Българите сме сред най-нечетящите граждани на света. Това ни превръща и в едни от най-безпросветните. У нас за година се издават около 6 000 заглавия. През първите месеци на 2010 г. процентно положението е още по-трагично в сравнение с предните две години.
Общият тираж на издаваните книги за година е около 4 млн, според Националния статистически институт. Това прави по-малко от половин книжка на калпак. Средният тираж на една книга у нас е 700 бройки, което ни нарежда на едно от последните места в Европа.
Фалшиви са елейните слова за Международния ден на книгата и четенето 23 април, категорични са книгоиздатели. Те са обезсърчени от липсата на държавна политика в този тъй важен за духовното състояние на нацията бизнес. Според тях четенето на „Дон Кихот” на Сервантес в цял свят на днешния ден у нас ще е формално мероприятие, което няма да намери много последователи. Инициативата дори не била разгласена предварително и повечето хора у нас са узнали за нея от медиите в самия ден.
В Скандинавия годишно на един човек се издават 1,8 книги. В Русия – 1,9. В Англия за година излизат на пазара над 80 000 нови заглавия.
В същото време сме отличници в издаването на вестници и списания. По данни на НСИ отпреди година у нас се печатат 438 вестника и 775 списания. В Швеция и Белгия например количеството заглавия е с пъти по-малко. Подобно е положението в Чехия, Унгария и Полша. В България смущаващи са и аномалиите. Изданията за секс, мода и клюки са над 120. В същото време за детско-юношеска литература е само 1. За художествена литература има 6 периодични издания, някои от които се издават почти на магия, защото никой не инвестира средства в тази дейност. Рекламодателите наливат пари в тв шоута, но книги – не. Само около 110 заглавия на книги са спосорирани от фирми.
Анкета сред студенти в САЩ от януари 2010 г. показва, че 11 на сто от отговорилите на въпроси, свързани с книгите, твърдят, че четенето на произведение от любим автор е близко като емоция до правенето на секс. Според психолога Васил Деянов у нас този процент не би бил повече от 1-2. Той обаче дори не е сигурен в искренността на анкетираните в български ВУЗ.
В Европа пък все по-често се срещат случаи на зависимост от четене, което не се е случвало от началото на ХХ век, когато киното едва е прохождало, а телевизията е била още непозната. Според английският професор Майкъл Крюгер дори Интернет бил причина много хора да се върнат към доброто старо четене на книги. Става въпрос за онлайн информацията за автори, нови заглавия, съдържание на произведения и пр., които стимулират четенето.
Такива тенденции у нас не се забелязват. Дори обратно: намаляват тиражите, намаляват продажбите, намаляват и заглавията. Дори световни автори на бестселъри като Дан Браун, Паоло Коелю, Джоан Роулинг, Джон Гришъм и др. в момента се продават в бутикови тиражи в сравнение с предишни години, категорични са издатели. Те смятат, че положението може да се пормени, ако правителството намали ДДС за издаване на книги, както е в редица европейски страни и се наложи контрол върху пиратските издания и незаконните продажби на книги по вестникарските сергии, което обогатява единствено „сивия сектор” в книгоиздаването и лишава държавата от приходи. През 2008 г. тогавашният премиер Сергей Станишев бе обавен за „Рицар на книгата“ от Съюза на книгоиздателите, защото бе обещал да намали облагането с ДДС. Той обаче получи наградата и след това забрави обещанието.
