Две статии на тема медии:
Лозанов иска истински обществени медии
Трябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма, заяви председателят на Съвета за електронни медии /СЕМ/ доц. Георги Лозанов пред PRO.BG.
Лозанов заяви, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”.
Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години.
Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо, обясни той.
По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен, че те трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин.
В този смисъл обединението им по модела на Би Би Си може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.
––––––-
Петата власт: Рекет
Ранен следобед. Вниманието на пешеходците по столичния булевард „Витоша“ е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата вървят и обсъждат разпалено нещо. Не след дълго си казват довиждане и се качват по колите си. Фактът, че бронираните им лимузини са паркирани на забранената за движение „Витоша“ посред бял ден, говори достатъчно за самочувствието им – никой не може да ги глоби…
А ако знаете и кои са героите от снимката, можете да отгатнете по какви теми са си говорили. Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев – съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време и нещо като издател на куп вестници. Партньорът му е Делян Пеевски – депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Пеевски е бивш заместник-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС, освободен от поста заради съмнения в корупция, впоследствие реабилитиран от тогавашния премиер Станишев и върнат във ведомството.
Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира „Нова българска медийна група“, а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Уикенд“, „Меридиан Мач“, „Засада“ (преди „Експрес“) и великотърновският „Борба“, на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.
Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на управлявалата предния мандат тройна коалиция с цел да предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха под контрола на ДПС. В отплата вестниците от пресгрупа „Монитор“ се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция, като в същото време яростно атакуваха най-големия им политически враг – ГЕРБ.
Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета „Станишев“ групата около Корпоративна банка беше натрупала и финансова мощ, и спокойствие да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-публичният пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предния Министерски съвет сделка беше отменена. Но пък излязоха други факти за това какво значи да си „банката на властта“. Оказа се, че към края на предното управление именно в Корпоративна са били концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички привлечени от нея депозити и е значително повече от собственият й капитал.
Мнозина очакваха, че след смяната на политическата конюнктура в България конструкцията ще се разпадне, повтаряйки съдбата на тройната коалиция. Това обаче не се случи, защото за една нощ медийната група на Василев – Пеевски (Доган) стана по-голям поддръжник на политиката на правителството на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено и безкритично позитивно остана единствено отношението към ДПС и президента Георги Първанов.
Защо и как държавата, под управлението вече на ГЕРБ, продължава да подкрепя медийната група, свързана с Ахмед Доган, тепърва ще се изяснява, но вече изплуват контурите на гигантска уродлива сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт. Сигурното на този етап е, че кръгът от фирми около „Корпоративна“ е добре поставен и в новата власт, а контролираните от тях вестници се използват като инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси. Най-пресният пример е спечеленият в началото на април договор за застраховане на ТЕЦ „Марица-изток 2“ от дружеството „Виктория“, чийто председател на надзорния съвет е Цветан Василев.
Убий конкуренцията с вестник
В средата на март вестниците „Монитор“ и „Телеграф“ излязоха със заглавия на първа страница „Октопод в енергетиката“. Мишена на двете публикации беше застрахователната компания „Алианц“. В статиите се твърдеше, че българското дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с него дъщерна компания ЗАД „Енергия“ са „прилапали 200 млн. лева от застраховки“ на имущество на държавни енергийни предприятия. Тези твърдения бяха гарнирани с обилна порция лични нападки към шефа на „Алианц България“ Димитър Желев и други мениджъри във фирмата, които не получиха възможност да се защитят.
На другия ден стана ясно и каква е била причината за кампанията срещу „Алианц“. Оказа се, че публикациите в „Монитор“ и „Телеграф“ са излезли ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката – тази за застраховане на имуществото на „ТЕЦ „Марица-изток 2“. Става дума за 4-годишен договор на стойност близо 25 млн. лева. Интересът към процедурата е много голям. На поканата за участие се отзовават първоначално четири дружества – „Енергия“, „Алианц-България“, „Булстрад“ и „Виктория“. Малко преди отварянето на финансовите оферти „Енергия“ е отстранена от надпреварата, с мотива, че не отговаря на едно от условията – да има минимум 3% пазарен дял в общото застраховане по данни от средата на 2009 г. Интересното е, че досега застраховател на ТЕЦ-а беше „Енергия“ и условието за пазарен дял не е било пречка. Отхвърленият кандидат обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията и иска спиране на процедурата, но жалбата му е отхвърлена.
Междувременно настъпва денят за отваряне на офертите на останалите трима кандидати. Точно в този момент се появяват и двете статии в „Монитор“ и „Телеграф“, които играят в полза на конкурента „Виктория“, чийто шеф на надзорния съвет е Цветан Василев – същият, който де факто контролира пресгрупата „Монитор“. За да се защити от атаката, „Алианц“ публикува отворено писмо в няколко вестника. В него се припомня, че Alianz AG е един от най-големите застрахователи в света с премиен приход за 2009 г. около 100 млрд. евро, с активи под управление над 1200 млрд. евро, 160 000 служители в над 70 страни по света и над 80 милиона клиенти. От засегнатия кандидат посочват също, че „подобно поведение е недопустимо и руши имиджа на българските независими медии пред света“.
И победителят е… „Виктория“
Две седмици след това се случва логичното – договорът с ТЕЦ „Марица-изток 2“ е спечелен от смятаната още от началото за фаворит в надпреварата ЗАД „Виктория“. Новината за това беше отбелязана само с кратка дописка под заглавие „Централа избра без търг застраховател“, публикувана на една от вътрешните страници в „24 часа“. Изненадващото в случая не е изборът на победител, а начинът, по който това е станало.
Оказа се, че първата процедура на ТЕЦ „Марица-изток 2“ е била прекратена на 30 март, тъй като принципалът на държавната топлоцентрала „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) се е забавил с одобрение за стартирането й. Светкавично още същия ден е била обявена нова процедура, но този път методът за набиране на оферти е „договаряне без обявление“. Единственият поканен за преговори кандидат е ЗАД „Виктория“, който логично печели. Договорът с нея е сключен на 31 март – само ден след откриване на обществената поръчка. Цената на застраховката е 22.7 млн. лева без ДДС. Така за по-малко от едно денонощие е избран застраховател на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Останалите двама кандидати научават, че са загубили постфактум – на 4 април.
Потърсихме за коментар ръководството на БЕХ, но такъв ни беше отказан. Източник, близък до енергийното министерство, твърди, че холдингът не е бил уведомен както за избора на победител в първата процедура, така и за откриването на втора обществена поръчка. На фона на всичките клетви през последните седмици за това как злоупотребите в енергетиката ще бъдат разследвани и прекратени начинът, по който ТЕЦ „Марица-изток 2“ избира застраховател, не показва смяна на стила, нито пък има знаци за по-добър контрол от страна на държавния холдинг.
Този случай не е първият, в който вестниците, управлявани от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, правят кампании срещу конкуренти на ЗАД „Виктория“ в търгове за застраховане на държавни предприятия. През лятото на миналата година в „Телеграф“ и „Монитор“ отново имаше поредица от публикации срещу „Алианц България“, която съвпадна по време с търга за застраховател на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Едно от заглавията в изданията гласеше „Щипнали милиони от БДЖ със застраховки“, като се имаше предвид „Алианц България“, която в продължение на години беше застраховала БДЖ и дъщерните му поделения.
В крайна сметка за победител в надпреварата беше определена отново ЗАД „Виктория“, която предложи да застрахова държавните железници срещу 2.5 млн. лева на година. Това стана, след като единственият друг кандидат – „Алианц България“, беше отстранен от търга, въпреки че офертата му се оказва по-ниска с 800 000 лева.
Случайност или тенденция
ЗАД „Виктория“ е правоприемник на някогашната застрахователна компания „Мел инс“. Дружеството съществува на пазара от 1998 г. В първите години то беше собственост на двайсетина фирми, свързани с регистрирания в Сливен „Мел инвест холдинг“, и заемаше последното място в общото застраховане – с 0.08% пазарен дял. След това дружеството беше купено от офшорна фирма, свързана с Корпоративна търговска банка, и беше преименувано на „Виктория“. Пет години по-късно Цветан Василев продаде 67% от акциите на „Виктория“ на италианското дружество „Фата асикурациони данни спа“, което е дъщерно на италианския застраховател „Дженерали груп“. Останалите 33% останаха собственост на „Мел финанс“ ЕАД, чийто пълномощник е Василев. Освен това той е и председател на надзорния съвет на ЗАД „Виктория“. Това прави застрахователя и формално свързано лице с Корпоративна търговска банка, тъй като в надзорните съвети на двете дружества участва един и същи човек – Цветан Василев.
Освен че има пряк интерес във „Виктория“, собственикът на „Корпоративна“ де факто контролира пресгрупата, оглавявана от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Именно с кредит от Корпоративна банка бяха изкупени през 2007 г. дяловете на Петьо Блъсков от „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. В замяна акциите на дружеството купувач „Нова българска медийна група“ бяха заложени като обезпечение в банката. Формалният собственик е бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, но влиянието на банкера е безспорно. „Пресгрупата можеше да бъде фалирана по всяко време от всеки, защото имаше много дългове към доставчици на хартия и ИПК „Родина“, коментира по време на сделката пред „Капитал“ Цветан Василев.
В момента управител на „Нова българска медийна група“ все още се води Ирена Кръстева, която е записана в редакционните карета като председател на редакционния съвет на „Монитор“ и управител на „Телеграф“ ЕООД. Източници от вестниците твърдят, че след изборите Кръстева е била оттеглена, за да не дразни новите управляващи, а на нейно място оперативното управление е било поето от сина й Делян Пеевски. Бившият журналист в един от вестниците на пресгрупата Стойко Тонев описа ролята на Пеевски в блога си така: „Като един същи Победоносцев той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре… Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери…“
Власт + Пари + Медии = очаквано добра комбинация
Подчинените медии са добра разменна монета за достъп до политиците и силно оръжие срещу всеки, който се опита да си играе на конкуренция или да задава въпроси. Ако това е стратегията на групата около Корпоративна банка, те я следват доста настоятелно. След като изкупи „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, пресгрупата продължи да попълва портфолиото си от издания със закупуването на спортния всекидневник „Меридиан мач“, великотърновския вестник „Борба“ и всекидневника „Експрес“ (по-късно преименуван на „Засада“). Към групата впоследствие бяха добавени телевизиите ВВТ и ТВ7, както и жълтият седмичник „Уикенд“.
Следващата цел на Цветан Василев и Делян Пеевски се оказа овладяването на пазара за разпространение на вестници. Заедно с пресгрупа „Монитор“ те придобиха участие и в една дистрибуторска компания – „ОБВ Близнаци“. Наскоро цялата група се официализира и юридически чрез новосъздадено сдружение „Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания“, чийто председател стана Делян Пеевски, действащ депутат от ДПС… То е регистрирано на адреса, на който се намира и ИПК „Родина“ – „Цариградско шосе“ 113А. В управлението на полиграфическия комбинат пък участва майката на Пеевски – Ирена Кръстева, която е представител на мажоритарния собственик „Обединени български вестници“ АД. На пазара се смята, че всички издателски и разпространителските фирми, включени в сдружението, са под контрола на групата, макар че формалните им собственици нямат пряка връзка с Пеевски или Василев. Според представители на дистрибуторски компании те са получавали предложения да следват политиката на хората около банкера, като в замяна им е предлагано разсрочване или опрощаване на задължения. Медийната група издава тиражния седмичник „Уикенд“ и тиражния всекидневник „Телеграф“, което означава, че разпространителските фирми натрупват големи суми, които дължат на техните издатели.
Във всички изредени сделки Цветан Василев не участва директно, а чрез свързани помежду си дружества, някои от които с офшорна регистрация. Той за кратко беше председател на съвета на директорите на „Обединени български вестници“. Това дружество е собственост на Василев, който чрез него управлява дяловете си както в ИПК „Родина“, така и в разпространителската фирма „ОБВ Близнаци“. Впоследствие излезе оттам и на негово място като член на борда влезе юридическо лице – „Технологичен център – Институт по микроелектроника“, в което той има акционерно участие.
Прикриването на собствеността обаче дава основание на банкера да отрича връзката си с медиите, въпреки че вече контролира близо една трета от пазара на вестници и неизвестно каква, но голяма част от разпространението им. Преди седмица той каза, че няма акционерно участие във вестниците. „Допреди година и половина бях съсобственик на тези медии (вестниците – бел. ред.)“, са думите на Василев, който допълва, че сега е само „финансов консултант“ на ТВ7.
Последната засега придобивка на шефа на Корпоративна банка е закупуването на 50% от НУРТС – дружеството, което контролира разпръскването на телевизионния и радиосигнал в България. Преди дни се разбра, че половината от активите на НУРТС (обособена част от БТК) ще станат собственост на офшорката Mancelord Limited. Представител на купувача е българското дружество „Бромак“, собственост на Цветан Василев. По неговите думи парите идват от „хора без доверие в банки и фондове, които инвестират в идея“. По всички дефиниции легализиране на средства, които са с неясен произход и затова не могат да се инвестират по нормален начин чрез регулирани финансови институции, се нарича пране на пари… Интересно е дали българските регулатори КРС и КЗК ще одобрят сделка за стратегическа инфраструктура като НУРТС, без да изследват собствеността и произхода на капитала на инвеститора.
Въпросът с медийната собственост беше неколкократно поставен лично на премиера Бойко Борисов от Съюза на издателите в България (СИБ), но въпреки направените конкретни предложения действия за законови промени в посока прозрачност на собствеността в медиите досега няма.
Какво ни чака
Разказваме за спечелените търгове от ЗАД „Виктория“, тъй като те показват ясно няколко от пороците на българската медийна среда:
– трескавото изкупуване на вестници и телевизии от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес
– вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици
– търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по-голяма част от българския медиен пазар.
Странното е, че в България на тези процеси се гледа като на нещо обичайно и приемливо, а единствените притеснения за съдбата на медиите идват от външни анализатори като „Репортери без граници“. В техния последен доклад за България пишеше: „Новите магнати виждат медиите само като начин за по-нататъшно лично обогатяване чрез възможностите, които те предлагат за влияние и изнудване. Новите медийни собственици сега са част от привилегирования кръг на властта, чиито членове често водят битки помежду си чрез медийни кампании.“
Тези констатации поразително съвпадат с изводите в последния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права в България, където се казва: „Неотдавнашното придобиване на голям брой медии от групировки, свързани с бизнес и политически интереси, е довело до частичен монопол над частните медии и ограничава разнообразието от гледни точки в печата и в електронните медии.“
Използването на медии за разчистване на сметки с бизнес конкуренти е класически пример за търговия с влияние. Тъй като медиите могат да бъдат мощен инструмент за влияние в политическия и икономическия живот (не случайно са наричани четвъртата власт), в цивилизованите страни подобни техники и прийоми са строго осъждани от обществото и журналистическата гилдия. Противопоставянето срещу тях става чрез етични кодекси и комисии, които санкционират нарушаването им. В България също има такъв етичен кодекс на медиите, но вестниците на Цветан Василев и Делян Пеевски не са го подписали. Защо ли?
Източник: в-к Капитал
Снимка сп. Тема
