Преди няколко дни видях един познат да свива цигара от вестник. Не знам дали на това парче вестник, с който неизвестно откъде доставен тютюн щеше да задими след малко, не пишеше случайно, че приходите от акциза върху цигарите в България са намалели значително, въпреки (или именно поради) поредното му увеличение. Нито дали не съдържаше примерно думите на министър-председателя, изречени пред трибуната на Народното събрание, че пушачите трябва да внимават повече какво пушат, да не купуват контрабандни цигари и пр., понеже така си играят със здравето си. Кой знае защо обаче вместо да си вземат поука, множество български пушачи продължиха да си купуват – в най-добрия случай – тютюн за цигари (също с висок акциз); или примерно сръбско “Виктори” (със сръбски бандерол); или украинско “Виктори” (без бандерол, куча марка); или тютюн “на черно”, с не особено ясен състав и произход.
Здравето на пушачите разбира се е последното нещо, за което днешните и тези преди тях управляващи са мислили. Не знам какво точно пушат депутатите примерно или какво пушат онези, които никога не биха си свили цигара от вестник. В България обаче има така или иначе достатъчно много пушачи, които НЕ МОГАТ вече да субсидират бюджета чрез непреки данъци (акцизи). И антипазарната и античовешка логика при ценообразуването на тази стока е видна за всички тях, само не и може би за онези, които взимат решенията. Последното, което можеше да стимулира въведеното от сегашния финансов покачване на акциза, е потребление, което гледа какви точно са нивата на катран и на никотин в тютюна, който купува и пуши. Но това така или иначе не засяга никого, освен самите пушачи, мнозинството пушачи – проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се.
Зависимостта в тютюнждийската психология, която може да се разбере добре само от личен опит, предполага всъщност възможност за “разхлабване на примката”, за употреба на по-качествени или по-леки цигари, за намаляване даже на дименето, ако пушачът НЕ МИСЛИ непрекъснато за това по какъв начин точно и на каква цена може да си достави тютюн или цигари. Затруднението, което така или иначе обикновеният, не особено богат (или направо беден) пушач в България има със сегашните цени на тази стока, може да задълбочи, не да намали зависимостта му. И така, както се казва, “с един удар два заека”, да уцели по-добре и физическото, и финансовото му здраве.
Тези тютюнджийски неволи не променят по никакъв начин бодряшкия тон, с който г-н Дянков (и далеч не само той) продължава да прокламира “резонността” на сегашните стойности на акциза. (Вдигането на този акциз дълго бе обосновавано с това, че било европейско изискване, но след като доста “преизпълнихме нормите”, така да се каже, се поизхаби този “акцент”. Последно финансовият министър ни „утеши милостиво“, че в следващите няколко години ацзизът на цигарите нямало да се вдига.) Дянков вероятно и въобще няма да види защо точно е сбъркал, а г-н Танов, новият директор на митниците, ще продължи да се бори със значително увеличената контрабанда. И въобще държавен и чиновнически ресурс ще продължи да се хвърля в опити да пресекат тенденции, които в известен смисъл самото управление е създало.
Не знам колко точно струва обработката на тютюн за цигари, но разликите между изкупните цени на тютюна и цената на тютюна, който се продава легално в търговската мрежа, са наистина доста големи. С 40 грама тютюн човек може да си направи 55 цигари (така поне пише на пакета) и тези 40 грама струват почти колкото един кг (1000 грама) тютюн с високо качество или пък два-три килограма с по-ниско качество, в момента на изкупуване. И при все по-масовото легално купуване на тютюн, вместо купуване на готови кутии с цигари, държавата изглежда пак не губи част от своя законен акцизен приход. (Тя губи само усещането си за причинно-следствени връзки, включително и хабер за връзка, така да се каже, с т.нар. народонаселение. ) Ако на някого е изгодно производството на цигари в работещите още фабрики на “Булгартабак” да се свие още и “Булгартабак” да се купи максимално евтино, той също не губи, а печели, и то доста печели. Както може би и някои дребни посредници, които продават включително и краден от тези фабрики тютюн на всеки, който може да ги намери.
© Мариана Христова
http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/
