но отдавнашните ни приятели ще потвърдят, че Eurochicago.com е открил за читателите поне няколко литературни таланти. В стария ни сайт дори бяхме заделили специален кът с етикет Поезия. Кризисните времена промениха фокуса на публикациите ни, но днес ще се опитаме да поправим грешката си.
Представяме ви Надя Стефано и Пламен Павлов, които вече са познати на любителите на поезията, но…  още не са влезли в учебниците по литература.

Надя Стефано – с псевдоним Elpida, което на гръцки означава Надежда (така древните мореплаватели са наричали Вечерницата/Зорницата). Надя е от Варна, но живее и работи в Отава, Канада.

Пламен Павлов е роден през 1958 г. в село Пейчиново, Русенска област, в семейство на учители.  От 1962 г. живее в Русе,  завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител, научен сътрудник към Единния център по философия и социология при БАН, а от 1984 г. е преподавател по средновековна история и история на Византия в университета във В. Търново. От 1992 г. за различни периоди от време води лекции и в университети в Пловдив, Варна, Шумен и др. В периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет – дейност, с която се е занимавал и продължава да се занимава още “преди”, а и “след” работата си в държавната администрация. Доктор по история /1991/, доцент по история на Византия и средновековна балканска история /1995/, автор на повече от 200 статии, книги, енциклопедии и др., публикувани на различни езици.  Автор на поетичната книга “В мрака на предчувствието” (София, 2001). От 2003 г. е автор и водещ на предаването “Час по България” на Национална телевизия СКАТ, а през 2005-2008 г. – на радиопредаването “Студио история и култура” на Национална радиомрежа “Фокус”. Сценарист и консултант на документални филми за българската история и българските общности в чужбина на БНТ, “Евроком”, СКАТ и др.

Авторите си приличат по свободния бял стих, но без проблем можеш да ги различиш. Ето ви пример:

* * *

Няма да прибера този залез в джоба си
няма да отнеса нищо никъде

някак си ме има
някак си ме няма

няма ме и няма залез
няма нищо
няма нищо в нищото
и нищото със сигурност не съществува

не е възможно ей така да съществува просто
нищо

(това е абсолютният оксиморон, нали?)

следователно
прибирам този залез в джоба си
и този дъжд
и тези думи

отнасям ги, където си поискам
защото ме е имало и ще ме има

някак си.

~~~ ~~~ ~~~ ~~~ ~~~ ~~~

опит за осмисляне

казваме

малко ни трябва

а всъщност

искаме много

живеем класически

в сюрреализъм

домино слагаме

на излизане

и подминаваме

празната купичка

опит след опит

за фалшива надежда

шах или мат

ако може с коня

стигаме

до ненужна еснафщина

забравяме

че всичко е преходно

~~~ ~~~ ~~~ ~~~ ~~~ ~~~

Познахте ли, кое стихотворение, от кой е написано? Убедете се сами дали правилно сте отгатнали, като се насладите и на други стихове от Надя Стефано (линк1) и от Пламен Павлов (линк2).