Лоло Джоунс е уникална. Майка й е бяла, баща й – афро-американец, но във вените и тече кръв с френски, та дори норвежки гени. Родена е на 05.08.1982 г. в столицата на щата Айова – Des Moines. Животът на Лоло никак не е толкова приказен, колкото изглежда усмивката й. Бащата на Джоунс прекарва повече време в затвора, отколкото близо до многодетното си семейство. Майката на Лоло, Лори, работи на две места, за да издържа петте си деца. По това време младата атлетка сменя цели осем училища за същия брой години. Не са рядкост случаите, в които семейството остава без дом. На път за поредния нов град, Лоло се обръща към майка си с думите: „Мамо, не мога да живея в град, в който няма писта. Искам да преследвам мечтата си”. Джоунс е само на петнадесет години в онзи съдбоносен ден. Мечтите се сбъдват, само когато вярваш силно в тях.
Четири години по-късно, Лоло се е превърнала в най-перспективната хърделистка. Талантът й е безмерен, качествата много, но уникалната й техника я прави различна. Получaва стипендия за щатския университет в Айова, но предпочита да се присъедини към отбора на университета в Луизиана. Посъветвана от друг елитен хърделист – Ким Карсън.
И както се случва само по филмите, Лоло Джоунс изминава пътя от немотията към спортния триумф. Приказката започва. Успехите се редят един след друг. Печели медали от колежанските първенства и константно е част от националния отбор на САЩ. Олимпийските игри в Атина се превръщат в основна цел за талантливата бегачка. Неоспоримият й талант е забелязан от великия треньор Денис Шейвър, който се заема с подготвката за предстоящите Игри в Гърция. Два месеца преди тях се провежда националното първенство на САЩ, а провалът на Джоунс е неочакван. Тя не успява да се класира за финала, с което мечтата й за участие на Олимпийски игри е покосена. В онзи драматичен момент, Джоунс се приближава към своя треньор с думите „Провалих се, искам да се откажа“, а Шейвър отвръща хладнокръвно – „Ще се видим на тренировката утре“.
Да гледа Олимпийските игри по телевизия е болезнено за Лоло Джоунс, нуо тя не се предава. Следват няколко добри сезона, в които американката преминава като тайфун през редица състезания. Записва най-добрия си резултат на 100 м. хърдели – 12.51. Целта отново е една, а именно Олимпийските игри, този път, в Китай. Тя влиза във финала като освовен фаворит за титлата и така до деветото препятствие, в което Джоунс се препъва, а мечтата й умира за части от секундата. Разочарованието е голямо, болката е убийствена, грешката – необяснима. Лоло не успява да скрие сълзите си, които се стичат по лицето й неконтролируемо. Провалът е запомнящ се , но онези кадри с плачещата Лоло ще останат в историята на спорта.
Въпреки това чаровната атлетка приема неуспеха с характерната си. усмивка. Сезон по-късно тя е великолепна в състезанията на закрито. И точно тогава получава неприятна контузия, която нарушава тренировъчния процес за повече от месец. Възстановяването минава добре за Джоунс, тя се завръща точно преди националното първенство на САЩ, което е контролно бягане за определяне на отбора на „янките“ за Световното първенство в Берлин през 2009г. Джоунс губи баланс отново в полуфинала, отново на онова проклето девето предпядствие и отново голямата й цел за сезона е неосъществена. Поредният голям форум , на който Лоло Джоунс няма да участва. От това се възползва най-авторитетната спортна телевизия в Европа – Евроспорт. Те канят красивата атлетка за анализатор на първенството, а рейтингите съвсем нормално се покачват.
Обречена да се проваля на големи състезания Джоунс започва сезона на закрито с големи надежди. Резултатите й са стабилни, а Световното първенство в Доха се приближава със страшни сили. Три старта до заветната титла. Лоло се класира без проблеми за предпоследния старт. Гледайки бягането в полуфинала и драстичното изоставане на Лоло, бях потресен. Не исках да повярвам, че тази велика атлетка ще се провали отново. В последните метри успя да развие бягането си и с голяма мъка да заеме четвърта позиция, която все пак я класира за финала. Американката е безкомпромисна в него, няма и помен от неубедителната Лоло, която сме зърнали само преди час. Джоунс прелита над всички препятствия и печели титлата с колосална разлика пред втората. Възмездие, облекчение, сладка мъка и много, много сълзи, но този път от щастие, обливат лицето на шампионката.
Възмездие и за нас, любителите на атлетиката, защото една от емблематичните състезателки най-после успя да докосне върха, но до него има още две стъпки – Световното първенство в Даегу догодина и Олимпийските игри в Лондон.
––
Автор: Ангел Искрев – www.iskrev.blogspot.com
