Божидар Димитров, министър без портфейл, отговарящ за българите зад граница, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н министър, колко са новите български граждани от началото на годината?
Божидар Димитров: Днес се състоя поредното седмично заседание на Съвета по българско гражданство. На него български паспорти получиха 458 граждани на Македония и 30 граждани на Сърбия (българи от т.нар. Западни покрайнини). С това от началото на годината броят на получилите българско гражданство стана 5773 души. От тях 4200 са от Република Македония, останалите – от Молдова, Сърбия, Украйна и Израел.
Около 6000 души станаха български граждани станаха през цялата 2008 г. През 2009 г. бяха 9040 души.
Това означава, че ако се запази същият темп на работа, през тази година се очаква около 18 000 души от чужбина да станат български граждани.
През последните 20 години българско гражданство са получили около 75 000 души. Преобладаващата част са от Македония – над 50 000 души. Но напоследък с бързи темпове расте броят и на новите български граждани от Молдова, където законът позволява двойно гражданство. Близо 15 000 души от Молдова вече имат българско гражданство; цялата българска диаспора там е от около 90 000 души. Това означава, че вече всеки шести българин в Молдова има българско гражданство.
Фокус: По колко молби остава да се произнесете?
Божидар Димитров: Въпреки всичко – все още над 40 000 молби, подадени от 2006 г. насам, очакват Съветът по гражданството да се произнесе. Ако моите колеги са наследили стотици милиони левове задължения по неразплатени договори и анекси по тях, аз съм наследил 60 000 човешки съдби. Защото толкова бяха молбите за българско гражданство при формирането на правителството на ГЕРБ. Въпреки че постъпват хиляди нови молби, при подобрената работа в момента броят на чакащите е намален с една трета. Тенденцията се запазва. Преобладаващият брой молби са от Македония и Молдова. В последно време е силен интересът към българско гражданство от Израел, Армения, колкото и странно да звучи – Съединените американски щати, Великобритания и т.н.
Фокус: Коя е най-екзотичната държава, от която сте получавали желание за българско гражданство?
Божидар Димитров: Гвинея. Касае се за закупили имоти и преселили се граждани на европейски, африкански и азиатски държави. Много от тях нямат нужда от български паспорт, за да пътуват, както американците да речем. Но това го правят под натиска на съпругите си: „Жена ми каза, че трябва да получа българско гражданство”. Петима американци получиха българско гражданство напоследък. В страната има 7000 трайно заселени англичани, част от които също получиха българско гражданство.
Фокус: Казахте миналата седмица, че българите ставали второто по големина малцинство след албанското в Македония…
Божидар Димитров: Това наистина е така, ако се гледат официалните статистики в Македония. Като най-голямо малцинство са посочени албанците – няколкостотин хиляди души. След това – сърбите 38 000 души. Българите, които са получили българско гражданство в Македония, отдавна надминаха тази цифра. Разбира се, трябва да се има предвид, че една част от тях са се заселили в България, а други тръгнаха по света. Преобладаващата част – около 40 000 – 45 000 души си живеят в Македония. След албанците българите са второто малцинство в страната. Това отдавна се знае от македонските власти и аз не виждам защо те се притесняват от този факт. Българите са лоялни граждани на Р Македония. Престъпността сред тях е много по-ниска, отколкото сред други малцинства. Македония само трябва да се гордее с факта, че в нея живеят европейски граждани и че броят им се увеличава седмично с около 500 души. Няма нищо страшно в това. Не разбирам притесненията им. И за всеки случай – не са верни твърденията на Бранко Цървенковски (СДСМ), който на пресконференция в България каза, че броят на желаещите за български паспорт намалява след падането на визите. Не, не е намалял, дори има тенденция за увеличаване. Може би ще намалее, след като Македония стане член на Европейския съюз и аз искрено се надявам това да стане скоро.
Фокус: Какво следва от увеличаващия се брой български граждани?
Божидар Димитров: Увеличаващият се брой на българските граждани, живеещи в Македония, поставя и въпроса – за обучението на децата на тези български граждани на български език. Може би, както в Западна Европа, Съединените щати, Украйна и Молдова, вече трябва да се мисли за откриване на български училища. Такива имаме вече по света 135, и един университет в Тараклия, Молдова. При такова огромно българско малцинство в Македония, може би на първо място трябва да се открият неделни училища, за да могат българчетата там да изучават литературен български език, който ще им помогне при кандидатстване във висши учебни заведения в България. В момента всяка година между 200 и 300 млади българи от Македония учат в български висши учебни заведения, по силата на две постановления на Министерски съвет – 103 и 228.
Фокус: Откъде трябва да дойде инициативата за неделни училища – от България или от местните?
Божидар Димитров: Не, нищо не се прави насила. Инициативата трябва да дойде от средите на самите българи. Всички 135 български неделни училища са формирани от местните български общности, които се събират, решават да открият неделно училище. България подпомага този процес чрез т.нар. програма „Роден език”, по която за миналата година бяха отпуснати 3,6 милиона лева. Миналата година по силата на тази програма всички 53 кандидатствали училища получиха между 30 000 и 100 000 лева в евро, за да могат да си купят учебни пособия, учебници, да платят наеми, заплати на учители и т.н. През тази година програмата също действа и въпреки кризата, са предвидени около 3 милиона лева. Общностите ни по света, а вече и в Македония, могат да се възползват по нея, за целта трябва да формират училищни настоятелства, да намерят стаи, където децата да учат. Засега подобни училища имаме в Сърбия, в Бяло блато, в българските села, в Босилеград и Цариброд в държавните сръбски училища има паралелки с изучаване на български език. А в Сърбия само 3000 българи имат българско гражданство, докато в Македония – над 50 000. Време е българската общност по места да се раздвижи, да прояви активност и да създаде на първо време неделни училища. Следейки протоколите, по които даваме българско гражданство, виждаме, че преобладаващия брой желаещи са от източномакедонските общини – Струмица, Щип, Радовиш, Куманово. За някои градове като Струмица се съмнявам да е останал човек без българско гражданство, тъй като преобладаващите молби са от Източна Македония, Струмица и Струмишко. Местните българи биха могли да се организират и да създадат неделни училища, макар че в Източна Македония диалектът е много слаб и се говори почти български език.
Денка КАЦАРСКА
