Правозащитната организация „Репортери без граници“ осъди опитите за сплашване на журналиста Атанас Чобанов от кмета на град Царево.
Представители на местните власти са влезли в имота му в село Варвара на 13 май и са казали заплашително на родителите му, че действат от името на кмета Петко Арнаудов и, че дървеното им бунгало е незаконно.
Чобанов незабавно е съобщил за инцидента в полицията и прокуратурата, като е поискал случаят да бъде третиран като влизане в чужд имот без разрешение и злоупотреба с власт.
Властите в Царево нямат никакво юридическо основание за тази визита, съобщи „Репортери без граници“. Семейството на Чобанов съвсем очевидно е станало жертва на опит за сплашване, който в България обикновено предшества по-жестоки „предупреждения“.
Призоваваме правителството да вземе мерки и да осъди поведението на местните власти, както и да разследва случилото се, пише в съобщението на световната правозащитна организация.
Чобанов каза за „Репортери без граници“, че е убеден, че властите в Царево са реагирали в отговор на негово разследване на злоупотреба с публични ресурси и корупция.
Кметът може да ме съди за обида, ако не харесва статиите ми и аз ще докажа в съда, че съм прав, каза Чобанов. Методите, използвани от него, са характерни за стария режим. Това, което ми се случва не е изолиран случай.
Местни журналисти стават често жертва на яростни реакции от страна на управниците, но те не смеят да се оплачат, защото са икономически зависими и се страхуват от отмъщение, казва Чобанов.
Хронология на случилото се или, защо кметът на Царево се засегна.
Реквием за гергьовско кокиче
Или как са преточени десетки милиони от препродажба на общинска земя, купена на безценица
Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов
Блатното кокиче, наричано още „гергьовско“, е по-високо и по-едро от обикновеното кокиче. Цветът му е във форма на камбанка и издава силен аромат. Съдържа токсичен алкалоид, чийто екстракт има приложение във фармацевтичната промишленост. Расте в засенчени места и лонгозни гори.
Блатното кокиче е включено е в Червената книга като застрашено и популацията му в диво състояние намалява. Това личи и от заповедта, с която през 2003 г тогавашният заместник-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев заличава защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“ край плажа „Корал“ „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.
Решението на зам.- министъра от НДСВ е изключително изгодно за собственика на земите на първа линия до плажа, който се гласи да реализира мащабен инвестиционен проект – ваканционно селище. За целта фирмата инвеститор е придобила 130 декара общинска земя срещу 950000 долара. Скромната цена от 7 долара на квадратен метър е постигната след интензивни преговори с общинарите в Царево и обещания за разкриване на 350 работни места, дарение във фонд „Благоустройство на територията“ на общината и ангажимент за неустойки от 10 000 лв. на месец, ако проектът не се реализира до 25 юли 2005 г.
Това не става в срок и съгласно договора към днешна дата община Царево има да получава от фирмата близо 1 млн. лева.
След като се сдобива с общинската земя, инвеститорът изкупува и прилежащи терени покрай плажа. В периода 2006-2007 г. земята е препродадена на свързани фирми. Последният купувач на земята е испанската енергийна компания „Ибердрола“. Тя планира да построи комплекса „Корал Бийч Елит“ с 2500 апартамента и афишира на сайта си инвестиция от 44.6 млн евро „за покупка на земя, инфраструктура, дизайн и одобрение на проекта, маркетингов и комуникационен план“.
Строителен изпълнител е същата фирма, която е закупила земята от общината през 2002 г по 7 долара на квадратен метър.
На практика застрояването на все още девствения плаж не е започнало, въпреки обещанията то да бъде завършено през 2009 г. Прокарани са ток и вода, изкопан е и ров за бъдещата колекторно-помпена станция, който трябва да изтласка проектофекалиите от 2500 апартамента към пречиствателната станция в Лозенец. Изкопано е и ново русло за ручея, който преди е заблатявал бившата защитена територия с гергьовските кокичета.
Макар, че блатото им е пресъхнало и МОСВ ги е отписало, упоритите блатни кокичета са поникнали и тази година по Гергьовден. Белите им камбанки красят дори и грозния изоставен изкоп с неясно предназначение, който предизвестява пълното унищожаване на последния голям девствен плаж на юг от Китен.
Блатното кокиче и плажът „Корал“ имат шанс да оцелеят, ако се случи чудо и МОСВ се сети да ревизира премахването на защитената зона. Ако чудото подмине това диво и красиво място, на неговите приятели им остава да цитират класика: „…нека като жабите, кога им пресъхне блатото да прокълнем…“
Предстои също да видим дали прокуратурата, която е сезирана със сигнал № 14770/09 V от 28.04.2010 ще прояви интерес към преточените в частни джобове десетки милиони от препродажба на общинска земя купена на безценица. Да изясни въпроса дали община Царево си е потърсила пропуснатите ползи от инвеститора. Да се изясни също дали премахването на защитената зона от зам-министър Куюмджиев е обосновано или е обвързано със сложните имотни маневри с общинската земя и грандиозните строителни проекти.
Отговорите на тези въпроси вече са известни на всички, които се интересуват от случая, освен на институциите, които си пасуват.
Вместо реквием за кокичето и плажа може би си струва да се разкаже подробно в отделна публикация как в отстраняването на препятствията пред развития морски туризъм в община Царево са се включили кметове и политици от всички цветове, които заедно са закопали трупа на скромното блатно кокиче през 2002-2003 г.
И днес всички заедно имат интерес аферата им с общинска земя за 45 млн евро никога да не бъде разкопана.
Заповед № РД-1030 от 11 август 2003 г. на министъра на околната среда и водите за заличаване от регистъра на защитените територии природната забележителност „Блатно кокиче“ в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас:
ЗАПОВЕД № РД-1030
от 11 август 2003 г.
На основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42,
ал. 4 от Закона за защитените територии поради необратимо увреждане на
местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му:
1. Заличавам от регистъра на защитените територии природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, обявена със Заповед № 4051 от 29.ХII.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда (ДВ, бр. 29 от 1974 г.) с площ от 0,5 ха и заведена в Държавния регистър на защитените територии
под № 142.
2. Промяната да се отрази в Държавния регистър на защитените
територии.
Зам. министър: Николай Куюмджиев
Видео материал от местността, където според ековедомството не вирее блатното кокиче
–––––––––––
Петко вчера, днес и завинаги ли?
От Атанас Чобанов
Кметът на Царево Петко Арнаудов вчера:
„Но нека не стигаме до популисткото каране на стари коли само и само да впечатлим избирателите. В съвременния свят добрата кола е добро работно средство. При бюджет близо 20 млн. една общинска администрация може да си позволи приличен автомобил.“
www.burgasnews.com/content/view/21542/112
Петко Арнаудов днес:
„Публикациите в медиите ме накараха да преосмисля решението си. Прекратяваме действието на договора за закупуване на нов автомобил. Парите ще бъдат пренасочени за ремонтите в детските градини и за подготовка на първия учебен ден. На 15 септември всеки първокласник ще получи от общината подарък – ученическа раница и учебни пособия“
www.burgasinfo.com/show_news.php?id=19552
И още:
„По повод изнесените неверни данни от журналиста Атанас Чобанов за извършени разходи от общината пресцентърът на община Царево предоставя конкретна информация. Стойността на озеленяването на цялата община възлиза на 129 хил. лв., а във въпросната информация некоректно е посочено, че се касае само за с. Варвара. Конкретно за озеленяването на кметство Варвара са изразходвани 11 715 лв. Прилагаме копие от фактурата“
Информация на сайта на община Царево: www.burgasinfo.com/show_news.php?id=19552
Изнесените от мен данни за договора на община Царево с фирма „Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД за доставка на растения за 129 000 лв без ДДС са от публичния регистър за обществени поръчки. В него всеки може да види, че в краткото описание на поръчката с номер 00079-2007-0008 е написано: „Допълнителни СМР по изграждане на сграда кметство в УПИ VІІІ, кв. 13 по ПУП на с. Варвара, Община Царево“.
Договорът е достъпен онлайн на следния адрес:
www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=117100&newver=2
В случай, че общината или Агенцията за обществени поръчки са допуснали грешка във въвеждането на публичната информация за сключения договор, те трябва да я коригират, а не да поставят под съмнение моят професионализъм и обективност.
Похвално е, че кметът Арнаудов е показал фактура за озеленяването на кметство Варвара, но е желателно да предостави също и договора с фирма „Бургасцвет“, за да има пълна яснота за количеството и предназначението на доставените растения, които се явяват също „Допълнителни СМР“. Припомням, че съгласно ЗОП не може да се смесват в една поръчка „Строително монтажни работи“ и „Доставка“.
Същата фирма „Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД печели и следващата обществена поръчка за озеленяване на община Царево на стойност 150 000 лева.
Желателно е кметът Арнаудов да даде обяснение и за сключения договор с ГБС-Бургас за преустройство на лятното кино в музей. Този договор е на стойност 566 720.8 без ДДС и е сключен на 10.07.2009. В бюджета на община Царево за 2009 г. има заложени 200 000 лв. за този обект. На 17-ти август, седмица след сключването на договора с ГБС-Бургас, кметът Арнаудов представя на общинарите докладна записка за необходимостта от сключване на заем за 3 000 000 лева. Един от обектите, които кметът предлага да бъдат финансирани с този заем, е въпросното лятно кино/музей, а посочената сума е 200 000 лева.
Моето мнение е, че подобни несъответствия изискват по- задълбочена проверка на финансите на общината от компетентни органи като Сметната палата. Последният външен одит на община Царево е публикуван през август 2005 г. и съдържа информация за 112 нарушения по ЗОП, продажби на имоти на занижени цени и сключване на договори с фирми на свързани лица.
Редно е също всички договори за обществени поръчки да бъдат публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки, а не да се укриват в общините и държавните институции с мотив, че съдържат лични данни или да бъдат засекретявани по неясни критерии. Напълно възможно е да се публикуват версии на договорите със заличени лични данни. Надявам се, че новият парламент ще направи нужните законодателни промени в ЗОП, за да застави институциите да публикуват цялата информация за харченето на средствата на данъкоплатците.
Източник: www.atanas.fr, Кафене.нет и Репортери без граници
