Как Първанов не отговори на въпрос за 150 милиона евро. И защо ли?
Имаше един хубав въпрос към президента Първанов по време на магистралната му пресконференция в петък следобед. И той беше какво може да каже държавният глава за убийството на банкера Емил Кюлев, бивш президентски съветник.
Първанов отговори като обигран политик – не съм виждал очите на Маргините, охраната ми не проверява хората, които влизат при мен и Цветан Цветанов да попитал Костов, а не президента дали познава тези личности.
Емил Кюлев беше застрелян професионално и показно на 26 октомври 2005 година на булевард “България” в София по време, по което пътуваше по т.нар. правителствено трасе. Веднага след убийството му доста от хората, познаващи нравите у нас, изказаха мнение, че до убийците на банкера може да се стигне, като се проследи кой ще вземе неговия бизнес.
Приживе Кюлев беше основен акционер в “Рила Самоков 2004”, по-известно като Супер Боровец. Той имаше 67 процента от него чрез фирмата си “Контракт 99”. След смъртта му съпругата му Весела Кюлева го наследи и според нейните, макар и неофициални признания, е била заплашвана и притискана да продаде акциите. Говори се, че Кюлева е поискала закрила дори от Първанов.
Какво се е случило, не е ясно, но през февруари 2007 година г-жа Кюлева продаде своите дялове от Супер Боровец на “Главболгарстрой” за 15 милиона евро. През май 2009 година един от другите основни акционери в проекта – “Икуест”, вече в сложна съсобственост с държавния инвестиционен фонд на Султаната Оман представи своите намерения пред общинския съвет на Самоков (общината също е акционер).
Представителят на “Икуест” Теро Халмари заяви пред общинските съветници, че за съжаление за тази (2009) и следващата година “Икуест” и фондът на Оман няма да могат да инвестират значителни суми, понеже са купили на много висока цена акциите от “Главболгарстрой” (същите, дето ГБС ги купи по-рано от Весела Кюлева).
За колко, поинтересуваха се съветниците. Отговорът беше – 165 милиона евро. Ако Теро Халмари казва истината, то ГБС е направил печалба от 150 милиона евро без всякакви разходи, понеже за тези 2 години нищо по проекта не е правено, а акциите нито вода, нито хляб искат.
150 милиона евро са много пари.
Та Първанов трябваше да отговори на тези въпроси, като например искала ли е от него закрила Весела Кюлева и той посъветвал ли я е на кого да продаде акциите. Но не го направи, а на свой ред попита кой създаде олигарсите, сякаш той през последните 20 години се е намирал на Луната, а не е бил – последователно – депутат, заместник-председател на БСП, председател на БСП, председател на парламентарната група и е втори мандат президент.
Да, трябва да се каже за олигарсите, обаче Първанов също трябва да отговаря. Наравно с останалите, че даже и повече. А иначе всичко, което каза Първанов – и за правителството, и за кризата, и за това как трябва да се хващаме на работа, макар и прекалено общо – е така.
Няма спор. Той все пак е държавен глава и около него жужат една камара експерти, които дават акъл и които, впрочем, ние храним с данъците си. Проблемът не е в това да се напише хубава антикризисна програма. Проблемът е, че този, който ще я изпълнява, трябва да има доверието на хората.
Първанов сам направи така, че вече го няма.
Георги Даскалов
www. ekipnews.bg
––––––-
Дума дупка прави – цял президент пропада в нея
Ако искате вярвайте, но се оказа, че съм задал въпроси на Първанов и без да съм бил на пресконференцията му. Ето какво написах на 7 март в статията си “С импийчмънт няма да го капичнат, стряска се от драми със стенограми”:
“Първанов не за първи път се опитва да замита следи. Някой обаче трябва да се поинтересува кой и защо стреля по негови съветници. Освен за Манол Велев, особено интересно ще бъде да се разбере нещичко и за Емил Кюлев. Застреляха го демонстративно на т.н. “правителствено трасе”, на самия бул. “България” посред бял ден. Застреляха го пред всички околни, само не и пред…охранителните камери на това трасе.
Защото стрелците са знаели изключително точно къде са онези няколко метра извън техния обсег на кръстовището с бул. “Димитър Несторов”. Кой ли би могъл да познава толкова перфектно охранителната система по трасето?
И какво направи тогава Първанов? Още същият ден на практика сложи вето върху разследването на всяка версия за убийството, свързана с бизнеса на собственика на банка ДЗИ. Не беше изстинал трупът от осмото поредно показно убийство от такъв род в рамките на два месеца и трима души на върха на държавата светкавично и публично декларираха, че Кюлев е бил “чист” в бизнеса си – вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и самият Първанов.
Ето какво заяви Филчев ( преразказано и от останали двама пред медиите):
“Бизнесът на покойния Емил Кюлев е чист, след като той не се занимава с организирана престъпност, очевидно неговото убийство не може да бъде обяснено със стандартните до този момент обяснения. Това не е част от борбата за наркопазарите, това не е част от борбата за овладяване на контрабандни канали. Ясно е за мене, това действие има политическа окраска”, беше категоричен главният прокурор Никола Филчев.
На Филчев, както се вижда, му било ясно и без разследване. Но какво стои зад това канонизиране в светец на банкера Кюлев – вторият по богатство българин и пръв сред олигарсите от обкръжението на Първанов?
Ако Борисов иска да отвори това криминално досие, от него ще потече доста интересна икономическа информация. Нали това иска Първанов? А и самият Първанов може да даде безценна информация. Защото е разговарял с Кюлев надълго и нашироко часове преди да бъде застрелян. Доколкото ми е известно, след разговора Кюлев е променил плановете си да пътува в чужбина. И остава (завинаги) в България –
пада на прострелян на бул. “България”.
Дали си пази стенограмата Първанов?
И ако я има – защо не ни я покаже, щом е такъв борец за прозрачност?”.
И ето, че в сбит вид този въпрос прозвуча на пресконференцията. “Някой” го попита. И този някой не е кой да е, а вътрешният министър Цветанов ( чрез паралелно свое медийно изявление).
Първанов се направи, че не е чул конкретния въпрос и взе да отговаря на друг…мой въпрос, зададен още по-отдавна и също толкова задочно. Ни в клин ни в ръкав започна да обяснява как не е виждал очите на Маргините – именно това бях написал, че ги е виждал на вечеря при общия им приятел Евгений Узунов през 2003 г. После Красимир Премянов ме коригира, че на тази вечеря всъщност е бил Маджо!
Тук Първанов допусна няколко грешки едновременно.
Прояви се като неук политик. Има си стандартна процедура да не се отговаря на цитати, без да си се уверил в тяхната достоверност. Когато го провокираха да коментира казаното от Цветанов, спокойно можеше да откаже коментар, преди да се запознае с точния цитат. Само че Първанов никак не беше спокоен.
Реакцията му го издаде.
Страхотно му пролича смущението– включително чрез произнасянето на откровената глупост, че неговата охрана не можела да проверява какви хора имало някъде, където ходи. И какво общо имаше това с въпроса за убийството Кюлев? Нищо. Освен фактът, че и двете теми бяха повдигнати в интернет от един и същи източник – същият, комуто се наложи да напусне Би Ти Ви, задавайки трети въпрос през 2006 г.
Ако не друго, стана видно колко кух е митът за “обиграния политик” Първанов. Когато трябва да заложи капан и да стреля в гръб, да срита падналия, явно е майстор. Но елементарни ситуации, както тази , отигра катастрофално!
Послеслов:
Ето как в. „Труд“ цензурира въпроса на Цветанов, прозвучал на пресконференцията, в частта му за убийството на Кюлев:
„Това ли е речникът на вътрешния министър?!”, не скри изумлението си държавният глава, помолен за коментар на думи на Цветанов.
Пред сайта “Би нюз” МВР шефът казал: “Гоце е морално дискредитиран!” ,
преразказва ( избирателно) “ Труд“ , без да осведоми читателите си, че министърът също така пита какво знае президентът за убийството на Кюлев.
Медийно-управленската върхушка си позволява да цензурира онова, което всички чуха в прякото излъчване в ефира, все едно, че не се е случило.
Това е признак за отчаяние пред напиращата истина!
Иво Инджев
http://ivo.bg/
Докладът на Европейската комисия и президентския саботаж
Едвин Сугарев
Годишният проектодоклад на Европейската комисия отново е критичен към България – съобщава в. “Дневник” на базата на чернова, с която редакцията разполага. Като основна причина за критиките са посочени слабите резултати в борбата с корупцията на високо ниво и организираната престъпност.
Има все пак разлика в сравнение с предишни години. Отчетени са полицейските акции и арестите, свързани с организираната престъпност, както и фактът, че са повдигнати обвинения срещу трима министри от предишния кабинет и двама депутати от предишния парламент. Подчертава се обаче, че няма нито една присъда от юли 2099 г. насам – сиреч откакто новото правителство влезе в правомощията си. Липсата на напредък по знаковите дела от обществен интерес е определена директно като “злоупотреба”.
Авторите на въпросната “злоупотреба” са идентифицирани – като е визирана аферата с Красьо Черничкия, която директно говори за корупцията във висшите етажи на съдебната власт. Посочва се, че от 50 знакови дела само девет са завършили с присъда, че въпреки многобройните разследвания за корупция на високо ниво само два случая са стигнали до съда, където обаче се бавят, и че от юли миналата година няма осъдени за подкупи на високо ниво.
Какво иска да ни каже ЕК е ясно: много приказки, малко ефект. Редно е обаче да се замислим защо го казва – както и какви са истините, които се крият зад безпристрастното изброяване на данни и проценти. Комисията няма прерогативи да произнася политически оценки за ситуацията с правораздаването в България: редно е ние да го направим, виждайки как въпреки очевидните усилия на правителството коефициента на полезно действие на българската Темида клони към нула.
Първо това, което ЕК не казва: истината е, че борбата с корупцията и престъпността се гледа под лупа от страна на ЕС поради една единствена причина – че и съюзът като цяло е потърпевш от въпросните явления.
Първо – защото дрогата от Ориента минава през България за европейския свят със сигурността на пътник в “Ориент-експрес”, а част от нея – например тъй наречената “синтетика”, направо се произвежда там (в частни градове като Дупница, с чиито феодали българските министри на вътрешните работи имат склонността да си хортуват).
Второ – защото в Брюксел не можеш да се разминеш от български проститутки, а малка България вече е конкурент на най-големите световни износители на бели робини в света – трафикът ни е съпоставим с този на Русия например, а е добре известно, че този трафик върви в комплект с експорта на организирана престъпност.
Трето – и най-важно – тъй като България е реален член на ЕС, всеобхватната българска крадливост съвсем директно застрашава парите на европейските данъкоплатци – и по-специално тези милиарди евро, дето ни се отпускат уж да се цивилизоваме и да се поевропейчим. Тук вече не става дума за принципи, а за съвсем конкретен прецедент, установен не от българските, а от европейските структури, разследващи финансови злоупотреби.
Става дума прочее за ОЛАФ, а не за ДАНС – и за две конкретни имена, чиято злоупотреба с еврофондовете е отдавна доказана, чиито “помагачи” в Германия отдавна вече са осъдени ефективно (и даже излежали присъдите си!), докато тука процесът срещу реалните извършители, определяни като “организирана престъпна група с международно участие”, боксува вече трета година.
Става дума за две конкретни и дори нарицателни имена, превърнати в символ за това как България не може и не иска да се справи с корупцията и организираната престъпност: За Марио Николов и Людмил Стойков. Първият е споснор на БСП, посрещал лично Сергей Станишев в своята птицекланница по време на предизборна кампания. Вторият е сред основните спонсор на българския президент – който пък, уви, е човек с двойно име, биография и морал.
Трябва да подчертая, че тук не става дума просто и само за някакъв президентски чадър, разпънат над главите на емблематични престъпници. Става дума за ефективен, хладнокръвно обмислен саботаж спрямо усилията на България да покрие поне отчасти критериите, свързани с нейната геополитическа ориентация.
Повече от очевидно е – видимо от изключителната активност на този президент в сфери, за които изобщо няма никакви прерогативи – че тази именно геополитическа ориентация просто не му отърва; че колкото и да се прави на про-натовски ориентиран, някак си не може да забрави времената, в които лично водеше анти-натовски митинги в качеството си на лидер на БСП. Че не може да забрави скъпите на сърцето си бойни другари като Милошевич, Саадам Хюсеин и Мамуар Кадафи. Че го влече не към Брюксел, а към Кремъл (поради което съвсем закономерно го канят не в Брюксел, а в Кремъл).
И още нещо е повече от очевидно – че е готов на всякакви жертви, само и само да промени именно политическата ориентация на страната си – и да я превърне отново в това, което беше в течение на половин век – в Задунайская губерния. Затова беше правенето на “голям шлем” с “Южен поток” и “Белене”. И затова днес се мъчи с всички средства да бастиса не друг, а вицепремиерите Дянков и Цветанов – които пречат именно на тази преориентация, както и на тъй свидната му путинизация на България.
Същата започна с пълна сила по време на управлението на тройната коалиция. Тогава превръщането на страната ни в руски Троянски кон в ЕС се беше официална държавна политика. Но сега? Сега, предвид българската Конституция, би трябвало президентът просто да няма ресурс, за да пречи.
Би трябвало, но има. И доказателството за това имане е именно новият негативен доклад на ЕК. Той не е дело на някакви брюкселски чиновници – негово дело е. Негативните оценки в него се дължат на простия факт, че примерно двамата герои от аферата САПАРД не са облекли още раирани костюми.
В случая правителството не може да бъде обвинявано в липса на интерес – напротив, Цветан Цветанов влезе в тежък конфликт с тъй наречения независим български съд, като утопично пожела това дело да бъде гледано зад граница. Ефектът беше казването на Лазар Груев, председател на Върховния касационен съд, че и този път ще стисне зъби и ще премълчи това предизвикателство.
Казване, изречено именно през зъби.
Обаче: кой е Лазар Груев? Бивш съветник на Първанов, председател на президентския юридически съвет. Кой е главният прокурор на България? Борис Велчев, внук на друг един Борис Велчев, член на Политбюро на ЦК на БКП – също бивш съветник на президента. Кой е председател на Конституционния съд? Евгени Танчев, син на небезизвестния Петър Танчев, втория човек в йерархията на държавата по време на Живковия режим. Той, както и конституционните съдии Димитър Токушев, Пламен Киров и Ванюшка Ангушева са посочени от сегашния президент. Кой заседава във ВСС и определя кадровата политика и приоритетите на съдебната власт? Съставът, избран от парламентарното мнозинство и президентската квота при управлението на тройната коалиция, на която бабуваше отново Първанов.
Изводът: въпреки че по Конституция няма никакви правомощия, благодарение на калпавия основен закон президентът е поставил свои хора на всички важни позиции в съдебната власт – което му позволява много успешно да саботира всякакви опити за борба с корупцията и организираната престъпност.
Обратното – новото правителство просто няма на кого да разчита в тази ключова за управлението сфера. Може да се уповава само в почтеността на председателя на Върховния административния съд Константин Пенчев – но пък там се решават дела, от които Брюксел просто не се интересува. Може да се разчита евентуално, че някоя от президентските фигури ще забрави досегашните си ангажименти към сегашния президент. Само дето това е толкова евентуално, че граничи с утопията.
На последната си пресконференция, която придоби популярност като римейк на прословутите “Боянски ливади”, на които Желю Желев бастиса първото демократично избрано правителство на България, президентът постави нещо като ултиматум: или правителството ще махне сатъра на импийчмънта, или той ще премине “на друг режим” в общуването си с него. Тогава мнозина се зачудиха какъв ли ще е този “нов режим”. Няма защо да се чудят: достатъчно е президентът систематично да притиска своите хора да продължават саботажа в съдебната система – и тогава всички усилия на правителството просто отиват на кино. Както и основния му пропаганден коз – борбата с престъпността. Както и трудно извоюваното доверие от страна на европейските ни партньори. Ефектът от всичко това ще бъде рухване на рейтинга на ГЕРБ и Бойко Борисов, а новата президентска формация ще бъде създадена тъкмо навреме, за да обере недоволните от това печално дередже.
Ясно е, че правителството няма много варианти за противодействие срещу президентската воля да саботира България. Това, което трябва да се направи отвъд чисто моралния жест на опита за импийчмънт, са няколко прости стъпки. Например да се разтури сегашния ВСС, като се промени Закона за съдебната власт. Да се отнемат – отново по законодателен път – президентските правомощия по отношение на НРС и НСО. МВР да се заеме със сериозно разследване на олигархичното лоби около държавния ни глава, както и неговите реални контакти с организираната престъпност (с Младен Михалев – Маджо например). Да се доведе докрай замрялото разследване за участието на БСП в петролните сделки на Саадам Хюсеин. И да се отворят наистина “икономическите досиета” на прехода – особено тези на президентските спонсори и съветници – включително вече отстреляните.
Толкова – извън абсолютно необходимото лобиране пред европейските авторитети – с цел да вникнат поне донякъде в заплетените възли на “казуса България”. Иначе ни чака свободно падане в Азия – и приземяване в прегръдките на Путин.