Автор: Атанас Чобанов
Компанията на сръбски олигарх проверявана и в Белград и Лондон
В късната есен на 2002 г. Николай Вузев, бивш зам-министър на търговията в правителството на Беров, оглавява закъсалия торов завод „Химко“ – Враца. „Навигаторът-философ“, както го характеризира публикация във в. „Стандарт“, има пъстра трудова биография. Бил е капитан на риболовен кораб, завършил философия в Софийския универститет, кмет на софийската община „Триадица“, началник на „Печатни произведения“, член на борда на „Нефтохим“ и търговец с химически продукти. Пред вестника Вузев заявил, че е привърженик на философската теория „аз мога и ще го направя“.
Година по-късно оптимистичната теория на Вузев е опровергана от действителността. „Химко“ има 35 млн. лева дългове и прекратява производството. Вузев се преориентира към търговията с ток. В края на 2004 г. Николай Вузов като представител на „Енергийна Финансова Група“ АД на Богомил Манчев, чиято фирма „Риск Инженеринг“ е консултант на АЕЦ „Белене“, става съосновател на „ЕФТ-България“. Съдружник е датската фирма EFT Holdings, представлявана от сърбина Младен Стийович. В управителния съвет влиза и Андрей Кристоф.
„ЕФТ – България“ подава документи за лиценз за търговец на ток в ДКЕВР и след първоначален отказ, през 2005 г. става първата компания получила такива права.
В аргументацията към доклада за лиценза правният отдел на ДКЕВР цитира писмо на НЕК, определящо като „коректно“ партньорството с фирмата майка EFT Group, която е купувала ток от българския монополист през 2002, 2003 и 2004 г.
Отношенията на НЕК и EFT Group не винаги са били безоблачни. През май 2002 г. гръмва новината, че НЕК е засякла нелегален пренос на 396 млн. киловата ток от Румъния за Гърция, за който не е получила транзитни такси. Фирмата посредник за износа, който трябвало да се осъществи през Сърбия и Македония, е именно EFT Group.
Година по-късно EFT Group се явява като спасител на НЕК, след като Турция спира да купува ток от държавната компания заради аферата „Джейлан“.
„Сделката на века“
Сделката на правителството на Иван Костов от 1998 г., който той сам определя като „сделката на века“, предвижда износ на български ток за Турция от 1998 до 2008 г. на цени по-високи от регионалните (3.55 цента/квч). В замяна България се ангажира турски фирми да построят каскадата „Горна Арда“ и магистрала „Марица“. Конкретни фирми в договора не са посочени, но за „Джейлан“ настоява изрично турският премиер Бюлент Еджевит. В акционерното споразумение между НЕК и „Джейлан“ е записано, че един от начините за финансиране на каскадата „Горна Арда“ е НЕК да отделя средства от износа на ток.
В края на 1999 г. възникват съмнения, че „Джейлан“ може да се справи с финансирането на проекта и Костов иска от Еджевит да посочи друга фирма, но получава отказ. Мрачните прогнози за „Джейлан“ се сбъдват и в началото на 2000 г. холдингът, собственост на Махмуд Джейлан, фалира, банката му е конфискувана, а Джейлан е обвинен във финансови злоупотреби, некачествено строителство и е арестуван. В края на мандата на Костов „Джейлан“ изглежда окончателно елиминирана от проектите „Горна Арда“ и „Марица“.
Въпреки проблемите си „Джейлан“ остава в проекта „Горна Арда“ и настоява за него пред новото правителство на Сакскобургготски, като заплашва с прекратяване на договора за внос на ток с НЕК. Нейни лобисти в правителството са хората на Доган и „Мултигруп“: Мехмед Дикме и Димитър Калчев, както и премиерският съветник Ник Маринов. В края на април 2003 г. енергийният министър Милко Ковачев открито обвинява по БНТ Димитър Калчев, че е довел в кабинета му Махмуд Джейлан, за да лобира.
Спасителят EFT
Малко по-късно Турция наистина спира да изкупува българския ток. В този момент без търг и конкурс се появява EFT Group, която купува тока на НЕК, предназначен за Турция и го изнася за Словения.
Не е ясно на какви цени са купени от EFT отказаните от Турция количества, но словенските медии съобщават, че фирмата е спечелила с дъмпингови цени търг за внос на ток в Словения за 2004 г. Обемът на сделката е такъв, че има притеснения за изпадане на Словения в зависимост от българския ток.
Всъщност страховете на Словения са и от друго естество: за зависимост от Сърбия и за обвързване с фирма със спорна репутация. Защото въпреки швейцарската, британската и датската фасада, EFT Group принадлежи де факто на сръбския бизнесмен със словенски и британски паспорт Вук Хамович.
Син на герой и враг на Милошевич
Хамович е роден през 1949 г и е син на сръбския народен герой Раде Хамович, началник на генщаба на Югославската армия от 1961 до 1967 г. Завършва икономика в Белград през 1972 г и работи в енергийния бранш.
Вук Хамович е считан в Сърбия за „дискретен олигарх“. През 2005 г. година полското списание „Впрост“ го поставя на 91 място в класацията си на богаташите в Източна Европа и определя състоянието му на 350 млн долара. Оттогава той не е влизал в този списък, но миналата година е на 14-то място в класацията на най-влиятелните хора в Сърбия според сръбското списание „Блиц“. Бизнесменът е противник на режима на Милошевич, подкрепя Демократическата партия и финансира седмичника „Време“.
Името на Хамович започва да се спряга и в западноевропейските медии след серия одити и доклад на администратора на ООН в Босна Пади Ъшдаун за държавната електрическа компания в Република Сръбска, публикуван през 2003 г. След доклада той уволнява шефа на националната електрическа компания EPRS Светозар Аврамович и бившия министър на индустрията и член на борда на EPRS Бошко Лемеж.
„Одитът е депресивно четиво“ – споделя пред вестник „Гардиан“ британският посланик в Сараево Ян Клиф. „Той показва в убедителни детайли нещо, което всички знаят: публичните компании (в Република Сръбска) се използват за рекет от малък политически елит.“
Във фокуса на доклада на Ъшдаун попада договора за износ на излишъците от ток на Република Сръбска. Екслузивен износител е регистрираната в Лондон EFT Ltd. Ъшдаун подозира, че това е корупционна схема и дава EFT на прокурор в Босна. Той даже твърди пред Guardian, че с парите от тази корупция се финансират военнопрестъпници.
Две години по-късно, през 2005 г. британската служба SFO (Serious Fraud Office) започва разследване срещу EFT Ltd. Обискирани са офисите на фирмата и са иззети документи, които SFO изпраща на прокуратурата в Босна. Източници на „Гардиан“ съобщават, че EFT Ltd на Вук Хамович е заподозряна в отклоняване на 11 милиона долара американска помощ за Черна гора. Според публикацията в британския вестник, в периода 1999-2001 парите били преведени от САЩ на няколко транша на босненската енергийна компания , за да доставя ток за Черна гора. След това милионите били засечени в офшорни транзакции на остров Джърси.
Компанията категорично отрича обвиненията и дори наема като консултант бившия специален пратеник на Клинтън за региона Робърт Гелбард. През 2008 г. британските служби прекратяват разследването, след като главният прокурор Лейди Скотланд решава, че „липсват убедителни данни за престъпление.“
По този повод гражданската организация Corner House коментира, че „изоставянето на разследването изпраща грешен сигнал на корумпираните компании, на новите демокрации, опитващи да се борят с корупцията и на международната общност“
„Белене“ – Да!
Вук Хамович е известен и като коментатор по енергийни въпроси за балканския регион. През лятото на 2008 г. той твърди, че Източна Европа е пред тежък енергиен дефицит, за което допринася и спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Любопитно е, че подобна теза за предстоящия недостиг на ток на Балканите заради затварянето на двата блока на „Козлодуй“ разви две години преди Хамович бившият български енергиен министър Румен Овчаров. Той даже изпрати писмо на европейския енергиен комисар. Историята показа, че нито мрачната прогноза на Овчаров, нито тази на Хамович се сбъднаха.
В по-нови интервюта Хамович твърди, че кризата е опровергала прогнозата му, но смята, че без нови енергийни мощности възстановяването ще бъде трудно. Подобно мнение неведнъж е изразявал в пресата и Николай Вузев, който е горещ привърженик на АЕЦ „Белене“, както впрочем и Богомил Манчев.
Според търговския регистър управителите на „ЕФТ-България“ Николай Вузев, Младен Стийович и Андрей Кристоф са съдружници с Вук Хамович във фирмата „Собел Сървис“, регистрирана на 18.10.2006 г. Фирмата не развива дейност, за разлика от „ЕФТ-България“.
Министър след министър – анекс след анекс
Според източници на Mediapool прокуратурата разследва сделките на НЕК с „ЕФТ-България“ за износ на евтин ток при трима министри: Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров. Периодът е 2003 – 2007 г. и е изнесено електричество за близо 600 млн. евро. То е продадено от EFT Group в Словения и в други страни на дъмпингови цени, но не без печалба, което значи, че е купено доста евтино.
Първоначалният договор е удължаван с многобройни анекси. Въпросът, който си задават разследващите, е защо НЕК, която е търговец на ток, е ползвала услугите на посредник, вместо да търгува директно и дали от сделката не е ощетена държавата.
EFT е разследвана и в Сърбия, но не за износ, а за внос на ток. Парламентарната анкетна комисия, която започва работа през март 2004 г., се интересува дали договорите на сръбската електрическа компания с EFT са изгодни за държавата. Въпросът, който си задават сръбските депутати е, защо сръбската електрическа компания изобщо купува ток от EFT, след като произвежда достатъчно, за да покрива нуждите си.
В разследването се появяват и договори с EFT, в които датите на разплащане са променени с анекси. Така например след като по условията на търга разплащането е фиксирано на 180 дни, чрез по-късен анекс то е променено на три седмици.
Сръбското разследване удря на камък и затъва в експертизи, без да даде конкретен резултат.
Искат, но вече не могат…
Междувременно, въпреки разследванията EFT се разраства и открива нови офиси на Балканите и в централна Европа. Портфолиото на EFT Group за 2008-2009, което е публикувано на сайта на фирмата, показва, че през 2008 г. EFT е купило 19% от тока, с който търгува от България. За сметка на това представянето на софийския офис е по-скоро дискретно, като се отбелязва със съжаление намаляването на свободния ток след затварянето на „Козлодуй“. Според EFT проектът „Белене“, ако бъде реализиран, ще възстанови експортния потенциал на страната.
EFT Group проявяваше и интерес към проекта „Горна Арда“.
“Ако Националната електрическа компания на България обяви конкурс за “Горна Арда”, ние непременно ще участваме. Проявяваме голям интерес към този проект”, заявява през август 2009 Вук Хамович. Той обяснява, че компанията иска да има собствени източници и да разшири енергийното си портфолио с хидроенергийни мощности, след като притежава вече термичната централа и мината „Станари“ в Република Сръбска.
Може би затова на 2 май 2007 в „ЕФТ – България“ влиза като зам.-председател на съвета на директорите един лобист с опит по въпроса за „Горна Арда“ – бившият министър на държавната администрация Димитър Калчев. През февруари 2008 г. Комисията по досиетата разкри, че Калчев е бил явочник на ДС с псевдоними „Колев“ и „Клуба“. Бившият явочник, министър и лобист, който единствен от правителството на Сакскобургготски изпрати в последния му път застреляния Илия Павлов, се спомина след дълго и тежко боледуване на 1 ноември 2008.
През септември 2009 г. се споминаха и надеждите на EFT за проекта „Горна Арда“, след като правителството окончателно определи като инвеститор Хидроенергийна компания „Горна Арда“, включваща НЕК и австрийски консорциум от Alpine Bau и EVN. По-рано, през май, австрийците се споразумяват с наследника на „Джейлан“ ССG да изкупят техния дял от 30% в „сделката на века“.
Преди няколко дни стана ясно, че с пари от НЕК, прехвърлени през Института по минно дело и „Минстрой холдинг“ на Николай Вълканов е изплатен милион и половина лева хонорар на философа Ахмед Доган, за да консултира четири хидроенергийни проекта, между които и „Горна Арда“. Услугите на философа-хидроенергетик ще бъдат проверени прокуратурата и от парламентарната антикорупционна комисия.
Източник: http://www.atanas.fr/
Стефан Гамизов: Шефовете на ДАНС покровителстват най-големите схеми за политическа корупция у нас!
-Премиерът отиде тия дни до АЕЦ “Белене” и до “Цанков камък”, след което се изказа неочаквано рязко и за двата проекта, обяви, че ще ги даде на прокуратурата. Вие как ще коментирате този обрат?
– Надявам се хората да нямат къса памет и да си спомнят, че за АЕЦ “Белене” и за “Цанков камък” аз говоря като за най-скандалните проекти в българската енергетика вече три години. От встъпването на това правителство им обърнах внимание, че има два проекта, които трябва да бъдат светкавично ревизирани от гледна точка на тяхната законност, тъй като те са черни дупки, огнища на корупция. За съжаление това не се случи в разумен срок и Бойко Борисов реши да погледне към тези проекти едва когато икономическата криза го притисна и се оказа, че не е възможно те да бъдат реализирани. За истината, че тези проекти са генерирали чудовищна корупция, е късно и у мен се създава впечатлението, че всъщност месеци наред са текли тъмни договорки как тези проекти все пак да бъдат изпълнени. Обаче, когато кризата стига до такива размери, че е в състояние да повлече правителството, е взето решение в смисъл “по-добре да се спасим ние, отколкото да бъдем завлечени всички”.
– Но реално тези проекти не могат да бъдат спрени?
– Не е така. Лъжа е, че тези проекти не могат да бъдат спрени. За да бъдем точни – проектът АЕЦ “Белене” няма абсолютно никаква друга алтернатива, освен да бъде спрян, да бъдат обявени актовете за неговото създаване за незаконни и респективно органите и всички лица, които са участвали в него, да понесат своята отговорност. Съответните нищожни договори не водят до правни последствия. Така че всичките приказки за неустойки са само наливане на вода в мелницата на корупцията. В момента пред обществото се вади идеята, че е по-добре да завършим тази чудовищна корупция, тъй като едва ли не така ще загубим по-малко, отколкото ако го спрем. Въпросът за “Цанков камък” е по-различен – там трябва да се заведат дела срещу изпълнителите и със съдебни искове да се поискат парите обратно. Но кой ще направи това нещо? Политическата класа е свързана със създателите на двата проекта.
– Споменахте, че сте имали досега три срещи с премиера Борисов. Говорихте ли с него за тези неща?
– Всичко това сме коментирали с него. Имали сме няколко официални срещи и всичко това сме коментирали, няма какво да крия. Това са въпроси, свързани с националната сигурност. Основно целта ни е да бъде унищожена енергийната мафия в България. Естествено “Цанков камък” и “Белене” винаги са стояли на дневен ред. Уточнявам, че това са разговори, които са се водили отдавна, не говоря за вчера или онзи ден, а за октомври-ноември, някъде там.
– Имате ли поглед и свои анализи за опасността да се изпразни касичката на държавата?
– Рано е да се случи това нещо. Лично аз смятам, че ще са нужни около две години, тъй като по критериите на Маастрихт ние все още имаме нисък държавен дълг и имаме възможност още много, много глупости да направим в тази област. Така че, реално погледнато, ако това правителство продължи с популизма и в един момент се отпусне, то тогава наистина след известно време можем да стигнем до тежка драма. Но пак искам да повторя – няма да е скоро. По критериите на Маастрихт 60% БВП е нивото за държавен дълг, а ние в момента сме много далече и съвсем спокойно това правителство може да си позволи популизъм за десетина милиарда евро, без да му направи някой забележка.
-Е, да, но ред икономисти се изказаха по кръгли маси и на други места, че ако продължат да харчат така, а да не осигуряват приходи в бюджета, реално се изправяме пред гръцкия сценарий?
– Не казвам, че не е така. Само че този гръцки сценарий е далече. Ние сме тръгнали по този път, но няма да стигнем там за един месец или два. Лично аз смятам – тежко му на следващото правителство. Карайки по този път, това правителство ще остави на следващото голям държавен дълг, може би сериозен бюджетен дефицит и тогава може би драмата наистина ще е голяма.
-Премиерът каза: “Ако не бяха погубените милиарди за хидровъзела “Цанков камък” и АЕЦ “Белене”, с тези пари можеше да се построят 100 детски градини и да се създадат 12 фонда “Ин витро”…
– За съжаление, това е чиста форма на популизъм. Можеше да се случи, ако тези пари не бяха хвърлени на вятъра, това, че Националната електрическа компания нямаше да е пред фалит. Това е технически нещото, което можеше да се случи. Защото аз забелязвам, че Борисов малко си представя финансите като все едно всичките му пари са в един джоб и в една кесия – бъркаш и даваш на този, на онзи или взимаш от този или онзи. Нещата не са такива. Простата истина е, че за “Цанков камък” и “Белене” са крадени пари от НЕК, която е едно държавно дружество. Драмата, пред която в момента сме изправени, е че НЕК е пред фалит. А нито една национална електрическа компания не може да бъде оставена да фалира. И тогава наистина ще ни се наложи да извадим от фиска пари, за да я спасим. Това е голямата драма. И аз пак ще повторя – откъде ще се вземе познание и смели хора, за да бъдат разплетени тези две далавери? Кой ще го свърши това нещо?
– Борисов каза: давам ги на прокуратурата?
– Силно се надявам. Само че ще видим как ще тръгнат нещата. От всичките тези хора имам доверие единствено на главния прокурор. И питам следното: изпълнителната власт ще подкрепи ли прокуратурата да си свърши работата? Или просто ще им подхвърлят едни материали с пълното съзнание, че на основата на тези материали не може да се извърши нужното разследване. И след това цинично да кажат – ние им дадохме всичко, ама те не се справиха. Защото аз знам, че ще бъде точно така. И нещо повече – много хора в изпълнителната власт сега ще се опитат да си измият ръцете с Националната следствена служба и с прокуратурата, за да могат тези огромни далавери да продължат. И всъщност ще се случи най-любимото упражнение на българските корумпирани чиновници – “биене на самара, за да се сеща магарето”, в смисъл да се сетят на кого трябва да дадат част от откраднатото.
-В какво състояние е проектът за противодействие на корупцията, над който работехте? Замразихте ли го или очаквате да се приложи?
– Питайте премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов за това. Твърдя, че у нас не съществува познание за преследване на престъпността с бели якички и то не може да бъде пренесено през структура на приятелска държава по простата причина, че поради специфичните особености това ноу хау се разработва за всяка държава. Моите партньори в Съединените щати отделиха близо 4 години и значителни финансови ресурси, за да подготвят за България нещо, което да отговаря на нуждите на българското общество. Аз като гражданин съм убеден, че рано или късно ще го направим. Независимо от българската завист и нежеланието да се променят нещата, все някога ще дойде правителство, което иска да има реални действия. Ще задам следния въпрос: колко е според вас икономическият ефект от борбата с организираната престъпност, която ни беше демонстрирана? Къде са парите от “Цанков камък” и АЕЦ “Белене”, прибран ли е шефът на енергийната мафия, прибрани ли са парите от откраднато електричество?
-Това вероятно предстои. Нали папките отиват при прокурор?
– Ще го кажа директно. Няма нищо да се получи без това специфично знание, за което говорим. Знае се какъв е капацитетът на българските служби за сигурност. Те не са лишени от интелект, но просто нямат специфичното познание. И сега върху тях се стоварват очаквания за работа, която не могат да свършат. Ще гледаме един театър, в който политиците ще обвиняват прокуратурата и следствените органи, че не могат да си свършат работата, без да са им дали нужния инструмент. През есента бях обвинен от Иван Драшков, че съм се опитвал едва ли не да направя държавен преврат. Това е инструментът. Българското правораздаване има нужда от специфично разследващо звено от хора, които не са прекарали и един ден в българските служби за сигурност и на които да бъде предадено това ноу хау, подготвяно в продължение на три години и половина, за да могат те ефективно да преследват енергийната мафия и организираните схеми в инфраструктурните проекти, да имат смелостта да се изправят срещу големите корпорации, които злодействат в България и вършат престъпления, а във всеки момент, в който бъдат пипнати, тичат при своите посланици и заявяват: “Корумпираните българи ни тормозят”, а всъщност това е една голяма лъжа.
-Конкретни корпорации ли визирате? В кои браншове?
– Става въпрос за всякакви корпорации, които са от различни държави – има руски, американски, германски, френски, италиански в енергетиката, строителството. Инфраструктурните проекти са основните, в които се злодейства в България.
-Излиза, че само чужденците са виновни. Нямаме ли си и местни злодеи с бели якички?
– В никакъв случай не съм искал да кажа това нещо. Но преследването на престъпността на бели якички не е само в рамките на националните граници. Тя е трансгранична и за да може да я преследваш, трябва да имаш възможност да направиш разследване, което се разпростира понякога в няколко държави. Само че това не става с вдигане на телефона до колегата полицай в която и да е западна държава.
-Преди време публично изразихте разочарование от процесите в ДАНС, даже заявихте, че ще емигрирате. Някаква промяна от тогава?
– Моят коментар за тях си остава същият. Аз не съм просто разочарован от процесите в ДАНС. Заявявам категорично, че хората, които в момента управляват ДАНС в лицето на това ръководство, с изключение на единия заместник, който просто не го познавам и не мога да кажа нищо за него, са дълбоко замесени в покровителстването на най-големите схеми за политическа корупция в България. Това е реалността. За съжаление какви са били причините това правителство да ги назначи на тези длъжности на мен не са ми известни. Единственото добро нещо е, че ДАНС е дистанцирана в общи линии от ГДБОП, където има по-голям шанс нещо да се случи. За мен ДАНС е служба, която – ако се оставят тези ръководители – най-доброто нещо, което този премиер може да направи, е просто да я закрие.
-И да остане само силовата структура без аналитичните звена – това ли искате?
– За какви аналитични звена говорим, дайте да не използваме силни думи. За да бъдеш какъвто и да е анализатор, трябва на първо място да бъдеш почтен. Иван Драшков е заместник-директор на тази служба. Нека всички да вземат и да прочетат справката, която той беше изготвил персонално за мен. Има само два извода, които могат да се направят от тази справка: или Иван Драшков е глупак и той не може да направи никакъв анализ и е си е измислял някакви неща, или е директно опасен за обществото, защото се е опитал да унищожи една публична личност. За какви анализатори говорим? Става дума за една репресивна машина. И какъв анализ?По абсолютно същия начин можем да си назначим един фашист или някой садист да ни анализира. Ами той утре може да ни препоръча в секретен доклад да бъде убит някой журналист, защото критикува правителството. Много сериозно трябва да се борави с класификацията на хора, които се опитват да се представят за такива, каквито не са.ДАНС е част от изпълнителната власт и следва логиката на парламентарния избор т.е. избора на народа.
-Тези хора са там, защото народът е пожелал така?
– Не мисля, че е така. Не мога да ви кажа защо, но не мисля, че е така. Тези хора са там по други причини. Дори аз съм склонен да оневиня донякъде премиера Борисов, че му се наложи да ги сложи там.
-Това звучи странно, бихте ли го развили, за да го изясним?
– Не.
-И други хора хем критикуват, хем оневиняват премиера. Алексей Петров от ареста каза, че Борисов е подведен?
– Аз не го оневинявам. Смятам, че Бойко Борисов е отговорен за всичко, което се случва в България. Неговият стил на управление е такъв, че абсолютно нищо в тази държава не се случва без неговата санкция. Когато са товарели хората на влаковете и са ги карали в Сибир по времето на Сталин, те плачели и казвали: “Другарят Сталин не знае нищо. Ако знаеше какви неща се случват, това никога нямаше да го допусне”. Така че този евтин популистки номер не на мен. Разбирам, че от ПР гледна точка е много добре, но да се прехвърлят всички вини на околните, а пък премиерът Борисов все не разбрал или бил подведен и т.н., както беше с генно-модифицираните организми, както беше с идеята за увеличаването на здравната вноска. По начина, по който се взимат решенията особено в това правителство, нищо не се случва, преди премиерът да каже “да”. Но въпреки всичко, единственият случай, за който аз съм склонен донякъде да го оневиня, е че му се наложи да назначи тези хора в ДАНС.
– Как така му се е наложило? Той поне е от тази система, знае кой кой е, познава ги поименно и по лице?
– Наложило му се е. Това е точната дума. В живота понякога се случват такива неща, когато човек не иска да върши нещо, но се налага да го свърши. Естествено, за съжаление, той бере сега горчиви плодове за това свое действие, но какво да се прави, това е част от политиката.
-Правиха се изказвания, че цялата борба с престъпността е с цел тя да се преразпредели и преподчини. И Вие ли така смятате?
– Аз няма да обвинявам това правителство в такова нещо и няма да им го вменявам. Но ще кажа за пореден път, че чакаме. В момента човекът, който е основал Наказателния съд в Ирак и е с изключителна компетентност в областта на правоохраната, продължава да очаква да пристигне в България и да оглави този проект, който рано или късно трябва да се случи. Хората не са се отказали. Може би рано или късно някой в България ще поиска нещата да бъдат изчистени. Аз съм тук и търпеливо гледам какво ще се случи. Ако тези хора искат да се бори организираната престъпност и да има истински справедливи процеси въз основа на доказателства, по които да влизат в затвора тези, които наричаме олигарси. Тук ще припомня как заради употребената от мен дума олигарх преди две години президентът написа статия, че “няма вече олигарси”, а сега и той и правителството употребяват тази дума едни срещу други. Е, аз питам: има ли смисъл нещата в България да се случват с три години закъснение? Има ли смисъл президентът Първанов, премиерът Бойко Борисов, Цветан Цветанов, ДАНС и всички останали да се борят с мен и с групата около мен, които очевидно сме отдадени на една гражданска кауза в името на законността и справедливостта, та да се промени нещо в обществото? Вместо да ни оставят да им помогнем това да се случи. Кое пречи? Може би тщестлавието им, влюбването им в себе си? Ами накрая знаете ли какво ще се случи?
Ще ги търпим, търпим и накрая ще зарежа бизнеса и ще се заема с политика.
-Имате ли организационна готовност за това?
– Имам организационна готовност да свърша всеки проект в живота си. Към днешна дата, независимо от всичките лоши неща, които са излети по мой адрес, аз съм създал в четири държави в света проекти, които са на стойност малко повече от 1 млрд. и 200 млн. евро. Ако трябва да правя политика в България, това ще ми е детска игра в сравнение с това, което съм правил в тези държави. Искам да кажа обаче, че не ми се занимава с това, защото мога да бъда много полезен, като върша това, с което съм зает в момента. Но ако в крайна сметка установя, че благодарение на простотията, мързела и – съжалявам че трябва да го кажа – на проклетията на българските политици, те не желаят поне малко да се променят и да развържат ръцете на почтените хора в България, за какъвто аз твърдо се смятам, ами тогава ще се наложи ние да се занимаваме с това нещо. Само че те дават ли си сметка тогава какво ще се случи с тях?
-Това, което се случва на някои бивши министри?
– Е, много по-лоши неща ще им се случат.
-Какво може да е по-лошо?
– Това, че срещу тях ще се изправят компетентни хора. И те няма да могат да се измъкнат.
Лили Тодорова
Агенция Блиц