Държавата е съвкупност от институции, които изпълняват функциите й по управлението и администрирането на страната. Но ако институциите правят всичко възможно, за да превъзмогнат съществуването си, държава просто няма или се е превърнала в собственото си отрицание. В историята, която следва, нещата изглеждат точно така:
От 2003 до края на 2008 г. в страната са оформени сделки за 29 235 дка гори при основна схема – имот в Балкана срещу терен на морския бряг. Държавата сама си е нанесла щета за над 3 млрд. лв., като е прилагала изключително плоски и арогантни номера, за да слугинства, вместо да служи. Пример за това е схемата за придобиването чрез замяна на терен от 93 дка край Варна от бившия зам.-министър на вътрешните работи Явор Хайтов и съпругата му. Тя не е изключение, а е само детайлна илюстрация как
държавни институции са накърнили обществения интерес в полза на частния
Тази сделка е и първата, за която варненската областна администрация е подала искова молба за разтрогване.
Правителствената резиденция „Евксиноград“ край Варна заедно с парка и сградите си е публична държавна собственост. По закон имотът или части от него не могат да бъдат обект на сделки. Теренът е в регулация и попада в най-защитените зони А и Б по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Когато Хайтов пожелава част от него обаче, няколко институции „произвеждат“ гора за нуждите на замяната, а след това обратно „урбанизирана територия“ за нуждите на застрояването й.
Най-напред компанията, натоварена с изготвянето на новата кадастрална карта на Варна, съобщава на Регионалното управление на горите, че терен, съвпадащ с придобития по-късно от Хайтов, всъщност е гора, която е убегнала от погледа на Държавното лесничейство. Държавното лесничейство във Варна възлага на друга частна компания, натоварена с изработването на лесоустройствения му проект, да го коригира и да включи в него въпросния терен.
От компанията обаче съвестно отговарят, че той не е гора и не може да бъде „лесоустроен“. Системата засича, но не задълго. За да заобиколи препятствието, директорът на Регионалната дирекция на горите във Варна иска от Областната дирекция „Земеделие“ да промени „начина на трайно ползване“ на имота. Но преписката пак удря на камък. Този път в Общинската служба „Земеделие“ във Варна, откъдето настояват, че територията е урбанизирана и
законът не позволява да бъде променена в гора
Следва нов фокус – директорът на Областната дирекция „Земеделие“ във Варна назначава четиричленна комисия, която „да направи оглед на имота“ и да установи желаното – че той не е населено място, а гора. Огледът е направен, съставен е протокол, но представителят на варненската Общинска служба „Земеделие“ в комисията отказва да подпише вероятно защото не е видял гората. В подобни случаи в администрацията се прилага изтезанието „ти работа ли ще вършиш или ще създаваш проблеми?“.
По тази причина шефът на Областната дирекция „Земеделие“ издава нова заповед за съставянето на нова комисия. Разликата между първата и втората е само в името на един от членовете й. Тя отново прави оглед и този път успешно установява, че селището, част от държавната резиденция „Евксиноград“, всъщност е… гора. На мястото на инженера, който отказва да подпише протокола, сега стои подписът на младши инспектор по „Контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ в Областната дирекция „Земеделие“ във Варна. Малко по-късно той става старши инспектор.
В архива на варненската областна администрация обаче от припряност остават две заповеди с един и същ изходящ номер, с една и съща дата, но с различните състави на двете комисии. Но какво от това? Процедурата приключва и „чисто новата гора“ става част от актива на Държавното горско стопанство – Варна.
На метри от финала обаче изникват още две нови препятствия. Оказва се, че
върху терена, който току-що е станал гора, има рибарско селище
За неговото узаконяване от години се водят дела. За да реши проблема, директорът на горското стопанство във Варна уведомява Държавната агенция по горите, че „при извършване на инвентаризация на горите в района се е натъкнал на площи, които представляват „гора“, но не са включени в лесоустройствения проект на района“. Трагикомичният детайл от този епизод е, че рибарите са си вкарали автогол, като преди време сами са залесили стръмния гол склон към морето. Така поизрасналите вече дървета фатално проработват в тяхна вреда.
Препъникамък се оказва и фактът, че в половината от „проектния имот“ има 40-годишни дървета. „Друга част е застроена или в момента се застроява, има изградени брегоукрепителни съоръжения и др.“, пише в ново писмо на частната компания , която работи върху лесоустройствения проект на горското стопанство във Варна.
В писмото пише също, че границите между въпросния имот и стопанството на резиденция „Евксиноград“ до момента са били определяни „окомерно“ и затова при разграничаването им трябва да се подходи по-отговорно. Управителят на резиденция „Евксиноград“ също потвърждава писмено, че теренът, който държавата се мъчи да си самоотнеме, е част от стопанството му.
И понеже всичко опира отново до Общинската служба „Земеделие“, зам.-министърът на земеделието и горите прилага принципа „няма човек – няма проблем“. В края на ноември 2008 г. началникът й ползва платен отпуск и не подозира, че в това време в нарушение на Закона за държавния служител зам.-министърът назначава временно на негово място колегата му от с. Аврен.
Така за по-малко от месец спорният терен е заснет, разделен на две части, скициран и предложен за включване в горските масиви на горското стопанство във Варна. След двукратен отказ фирмата, натоварена с процедурата, капитулира и внася промените за утвърждаване от агенцията по горите. На 26 януари 2009 г. агенцията и семейство Хайтови сключват договор за замяна.
Всяко безобразие влачи след себе си най-малко още едно. По тази причина чрез областните си структури
държавата още няколко пъти нарушава различни закони
И отново единствената й цел е да преметне сама себе си. На 6 март 2009 г. собствениците на чисто новата гора отправят искане тя да бъде отново изключена от горския фонд. Причината е, че имотът вече е част от държавния горски фонд, а така върху него не може да се строи. Вероятно защото е проиграна в едната посока, в обратния си ред процедурата отнема по-малко от месец.
За обезпечаването на замяната, която завършва там, откъдето започва, са съставени, издадени и изпратени 81 документа и писма. Изработени са скици, комплектовани са преписки с десетки приложения. Платени са заплати, употребен е целият ресурс на ангажираните институции – министерство, областни администрации, дирекции и служби. И ако въпреки това сте останали с впечатлението, че през последните години държавата не е работила – грешите. Поне за времето от април 2008 г. до март 2009 г. има доказателство – работила е частпром.
От Спас Спасов
http://www.dnevnik.bg/
