Пред полицията Живков твърдял, че е националлиберал
Два тома е досието на Тодор Живков в отдел „Архиви“ на МВР. След като ръководството на министерството го разсекрети, вече можем да видим какви тайни крие то. Разказва Пенчо Ковачев / 24 часа/
Запазени са две тънички папки с документи за Живков до 1944 г. и след това. В първата има 20 листа, във втората – едва 13.
Почти веднага след 9 септември 1944 г. Тодор Живков постъпва на работа в народната милиция, както комунистите прекръстват дотогавашната полиция. Ето какво пише в акта за назначаването му. ( Тук и в следващите документи запазвам тогавашния правопис, както и стила на Живков.)
„Днесъ, 1 Октомврий 1944 година, съгласно указа на г. М.В.Р. подъ №79 отъ 17 Октомврий 1944 година, назначениятъ за главенъ инспекторъ при Отделъ униформена милиция и учебно – подготвителень отъ Дирекцията на народната милиция – ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ встъпи в длъжностъ въ 8 часа сутринъта.
Същиятъ се назначава съ 8400 лева основна месечна заплата, 300 лева за едно повишение или всичко заплата съ повишение 8700 лева месечно.“
Следват подписите на Тодор Живков и началника на отдела.
А въпросният Указ 79 е издаден „Въ името на Негово величество Симеонъ ІІ, съ Божия милостъ и народна воля Царъ на българите.“ Подписан е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.
И такива шеги си прави историята понякога.
Предположенията са, че докато е в милицията Тодор Живков внимателно прочиства от досието си всички нелицеприятни и опасни за него страници. Дали това е било така, досега няма доказателства.
Затова от предположенията да преминем към документите. Първата страница гласи „Опис на книжата, нахождящи се в досие 10 515/1954 г. на лицето Тодор Христов Живков“.
Първият документ, който свидетелства за интереса на полицията към Живков, е от 29 януари 1934 г. В протокол за разпит в Дирекцията на полицията са записани неговите показания. След като е описал месторождението и местоживееното си в София, Живков разказва:
„На 27 І ме задължи хазаина да отида в студентския стол и да намеря там Петков и му съобщя че хазаина ще го даде под съд ако не си плати наема. Понеже в стола го нямаше отидох в клуба на Р. партия (Работническата партия – б.а.), защото ми казаха от стола, че мога да го намеря там. Към 17 часа дойде полиция и ме арестува. Не се числя към никаква организация. Горното подписах саморъчно“.
Подписът Т.Хр. Жи и завъртулка (виж факсимилето) няма нищо общо с отработения подпис, който 36 години се мъдреше под всички най-важни документи в държавата.
На същата дата – 29 януари 1934 г., Тодор Живков попълва един „Въпросникъ за установяване самоличностъта на лицето.“ Така от собственоръчно написаните отговори (освен до болка познатите ни данни) научаваме, че има: телосложение – нормално, ръст – среден, лице – обло, цвят на лицето – „черъ“, чело – обло, очи – черни, нос – правилен, уши – средни, уста – малки, брада – бръсната, вежди – черни, коса – прическа назад, мустаци – бръснати, прическа – нагоре, особени белези – няма.
От този въпросник става ясно още, че не е женен, главното му занятие е работник и не е осъждан. Както и, че до началото на 1934 г. той не е попадал в полезрението на полицията.
Следващият документ (дознание) е от 6 март 1934 г. Ако правилно разчитам подписа – Н.Ге (и завъртулка), разпиталият го следовател при Дирекцията на полицията трябва да е бил самият Никола Гешев. Тодор Живков написва собственоръчно:
„Именувамъ се Тодоръ Христовъ Живковъ род. с.Правец, Орханийско по занятие печатарски работник ергенъ грамотенъ неосъжданъ.
Дошълъ съмъ въ София през 1929 год. и постъпихъ ученикъ в Средното графическо училище което завърших и бехъ назначен на работа в Държавната печатница от национал-либераралътъ (г. Сариевъ). След като земеделците вземаха министерството на търговията, ме уволниха като национал-либералъ. Следъ уволнението стояхь 3-4 м.(месеца – б.а.) безъ работа и след това постъпихъ на работа на у-ца „Осогово“ №14 където и понастоящемъ работя.
Живялъ съмъ на у-ца „Кариакъ“, „Гълъбецъ“. Отъ у-ца „Гълъбецъ“ №40 се преместихъ през 4-5 м на у-ца „Петроханъ“ при братовчедъ ми г. Н. Георгиевъ. В същата квартира намерих съселянина ми Н. Груевъ и Н. П. Янчевъ отъ с. Липница, Орханийско. Съ последния не се познавахъ запознахъ се тогава.
Азъ узнахъ, че Н.П.Янчев е комунистъ. След инцидента в Градското казино ние помолихме хазяина да го изпъди за да не пострадаме заедно с него и ние. Хазяина му върна адресните билети и му каза да не идва вече.
Н.П.Янчев не идва известно време но следъ това пакъ дойде една вечеръ. Братовчеда му се скара и му каза да не идва вече. Той се извиняваше че немогълъ да си намери квартира защото немал лична карта.
Въ Дирекц. на полиц. бех задържан съ съквратирланта ми Н. Груевъ когато стана обиска въ клуба на Работ. партия.
Членъ съмъ на Типографския работнически съюзъ. Преди една година бехъ членъ на младежката националлиберална организация. Освенъ тези две организации в друга не се числа.
Горните показания написахъ саморъчно.“
От признанията на Тодор Живков следователят подчертава неговото име, името на г. Сариев и израза „следъ инцидента въ градското казино ние помолихме хазаина…“
В папката има един не датиран документ за уволнението на Живков. Документът излиза от управление „Политическа полиция“ е с гриф „Лично. Поверително“ и е до директора на Държавната печатница:
„По сведения, лицето Тодоръ (Тошо) Живковъ – работникъ-гравьоръ, е комунист и като такъв провежда противодържавна дейностъ.
Съгласно чл.20 отъ ЗЗЗД следва да бъде уволнен, за което моля да бъдемъ уведомени.“
В папката няма запазени документи, от които можем да разберем откога Тодор Живков е преминал от националлиберализма към идеите на комунизма.
От документ с дата 2 февруари 1935 г. научаваме за арест на Живков, но не и дали той е първият в „революционната му дейност“. Документът е адресиран до прокурора при Софийския апелативен съд.
„Къмъ №20494. Понеже при разкритията по овденото дознание се установи, че и Тодоръ Христовъ Живковъ е участвалъ въ нападенията на фабриките и издигане на трибуни, и за да може успешно да се привърши започнатото дознание и по отношение на него, моля да иска разрешение отъ Съда, съгласно чл. 79 отъ З.У.С. лицето да бъде задържано още 10 дни. Задържането му е разрешено съ №61 отъ 4.II. 1935 г.
(Началник на политическата полиция: Драганов)
Отговорът на Софийския апелативен съд е с дата 23 февруари 1935 г. Той е на отдел Държавна сигурност и гласи:
„Съобщава Ви се, че съдът съ определението си № 106 отъ 15. II. т.г., постанови по наказат. преписка №30. I. 935 г., разрешава задържането съ още 10 дена на лицето Тодоръ Хр. Живковъ“.
На разпита си при този арест Живков все така отрича, че е комунист.
„…Въ миналото съм билъ членъ на Българския графически съюзъ, до 19 май 34 г., когато се разтури. Бехъ член на Младежкия земед. съюзъ Врабча 1. Не съм членувал в никакви комунистически организации, нито съмъ вземалъ участие по комунистически трибуни…“
Излиза, че до началото на 1935 г. Тодор Живков е бил (или се е прикривал) като националлиберал и земеделец. Всичко това отсъстваше в официалната му биография като „пръв партиен и държавен ръководител“, както и в мемоарите му след 1989 г.
Следва: И от документи в досието излиза, че Тодор Живков е бил полунелегален…
Кръволокът Цанков копира БКП, за да лъже
До сега ви разказахме за първите срещи на Тодор Живков с политическата полиция и разпитите му. При всичките той твърдо отрича, че е комунист и че членува в Работническата партия. Веднъж казва, че е бил националлиберал, друг път – член на младежката формация на земеделците от „Врабча 1“.
На 11 август 1937 г. П. Петров от отделение „А“ на отдел „Политическа полиция“ на ръка написва задача № 535.(Тук и по-нататък запазвам правописа и словореда на авторите.)
„Да се проследи лицето Тодоръ (Тошо) Христовъ Живковъ – работникъ гравьоръ в Държ. печатница. Същия на неколко пъти е организиралъ излети и събрания на Витоша, които са имали чисто комунистически характери и определенъ дневенъ редъ“
За тези излети е писано много в биографията на Тодор Живков и в спомените на другарите му от онова време.
След като е изпълнил задача № 535, на 30 декември 1937 г. разузнавач № 3252 (Б. Янков) изпраща следния рапорт до началника на отделение „А“.
Началник вече е прословутият Никола Гешев, за когото се твърди, че е знаел почти всичко за най-активните комунисти.
„Отъ проследяването на лицето ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ, родомъ отъ село Правецъ-Орханийско презъ 1911 година, живущъ в София, ул. „Петроханъ“ №21, работник букволеяръ въ Държавната печатница, установихъ, че същиятъ всеки денъ излиза отъ работа в 12.5 ч. и отива да се храни въ гостилница „Средецъ“ на ул. „Бенковски“ № 12. След като се нахрани, прибира се обратно въ Държавната печатница.
Следъ обедъ излиза от работа въ 18.10 ч. и отива въ същата гостилница, нахранва се и отъ тамъ се прибира въ къщи. Отъ срещите му съ лица, не пролича да прави такива предварително подготвени са случайни.Отъ събраните сведения се установи, че лицето е комунистъ, в миналото е бил активенъ, но от проследяването не се установи да проявява такава дейностъ“.
Документ с пореден № 8 в досието на Тошо, както са го наричали и тогава, но без свойското „бай“, е лист без дата, без входящ или изходящ номер, без подписи и печати. Има само написано на ръка: „П.Петров задача за проследяване“. И тексът, написан на пишеща машина, е като продължение на донесенито за излетите на Витоша.
„Относно К.П. (Комунистическата партия – б.а.)
Лицето ТОДОРЪ (Тошо) ЖИВКОВЪ – работникъ гравьоръ въ Държавната печатница е секретаръ на Р.К. на К.М.С (Комунистически младежки съюз – б.а.) въ Подуене същия на неколко пъти вечел (така е написано – б.а.) организира екскурзии низъ Витоша които са чисти комунистически събрания с определен дневен редъ. Същия въ единъ разговоръ каза следното: – Фашизма около двореца подготвя заместникъ въ лицето на Цанковъ. Цанковите събрания на организацията имъ не е обезпокоявана от полицията, дори и се приветствува т.е. води се борба срещу класовото работническо движение което засилва борбата си срещу кръволока Цанковъ. Ние виждаме Цанковъ да създава организация по типа на К.П. и паралелно съ това по директиви отъ Хитлеръ да създава щурмови отряди, което е явенъ признакъ че му се готви даване на власта, подъ булото че той я взелъ отъ улицата. Цанковъ пристъпя смело и къмъ войската и о.з. офицерство средъ който създава организация. така той е успелъ да привлече на своя страна мнозина големи войни и чрезъ техното съдействие ще вземе власта чрезъ преврат.
Цанковъ си организира война организация по подобие на нашата и отделъ като копира структурата и наименованията отъ К.П. с единствена цел да залъжи масите. Обаче нашата борба все повече и повече се засилва срещу бъдещия ни класовъ врагъ.“
Този текст е много интересен и се надявам някой ерудиран историк да го разясни. Впечатлява сравнението на Комунистическата партия с организацията, която правел Александър Цанков. Тоест действията и на двете организации са еднакви по същност и съдържание в борбата за властта.
През май 1932 г. след разцеплението на Демократическия сговор Цанков застава начело на Народното социално движение, но то е забранено след май 1934 г. А през 1937 г., когато в полицията идват донесения за излетите на Витоша, Цанков дори не е депутат. А и на практика не Цанков, а комунистите правят преврат на 9 септември 1944 г.
Има голяма вероятност този текст да е писан след 1944 г., при напъните Живков да бъде героизиран допълнително. Такъв фалшификат е например бойното писмо, подписано от Янко/Марко.
Такива са били нелегалните имена на Тодор Живков. Този текст е с дата „юний 1944 г.“ Не ми е ясно как авторите на идеята и на самия текст са допуснали следната съществена грешка. Писмото е написано без „ъ“ в края на думите, завършващи със съгласна буква, и без е-двойно.
С дата 6. VI. 1938 г. е следващият документ в досието на Живков. Но отново е без подписи, печати и резолюции.
„ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ (…) Проследяванъ отъ тайна група и констатирано през 1934 г., че той е членъ на ОК на КП, завежда III районъ и замества организационния секретаръ на ОК, следь което му се възлага техническа задача към 1936 г. Прави интересни срещи съ важни функционери на КП, като Райко Райковъ – 15.I. 1935 г., Петъръ Нешевъ – 16.ттт. 1934 г., Константинъ Езекиевъ – 14.ХI.1934 г. и др., а сега – съ: членъ на ЦК на КМС Мишо Димитровъ Мишовъ, съ псевдонимъ Фильо“.
В това „донесение“ има нужда е от сериозен анализ за истинност. Например буквите от пишещата машина, на която е написано, се различават много от буквите на пишещите машини, използвани за донесенията с всичките атрибути на такъв вид документи.
В досието има един „Протоколъ за личен обискъ“
„Днесъ на 31 януари 1935 г.од гр. София подписания агент Михаилъ Пенчевъ отъ пол. полиция по заповедъ на Началника на същата и въ присъствието на мл. пеши стражар Найденъ П. Георгиевъ отъ дир. на Полицията, Стоянъ Стояновъ чиновникъ жив. ул. „Доростолъ“ 15 и Боянъ Янковъ, чиновник жив. ул. „Клокотница“ 63 направихъ обискъ на Тодоръ Христовъ Живковъ р. с. Правец (…) при който обискъ въ десния джобъ на панталона намерихъ едно скъсано листче и смачкано тевтерче съ сини квадрати на което е съ написани (7) седем точки започващи „1. събранието на Попзатевъ… и завършващо 6 септември…“
Настоящият протоколъ се състави, прочете и подписа въ присъствието на горе-изброените лица.“
Това е всичко най-интересно от полицейското досие на Тодор Живков.
Следва: Какво има в досието на Тодор Живков след 1944 г.
От милицията го уволнява Югов.Той му връща през 1961 г.
Точно 2 месеца служи в народната милиция подполковник Тодор Христов Живков – от 1 октомври до 1 декември 1944 г. (Поне така е според датите на указите.)
За това време в папката на полицейското му досие има едва 16 стр. 12 от тях са ведомости за заплатите на служителите от отдел „Униформена милиция и учебно-подготвителен“.Живков е получавал 8400 лв. основна месечна заплата плюс 300 лв. за едно повишение.
Подполковник Живков е назначен за главен инспектор в този отдел с указ №79 „Въ името на Негово Величество Симеонъ II. С божия милостъ и народна воля Царъ на българите“.
Указът е подписан от регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. (След 9 септември тримата сменят принц Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов, упълномощени да управляват България след смъртта на цар Борис Трети през 1943 г. поради непълнолетието на престолонаследника Симеон II.)
С указ №105 от 1 декември 1944 г. тримата регенти постановяват министърът на вътрешните работи „ДА ОСВОБОДИ от длъжностъ къмъ отделъ Униформена милиция и Учебно-подготвителенъ при Дирекция на народната милиция подполковникъ Тодоръ Христовъ Живковъ.“ Министър по това време е Антон Югов, един от най-известните дейци на БКП по онова време. Може би и това е една от причините през 1961 г. в навечерието на VII конгрес на БКП Живков да го изхвърли от всички държавни и партийни постове. И самият той да стане министър-председател на България.
Няма дори ред защо подполковникът е освободен – поради непригодност, по целесъобразност или поради преминаване на друга работа.
За тези два месеца в досието няма и нито един документ, от който да става ясно какво точно е вършил Тодор Живков: арестувал ли е „врагове на народа“, участвал ли е в разпити, измъчвал ли е арестанти, унищожавал ли е документи? Или пък е създал нови програма и система за обучение на постъпващите милиционери?
В официалната му биография пише: „…И започва новият период от живота на Тодор Живков. Оперативното бюро, което той ръководи, от орган на въстанието (Деветосептемврийското – б.а.) се превръща в орган за защита на новата власт, в орган на Народната милиция. Скоро след това
Тодор Живков преминава на партийна работа”. Толкоз. За историяата не е останала дори една снимка на Живков в милиционерска униформа. Или поне не е публикувана в суперизданието „Син на своя народ, син на своето време“. То излиза от печат през 1981 г. по случай 70-годишнината на „първия държавен и партиен ръководител“ под редакцията на поета Димитър Методиев. В него има фотоси, от всички най-важни събития свързани с дейността на Живков.
Но от милиционерския му период, както и като войник от Трудови войски – няма. Впрочем има една снимка на Живков като трудовак, но той не я е обичал.
През 1982 г. излиза сборник със спомени от бойни другари и съратници на Живков от годините преди 1944 г. Съставител и редактор на изданието е потетът Матей Шопкин, рецензент – проф. Недю Т. Недев.
В спомена на Тодор Попов, озаглавен „Незабравими денонощия“, е описан кратък епизод от битността на Тодор Живков като милиционерски началник.
При едно от заседанията на Народния съд Тодор Попов опитва да влезе в Съдебната палата и на входа среща приятеля си Тошо. Той му изглежда по-висок в дългия си шлифер, отслабнал, но с приветлива усмивка на лицето.
Двамата се познават от времето, когато Живков събира съучениците си и им казва, че създава кръжок за изучаване на марксизъм.
При тази случайна среща Тодор Живков казва на приятеля си, че е ръководител в Народната милиция и отговаря за охраната на Съдебната палата. Кани го на сутринта да го посети в „Славянска беседа“ на ул. „Раковски“ 127, за да си поговорят по-спокойно. (И днес „Славянска беседа“ си е на същия адрес – б.а.)
На другия ден Попов намира Живков да разговаря със съветски генерал в скромно обзаведен кабинет.
След като генералът си тръгва, двамата започват „сърдечен разговор“ и Живков подхвърля, че няма да остане дълго на това място, щели да го местят в Министерството на народната отбрана. Дори кани приятеля си на работа там, понеже е служил в Школата за запасни офицери, а на новата армия са необходими подготвени и верни кадри.
Разказът на Тодор Попов продължава така:
„Сега ела да видиш нещо – каза той (Тодор Живков – б.а.). И ме изведе от кабинета. Влязохме в един широк коридор, от едната страна на който бяха преградени решетки-килии.
В тези килии бяха някои от намерените и арестувани виновници за страданията на нашия народ.
Тези, които бяха виновни за смъртта на хиляди синове и дъщери, за сълзите и мъките на бащи и майки, тези, които разпореждаха, убиваха, бесеха, палеха, унищожаваха и безчинстваха. Сега се разхождаха като вълци – уплашени, жалки – и чакаха със страх законното народно възмездие.
– Това са едни от най-големите! – ми каза тихо другарят Живков. – Чакат реда си пред Народния съд.“
Ако съдим от този разказ, излиза, че подполковникът може би е бил началник или поне служител на охранителен отдел в милицията.
http://www.24chasa.bg/
ТОДОР ЖИВКОВ ЗА ОЦЕЛЯЛ ЧАВДАРЕЦ: ТОЗИ ОЩЕ ЛИ Е ЖИВ? АЗ КАКВО ВИ НАРЕДИХ!?
Още през 1934 г. Тато е подозиран от другарите си за партийно предателство
Вътрешният министър Цветан Цветанов подписа споразумение с ръководителите на комисията по досиетата и на агенция “Архиви”, че ще им предаде архивите на ведомството за периода 1923–1944 г. и загатна, че от там ще излязат интересни неща за процеса срещу Тодор Живков през 1934 г., за дейността му като служител на МВР в този период, а също и за процеса и разстрела на поета Никола Вапцаров. Вестник “Над 55” успя да се добере до човек от комисията по досиетата, който пожела да не се споменава името му, но даде първоначална информация за това какво има за Тодор Живков в архивите на някогашната Обществена безопасност…
На 23 септември 1944 г. в двора на училището в Банкя докарват около 150 арестанти, към които има предявени различни обвинения. Между тях не липсват и предани на партията функционери. Единият от милиционерските началници, явно ръководител на операцията, с ехидна усмивка се обръща към последния доведен задържан: „Ах, точно вие ми трябвате, другарю Калчев! С вас имам стари сметки за уреждане…“
След което отива при колегата си и започва оживено да обяснява нещо. В това време арестуваният Иван Калчев успява да прошепне на новоназначения (от 12 септември 1944 г.) комендант на Банкя: „Другарю Милев, ако ме предадете на този човек, той ще ме убие още тази вечер, за да няма свидетел, защото през 1934 г. бяхме в една партийна организация в Ючбунар, той ни предаде и ние по-късно го изключихме от партията като агент на Никола Гешев“.
Набеденият тогава в партийно предателство е Тодор Живков – Янко. На споменатата дата 23.IX.1944 г. той заедно с колегата си Мирчо Спасов отделят тридесет от задържаните 150 човека в Банкя, закарват ги в столицата и
вечерта ги избиват без съд и присъда
Това, което разказахме дотук, не е част от любимата на българите политическа митология с водеща тема – бил ли е или не Тодор Живков дългогодишен и активен агент-провокатор на полицай № 1 Никола Гешев, а част от спомените на Кирил Милев – бивш партизанин от отряда „Чавдар“.
Години наред около този въпрос се въртяха какви ли не истории, предположения и версии, убеждавайки българите, че там, където има дим, има и огън. На не едно поколение правеха впечатление самоуверените слова, с които Гешев е заявявал, че и след половин век страната ще се управлява от неговите агенти. Да не говорим за патологичния интерес на другаря Янко към полицейските архиви веднага след 9.IX.1944 г., страстта да трупа компромати за най-близкото си обкръжение и трагичните обстоятелства, при които загиват партийните му другари, дръзнали да кажат истината, независимо от риска. Тук изключение не прави и цитираният партизанин Кирил Милев, който, макар и доживял до демокрацията, умира при доста странни обстоятелства.
Реакцията срещу сатрапа е ловко ликвидирана
През 1960 г. седем членове на БКП и активни борци против капитализма и фашизма изпращат протестно писмо до ЦК на БКП, в което критикуват политиката на Живков. Седемте комунисти са разбити и изключени от партията. По-късно се появява на политическата сцена Иван Тодоров-Горуня и неговата група, чиято главна цел е свалянето на диктатора Живков. След разкриването на заговорниците Горуня се самоубива, а останалите участници в тайния план – генерал Цветко Анев, генерал Любен Динов и Цоло Кръстев, са арестувани и държани в изолация. Три години след провала на Горуня следва втори заговор срещу Живков, предприет от журналистите Михаил Докторов и Борис Темков. И този подобно на първия заговор е също неуспешен.
Зачестилите атаки на някои изявени комунисти срещу политиката на „човека от народа“
го принуждават да отреагира, създавайки със заповед № 3728 от 17 ноември 1967 г. прословутото Шесто управление като част от Комитета за Държавна сигурност. Политическата полиция, т.нар. Шести отдел на Шесто управление, фактически е преобразуваният Тринайсети отдел на Второ Главно управление на ДС, занимаващ се с контрареволюционни, националистически и други от този род прояви. Изграждането на Шесто управление (подчинено единствено на Живков) става след решение на ЦК на БКП от 18.ХII.1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Използвайки рационално тази репресивна машина, боравейки с подаваната по специалните канали информация, Живков успя да се справи с враговете си и с тези, които знаят неговото минало и представляват опасност за едноличната му власт.
А що се отнася до миналото му на полицейски агент-провокатор, което той приживе наричаше „идиотска лъжа“, някои от останалите още живи политически затворници, нелегални и репресирани, познаващи отблизо нравите на Тато, могат да кажат истината за него. Пък и не само за него, но и за брат му Георги Христов Живков (назначен след 9.IX.1944 г. в Столичното комисарство) и за Мирчо Спасов.
Агент-провокатор ли е Тодор Живков?
Твърдението, че Т. Живков е специален агент в отделение „А“ на политическата полиция (Обществена безопасност), се гради на странното му поведение и многото провали, допуснати в нелегалната дейност, несъвместими с наложената в онези революционни години строга партийна дисциплина. Злополучните партизански акции и зачестилите арести на нелегални, чиято свръзка е бил Живков, са сериозно обвинение, както и мотивираните обяснения в спомените на негови колеги печатари, ремсисти и партийни деятели, станали свидетели на ненадейни срещи и неочаквани обрати.
След 9.IX.1944 г. немалък брой законспирирани агенти на полицията, на Обществена безопасност, на службите РО-1, РО-2 и др. вземат дейно участие във формиране структурите на МВР и Държавна сигурност.
Още след 9 септември т. нар. репресивни органи лягат в пирамидалната основа на изграждащата се нова държава. Внедрените в силовите звена бивши полицейски шпиони с успех реализират няколко неща – придобиват служебен имунитет и не заминават на фронта, грижливо почистват останалите полицейски архиви от смъртоносно компрометиращите ги агентурни досиета и лични картони и вече почувствали се освободени от бремето на престъпното си минало, започват да катерят с настървен кариеризъм един след друг етажите на партийната пирамида.
Веднага след 9.IX.1944 г. в столичния хотел „Славянска беседа“ (който е превърнат в щаб на партизаните) се сформира „Народна милиция“, чийто заместник-директор става неизвестното на повечето присъстващи партизани селянче от Правец Тодор Живков, произведен направо в чин подполковник. За началник на Софийското областно управление на Народната милиция е определен Добри Джуров (Лазар). До ушите на Димо Дичев (тогавашен началник на Държавна сигурност) достига информацията, че новоназначеният милиционерски зам.-директор Т. Живков имал странния навик да рови непрекъснато из архивите на бившата Дирекция на полицията.
Но той, както и останалите отговорни служители от Държавна сигурност не обръщат достатъчно внимание на този факт. През цялото това време подполковник Живков, необезпокояван от никого, търси уличаващите го в сътрудничество с полицейските служби документи, но попада на такива за други комунисти, не издържали изтезанията при разпитите и подписали декларации за сътрудничество. Всичко това той старателно прибира и укрива, създавайки си лична картотека от имена на доносници, които шантажира и използва като специални сътрудници в годините на дългото си царуване. Всъщност, за да се запази на власт цели 33 години, освен тези вербувани сътрудници човекът от село Правец е използвал почти всички структури на създадената Държавна сигурност.
След като изпълнява брилянтно мисията си във вътрешното министерство, Живков изненадващо го напуска, но само формално.
Враговете с партиен билет
Много честни и почтени хора са били трън в очите на „човека от народа“, който започва безмилостна атака срещу тях, обявявайки ги за „врагове с партиен билет”.
Излиза, че доста „народни“ (лични) врагове е имало в партията не само тогава, но и в по-късни периоди. Командирът на Втора партизанска бригада Стефан Халачев – Велко (знаещ за тандема Гешев-Живков), заминавайки за фронта, на всеослушание заявява, че ако се върне жив и здрав, лично ще потърси с оръжие в ръка сметка от Т. Живков и „бойните“ му другари: Добри Джуров, Здравко Георгиев, Стамо Керезов, д-р Хариев и др., за предателството на чавдарци и разгрома на първа Софийска партизанска бригада под връх Мургаш и манастира Елешница, станал на 3 май 1944 г.
На фронта Стефан Халачев загива при странни обстоятелства – убит е не от германците, а от своите
Дългата ръка на Гешевата полицейска агентура достига навсякъде. По подобен начин намират смъртта си Жельо Демиревски и Чапай от Чепинския партизански отряд. Тоне Переновски дори удря плесница на др. Янко пред немалко присъстващи, в резултат на което е свален като командир на „Чавдар“, заменен е от Джуров и изпада в жестока немилост. Партизанинът Кирил Милев е предаден от агента Янко и е арестуван от Гешевите полицаи пред кино „Европа палас“ на 18 юли 1944 г. Осъден е и излежава присъда в Софийския централен затвор, където открива и други предадени от същия провокатор.
Живков перфектно се справя с враговете си, комбинирайки различни йезуитски техники и методи
При инсценирани злополуки в страната и чужбина са ликвидирани: Ангел Гешков – първият комисар на бригада „Чавдар“, Иван Бонев (Витан) – командир на Шопския партизански отряд, генералите Копчев и Бъчваров. В резултат на тежък психически тормоз умира партизанинът от Втора бригада „Чавдар“ полковник Тодор Георгиев Тодоров – Иван Зеления, тъй като е знаел за организираното на фронта покушение срещу Стефан Халачев – Велко.
Изредените жертви са били отлично информирани за двойствения живот на другаря си.
Тайните срещи на др. Янко с Никола Гешев
Те са провеждани при изключителна секретност в кабинета на директора на Държавната печатница Димитър Кокошков (бивш кмет на град Самоков).
Личният шофьор на Никола Гешев, роденият през 1921 г. Благой Недялков, споменава: “… Гешев наистина е работил с доста от членовете на ЦК и Политбюро. Познаваше ги и всичко знаеше. Имало е случаи, когато той лично ги събираше. Но когато убиха полковник Пантев, вече пенсионер, Гешев се ядоса: „Пенсионери ли ще трепете?“. От Никола Гешев се страхуваха всички“.
Полицаят Гешев успял да изгради агентурна мрежа, проникнала твърде високо, чак до върховете на комунистическата партия. По същия начин е внедрил свой информатор в българската секция на Коминтерна, който освен че му давал сведения почти до самия 9 септември 1944 г., е неразкрит и до ден-днешен.
Категоричен в оценките си е партизанинът чавдарец Кирил Милев, който в спомените си твърди, че на 31 май 1984 г. на тържествата в местността Жерково, когато непоканен минал покрай трибуната, Тодор Живков го посочил на генерал Кашев с думите: „Ама този още ли е жив? Аз какво ви наредих!?”
Блиц.бг