Мнозина обичат да се пошегуват или да разиграят някого, като го излъжат, но поне в един ден от годината това не е грях и го правят всички – 1 април, Денят на хумора и шегата.
Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците.
Според друга версия дължим честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей. Историята е такава: На краля поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.
Денят на смеха носи и своя национален колорит. Във Франция наричат този обичай „априлска риба“. Произходът му свързват с Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест или оставайки верни на традицията.
Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.
В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 ч. на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, обсипват със смях и викове: „Априлски глупак!“
Една от най-големите първоаприлски лъжи, която още се помни, станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени и дами получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 ч. сутринта на 1 април“.
Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните.
Децата били пращани до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли“, че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващата къща.
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на него, за хора без късмет. Според преданието тогава бил роден Юда – предателят на Христос, а Сатаната бил низвергнат от небето.
В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си да се ободрят и разсеят, те нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора.
Мнозина „ще се хванат“, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за „зелен хайвер“, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите и веселите. Както обичал да казва известният български хуморист: „Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж“.
Източник: VESTI.bg
Hай-добри първоаприлски шеги
Сандвичи за леваци и айсберги от пяна за бръснене, дървета, които раждат спагети, и сутиени, които смущават телевизионните предавания, и прочие небивалици… Все неща, които звучат невероятно, но на които са се вързали хиляди хора.
Естествено, това се е случило на 1 април, който у нас е Ден на шегата, но по света е по-известен като Ден на глупака (Fool’s Day). Pредлагаме ви да се позабавлявате с тази класация на най-щурите, най-оригиналните и въобще най-добрите първоаприлски шеги, правени по света.
Марадона в Москва
На 1 април 1988 г. съветският вестник „Известия“ съобщава, че световноизвестният аржентински футболист Диего Марадона преговаря с отбора на „Спартак“ – Москва. Руският клуб бил готов да плати на гениалния нападател, който по това време играел в италианския „Наполи“, 6 млн. долара. Впоследствие вестникът признава, че става въпрос за първоаприлска шега, но едва след като новината е разпространена от Асошиейтид прес.
Информационната агенция публикува извинение, оправдавайки се с факта, че никога до този момент съветски официоз не е публикувал първоаприлска шега. Изненадващата проява на чувство за хумор очевидно се дължала на политиката на гласност и перестройка, наложена от Михаил Горбачов.
Библейско пи
През 1998 г. в априлския брой на списание New Mexicans for Science and Reason е включена статия, според която сенатът на щата Алабама е гласувал за промяна на стойността на математическата константа пи от 3,14159 на „библейската му стойност“ от 3.
Скоро статията се появява и в интернет, след което обикаля света, препращана по електронна поща. Щатският сенат на Алабама осъзнава какво се е случило, когато започва да получава хиляди възмутени писма и имейли. Статията, написана от физика Марк Бослоу, е нещо повече от първоаприлска шега.
Тя е пародия на опитите на законодателите от Алабама (един от най-консервативните щати в т.нар. библейски пояс, в който животът е доминиран от евангелисткото протестантство) да забранят преподаването в училищата на Дарвиновата теория за еволюцията.
Айфеловата кула се мести
През 1986 г. „Паризиен“ шокира французите със съобщението, че е подписано споразумение за демонтирането на Айфеловата кула. Символът на Франция щял да бъде преместен на територията на Дисниленд, а на негово място щял да се появи модерен стадион, от който столицата се нуждаела, тъй като кандидатствала за домакин на летни олимпийски игри.
През 1995 г. пак в европейския Дисниленд ирландският вестник „Айриш Таймс“ изпраща мумията на Ленин. Според изданието корпорацията „Дисни“ преговаряла с руското правителство за покупка на балсамираното тяло на Владимир Илич, като единствено не била ясна съдбата на мавзолея.
Според „Айриш Таймс“ руските либерали искали мавзолеят да остане празен като символ на „празнотата и безсмислието на комунизма“, докато монархистите искали да го превърнат в мемориал на последния руски цар Николай ІІ.
Гробът на Сократ
На 1 април 1995 г. гръцкото министерство на културата обявява, че по време на археологически разкопки в подножието на Акропола в Атина е била открита гробница, за която се смята, че в нея е погребан Сократ.
Там били намерени миниатюрна чаша, съдържаща следи от бучиниш (отровата, с която прочутият древногръцки философ слага край на живота си) и парче кожа, датирано от периода 400-390 г. пр. н. е.
Агенция Франс Прес бърза да включи новината в своине емисии. Няколко часа по-късно французите, които изобщо не се усещат, че става въпрос за първоаприлска шега, се извиняват официално на своите клиенти.
Концерти без пари
През 2003 г. радиостанцията 98.1 KISS в Чатануга, Тенеси, подлъгва своите слушатели, че рапърът Еминем ще изнесе безплатен концерт на паркинга пред един от универсалните магазини в града.
Съобщението води до невероятно стълпотворение и задръствания в града, като цялата местна полиция е мобилизирана в борбата със задръстванията.
Когато истината излиза наяве, част от възмутените слушатели на радиото търсят саморазправа с двамата диджеи, отговорни за шегата. Полицията се оказва по-бърза и ги тиква зад решетките.
Същата година друго радио, бостънското WAAF 107.3, обявява, че „Пърл Джем“ ще свирят без пари в несъществуващ град в щата Ню Хемпшир. Само на една бензиностанция във въпросния щат спрели десетки коли, чиито шофьори са питали как точно да стигнат до измисления град.
Еврохимн
През 1999 г. програмата Today на Би Би Си Радио 4 заявява, че е взето решение британският национален химн „Боже, пази кралицата“ (God Save the Queen) да бъде заменен от общоевропейски химн, изпълняван на немски.
Новият химн, който бил пуснат по радиото специално за слушателите на Today, бил изпълняван от хора на немското училище в Лондон на фона на музика на Бетовен.
От кабинета на принц Чарлз светкавично позвънили в редакцията на радиото и помолили да им бъде изпратен диск със запис на новия химн. Когато гафът на служителите на принца излязъл наяве, от двореца „Сейнт Джеймс“ (официалната резиденция на престолонаследника) заявили, че те изобщо не се били хванали на въдицата на журналистите, а просто се включили в шегата. Но май никой не се вързал на това обяснение.
Недолюбването по оста Лондон-Берлин е експлоатирано отново през 2004 г. от Би Би Си Радио 2. Тогава водещият на едно от предаванията обявява, че Германия се е отказала от общата европейска валута и след като марката вече не съществува, Берлин е започнал преговори с британското правителство за използване на лирата.
Стотици възмутени граждани звънят в радиото, обявявайки подобно искане на Германия за „нарушаване на британския суверенитет“.
Айсберг край Сидни
На 1 април 1978 г. в пристанището на Сидни се появява огромен айсберг, теглен от мощен влекач. Жителите на града очаквали появата му, след като Дик Смит, местен предприемач и милионер, собственик на магазини за електроника, хранителни стоки и др., шумно рекламирал идеята си да докара айсберг от Антарктида. Сега очевидно успял да осъществи плана си.
Идеята на Смит била да нареже айсберга на малки ледени кубчета, които да продава по десет цента. Въпросните кубчета от замръзнала чиста вода (все пак Антарктида е може би най-чистото място на планетата) подобрявали вкуса на всяко питие. Така поне твърдяла рекламата на Смит.
Затова в пристанището на Сидни се събират хиляди зяпачи, а местните радиостанции отразяват директно събитието. Едва след като завалява дъжд, става ясно, че това не е никакъв айсберг, а конструкция от пластмаса, покрита с противопожарна пяна и пяна за бръснене.
Плачещият Ленин
През годините безброй икони и статуи на Дева Мария са ронили сълзи по чудотворен начин, но на 1 април 1995 година това прави статуята на Ленин в италианското градче Кавриаго. Разположено на 70 км северозападно от Болоня, в район, доминиран по традиция от левицата, Кавриаго се гордее със своята статуя на Ленин още от началото на 20-те години на миналия век.
Огромната тълпа, събрала се пред статуята, вижда как по бронзовото лице на вожда на световния пролетариат се стичат сълзи с млечнобял цвят. Множеството остава на площада (който между другото се нарича Пиаца Ленин) в продължение на часове, преди да стане ясно, че това е първоаприлска пакост на местни шегаджии.
Ало, аз съм Тони Блеър
През 1998 г. Ник Тъф, водещ в английското радио Kix 96, звъни по телефона на южноафриканския президент Нелсън Мандела, представяйки се за британския министър-председател Тони Блеър. Тъф така умело имитира гласа на Блеър, че двамата разговарят в продължение на няколко минути.
Едва в края на разговора Тъф пита Мандела по какъв начин ще отбележи 1 април. Тогава връзката рязко прекъсва. Явно Мандела просто е затворил телефона.
Дигитален Биг Бен
Прочутият часовник Биг Бен, един от символите на британската столица, попаднал в епицентъра на друга първоаприлска шега, замислена отново от Би Би Си. През 1980 г. излъчва репортаж, според който часовниковият механизъм на Биг Бен ще бъде заменен с кварцов, а камбаните и циферблатът щели да отстъпят място на дигитален дисплей. Причината? Така Биг Бен щял да бъде в крак с времето.
Стотици възмутени британци прегрели телефоните на Би Би Си, но британските журналисти не спрели дотук. В предаването си на японски станцията съобщава, че стрелките на легендарния часовник ще бъдат подарени на първите четирима слушатели, които успеят да се свържат със студиото.
Сред хилядите позвънили имало и един японски яхтсмен, който прекосявал Атлантическия океан и изпратил офертата си по бордовата радиостанция.
„Титаник“ в Ламанша
През 2001 г. хиляди англичани били подмамени да се съберат на ветровита и както ще се окаже – опасна скала в Бийчи Хед, източен Съсекс, с надеждата да зърнат копие на прочутия презокеански лайнер „Титаник“.
Виновник за това било радио Southern FM, което обявило че на първи април в толкова и толкова час копие на „Титаник“, спуснато на вода в корабостроителниците AFD, ще прекоси Английския канал, както британците упорито наричат Ламанша.
Хората заприиждали отдалеч, някои дори изминали повече от 100 км., за да видят кораба, и полицията се видяла в чудо ? дори заградила района и въвела нещо като пропускателен режим. Огромната скала не издържала тежестта на събралото се множество и се пропукала. Слава Богу, всичко завършило благополучно, тъй като скалата се срутила в морето едва няколко дни по-късно.
Никсън президент!
Американското национално обществено радио шокира своите слушатели на 1 април 1992 г., като в своята програма Talk of the Nation обявява, че Ричард Никсън е предприел изненадващ ход, обявявайки току-що кандидатурата си за предстоящите президентски избори.
Кампанията му щяла да се проведе под мотото: „Не съм направил нищо лошо и няма да го направя отново!“ (I didn’t do anything wrong and I won’t do it again!)
Съобщението е придружено с откъси от речта на Никсън, с която бившият президент, принуден да подаде оставка заради скандала „Уотъргейт“, обявява кандидатурата си. Слушателите реагират мигновено, изразявайки възмущението си.
Едва във второта половина на предаването водещият Джон Хокънбъри разкрива, че това всъщност е шега, а гласът на Никсън е имитиран умело от комика Рич Литъл.
26-дневен маратон
През 1981 г. „Дейли Мейл“ публикува история за злощастен японски бегач на дълги разстояния на име Кимо Накаджими, който участвал в Лондонския маратон, но вследствие на грешка в превода разбрал, че трябва да бяга не 26 мили, а 26 дни.
Според „Дейли Мейл“ Накаджими се намирал в момента някъде по пътищата на Англия, продължавайки да тича и изпълнен с решимост да спечели маратона. Според вестника мнозина го били виждали, но никой не успял да го спре.
Грешката в превода била приписана на Тимъти Брайънт, който дори заявил пред репортер на „Дейли Мейл“: „Преведох правилата и му ги изпратих. Но все пак уча японски едва от две години и явно съм допуснал грешка.“
Англичаните, които били запознати от пресата с историите на неколцина японски войници, които така и не разбрали, че Втората световна война е свършила и продължили години наред да се крият от „врага“ в джунглите на Югоизточна Азия, с лекота повярвали на статията.
Маунт Еджкум в пламъци!
Тава е спящ вулкан край градчето Ситка в Аляска. На 1 април 1974 г. над кратера се издигат облаци черен дим, които хвърлят в паника местните жители, които се страхуват той да не избухне. Бързата проверка показва, че в кратера горят стотина стари автомобилни гуми, подпалени от местния шегаджия Порки Бикар.
През 1997 г. след като по кината излиза филмът „Вулкан“ с Томи Лий Джоунс, една телевизионна станция в Лос Анджелис използва кадри от кинолентата, представяйки ги като новинарски репортаж за истински вулкан, избухнал в центъра на Ел Ей.
И тъй като става въпрос за първоаприлски шеги, довели до страх и паника, може би тук му е мястото да припомним онова предаване на „Ку-ку“ от 1991 г., което макар да твърдеше, че ситуацията около АЕЦ „Козлодуй“ е под контрол, внушаваше тъкмо обратното. При това само 5 години след трагедията в Чернобил.
Акули в Мичиган
През 1981 г. вестник „Хералд Нюз“ в Роскомън, Мичиган, съобщава, че в най-скоро време в три езера в северната част на щата ще бъдат пуснати 2000 акули. Това било част от програма за „задълбочено изследване на размножителните навици на няколко вида сладководни акули“.
Вестникът цитира и представител на Националната биологическа фондация, според когото в езерата щели да бъдат пуснати и „големи бели акули, сини акули и акули-чук“, които първоначално щели да „изяждат по 10 кг риба дневно, а впоследствие и повече“.
Вестникът изразява и загрижеността на местни официални лица, според които акулите можело да представляват заплаха за плувците и рибарите. „Хералд Нюз“ получава стотици възмутени писма в отговор на тази първоаприлска шега.
Операция „Паралакс“
На 1 април 1979 г. лондонското Capital Radio разкрива правителствен план, наречен „Операция „Паралакс“. Целта му била да синхронизира британския календар с този на останалия свят, тъй като Великобритания постепенно била избързала с 48 часа спрямо останалите страни и за да бъде коригирана ситуацията, се налагало да бъдат „отменени“ (т. е. прескочени) 5 и 12 април.
Наивните, но практични англичани, които се вързали на тази безумна измислица, започнали да звънят в редакцията на радиото с въпроси като дали ще получат надници за тези два дни, какво да правят, ако рождените им дни се падат на тези дати, и прочие.
Развалена кόла
През 1996 г. компанията Virgin Cola информира обществеността, че грижейки се за здравето на своите клиенти, е разработила революционна технология, която вече е вградена в кутийките с нейните безалкохолни напитки.
Когато срокът на годност на кόлата изтичал, течността в кутийката реагирала с метала и цветът му се променял в яркосиньо. Затова от Virgin Cola предупреждавали клиентите да не купуват яркосини кутийки.
Къде е уловката? Кутийките на Virgin Cola са червени, а само няколко седмици по-рано „Пепсни“ лансирали на пазара новите си кутийки. Те били яркосини.
Сан Сериф
През 1977 г. британският вестник „Гардиан“ публикува специално приложение, посветено на Сан Сериф, малка островна република в Индийския океан. Статиите описват географията и културата на екзотичната нация.
Двата най-големи острова се наричат Ъпър Кейс и Лоуър Кейс, столицата е Бодони, а държавата се управлява от генерал Пика. Други големи градове са Ариал, Емс и Порт Кларендън, най-голямото пристанище в Лоуър Кейс е разположено в Хелветик Бей, анай-прочутият плаж е Кокобанана Бийч.
Телефоните на „Гардиан“ прегрели, тъй като хиляди читатели потърсили повече информация за това идилично кътче в тропиците. Явно никой от тях не съобразил, че почти всички имена на хора, градове, местности и прочие в Сан Сериф са заимствани от типографията.
Сандвич за леваци
През 1998 г. Burger King публикува на цяла страница в „Ю Ес Ей Тудей“ реклама на нов продукт – бургер за леваци (Left-Handed Whopper), предназначен за онези 32 млн. американци, които си служат по-добре с лявата, отколкото с дясната ръка.
Според рекламата, новият бургер имал същите съставки като оригиналния Whopper, но те били завъртяни на 1800 , така че центърът на тежестта на сандвича да се падне отляво за по-голямо удобство на леваците.
На следващия ден Burger King публикува прессъобщение, което разкрива, че бургерът за леваци е първоаприлска шега, но това не пречи на хиляди американци да влизат в заведенията от веригата, търсейки новия сандвич. Успоредно с това много други клиенти започнали да искат „сандвич за десняци“.
Новости от Бе Ем Ве
Очевидният факт, че англичаните са най-лековерният народ, е оценен по достойнство от Бе Ем Ве. По традиция на всеки 1 април баварският производител на автомобили публикува на страниците на британската преса реклами, описващи несъществуващи технически нововъведения.
Веднъж става въпрос за миниатюрна чистачка, която чисти емблемата на предния капак, друг път – за изобретяването на автомобил без волан, който се управлява с гласови команди и с поглед, за предно стъкло, от което насекомите отскачат, без да се размажат, за гуми, които се помпат от арматурното табло, за система, която лъже полицейските радари, че скоростта, с която се движи автомобилът, е по-ниска с 30 км/ч от реалната, или за технология, която изписва думите на водача на предното стъкло, така че шофьорите, движещи се отпред, да могат да ги прочетат.
Taco Liberty Bell
На 1 април 1996 г. шестте най-големи американски вестника, включително „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“ публикуват на цяла страница обява, според която веригата заведения за бързо хранене Taco Bell е купила Камбаната на свободата (Liberty Bell, един от най-святите символи за американците, камбаната, която на 8 юли 1776 г. призовала гражданите на Филаделфия да се съберат на площада и да чуят Декларацията за независимостта) и тя вече ще се нарича Taco Liberty Bell.
Стотици възмутени граждани се стекли към павилиона в Националния исторически парк във Филаделфия, където се пази камбаната, а журналистите атакували с въпроси Майк Маккъри, прессекретар на Белия дом.
Той обаче излязъл с чест от положението, заявявайки, че правителството е продало не само Камбаната на свободата, но и мавзолея на Линкълн, който вече щял да се нарича Ford Lincoln Memorial.
Най-голяма била печалбата на Taco Bell – 6-те реклами във вестниците стрували 300 000 долара, но генерирали отразяване, което се оценява на 25 млн. долара. Отделно от това, на 1 и 2 април продажбите на Taco Bell скочили с 1 млн.
Намалена гравитация
На 1 април 1976 г. британският астроном Патрик Мур заявява по Би Би Си Радио 2, че в 9,47 ч ще станат свидетели на изключително рядко астрономическо явление – планетата Плутон ще мине зад Юпитер и ще породи гравитационна аномалия, вследствие на която земното притегляне ще отслабне.
Мур уведомил слушателите, че ако точно в този момент подскочат във въздуха, ще изпитат неподозирана лекота. В 9,48 стотици хора вече звънели в радиото, за да съобщят, че те са изпитали необикновеното усещане. Една жена дори заявила, че тя и нейните приятелки се издигнали над фотьойлите си и левитирали във въздуха.
Смущения от сутиени
Британският вестник „Дейли Мейл“ отбелязва първия ден на април през 1982 г. със статия, озаглавена „Повредата не е във вашия телевизор, а във вашия сутиен“ (Do not adjust your set – it could be your bra!).
В нея се обяснява как местен производител пуснал на пазара 10 000 сутиена с необичаен дефект. Банелите им били изработени от специална медна тел, предназначена за противопожарните аларми. Когато въпросната медна тел влезе в реакция с найлона и телесната топлина, тя създава статично електричество, което на свой ред смущава телевизионните и радиовълните.
В статията се казва още: „Смущенията в телевизионните предавания, от които през последните седмици се оплакват зрители от всички краища на Великобритания, са причинени не от необичайни атмосферни условия, а от 10-те хиляди сутиена“.
Вестникът призовава жените да се подложат на прост тест, за да установят дали техният сутиен е от въпросната партида: „След като носите сутиена поне половин час, свалете го и го размахайте над телевизора“.
Статията е илюстрирана със снимка на модел, която размахва сутиена си над телевизора. След като прочел статията, главният инженер на „Бритиш Телеком“ светкавично наредил на колежките си да проверят какъв тип сутиен носят.
Реколта от спагети
На 1 април 1957 г. 8 милиона зрители на новинарското предаване „Панорама“ (отново на Би Би Си) гледат репортаж, който разказва как благодарение на меката зима и успешната борба с гъгрицата (житен вредител от разред бръмбари) швейцарските фермери се радват на изобилна реколта от спагети.
Зрителите виждат как швейцарски селяни берат спагети, които висят на гроздове по клоните на дърветата. Хиляди британци се връзват на шегата и звънят в Би Би Си, за да питат как могат да се сдобият с фиданки и да започнат да отглеждат собствени спагети-дървета.
На тези въпроси от апаратната на телевизионното студио дипломатично отговаряли, че зрителите „трябва да поставят клонче от спагети в кутия с доматен сос и да се надяват на най-доброто“. Или с други думи, какъвто въпросът, такъв и отговорът!
Проблемът Y2K
През 1999 г. една канадска радиостанция влиза в „заговор“ с Warner Music и Universal Music и уведомява слушателите си, че с настъпването на новото хилядолетие ще се сблъскат с проблем, аналогичен с този при компютрите, и аудиоуредбите няма да бъдат в състояние да разчитат CD -та, произведени преди 2000 г.
За щастие, казва водещият, има решение. Специални холограмни стикери позволявал на плеърите да четат „старите“ дискове. Въпросните стикери щели да бъдат продавани по 2 долара парчето.
Възмутените слушатели веднага блокирали телефоните както на радиостанцията, така и на двете музикални компании с настояване стикерите да бъдат раздавани безплатно. Те продължили да звънят, дори след като водещият признал, че това е само шега.
