Няма спор, че с шумните арести и обвинения ГЕРБ преследва политически цели. Но трябва ли заради това да порицаем желанието да бъде раздадено правосъдие?
Шумните напоследък арести и обвинения срещу водещи политически фигури както винаги станаха повод за крайни оценки – от една страна, е въздигната до небесата „твърдата решимост“ на Цветан Цветанов и Бойко Борисов, а от друга – тезата, че всичко е пропаганда, опит да се отвлича вниманието и разчистване на територии чрез политически атаки. Общо взето, това е дебат „за“ и „против“ Бойко Борисов със стара давност – който си го харесва, одобрява полицейските активности, който не – нищо не му харесва.
Дискусията тече както в кръчми и електронни форуми, така и в официалния политически дебат. С дейния принос на медиите за поляризацията на мненията. БСП казва, че зад черния Борисов наднича кафявият Костов и се връщат политическите репресии от времето на ОДС. МВР твърди, че няма „мои и твои“ и привежда в доказателство обвиненията срещу кметовете на Сливен и Ямбол.
Толкова много си се харесва МВР, че пробва да вкара в Наказателния кодекс откровени полицейщини. Повечето медии пък са тъй трогнати, че скоро Петър Стоянов може да се раздели с титлата „Мъж на столетието“. Един от Цветанов и Борисов със сигурност ще стане мъж на новата и старата ера.
Непродуктивната дискусия традиционно се опира на съжденията в „черно и бяло“, както и на обърната пирамида в дискурса. Главният въпрос не би следвало да е какво печели ГЕРБ или губи БСП, а каква е ползата или вредата за обществото. Има ли смисъл от всичко, ние печелим ли?
Какво точно искаме и на какво можем да се надяваме
Безспорно ГЕРБ печели много. И съвсем не от безкористни мотиви. Прави си PR, отвлича вниманието от тежката криза, от слабите и некоординирани министри, извлича чисто партийни дивиденти. Борисов също не е цвете – нито по отношение на миналото, нито към настоящето си.
Полицаите пък често престъпват границите на допустимата сила. Но следва ли заради това например да осъдим ареста на Николай Цонев за класическа схема за „уреждане на дело“? Следва ли да заклеймим и обвиненията срещу Борислав Гуцанов във Варна? Да, сега там ГЕРБ най-после ще овладее мнозинството в общинския съвет. Отстрани един потенциален кандидат-кмет.
Но това значи ли, че Гуцанов не бива да бъде разследван и осъден, ако е извършил престъпления? Фактът, че не е и няма да бъде арестуван Доган, значи ли, че стартиращото дело срещу Валери Цветанов не е успех?
Нищо не започва от ГЕРБ и няма да свърши с него. Това е една обикновена българска партия (лидерски проект), който обаче има шанса да стъпи върху многото грешки на предшествениците си. ГЕРБ нито ще накаже всички, нито ще удари олигархията. Дори и не иска. Но оценявайки дали в борбата срещу престъпността всичко е по старому или все пак има някаква промяна, то не може да се отрече, че този път
има желание да бъде раздадено правосъдие
Мотиви – всякакви. Но го има. На път е да се появи здравословният страх у властниците, че Видов ден все някога настъпва. Връщането му компенсира натрапчивата показност на МВР и прокуратурата.
Горните редове не са възхвала за „непоколебимите борци срещу корупцията Борисов и Цветанов“. Крайната оценка ще бъде дадена тогава, когато в съда се види какви са доказателствата. Тогава най-ясно ще проличи дали днешната суматоха е пропагандна пушилка, или истинска борба с мафията.
Но към момента ГЕРБ наистина притиска до стената някои от дебеловратите вълци на тройната коалиция. Което си е изненада, но приятна. И не означава, че е поставено „ново начало“, че Борисов е Робин Худ. А просто, че е налице една сфера, в която властта до момента не се проваля. За огромно съжаление – за другите не може да се каже същото.
Борисов има неутолимата потребност да се харесва
Ласкателите му шепнат, че непременно е българският Дьо Гол. Той самият вероятно осъзнава, че шансът да бъде запомнен с добро, е да вкара все някой министър в затвора. Тези му качества и желания го карат да ходи по тънък лед, разстоянието между справедливото възмездие и беззаконовите жертвоприношения е котешка стъпка.
И все пак към момента по отношение на борбата срещу лошите (а знаем, че те бяха наистина такива) Борисовата суета е от обществена полза. Стремежът му да се харесва, да гони рейтинг, да не падне тъй бързо както царят го кара да се стреми да натика в клетка червените пеликани.
Сега задачата на обществото, в т.ч. и на медиите, трябва да е не да бъде адвокат или прокурор на Борисов, а просто да следи да не се счупи тънкият лед. И главно – след година или две да направим оценка какво е постигнато, след като помним какво е обещавано и как е вършено. Обичаме да забравяме, защото все сме заети с хули и дитирамби.
Скоро ще си проличи дали всичко си е струвало. Няма, ако нови хора наследят старите престъпни схеми, дори и да има присъди. А ако схемите намалеят и останем правова държава, значи си е струвало. Без значение дали мотивът е бил слава, рейтинг или отвличане на вниманието от други проблеми.
Николай Иванов
„Сега“
От развитието на сагата с БЕХ (Български Енергиен Холдинг) ще проличи „Who is Boyko Borrissov and what is fighting for?“.
Защото енергетиката е в основата на всеко начинание, тя определя себестойността на всеки продукт. Неимоверно високите крайни цени на тока са не само геноциден фактор за оскотелото българско население; те успешно се справят с нелеката задача да отблъснат от българската икономика всеки капиталистически мерак за инвестиции в каквото и да е производство. В резултат страната България (вече само географсkо понятие) затъва все повече и повече в безизходицата на „Прехода“, а държавата България така и си остава в зародиш, готов всеки момент да бъде пометнат от „приемната майка” – Европа..
Всъщност, на „дъното” винаги се оказва една и съща корумпирана „личност” (нито юридическа, нито физическа – нещо като „дървено железо”) – БСП (Българска социалистическа партия).
На 03.08.2009 г. правозащитникът Янко Н. Янков-Вельовски поиска определена документация (виж http://iankov.blogspot.com/2009/08/2.html ) от министър-председателя Бойко Борисов, касаеща делото за юридическото несъществуване на БКП (Българска комунистическа партия), респ. на „наследницата” й – също юридически несъществуващата БСП. Оттогава досега изтече много вода, но отговор не последва. Пълно мълчание. Пълно мълчание и от страна на „верния” (засега) съюзник на двете „Г”-та (Генерала и ГЕРБа) – Волен Сидеров (виж http://iankov.blogspot.com/2009/10/2-c.html ), поканен официално на 28.10.2009 г. да се присъедини към иска за признаване юридическото несъществуване на сиамския близнак БКП/БСП. Ето в ситезиран вид и самата покана:
„Впрочем, Господин Сидеров, без ни най-малко да се опитвам да влияя върху Вашата визия относно българското правосъдие и без да Ви натрапвам моето лично гледище (често пъти изразявано чрез изключително остри и дори драстични квалификации на съдиите, при това адресирани лично до самите тях и надлежно депозирани и регистрирани в техните съдийски офиси!), бих искал да Ви предложа да се присъедините както към идеята, така и към съдебната процедура относно обезпечаването на легитимност на политическите субекти и на отстраняване от политическата сцена на юридически нелегитимните и по същество криминално престъпните субекти, какъвто субект е и БСП.
28 Октомври 2009 г. Янко Н. Янков”
Макар и двамата (Бойко Борисов/Волен Сидеров) многократно да заявяват (на думи!), че са за забраняването на БСП, на дело въобще не предприемат нищо, с което да покажат, че НАИСТИНА са за отстраняването от политическата сцена на една корумпирана до дъното на костите мафиотска групировка (която дори не е необходимо да бъде забранявана, защото юридически не съществува – само фактически). Техното (на ББ/ВС) поведение силно напомня онова на известен „народен трибун”/витиеват китарист, който артистично смело громеше „престъпните комунисти”, но чиято парламентарна група винаги гласуваше „ан блок” с тех.
Днес лакмусът за цвета (червен или син – също като в химията) на тандема Борисов/Сидеров е и енергетиката. Или ще наложат възстановяване на истината в енергетиката, като намалят драстично (неколкократно!) цената на тока, или ще се саморазобличат като част от престъпната схема за геноцидно унищожаване на българското население (срещу тридесетте сребърници, подхвърляни на всеки, предал Пътя, и Истината, и Възкресението, и Живота).
Друг Път нема.
Българските досиета на ОЛАФ
ма да е изненада, ако българските досиета на службата на ЕС за борба с измамите, ОЛАФ, които бяха затворени, бъдат отворени отново
Правителството на българския премиер Бойко Борисов е изправено пред все повече трудности, защото надеждите на българския народ се стопяват заради икономическата криза, тласкаща страната към дълбока рецесия, коментира изданието „Ню Юръп“.
Борисов се радва на пълната подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел, но тъй като тази подкрепа не е свързана с финансова помощ, проблемите пред България се задълбочават.
В опит да овладее положението, българският премиер обвинява опонентите си и в резултат на това в София бяха извършени редица арести при операция, която опозицията определи като сплашване.
В действителност повечето обвинения не бяха достатъчно солидни, а в един от случаите, арестът на бивш министър по обвинения за корупция, съдът отказа да започне дело поради липса на доказателства за извършено престъпление.
Друг проблем е създаването на кабинета на българския еврокомисар Кристалина Георгиева.
Тя беше „любезно помолена“ от Комисията да назначи за директор на кабинета си Сабин Уей, служител на ЕК, работила в тясно сътрудничество с генералния секретар на Комисията Катрин Дей.
Самата Уей назначи всички членове на кабинета на Георгиева, консултирайки се само с Комисията и това обяснява защо нито един служител, препоръчан от София, не беше включен.
След като София е държана на страна от кабинета на еврокомисаря, сега България може да разчита само на политическа намеса на високо ниво.
Това обаче може да не се окаже толкова лесно, тъй като същите хора, които подкрепиха Борисов и допринесоха значително за избирането му, сега изразяват резерви.
В този контекст няма да е изненада, ако българските досиета на службата на ЕС за борба с измамите, ОЛАФ, които бяха затворени, бъдат отворени отново.
Първоначално с българските досиета се занимаваше Роджеро Перуджини, много ефективен и безупречен следовател на ОЛАФ, чиято работата доведе до замразяването на половин милиард евро за България преди три години.
Но след като Комисията реши да размрази плащанията, той беше любезно помолен да се оттегли.
При заминаването си, обръщайки се към своите колеги с доста ироничен тон, Перуджини заяви, че е щастлив, че досиетата му са „в добри ръце“.
Според изданието отварянето, затварянето, повторното отваряне и повторното затваряне на българските досиета не е въпрос на разследване, а политически инструмент в ръцете на службите.
И още нещо, може би е съвпадение, но всички български досиета имат два общи елемента.
Пълни са с нередности и във всички тях по един или друг начин са замесени германски фирми, отбелязва „Ню Юръп“.