„България – от емиграция към обратна миграция?” бе темата на публичната дискусия, която Институт за икономическа политика организира с подкрепата на German Marshall Fund в Център за култура и дебат „Червената къща” на 14 април 2010 г.
На проведената дискусия бе представена една обобщена картина на значението на българските емигранти за родната икономика от г-н Ясен Георгиев, изпълнителен директор на ИИП. Особено стряскащи са фактите относно структурата на емигрантските потоци, които потвърждават, че „изтичането на мозъци” е най-сериозното предизвикателство пред България в този процес. В Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум страната ни заема 76 позиция, но по подиндикатор “Brain Drain” е 128-а от общо 133 държави. Статистическите данни за количеството на паричните трансфери от чужбина пък сочат, че те са значим фактор в националната икономика, като през 2009 г. тяхното количество е равно на половината от преките чуждестранни инвестиции в страната.
В центъра на дискусията бе презентацията на д-р Асен Асенов, преподавател в Американския университет във Вашингтон; съосновател и председател на Центъра на българската общност във Вашингтон. Пристигнал специално за дискусията, д-р Асенов представи правните различия в дефинирането на понятието „българин” в американското и българското законодателство, очерта динамиката на миграционните процеси към САЩ в периода 1890-2008 г., както и нарастващите темпове на натурализация сред българските eмигранти. По официални данни от националното преброяване през 2000 година легално пребиваващите в САЩ българи са 35 хил. души, но собствените наблюдения на българската общност за 2008 г. сочат, че броят им е над 100 хил. души, съсредоточени основно в Чикаго и щатите Охайо, Мичиган и от части във Флорида. 53% от българите в САЩ са с висше образование и намират добра професионална реализация, което е свидетелство за мащабните размери на „изтичане на мозъци” от България. Икономическата криза в САЩ не стимулира вълна от завръщане към родината, а причините се коренят в опасенията относно икономическата и социална сигурност в страната. Д-р Асенов представи и препоръки към българската държава: политика на поддържане на български училища в чужбина; организиране на стажове за българските студенти в САЩ в държавни институции и български компании; насърчаване на съвместни научни проекти с участието на български учени отвъд Океана; подпомагане на културни прояви.
Вторият акцент в дискусията бе българската емиграция към Германия, която представи Весела Ковачева от Хамбургския институт за международна икономика. Тя очерта историческата рамка на миграционните потоци от България към Германия, както и етапите на либерализиране на процеса в хода на европейската интеграция на страната ни. Към 2008 г. българите в Германия наброяват близо 54 хил., от които 10 хил. са студенти. Интересен факт е, че българската студентска общност е петата по численост след тези на Китай, Турция, Русия и Полша, като предпочитани дестинации са провинциите в Южна Германия. След 2004 г. се забелязва тенденция на увеличение броя на българите, получаващи немско гражданство. Г-жа Ковачева илюстрира живота на българската общност в Германия с примера на Хамбург, където живеят 2 400 сънародници.
Обратната миграция към България стана обект на дискусията чрез личната история на г-н Симеон Семов – директор, Дирекция „Правна” към Българска фондова борса, който сподели опита си относно юридическата практика в САЩ, американската образователна система и мотивите за завръщане в родината.
Дискусията бе логично продължение на поредицата изследвания върху миграцията, осъществени от ИИП, и отразява трайния интерес на Института към тематиката. В периода 2006-2007 успешно бе реализиран проект „Ролята на човешкия капитал в международната конкурентоспособност. Трансатлантическо сравнение на опита в областта на миграцията в САЩ и Европейския съюз”. През 2008 Институт за икономическа политика задълбочи експертните си компетенции по темата с проект „Последици от членството на България в Европейския съюз върху имиграционните тенденции на българския трудов пазар”. Следвайки динамиката на тенденциите в глобален мащаб, през настоящата година изследователският екип на ИИП се насочи към миграцията в преход, новите предизвикателства и решения. Институтът цели очертаването на възможностите на България да използва потенциала на своите емигранти в средносрочен план и дори да привлече обратно част от тях. Търсят се още нов поглед и допълнения към националната политика спрямо новите емигрантски общности в чужбина.
Източник: Институт за икономическа политика – България
http://epi-bg.org/epi_new/index.php?option=com_content&task=view&id=252&Itemid=165
