Той обещава промяна. На 43 години е, изниква едва ли не от нищото, член е на парламента едва от 2005 г., подозират го, че е прикрит социалист и е на път да преобърне цялата политическа система. Предците му са играли роля в съдбата на други държави, баба му е руска баронеса, майка му – холандка, а съпругата му – испански адвокат.
Колко много прилича на Барак Обама, нали? Но не е.
Той е лидерът на британските либералдемократите Ник Клег.
Медиите на Острова надушиха потенциала му на парламентарните избори на 6 май да разбие двупартийния модел и веднага се заиграха със сравнението между него и американския президент. Анализатори обясняват шеметния му възход с един прост факт – навлизането на американския стил на телевизионни дебати, третият (и последен) от които, се провежда днес.
Именно на първия такъв дебат между лидерите на консерватори, лейбъристи и либералдемократи удари часът на Клег. Дейвид Камерън и Гордън Браун самоуверено влязоха в студиото, убедени, че сблъсъкът ще работи в полза на големите им партии, а либералът ще е интересен фон.
В края той бе звездата и им открадна шоуто. Буквално за часове Клег скъси дистанцията с двата партийни гранда и на моменти дори дръзва да отмъкне второто място изпод носа на управляващите в момента лейбъристи. Медиите се влюбиха в термина Клегмания (по аналогия с американския политически феномен Обамамания).
Колко всъщност са приликите между двамата политици?
В своя блог симпатизиращият на лейбъристите в.“Гардиан“ направи саркастични сравнения между Обама и Клег под заглавието „10 причини защо Ник Клег е британският Барак Обама“.
Няколко дни по-късно в.“Ню Йорк таймс“ продължи да анализира живота и политическото ДНК на двамата лидери в статията „Ник Клег (не) е британският Обама“. В нея се твърди, че има поне пет признака, че британският либерал – волно или неволно, имитира президентската кампания на Обама.
В неделя в интервю за ВВС самият Ник Клег изтъкна още една прилика. Той смята, че подкрепата за неговата партия е свързана с „почти напълно потисканото желание сред много, много хора във Великобритания за повече избор в политиката.
В други области на живота ние имаме голям избор – от мобилните телефони до това къде да почиваме, храната, която да купуваме, и само в политиката на хората им се казва, че трябва да избират между два добре познати продукта“. Нещо подобно се случи в САЩ през 2008 г., когато Обама победи двама добре познати кандидати – Хилари Клинтън и Джон Макейн, припомня в своя блог „Ню Йорк таймс“.
Против войната в Ирак
На антивоенен митинг в Чикаго през 2002 г. Обама заяви: „Не съм против всички войни. Аз съм против глупавите войни.“ Клег единствен от тримата големи се съгласява с обществената позиция, че войната в Ирак е била грешка. Впоследствие той добави, че подкрепя решението за военна намеса в Афганистан „за разлика от незаконната инвазия в Ирак“.
Роднини в чужбина
Въпреки че фамилията на Клег не е толкова екзотична като на Обама, семейната му история е също колоритна. Бабата на Клег по бащина линия е била руска баронеса, а неотдавна „Гардиан“ разкри, че прапрадядо му е работил като главен прокурор в царска Русия.
Обама има кенийско име, баща кениец, майка американка и полубратя и сестри от Кения и Индонезия. Майката на Клег е холандка, а съпругата му е испански адвокат. Неговият тъст е в испанския парламент, а трите му деца носят испански имена.
Противниците му изтъкнаха връзките му с други държави и това, че говори няколко езика, за да поставят под въпрос неговия патриотизъм. Обама също бе подложен на подобни атаки. Неотдавнашно проучване на „Таймс“ показа, че 20% от американците са убедени, че Обама е роден в друга държава.
Обвинения в марксистки уклон
Политическите противници нарекоха марксистки опитите на Обама да реформира здравното застраховане. Миналата седмица Клег заяви пред „Гардиан“: „Аз съм силно повлиян от марксистките мислители“ в отговор на обвинения, че като студент е членувал в клуб „Млади консерватори“, което може да постави под съмнение неговите либерални възгледи.
Атеисти по убеждение
Въпреки че Обама описва в автобиографична книга решението да стане християнин, фактът че не ходи на църква всяка неделя, подхранва надеждите на атеистите, че той все още е един от тях. Пред NBC президентът се оправда, че всеки ден изпраща молитва на Господ по своето „Блекбери“. В телевизионния дебат миналия четвъртък Клег откровено призна, че не е вярващ.
Заклети пушачи
Медицинските прегледи установяват, че Обама продължава и до ден днешен да се бори с вредния си навик, въпреки че преди президентската кампания бе обещал на съпругата си да откаже цигарите. На въпрос за кое свое изкушение се чувства най-виновен Клег призна: пушенето.
Означава ли всичко това, че либералът е британският Обама? Едва ли, макар че безспорно възходът на Клег е възможен заради промяната в начина, по който се прави политика днес, и люшването на симпатиите на уморения от познати лица избирател към извънсистемни играчи.
Ще му донесе ли това победа на 6 май? Да почакаме още малко и ще видим.
http://dnevnik.bg/
