Преди две години www.Eurochicago.com първи от българските медии съобщи за изключителни корупционни разкрития на избягалия от АЕЦ Козлодуй и от България атомен инженер Георги Котев. След като по-голямата част от неговите материали останаха в блога му и в архива на стария ни сайт, на новия ни сайт сме запазили специално две основни теми:
Обръщение към читателите по случая Г.Котев – АЕЦ”Козлодуй”
Разкритата подмяна на ядреното гориво – една година по-късно
Лично от Георги Котев и от комитета в негова защита научихме за АПЕЛ и ПИСМО изпратени до редица посланици в България. Предлагаме ви да се запознаете с тяхното съдържание по-долу (оригиналите на документите може сами да си изтеглите от do Posolstva_Apel и G-Kotev_ do_Poslanicite)
––––––––––––
Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
Комитет за защита на ядрения физик Георги Котев
Изх. № 04-29/29.04.2010 г.
Чрез Посланиците в София на Държавите-членки на ЕС и на САЩ
До Правителствата на Австрия, Белгия, Обединено Кралство Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Кралство Нидерландия, Чехия, Швеция и САЩ
А П Е Л
Относно: България – Отказ от прозрачност по въпроси на ядрената безопасност
Ваши Превъзходителства,
Някъде около средата на 90-те години на миналия век седем западно-европейски държави, повечето членки на ЕС, започват системно извозване на свое отработило ядрено гориво към Русия. Количествата изнесено високо-радиоактивно гориво, през годините достига стотици хиляди тонове. Само малка част от него, под 10% се рециклира в Русия и се връща на Запад, за повторно използване в ядрените реактори. Над 90% от пратките остава на територията на Руската Федерация и съдбата му е практически неизвестна.
В края на 2004 година в България АЕЦ “Козлодуй” започва поетапен преход от дотогава използваното ядрено гориво към нов вид. В началото на 2007 година ядрените физици към блокове 5 и 6 на АЕЦ “Козлодуй”, забелязват смущаващи отклонения в поведението на характеристиките на експлоатираните два реактора, появили се в следствие на напредналия етап на прехода от старото към новото гориво.
На фона на усилията на ръководството и част от персонала на централата да прикрият и “замажат” безпрецедентния казус, един ядрен физик от АЕЦ „Козлодуй” започва свое разследване за истинските причини на случващото се. Това той прави в тясно сътрудничество с трима офицери от тогавашната Национална служба „Сигурност” (НСС), станали междувременно агенти в новосформираната в началото на 2008 г. Държавна агенция за национална сигурност(ДАНС). През месец май 2008 г. Георги Котев приключва със своето разследване, като предава на агентите всички доказателства за манипулациите, свързани с доставките и експлоатацията на новия вид ядрено гориво. Според неговите изводи, 100% от реално доставяното и експлоатирано ново гориво не съответства на заявеното такова, според записаното в основния за централата документ – Техническа Обосновка на Безопасността (ТОБ), а с много голяма степен на вероятност то е рециклирано.
След отказ от страна на тогавашното ръководство на ДАНС да предприеме законови мерки за разкриване на истината и да предаде на Прокуратурата данните за наказателно преследване на виновните лица, ядреният физик Георги Котев напуска България и огласява публично разкритията си чрез Интернет на 10.07.2008 г.
Вече цели 21 (двадесет и един) месеца абсолютно всички компетентни български държавни институции, задължени при пълна прозрачност да изясняват подобен род аномалии, а не да правят всичко възможно случаят да бъде потулен, забравен и неразкрит, с всичките му последствия – непредвидим риск от експлоатацията на непознат вид ядрено гориво и практическа кражба на стотици милиони евро от джобовете на целия народ.
Същевременно вече цели 21 (двадесет и един) месеца и европейските институции, които би следвало да следят за ядрената безопасност в страните-членки на ЕС и борбата с корупцията и организираната престъпност, с мълчанието си толерират действията на българските власти случаят да бъде потулен, забравен и неразкрит, при пълна липса на прозрачност.
Ето защо, като предпоследна законова мярка въпросният физик е написал отворено писмо до посланиците на страните-членки на ЕС и САЩ в София, с апел за помощ и съдействие. Ако до два месеца, когато се навършват две години от началото на разкритията му, той не получи обективна помощ и съдействие по разкриването на престъплението, той ще бъде принуден да пристъпи и към последната законосъобразна стъпка. И тя ще бъде обявяването на безсрочна гладна стачка, в знак на протест срещу двойните стандарти в рамките на Съюза.
Основанието му за това е, че според неговите анализи е много голяма вероятността именно остатъкът от изнесеното от Запад към Русия отработило гориво да е в основата на изработката на новото – експериментално използвано в АЕЦ “Козлодуй”, без да е преминало през процедурата по лицензиране. Установяването на този факт е практически невъзможен без обективното и открито съдействие на заинтересованите европейски и руски институции. Но независимо от това, европейските институции отказват стартирането на разследваща процедура, може би, за да не загубят някои големи европейски страни правото си да изнасят отработило гориво в Русия. По този начин сме свидетели на затваряне на очите пред съмнителни и безотговорни ядрени експерименти на Русия, на територията на България – най-корумпираната и най-бедната страна-членка в Европейския съюз.
Като най-пресен пример за бойкот от страна на държавната администрация, в лицето на българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма(МИЕТ) – отказ да съдейства в борбата с корупцията и организираната престъпност, е полученият преди около месец отказ от МИЕТ за достъп до информация – доклад, изискан по Закона за достъп до обществената информация(ЗДОИ), който “опровергава” изнесените от физика данни за манипулация с ядреното гориво. Във факта на разрешен частичен достъп със съществени заличени в него данни, се разкрива дългогодишната практика на отказ в България от прозрачност по въпроси на ядрената безопасност. Парадоксално обаче, в останалата незаличена информация не само че не се опровергават твърденията на физика, а даже се предоставят нови данни за скривани манипулации с ядреното гориво, с цел прикриване на престъплението. Такова новооткрито доказателство в предоставения ни доклад по ЗДОИ, е опитът за неправомерно скриване на шест броя горивни касети, по време на проведена проверка за изясняване на изотопния състав на горивото.
Поради всички разкрити и документирани от напусналия през м. юни 2008 г. България ядрен физик, аномалии, смятаме за задължителна мярка правоохранителните органи да привлекат за постоянно участие през цялото време на разследването Георги Котев – автор на анализите от наблюденията при работата си като Главен експерт в АЕЦ “Козлодуй”.
Уведомяваме Ви, че в случай на липса на реакция от Посолствата – получатели на писмото, за налагане на прозрачност с неговото постоянно включване в започналите проверки от Прокуратурата, с привличане участието и на ОЛАФ, ядреният физик Георги Котев заявява начало на безсрочна гладна стачка в някоя Европейска държава, от 10 юли тази година.
Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” и Комитетът за защита на ядрения физик Георги Котев, се обръщат до правителствата чрез Посолствата в София на държавите от Европейския съюз и на САЩ, с АПЕЛ за спешна намеса относно изясняване на изнесените преди две години факти от експерта със 17-годишен опит в АЕЦ „Козлодуй” Георги Котев, защото не искаме скорошният фатален пример от КОМУНИСТИЧЕСКА КУБА да се пренася в държава от Нова Европа – отчаянието на Гладната стачка да е последната мярка, поради тотален отказ на държавните институции за прозрачност по важни за обществото, въпроси.
Очакваме Вашия отговор.
Приложение: Писмо от ядрения физик Георги Котев www.gikotev.blog.bg
С уважение,
За Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев:
Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия
Лице за контакт: Петър Пенчев, адрес за пощенска кореспонденция: ул. „22 септември” № 40, Монтана-3400, България, GSM +359887525032
––––––––––-
Открито писмо: До посланиците на страните-членки на ЕС и САЩ в Република България
Казвам се Геоги Котев, ядрен физик, на 44 години, с над 17 годишен стаж в АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, в областта на реакторно-физичните анализи.
Обръщам се към Вас, като към последна инстанция, в опита си да потърся Вашето съдействие и помощ в решаването на един уникален криминален случай, извършен и продължаващ да се извършва на територията на Р България, но имащ също така пряко отношение и към други страни-членки на ЕС. Случаят, за чието разрешаване търся Вашето съдействие, е свързан с така наречената от мен криминална подмяна на ядреното гориво, което се експлоатира в АЕЦ “Козлодуй” на енергоблокове 5 и 6, в продължение на повече от 5 години. Ето и хронологията на събитията накратко.
В края на 2004 година в АЕЦ “Козлодуй” започва поетапен преход от стар вид ядрено гориво към нов – изготвено по нова технология и с променени характеристики.
В началото на 2007 г., в резултат на напредналия поетапен преход, който продължава около 4-5 години се забелязват първите признаци на отклонение от характеристиките в поведението на новия вид гориво. През лятото на същата 2007 г. с мен се свързаха офицери от тогавашната Национална служба “Сигурност” (НСС) и аз им споделих своите опасения за това, че се извършва манипулация с ядреното гориво, която може да има непредвидими и опасни последици. Те ме поощриха да продължавам да следя развитието на ситуацията и своевременно да ги информирам. Така в резултат на близо едногодишни усилия по събиране и анализиране на информация, аз достигнах до категоричното заключение, че доставяното и експлоатиращото се в АЕЦ “Козлодуй” ядрено гориво не съответства на основния документ, на територията на централата, т.н. Техническа Обосновка на Безопасността (ТОБ, in English Safety Analysis Report – SAR). В новото приложение към ТОБ, което би следвало да обоснове надеждната и безопасна експлоатация на новия вид гориво се говори за един вид, а на практика се доставя от Русия, и се използва в България, съвсем друг вид. Своевременно аз редовно предавах всичко събрано и анализирано от мен на офицерите от НСС, междувременно станали агенти в новосформираната в началото на 2008 г. Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС). Последните ми контакти с тях датират от месец юни 2008 г., когато вече им бях предал всичко, доказващо схемата с подмяната на горивото. Тогава ги призовах да предприемат незабавни мерки по разкриване на престъплението и търсене на отговорност от виновниците. Те отказаха, или по-точно ръководството на ДАНС е отказало да предприеме законосъобразни мерки.
Това ме принуди на 23 юни 2008 г. да напусна България, в опит да търся съдействие и помощ от европейски институции, за решаването на казуса. Установявайки се в столицата на Австрия, град Виена, аз чрез съдействието на местната полиция потърсих и осъществих контакт с представител на Международната Агенция по Атомна Енергия (МААЕ). Срещата продължи около 10 минути. Интерес към конкретни факти, доказващи твърденията ми, нямаше. От представителя на МААЕ (гражданин на Франция) ми беше обещана скорошна среща, за уточняване на фактите, но никой повече не ме потърси, независимо, че три дни след първата среща аз му звъннах по телефона. Последва поредното уверение, че среща ще има, но и до днес такава няма.
Мълчаливият отказ за съдействие от страна на МААЕ ме принуди да подготвя, запиша и публикувам в интернет кратък видео клип, в който разкривам същността на извършващото се престъпление. Ето линк към клипа:
http://www.youtube.com/watch?v=SgdtpchnvoU
На 10 юли 2008 г., чрез средствата за масова информация, този клип става достояние на българската общественост и предизвиква бурна реакция от страна на ръководствата на АЕЦ “Козлодуй” и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В резултат те предприемат агресивна медийна активност, в опитите си да “успокоят” обществото, че аз говоря лъжи и на практика няма никакъв проблем с горивото. Изпълнителният директор на АЕЦ “Козлодуй” даже подава сигнал срещу мен в Окръжна прокуратура (ОП) Враца.
Същевременно група граждани, непознати до този момент на мен, сформират Обществен комитет в моя защита и на свой ред подават свой сигнал в ОП Враца срещу ръководството на АЕЦ “Козлодуй”, за незаконосъобразност при използването на ядреното гориво.
В периода 10 – 13 септември 2008 г., на територията на АЕЦ “Козлодуй” е проведена проверка-измерване на изотопния състав на новото гориво, с цел да се докаже, че в него липсва рециклиран уран. Въпреки, че два месеца преди същата проверка е обещано от Изпълнителния директор на АЕЦ “Козлодуй”, тя да бъде проведена прозрачно и в присъствието на независими наблюдатели, които да имат възможност за паралелни измервания, това не се случва. Не се случва и друго негово обещание, проверката да се извърши от екип на МААЕ. В крайна сметка мероприятието е изпълнено от представител на шведската компания STUDSVIK NUCLEAR AB. За съжаление протоколът от извършеното мероприятие оставя значими съмнения за неговото манипулиране.
Поради липса на адекватна, прозрачна и обективна реакция от страна на ръководствата на АЕЦ, АЯР и МС на РБългария, около три седмици след пускането на клипа аз започнах постепенно да публикувам и конкретни доказателства за реализиращото се престъпление, на страниците на електронния вестник www.eurochicago.com. 18 броя от тях могат все още да бъдат намерени и проверени в същия вестник, а също така и на моя блог www.gikotev.blog.bg.
В края на месец октомври 2008 г. ОП Враца отказва образуването на досъдебно производство срещу мен и връща преписката в Районна прокуратура Козлодуй, за да се разследва сигналът на комитета в моя защита, срещу ръководството на централата. АЕЦ “Козлодуй” не обжалва и прекратява всякакви форми на търсене на съдебна отговорност от мен. Вместо това гражданският комитет обжалва постановлението на ОП Враца пред АП София, в резултат на което преписката е върната във Враца, с искане за образуване на досъдебно производство. Такова формално е проведено.
През месец януари 2009 г. бях призован да дам показания пред следователи от Враца. Аз уважих призовката и се явих на 20.01.2009 г. в следствената служба. По въпросното досъдебно производство са разпитвани още много хора. Независимо от това, на 20 юли 2009 г. производството е повторно прекратено и отказано да бъде внесено в съда. На практика моите показания въобще не са били взети предвид, а ОП Враца стига до точно противоположния извод, че “Усвояването на новото гориво позволява да се премине на по-дълга горивна кампания (времето между две презареждания на реактора със свежо ядрено гориво), което води до увеличаване на ефективността на атомната централа, по-ниски експлоатационни разходи и по-голяма икономичност и ефективност на ядрено горивният цикъл”. Така основното доказателство за подмяната на горивото – драстичното разминаване между прогнозната и реалната продължителност на горивните кампании на реакторите е превърнато в достойнство на реализиращата се престъпна схема. И до ден днешен комитета в моя защита продължава безуспешните опити да обжалва това постановление пред ВКП.
Отпреди повече от една година същият комитет води и едно друго дело, срещу АЯР заради отказ от предоставяне на обществена информация. Казусът е свързан с отказ от страна на АЯР да предостави един технически документ, който се явява главното основание агенцията да издаде разрешение на АЕЦ “Козлодуй” за въвеждане на новото гориво в експлоатация. След повече от цяла година предстои второ заседание на съда по него! Предоставянето на въпросния документ би разрешил случая незабавно, но АЯР “аргументира” отказа си с искане на руската компания ТВЕЛ!!!
Междувременно през месец февруари 2009 г., при неизяснени и до днес, и неразследвани обстоятелства, в град София се самоубива началникът на службата за съхранение на класифицираната информация към АЯР. Информация за случая излиза само в един български вестник, с цял месец закъснение и с откровено манипулативна насоченост около причините за трагедията.
Приблизително по същото време втори ядрен експерт, неправомерно уволнен от АЕЦ “Козлодуй”, излиза с публична подкрепа на моите обвинения, като даже поднася нови факти за тяхната достоверност. Много скоро след това той е възстановен на работа и така му се препятства продължаване на изказаната вече подкрепа.
През цялото това време, както комитетът в моя защита, така и лично аз многократно сме сигнализирали различни европейски институции и конкретни отговорни фактори, като Европейста Комисия, Европейския Парламент, ЕвроАтом, отделни евродепутати, Комисариатът по Енергетика, български политици и институции, но резултатът е винаги един и същ – отказ за съдействие и липса на воля за изясняване на истината. Абсолютно никакъв интерес към конкретните изобличаващи факти, никакъв интерес от контакт с мен, в посока на търсене на истината. Всички изброени фактори и институции се ограничават единствено и само до контакти с официалните български власти, в резултат на което отказват последващи активни действия. Такъв един подход наподобява съдебен процес, на който съдът изслушва и взема отношение единствено и само по показанията на защитата и по никакъв начин не ще да чуе и една дума от страна на обвинението. Логично е тук да си зададем въпроса: “По такъв начин ли се процедира на територията на ЕС, при разкриването на криминално престъпление, от какъвто и да е характер?”
На практика, както всички официални български институции, така и всички европейски такива, по най-груб и антихуманен начин отказват правото на гражданинът Х да се защити, да не бъде ограбван и лъган. Нещо повече, отказът не е само по отношение на гражданинът Х, а на практика към целия български народ, който целокупно плаща този грабеж, безмълвно уплашен и “свит в ъгъла”. А грабежът е наистина впечатляващ! Скромната оценка е, че до сега са източени минимум €150 млн., а по-реалистичната е за над €440 млн. Последната сума е формирана на базата на факта, че тъй като новото ядрено гориво е непознато, предварително неизследвано и нелицензирано от страна на доставчика, то тогава той (руската компания ТВЕЛ) би следвало да заплаща на българската страна – за експерименталната му експлоатация на територията на АЕЦ “Козлодуй”, а не обратното, при това рисковото изпитание трябва да е на завишени цени.
По хода на своите непрестанни търсения и анализи на новопоявили се факти, в края на миналата 2009 г., аз съвсем изненадващо се натъкнах на редица документи, публикувани в Интернет, които ми дадоха вероятен отговор на въпроса за мълчанието и незаинтересованността на посочените европейски институции, запознати по такъв безпрецедентен казус. Ето линковете към само три от тези материали:
1. Доклад на МААЕ, за управлението на ре-продуцирано ядрено гориво:
http://www-pub.iaea.org/MTCD/publications/PDF/te_1529_web.pdf
2. Презентация на AREVA NP, за сътрудничеството й с руски производител на рециклирано ядрено гориво:
http://www.rosatom.ru/common/img/uploaded/for_PDF-news/Atomexpo/Pres_IK_Atomexpo_09_ERU_f.pdf
3. Доклад на GREENPEACE, наречен “Ядрената тайна на ЕВРОПА:
http://www.greenpeace.org/raw/content/france/presse/dossiers-documents/radioactive-secret-EU.pdf
Казано накратко, тези документи показват движение на огромни количества отработило ядрено гориво, а също така и на природен уран и обеднен такъв, в посока от Западна Европа към Русия. Само много малка част от този експортиран от Европа ядрен материал, се връща обратно под формата на рециклирано или за първи път обогатено ядрено гориво, а над 90% от него остава на територията на Руската Федерация. До сега няма точна информация за това, какво се случва с остатъка в Русия. Но ако обърнете внимание на писмото на руския министър на атомната енергетика, в материалът на GREENPEACE, той ясно заявява, че остатъкът е полезен и поради тази причина няма да се погребва, а ще се използва за производството на ново ядрено гориво, с характеристики – близки до това, произведено от природен уран. (Сравнително подробен анализ на въпросните материали аз съм направил и публикувал в блога си www.gikotev.blog.bg.) Европейските страни, облагодетелствани от тази сделка с Русия са посочени в доклада на GREENPEACE – Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция, Испания и Швейцария. В доклада на AREVA NP се казва само, че страните са седем на брой. Разминаването е само с една бройка, може би защото AREVA NP не е включила в бройката си Франция.
На практика не се ли получава, че най-големите, икономически най-развитите и с най-силно влияние в институциите на ЕС страни, в продължение на повече от 10 години редовно изнасят отработилото си ядрено гориво в Русия, освобождават се от рисковете по неговото дългогодишно наблюдение и обслужване и престават да се интересуват от по-нататъшната му съдба. Какво става с остатъка в Русия, все пак? Предоставените Ви тук три материала, както и много други експертни оценки, подтвърждават икономическата ефективност от репродуциране (извличане на урана и плутония от вече отработило гориво), рециклиране и повторно използване на новополученото ядрено гориво в комерсиални реактори.
А сега нека видим как страничен наблюдател би могъл да погледне на фактите:
- Няколко западноевропейски държави, с изключение на Швейцария – членки на ЕС, в продължение на над 10 години се освобождават от огромните си залежи високорадиоактивно, отработило ядрено гориво, като го изнасят в Русия;
- В замяна на това те получават и допълнителна изгода, под формата на частично върнато, рециклирано ядрено гориво, за повторна употреба;
- От края на 2004 г. и до днес в България се внася непознат вид ново ядрено гориво, което не е съпроводено с документация за експериментална експлоатация, която да потвърди надеждното му поведение;
- В периода 2007-2008 години ядреният физик Х установява несъответствието между документацията и характеристиките на реално доставяното в България нов вид гориво. Констатира безпрецедентни отклонения в поведението на горивото, в периода на неговата експлоатация и сигнализира своевременно, както българските, така и европейските отговорни институции, в това число и МААЕ;
- Реакцията на българските институции: “Няма такова нещо”, плюс незаконосъобразно криене (вероятно и фалшифициране) на два основни документа, които незабавно биха дали отговор на поставени от физика Х въпроси (Става въпрос за допълнението към ТОБ-а за новото гориво, а също така и основанието за издадените от АЯР разрешения за въвеждане в експлоатация на новия вид гориво.);
- Реакцията на западните институции: “Българските официални власти казват, че такова нещо няма – следователно наистина няма. Физикът Х не е институция, за да се интересуваме от мнението му”;
- Проведена е секретна и напълно манипулирана проверка на изотопния състав на новото гориво, за да се “докаже” липсата на рециклиран уран в него. Ако то наистина беше такова, за каквото го представят, защо тогава проверката е тайна, в разрез с поетите ангажименти съгласно изискванията на МААЕ и на конвенциите за прозрачност? Следователно може да се очаква, че новото гориво най-вероятно действително е с рециклиран материл в него;
- Откъде може да дойде суровината за новото рециклирано гориво? Най-уместно е да се предположи, че е от същото това, извозвано от Запад към Русия, вече отработило гориво;
- Ако оторизираните европейски институции започнат разследване на сигнала на физика Х срещу руския експеримент на територията на ЕС, то Русия, в познат собствен стил, автоматично ще престане да приема отработилото им гориво;
- От кого се доминират оторизираните европейски институции, отговорни за разследването на руските експерименти на територията на ЕС? От същите страни, износителки на отработило гориво в Русия;
- Имат ли те интерес да разследват сигнала? НЕ!
Верността или неверността на тази логическа верига от умозаключения, построена единствено и само на факти, може да се установи чрез открит и прозрачен съдебен процес. Подготовката и провеждането на такъв, обаче съзнателно и целенасочено се препятства от абсолютно всички български институции, в това число и от МС на Р България, в лицето на Комисията за превенция и противодействие на корупцията (КППК), към него. Всички отговорни европейски институции се правят, че не забелязват този акт на отказ от достъп до правосъдие.
На практика не се ли оформя следната крайно неприятна картина. Част от най-богатите страни членки на ЕС продължават да трупат облаги и казано образно “да си чистят задния двор”, за сметка на най-бедната и безспорно най-корумпираната страна-членка. С акта на безразличие и бездействие от страна на европейските институции по казуса, богатите членки на съюза казват на един техен съгражданин, че няма да си мръднат и пръста за да предотвратят ограбването и затъването в корупция, на най-слабото си “братче”. Това, разбира се не се изрича гласно от никого, но реалните действия на потърсените за съдействие институции подсказва точно такава логика на поведение.
Какво ми остава да направя аз, в тази ситуация, уважаеми дами и господа посланици? Сам, срещу практически целия ЕС. Практически почти нищо, освен да стоя отстрани и да наблюдавам това безобразие, с риск за ядрената безопасност не само на 7 милиона граждани на държава-членка на ЕС – България, но и за 500-те милиона от Европа.
Точно поради тази причина в началото на настоящето писмо аз подчертах, че се обръщам към Вас, като към последна инстанция в търсенето на справедливост.
На 10 юли 2010 г. се навършват две години от денят, в който обявих това престъпление в публичното пространство. Дотогава остават повече от два месеца.
Уважаеми дами и господа, ДЕКЛАРИРАМ, че ако до 10 юли 2010 г. аз не получа нужната подкрепа и съдействие от оторизираните европейски институции, а чрез тях и на българските такива, не ми остава нищо друго освен да обявя и започна гладна стачка. Да, именно безсрочна гладна стачка, в знак на протест срещу този двоен стандарт в отношенията между европейските институции и техните граждани. Ще протестирам гладувайки, ако даже това да ми струва и живота, срещу фалшивите призиви за скъсване на криминалните връзки на България с престъпни кръгове от Русия, призивите за борбата на всички нива с корупцията и организираната престъпност, когато с гореописаните обстоятелства на практика се върши точно обратното.
Контакт с мен може винаги да бъде осъществен чрез гражданския комитет в моя защита и по-специално, чрез г-н Петър Пенчев.
Искрено Ваш!
Георги Котев
П.П. В процеса на подготовката на това писмо, анонимен доброжелател ми изпрати стотици страници, недостъпни до скоро за мен, автентични документи, отразяващи мероприятия, проведени от страна на АЕЦ “Козлодуй”, руският производител на горивото “НЗХК” и българската ДАНС, по “изясняване” на истинноста на отправените от мен обвинения. Всички те по безспорен и несъмнен начин доказват истинноста на моите констатции, в това число и извършена груба манипулация с ядреното гориво, по време на проведената проверка, от страна на шведската компания STUDSVIK NUCLEAR AB. Манипулацията се изразява в скриването на шест броя горивни касети, по време на проверката. Сред тези документи преобладават и такива с невярно съдържание и с още по-невярно тяхно тълкуване, с цел да се промяна верноста на изводите. Поетапното им публикуване вече започна на адрес www.gikotev.blog.bg, къдети ще бъде поместено и настоящето писмо.
Иване, знаеш ли им имената на мъжете влезли вътре? Разкажи и малко повече за случая – действително трябва да се знае! При това доколкото научих, май руският производител би трябвало да е отговорен…
АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЩЕШЕ ДА ГРЪМНЕ, КАТО ЧЕРНОБИЛ, СПАСИХА ГО ДВАМА!!!
Защо след откритата тема на Нова телевизия за рециклираното ядрено гориво, журналистите не са разбрали, че последния път когато имаше инцидент в АЕЦ Козлодуй, размерът му и опасността за населението беше прикрита, като нищожен ицидент, а всъщност тройната автоматизирана защита на един от реакторите е отказала и вътре са влезнали двама души, за да вкарат прътите механично и да спрат реактора, за да не избухне, били са на косъм, всичко обаче се потули, а героите, които спасиха БГ и влезнаха вътре сега се борят за здравето си?!?!?!?!
Скапана държава, прост народ, уродлив елит, измекярски манталитет!!!!!!!!
Най-болният въпрос на ядрената енергетика => ОЯГ (oтработилото ядрено гориво)
Информация относно съхраняване и окончателно погребване на отработено ядрено гориво (ОЯГ).
По този въпрос има питания от Иван Иванов, но отгорите са разпокъсани и не дават пълен, ясен отговор на най-големия проблем в ядрената технология.
1. Окончателното решаване на съхранението- окончателно погребване на ОЯГ оскъпява с НЕИЗВЕСТНА сума цената на ток от АЕЦ. Отчисленията , които се правят няма да стигнат за решаване на проблема. Това може да се моделира и да се докаже, но никой не се наема и не е „осветено“.
Трябва да се поиска възможен за момента точен разчет на паричните потоци в този фонд за реален период на експлоатация и изграждането и поддържането на такова окончателно съхранение за ЦЕЛИЯ период на съхранение (300-1000! години).
Към момента това е проблем в световен мащаб. Виси във въздуха предложение за общо хранилище за Европейския съюз).
На този въпрос едва ли някой ще даде отговор.
2. ОЯГ от експлоатация на АЕЦ има изпратено в СССР ( Русия). Но вече Русия нямало да приема? Пълен баланс на ОЯГ от 1974 до последната година на експлоатация на АЕЦ Козлодуй, колко в Русия, колко в контейнери в така наречения Сухо Хранилище за Отработено Гориво (СХОГ), което е лимитирано също до 50 години? А след това?
3. Има ли теоретична разработка как ще се съхранява ОЯГ в това виртуално засега Хранилище?( А това също влияе на цената на окончателното погребване, която как ще се изчисли,, ако не се е започнало моделиране , сценарии и прочие?).
4. Контейнерите , в които се съхранявана ОЯГ в СХОГ стават ли за окончателно погребване на ОЯГ с тях или ще се изисква третиране и преместване на третирано ОЯГ в други? Това СЪЩО много влияе на цената на погребването, ерго на цената на тока!
5. Ако няма такава (за погребване на ОЯГ) приета стратегия, как се оценява цена ток натоварена И с необходимия ОГРОМЕН ресурс за създаване на хранилище за окончателно погребване ( final disposal)? А цената за неговия мониторинг за стотици години след това?
Нарушава се основен принцип да се товарят с проблеми бъдещи поколения. Страните в Европейския съюз са наясно с болезнения отговор на този въпрос а в България?
6. Кога се предвижда Русия да върне остъклени ОЯГ , получени от България? Има ли отговор, и ако има , за колко време България би могла да реши въпроса в безопасното им окончателно погребване? И пак се връщаме ( затворен кръг – към първия въпрос) – знае ли България колко ще струва окончателното погребване, включително последващ задължителен мониторинг за стотици години?
Не по-малко важно е съхранението /окончателното погребване/ на така наречените конвенционални радиоактивни отпадъци (РАО), към които ОЯГ не се отнасят. Те също пораждат подобни, на горе написаните въпроси.
Категорично може да се твърди, ако не се докаже с документ, че в цената на тока от АЕЦ не влизат пълните и РЕАЛНИ разходи за справяне с ОЯГ и РАО- окончателното им погребване.
А справянето с такова погребване-Final disposal е от порядъка на милиарди (поне 10 !) евро.
Поздрави и на Г. Котев за издържливостта и постоянството!
Но не забелязвам другите медии къде са??????
„Фрийдъм хаус“: Медийната свобода в България е на незавидно място в ЕС
Журналистите продължават да са обект на натиск и сплашване
29 Април 2010
България има относително несвободни медии и по този показател тя е на едно от задните места в Европа. Това сочат резултатите от поредния годишен доклад на неправителствената организация ″Фрийдъм хаус″ за свободата на медиите по света през 2009 г.
В доклада са обхванати 196 държави, а България е на 76-о място заедно с Индия по свобода на медиите.
Оценката за България, според методиката на ″Фрийдъм хаус, е 36, което праща страната ни на посоченото място. В същото време България е на трето място в района на Балканите – след Гърция и Словения, и на 9-то място в Централна и Източна Европа. На първите осем места са Естония, Чехия, Литва, Унгария, Латвия, Словакия, Полша и Словения.
Журналистите в България са обект на натиск и сплашване
В доклада се посочва, че журналистите в България продължават да бъдат подлагани на натиск и сплашвани, за да бъдат защитени определени икономически, политически и криминални интереси. Тези действия често са безнаказани, което води до някакъв вид автоцензура сред журналистите.
Припомня се, че писателят Георги Стоев, известен у нас като хроникьор на мафията, бе застрелян от двама мъже в София през април 2009 г. Преди това той е казал пред репортери, че желае да свидетелства срещу крупен престъпен бос, но прокурорите показали малък интерес.
В доклада се отбелязва, че държавните БНТ и БНР често са критични към правителството.
Пазарът на частните електронни и печатни медии е доминиран от големи чужди медийни компании. Много от традиционните медии поддържат и свои интернет издания. Няма правителствени ограничения за Интернет, който се ползва от 32% от българите.
В доклада е посочено затварянето на сайта Opasnite.net, тъй като там е била публикувана класифицирана информация, свързана с корупция сред висши представители на полицията и службите за сигурност. Отбелязано е също, че в следващите дни агенти на ДАНС са арестували уебсайт-администратора на сайта Frognews и са го разпитвали за разследващи материали, за които се подозира, че са свързани с Opasnite.net. След това главният редактор на Frognews Огнян Стефанов е нападнат и пребит с чукове от непознати маскирани мъже.
Свободата на медиите по света продължава да намалява
Оценките за останалите балкански страни са : Гърция – 29 (63-о място в света), Черна Гора – 37 (78-о място), Хърватска – 38 (82-о), Сърбия – 39 (83-о), Румъния – 44
(92-о), Босна и Херцеговина и Македония – 47 (98-о и 99-о място), и Албания и Турция – 50 (101-о и 102-о място в света).
Според доклада на неправителствената организация свободата на медиите по света намалява за осма поредна година през 2009 г.
В момента само един от всеки шест души в света живее в страна със свободна преса, като подобрения са били регистрирани единствено в Азиатско-тихоокеанския регион.
Най-големи ограничения на свободата на печата са били наложени в Латинска Америка и в бившия Съветски съюз, се посочва в доклада.
Повечето страни в Централна и Източна Европа са отбелязали слабо отстъпление в областта на медийните свободи. Русия продължава да е едно от най-опасните места за журналисти, които стават жертви на репресии. Тя дели с Гамбия 176-о и 177-о място в годишната класация на ″Фрийдъм хаус, отбелязва ББС и припомня, че през 2008 г. Русия е била на 175-о място.
В доклада се посочват десетте страни с най-лоши показатели в медийните свободи, подредени по азбучен ред на английски: Беларус, Бирма, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Либия, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан.
„В тези страни на практика няма свободни медии. Достъпът на гражданите до информация е силно ограничен, инакомислието се наказва със затвор и като цяло е обект на репресии“, изтъкват от ″Фрийдъм хаус″.
На първо място в света по свобода на медиите е Исландия.
Георги Котев*: Всички политически сили са свързани с енергийната мафия
Опасявам се, че атаката срещу ЕРП-тата ще приключи по същия начин, както стана и с прокурорската проверка на проекта “Белене” след сценката с дупката. Някой да е чул коментар на премиера след оповестените резултати от прокуратурата? Не. И никой и не смята да го пита. В същото време тези атаки уронват и малкото останал имидж на страната като добро място за чужди инвестиции. Това заявява в интервю за glasove.com ядреният експерт Георги Котев. И още: Близо година преди да напусна България, предупреждавах агентите на ДАНС за случващото се с горивото в централата и когато се убедих 100%, че горивото наистина е подменено, а те отказаха да предприемат съответните мерки, чак тогава преминах към фаза обвинение.
Как ще коментирате атаката срещу електроразпределителните дружества, има ли нередности, заради които те трябва да бъдат притискани?
Развръзката на въпросната атака аха вече да приключи, и вчера нашият премиер взе, че пак ги заплаши. Според мен това не е нищо повече от поредния “кьорфишек” от страна на премиера. Много шум за нищо с единствена цел – поддържане на високия му рейтинг. Иначе как да разбираме подновяването на атаката, когато в същото време тече проверка? Нека приключи проверката и тогава ще разберем, а не всеки ден – бомбастични изказвания. Опасявам се обаче, че и тя ще приключи по същия начин, както стана и с прокурорската проверка на проекта “Белене” след сценката с дупката. Някой да е чул коментар на премиера след оповестените резултати от прокуратурата? Не. И никой и не смята да го пита. В същото време тези атаки уронват и малкото останал имидж на страната като добро място за чужди инвестиции. Казвам всичко това с уговорката, че – да, може би има нередности в приватизационните договори на за тези дружества и начина, по който те се изпълняват, но нека приключат законовите процедури, без да се издават предварителни присъди, както е модно напоследък в България.
Според вас какви са основните нередности в тези приватизационни договори и възможно ли е те да бъдат преразгледани?
Когато човек не е чел съдържанието на тези договори, трудно би могъл да гадае кои и какви са техните недостатъци или пък плюсове. А доколкото ми е известно, те не са публични. Със сигурност не са изрядни и това най-добре го усеща крайният потребител, особено в Североизточна България, където хората от години са заложници на некачествената услуга по доставката на електроенергия. Съдържанието на договорите е желателно да се преразгледа, но при добра воля и умерен диалог между държавата и частните инвеститори. От това крайният клиент само ще спечели. Но заявки за такъв диалог досега не се забелязват. Откъдето се налага изводът, че крайната цел не е добруването на клиента.
Кой е заложил недостатъците в приватизационните договори с ЕРП-тата, чии „лобистки и корупционни интереси” са вложени там?
Договорите бяха сключени по време на управлението на кабинета „Сакскобургготски”. Този факт дава отговор на част от въпроса за лобистките интереси, прокарвани по времето на министър Милко Ковачев. Но ще бъде късогледо да се твърди, че лобистките и корупционни интереси са оцветени само в “жълт” цвят. Аз лично ги виждам много повече в “оранжев” цвят, т.е. в смес между “жълто” и “червено”. За никого не е тайна, че Сакскобургготски управляваше с кадровата и политическата подкрепа на червената партия. А последната има исторически дълбоки корени в този отрасъл.
Премиерът Борисов говори за драстичен луфт между цената, на която НЕК продава енергията, и тази, която стига до потребителите на ЕРП-тата? Оскъпява ли се наистина ненужно токът за сметка на потребителите? Как ще обясните това?
Със сигурност мога да твърдя, че токът наистина необосновано се оскъпява. Най-модерният начин да се прави това е чрез сключването на ненужни, безсмислени и скъпоплатени т.нар. “консултантски договори” с външни компании, а също така и чрез манипулиране на обществените поръчки. И за да не съм голословен, на моя блог http://www.gikotev.blog.bg аз съм посочил конкретен пример, подкрепен с документи, за това как в началото на 2008 година сегашният изп. директор на АЕЦ “Козлодуй” Димитър Ангелов, тогава главен инженер на блокове V и VІ, е одобрил тръжна процедура за един такъв “консултантски договор”, на стойност 340 000 евро. Напълно ненужен, “кух” и доста скъп контракт с руския научен център “Курчатов институт”. Твърдя това с пълна увереност, защото предметът на договора беше изцяло свързан със служебните ми задължения, а и като участник в тръжната процедура. Тогава своевременно информирах агенти на ДАНС, но реакция нямаше. Нещо повече, вече разполагам и с документи, показващи “изпълнението” на въпросния “консултантски договор” и скоро ще ги пусна в блога си. А този пример е само един от многото други. Подобни схеми се прилагат във всички структури и нива в енергийния отрасъл.
Каква е ролята на ДКЕВР като регулаторен орган за проследяване на евентуалните нередности? Защо изведнъж се наложи да правят обстойна експертна проверка, това не е ли част от ежедневните им задължения?
Доколкото схващам, въпросът ви е риторичен. То е ясно, че щом ДКЕВР е регулатор, следователно трябва да регулира ежедневно и ежеминутно. И той със сигурност “регулира”… нещо, но едва ли това е точно в интерес на крайния потребител. Без никакво съмнение този регулатор, както и ядреният такъв – Агенцията за ядрено регулиране – са част от цялостната схема за безпроблемно източване на пари от най-богатия отрасъл – енергетиката.
Напуснахте България с предупреждението за използване на опасно гориво в АЕЦ „Козлодуй”. Припомнете за какви аномалии и какъв тип корупционни схеми става дума. Продължава ли тази практика?
По-точно е да се каже “обвинение”, а не “предупреждение”. Близо година преди да го направя, аз предупреждавах агентите на ДАНС за случващото се с горивото в централата и когато се убедих 100%, че горивото наистина е подменено, а те отказаха да предприемат съответните мерки, чак тогава преминах на фаза обвинение.
Всяка атомна централа по света си има паспорт и той се нарича Техническа обосновка на безопасността (ТОБ). В този основен документ има и раздел, засягащ ядреното гориво. Малко преди да започне поетапен преход от стар към нов вид гориво, в края на 2004 г., съответният раздел в ТОБ-а е заменен с нов, за да обоснове безопасната и предвидима експлоатация на новия продукт. Този нов раздел в паспорта на централата обаче на практика описва съвсем друг вид гориво, нямащо нищо общо с реално доставяното и използвано в Козлодуй от 2004 г. и досега. Тоест реално новият вид гориво е непознат, не е изследван предварително и поради тази причина е непредвидим като поведение. А от този момент (октомври 2004 г.) централата е заприличала на човек с фалшив документ за самоличност .
Така, от една страна, доставчикът на горивото си спестява скъпите разходи по изследването на новото гориво, което да приведе в порядък документите му, а от друга страна, скрива факта за истинския състав на горивния материал, който на практика е по-евтин, а луфтът на цените се прибира от организаторите на схемата. Така е замислена, въведена в изпълнение и все още реализираща се тази схема. Нещо повече, поради експерименталния характер на въведеното в експлоатация ново гориво по-скоро доставчикът следва да плаща на оператора (АЕЦ “Козлодуй”) за извършващия се експеримент. Но на практика централата си плаща всичко, като по този начин луфтът в разликите на цените нараства до над 100% от всичко заплатено за него от 2004 г. и досега. По груби оценки тази сума е от порядъка на един милиард лева.
И което е най-странното – вече близо две години, от началото на моите обвинения, нито една българска институция, повтарям – нито една, която по един или друг начин е имитирала “проверка” на подадения сигнал, не си е направила труда да поиска и провери паспорта на обекта АЕЦ „Козлодуй”. Как въобще е възможно да се разследва обект или субект, без преди това да провериш съответствието му със законно издадения му паспорт? Ето така – добре дошли в Абсурдистан!
Според вас кои са основните причини и персони, заради които толкова години се отлага структурната реформа в енергетиката, отхвърля се либерализирането на пазара и се запазва монополът (държавен и частен)?
Основната причина са парите. Повече пари води до повече власт и влияние за правене (крадене) на още повече пари. Безгранична алчност. Това сигурно е вид заболяване, както страстта към хазарта при някои хора. Персоните? Практически вече 100% съм се убедил, че персоните са равномерно разпределени из целия политически елит на страната. Практически няма “суха” парламентарно представена днес или някога партия. Само по този начин може да бъде обяснена липсата на воля за либерализирането на този пазар, а също така и липсата на воля за разследване на престъплението, за чието законосъобразно разкриване все още се боря, а иначе на практика то е разкрито.
Говорите за наличието на „ядрена мафия” в България, кои са нейните основни „капи ди тути капи”?
Моите наблюдения и анализи на базата на конкретни документи, а не само на медийни изяви, през последните месеци ми подредиха следната мозайка. В България се намира само малък клон на както аз я наричам, ядрената мафия. Истинският й център е в Русия, и по-точно в Москва. За огромно мое съжаление трябваше да се убедя, че клонове на въпросната мафия има и в някои от най-големите и богати западноевропейски държави. Да, за съжаление това е така. На блога си пуснах доказателства за това, как те вече повече от 10 години системно изнасят в Русия отработилото си ядрено гориво, като само под 10% от него се връща обратно под формата на рециклирано гориво за повторна употреба. Над 90% от изнесения от Запада към Русия веднъж отработил материал остава и на практика не се знае какво се случва с него. Много е голяма вероятността именно този материал да се използва за производството на доставяното в „Козлодуй” ново гориво през последните години. Това пък, от своя страна, обяснява нежеланието на доминираните от въпросните държави европейски институции да се ангажират с разследването на разкритата от мен схема. На практика те не по-малко от руско-българската кооперация на мафията се опитват да потулят случая.
Ако се върнем в България, то аз припознавам в качеството им на capo di tutti capi две възможни персони. Това са президентът Гоце и Р. Овч. Кой от двамата е по-по-най в ядрената мафия, ми е трудно да кажа, но със сигурност и на двамата конците им се дърпат от Москва.
Кои са основните генератори на корупция в енергетиката? Кои са основните корупционни схеми в ядрената енергетика и в частност в АЕЦ „Белене”?
Безбройни са генераторите на корупция в енергетиката. Аз се занимавам с горивото, понеже е в обсега на професионалната ми квалификация, но пари се “източват” през много “кранчета” едновременно. И аз неколкократно в свои публикации съм посочвал като пример един от бившите изпълнителни директори на АЕЦ “Козлодуй”, Йордан Костадинов, по-известен сред персонала на централата като Фактурков. По негово време трябваше да доказваме изразходваните от нас средства по социални програми с фактури на подставени фирми. Например, ако за Нова година ни се полагат средства от по 100 лева на човек, идващи от социалния фонд на предприятието, то ние следваше да си купим фактура от подставена фирма за 5 или 10 лева и с нея да отчетем разхода “по предназначение”. Плащанията за почивка по време на годишния отпуск са в размер на стотици левове на човек и тогава цената на фактурата се вдига до 20–25 лева. Също той ни отне и средствата за закупуване на обувки в размер на 150 лв. на човек веднъж на две години и сключи “договор” с производител, който ни достави трандафори, не по-скъпи от 30 лева чифтът. Разликата се прибира. Тогава в централата работеха близо 5000 души. А и не само Нова година е платен празник, но и Великден, а и денят на енергетика. И това е само един от малкото примери. Вземете, ако щете, и столовото хранене, което също е поверено на външна фирма, доставките на оборудване и материали, както казах по-горе, “консултантските договори” и още много, много “кранчета”. Заради тези мои разкрития Фактурков ме титулува “луд”, а той за награда беше произведен в “жълт” депутат.
Имате ли информация какво е изградено до този момент по проекта АЕЦ „Белене” и колко пари е глътнал досега въпросният проект?
Имам информацията за изграденото и похарчено по проекта “Белене” само от медиите. Не разполагам с вътрешна информация, но такава и не ми е нужна. Най-вероятно по този проект също се краде, но истината е доста по-прозаична. Не можеш от едно строящо се предприятие да крадеш толкова много, колкото от вече построено и действащо такова, пък било то мандра или тухларна фабрика, а какво да говорим за атомна централа. Ето защо изводът е, че от АЕЦ “Козлодуй” се краде неимоверно много повече, но вниманието на публиката съзнателно се отклонява. Такъв е маниерът на поведение и публична обработка и от настоящато управление на страната.
Как коментирате реакциите на премиера Борисов и неговите министри във връзка с бъдещето на АЕЦ „Белене”? Защо според вас правителството променя толкова често мнението си и бави своята позиция, докато средствата, които държавата трябва да плаща по консултантски договори и за оборудване, се трупат?
Без всякакво съмнение е, че се водят задкулисни боричкания за бъдещото на този проект. Затова са и тези чести смени в посоката на вятъра. А за трупащите се разходи изпълнителната власт едва ли има някаква грижа. Нали не ги плаща от джобовете на министрите.
Според вас какъв е най-добрият подход по отношение на АЕЦ „Белене” – да бъде спрян проектът или да се търсят външни инвеститори, бюджетно финансиране или изцяло пазарен подход?
Според мен е най-добре да се търсят външни инвеститори, но те в никакъв случай не бива да са свързани с Русия. И за да не ме разберете неправилно, ще ви кажа, че аз нямам нищо против тази голяма и богата в много отношения страна, но с беден народ. Аз самият съм руски възпитаник, завършил в Москва същия институт (вече университет), в който са се дипломирали Р. Овч., повечето бивши и настоящият изпълнителен директор на централата. Владея руски език и с удоволствие го ползвам. Помага ми в професията и в живота. Аз съм против модела на взаимоотношения между нашите две страни. Само толкова.
Как оценявате закриването на БЕХ? Защо беше създадена тази структура и кой е по-добрият вариант за съществуване на дружествата от БЕХ занапред?
Оценявам закриването на БЕХ като положителна стъпка. Както всяка енергийна “рожба” на Р. Овч., тя не би могла да бъде полезна за родната индустрия. Няма случай този човек да е създал нещо полезно в енергетиката за България. Не претендирам да съм толкова голям експерт в енергетиката, че да предскажа оптималното преструктуриране на отрасъла, но ако процедурата е публична и прозрачна, всеки би могъл да се включи със съвет и мнение.
Как оценявате развитието на българската енергетика от гледна точка на европейските принципи за диверсификация на доставките, за енергийна сигурност и за опазване на околната среда?
Никак. Ама никак даже. Вече повече от 10 години, от времето на Костов, слушам приказки за диверсификация на енергийните доставки и през цялото това време си оставаме почти 100% зависими от Русия. Само дето водата в реките и нискокалорийните въглища не внасяме от тях. Газта, ядреното гориво, а сигурно и голяма част от въглищата са все оттам. Докато не бъде прекъсната тази зависимост, не само енергийният сектор, но на практика и политическият също ще се командва от Москва. Нещата са много прости. Сложното идва от невъзможността човек, който има волята да разплете този възел, да попадне в скоро време на властови позиции.
За една от последните акции на МВР – „Недосегаемите” – беше наложено внушението, че е насочена към хора от енергийния бизнес. Виждате ли връзка между тази акция, заканата на премиера към ЕРП-тата и закриването на БЕХ?
Не, казано честно, не виждам, но и не се срамувам от това. Защото си мисля, че ако някой е способен да разгадае скритите ходове на това управление, моментално би станал лауреат за Нобелова премия. Е, аз нямам такива претенции. Виждам само пълен хаос и най-вероятно зад него се разчистват лични и корпоративни интереси. Названието на операция “Недосегаемите” е изпразнено от съдържание, понеже нито един недосегаем не е прибран при нейното извършване. Закриха БЕХ и от тогава всеки ден излиза нова версия за бъдещото структуриране на отрасъла, в това число и нова версия на БЕХ. За каква логика може да става въпрос? Те самите не знаят какво искат. Същото се отнася и за ЕРП-тата.
Междувременно премиерът Борисов обеща по-евтин ток на народа, вместо да изтичат пари през „БЕХ-МЕХ и други подобни”. Реалистично ли е това според вас?
За времето на настоящато управление на страната това не ми се струва реалистично. По принцип провеждането на мероприятия, които да доведат до поевтиняването на тока за крайния потребител, са възможни, но тук отново опираме до хората с воля, които да ги извършат. На настоящия български политически небосклон такива лица не се забелязват.
Георги Котев е работил като главен експерт по реакторно-физични анализи в АЕЦ „Козлодуй”. Името му нашумя през 2008 г., когато предизвика международен скандал, като си взе неплатен отпуск от “Козлодуй”, замина в чужбина и разпространи в Интернет изявление, в което предупреди че ядреното гориво, което се използва в АЕЦ „Козлодуй” е подменено с непознато, не отговарящо на документацията, изпратена от производителя и поведението му може да бъде непредвидимо. Котев е завършил Московския енергиен институт, специалност „Атомни електроцентрали и установки”. В атомната централа е назначен през 1991 г. и е работил там до септември 2008 г.
С Георги Котев разговаря Димитрина Чернева
http://glasove.com/