Вера Денизова /Капитал/
Правителството бави важните икономически решения и рискува да вкара страната във втора вълна на кризата
„По-тежки месеци не е имало от войната насам.“ Така и не се разбра коя война има предвид премиерът Бойко Борисов.
Истината е, че най-мъчителните месеци на кризата предстоят. На този фон хаотичните послания и резките завои в политиката, които прави правителството напоследък, съвсем не вдъхват сигурност, че България ще бъде уверено преведена през трудния период.
Че не е лесно – не е: свиването на икономиката се задълбочава; безработицата достигна рекордните за последните 4 години около 10%; банките не кредитират, а възможността им да събират старите заеми намалява; приходите в бюджета са силно ерозирани и по неофициални данни дефицитът за първите два месеца е около 1.8% от БВП. С две думи, пари няма никакви и това е съвсем обективно предвид факта, че обемът им в обращение се е свил до нивата от края на 2007 г.
Момент като този изисква спешни и трудни решения. Вместо да предложи последователна и ясна икономическа политика обаче, правителството работи като пожарна – всеки знак за неизбежно в подобна ситуация обществено недоволство се погасява с цената на нови разходи. Осем месеца след като пое държавата, ГЕРБ е на път да се отрече от философията на управленската си програма.
Пенсионната и здравната реформи са замразени лично от премиера Борисов вероятно в опит да съхрани политическия си рейтинг. Административната реформа също не се случи, а от обещаната промяна в управлението на държавната собственост няма и помен. Правителството все още удържа фискалната стабилност, но като не плаща на бизнеса, с което само се превръща в катализатор на кризата.
Данък несигурност, или как се взимат решенията
Едно от основните послания в предизборната платформа на ГЕРБ (с което между другото спечели голяма част от своите избиратели) беше за предвидима бизнес среда. Теорията е едно, приложението й на практика обаче се оказва друго.
През последните месеци управляващото мнозинство изгуби най-много енергия, за да излъчва противоречиви сигнали. Спомнете си драматичното гласуване на по-високата ставка за данъка върху хазарта в края на миналата година. Или последвалото само месец по-късно изненадващо предложение на правителството за по-ниско облагане на същия този сектор. По подобен начин по-малко от няколко седмици след приемането на бюджет 2010 премиерът Борисов поиска намаляването на ДДС с 0.5 процентни пункта през същата година. Така изненада (и то не за пръв път) дори своя финансов министър. След първоначалното объркване дебатът започна да предизвиква снизходително махване с ръка и бързо загуби актуалност.
Фундаменталният проблем зад всичко това е в начина, по който се взимат решенията в правителството и в частност в икономическия му екип, който трябваше да бъде една от най-силните компоненти на кабинета „Борисов“. В началото на мандата за безспорен лидер на екипа и говорител на неговите ценности беше обявен вицепремиерът Симеон Дянков. Той формулира като основна цел запазване на бюджетната стабилност, за да може България да претендира за включване в европейския валутен механизъм – предверието на еврозоната. За да бъде успешен такъв план в кризата, обаче трябваше да бъде съпроводен с бързи реформи в няколко области, тоест да бъде подкрепен с действия и в други министерства. Дянков и досега стои на думи зад тази концепция, част от реформите като здравната, дори координира лично, но една по една замислените промени са бламирани. При това най-често лично от премиера и най-често, след като някоя от засегнатите страни заплаши с протест. Разнопосочните понякога решения на икономическите министри показват, че те реално не работят като екип с общи цели. Като се насложат и философските разминавания помежду им (Дянков и социалния министър Тотю Младенов например са като от два различни кабинета), рецептата за хаос е написана.
Всичко това е особено видимо сега, когато приходите в бюджета са недостатъчни и повече не може да се продължава по същия начин. Финансовият министър остава на заявената политика и за да ограничи дефицита, задържа разходи, с което проблемите се прехвърлят върху бизнеса, а съсловията със забавени заплати нагнетяват напрежение. Ясно е, че отнякъде трябва да се намерят пари и вместо да се фокусира в реформи, приватизация и други възможни решения (вижте другия текст), правителството дава първи сигнали, че е готово да тръгне по-обратния път – да ги вземе от данъкоплатците, като по този начин засили ефектите от кризата. Точно обратно на предизборните обещания.
Случаят, който ясно маркира завоя в политиката, беше от миналата седмица. Бойко Борисов обяви, че здравната вноска ще бъде вдигната с 2 пункта до 10% с цел да се плати на лекарите и те да спрат стачките. Дори и медиците отбелязаха, че подобна стъпка с нищо няма да помогне на нереформираното здравеопазване, а ще доведе до увеличаване на безработицата. По-високата вноска за здраве неутрализира и ефекта на намалените само преди няколко месеца пенсионни вноски. Истината е, че с повече кураж правителството има алтернатива (тя се посочва и от депутати на ГЕРБ) – да реже разходи. Едва след като стана ясно, че идеята за по-високи осигуровки не получава нужната популярност, се изнамери и по-сполучливо решение, което Дянков обяви в парламента няколко дни по-късно.
Още по-странно и изнервящо дори за управляващото мнозинство прозвуча искането за увеличаване на данъка върху доходите до 12%. Както и начинът за комуникирането на идеята – новината беше подадена от представители на кабинета, пожелали анонимност. Само ден по-късно тя беше официално опровергана от… представители на кабинета (но вече с имената им).
Подобни разнопосочни действия и сигнали налагат впечатлението, че управляващите нямат ясна икономическа политика, вместо това я изграждат на принципа „проба-грешка“. Ако допреди няколко месеца стилът на управление „решения на парче“ и „очаквайте неочакваното“ беше дори забавен и имаше оправдание – малко опит във властта, сега ситуацията изисква концентрация и последователност.
„Ако тръгнем по пътя на Гърция, лесно можем да попречим на възстановяването и да изкараме още дълго време в криза“, казва икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество“. Той допълва, че обещаването на все повече и повече разходи на различни групи, спирането на реформите и увеличение на данъчно-осигурителното бреме върху труда са в състояние да оставят българската икономика в рецесия за още една година. Оттук спиралата лесно се завърта – още по-голяма безработица и бюджетни проблеми.
Къде са обещаните реформи
Правителството даде на заден и за всички важни реформи, които обеща в началото на своя мандат. В началото беше демонстрирана воля за промяна в осигурителната система. При първия по-сериозен отпор от двата синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, срещу ключовото за реформата увеличаване на стажа или пенсионната възраст премиерът даде заден и отложи дори дискусията по темата.
Формалната причина бе кризата на пазара на труда, най-вероятно обаче Борисов реши да не поема риска от евентуално социално напрежение. А с това окончателно затвърди подозренията, че въобще няма намерение някога да ги прокара. Няколко месеца по-късно отново заради страх от обществено недоволство управляващите спряха и промените в друга важна сфера – здравеопазването. Една по една болниците, които трябваше да бъдат закрити, се оказваха нужни и важни и от страх от протести различни представители на кабинета тичаха по места да обещават, че точно това лечебно заведение ще бъде запазено.
Същото със съкращенията в администрацията. На 5 февруари по време на парламентарен контрол премиерът Борисов заяви, че в края на управлението на предишното правителство щатната численост в централната изпълнителна власт е била почти 63 хил. бройки. „За шест месеца ние успяхме да постигнем оптимизиране с 11.3%.“ Според правителствени източници единствените реално съкратени щатни бройки са в Министерството на финансите и подопечните му структури.
„Противно на очакванията нашето правителство не е реформистко. Отделни министри се борят, но при първия отпор отвън се дава назад.“ Думите са на представител на кабинета, пожелал анонимност. Те обаче показват липсата на вяра във волята за промяна дори на най-високо ниво.
„Има големи очаквания за реформи, но политиката им (бел. ред.- на правителството) изглежда хаотична и това топи подкрепата за тях. Голяма част от българите гласуваха за ГЕРБ, очаквайки те да излязат с ясни мерки за извеждане на България от кризата“, коментира Станислав Стоянов от социологическата агенция „Алфа рисърч“, цитиран от Reuters. Между другото през седмицата агенцията пусна един от първите критични анализи за икономическата политика на кабинета – на фона на възторжените статии за стабилна и предвидима България в западните медии отпреди няколко месеца обръщането на тона е неприятно.
И ако повишеното обществено очакване за промени не е достатъчен аргумент, такъв изтъкват и външни анализатори. Още през есента на миналата година след посещението на Международния валутен фонд стана ясно, че моделът на растеж, теглен от кредитирането от чуждестранни инвестиции отпреди кризата, е невъзможен. „Сега е важно България да повиши конкурентоспособността си, ако иска да преориентира икономиката си. За целта трябва да се подобри и средата за правене на бизнес, като в същото време се провеждат реформи с цел да се осигури пренасочването на икономиката към нови сектори. Без тази промяна и след кризата икономическият ръст на страната ще е много по-нисък в сравнение с периода преди глобалната рецесия“, заяви тогава ръководителят на мисията за България Бас Бакер.
Дори и да е имало министри, които са се вслушали в думите му обаче, усилията им да направят промени вече са се сблъскали в стена на популизъм или просто липса на сподвижници, които да повярват в нуждата от жертва на рейтинга в името на непопулярни, но полезни реформи. А политическото време, в което те са възможни за сбъдване, бързо изтича.
