Първанов нарича Борисов „клеветник“, „Стандарт“ го цензурира
ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/
Мнооого интересно! “Стандарт” цензурира държавния глава!
В сайта на президента Г. Първанов и във в. “Стандарт” е публикувано едно и също интервю. Едно, но не и съвсем същото. Вижте най-напред оригинала от президентския сайт:
“Как ще коментирате казаното от премиера Борисов: „Разликата между мен и Първанов е, че когато на мен службите ми докладват за дадена операция, аз не я спирам“?
Георги Първанов: По тези думи на Борисов ще настоявам за прокурорска проверка и след нейното приключване ще преценя как да действам. Бившият главен секретар на МВР много добре знае, че за оперативни акции не се докладва на президента. В стремежа си да избяга от сянката на своята обвързаност с Алексей Петров, Борисов се изявява като обикновен клеветник (б.р. – липсва в публикувания във вестника текст). Време е да се сложи край на това безотговорно приказване в държавата, за което тон дава самият Борисов.”
С извинение за повторението, но се налага заради автентичността, да се види, как отпада най-важното изречение от текста във вестника:
– Как ще коментирате казаното от премиера Борисов: „Разликата между мен и Първанов е, че когато на мен службите ми докладват за дадена операция, аз не я спирам“?
– По тези думи на Борисов ще настоявам за прокурорска проверка и след нейното приключване ще преценя как да действам. Бившият главен секретар на МВР много добре знае, че за оперативни акции не се докладва на президента. Време е да се сложи край на това безотговорно приказване в държавата, за което тон дава самият Борисов.”
Ако някой си мисли, че може да има техническа грешка, ще трябва да обърне внимание на два детайла. Първо, в “президентския” вариант на интервюто изрично е упоменато, че изречението, в което Първанов директно нарича Борисов клеветник, липсва във вестника.
С други думи, от страна на президента въпросният редактор от неговата администрация, упълномощен да направи забележката “б.р.” не само обръща внимание на липсата, но и държи да я коригира. Настоява да се знае, че Първанов е хвърлил тази ръкавица.
Има и второ, вижте заглавието, което похлупва очевидно съгласуваното между редакцията и Първанов заглавие на интервюто “Силовата политика не е силна”. От пръв поглед е ясно, че това е упрек на Първанов към Борисов. Но “Стандарт” го надгражда с друго заглавие, вадейки от контекста следното:
“ГЕРБ има потенциал за пълен мандат, тестът е борбата с кризата”
Ако прочетете само това заглавие, изведено като основно, излиза, че Първанов едва ли не хвали онзи, когото всъщност буквално предизвиква в съда с квалификацията “клеветник”. Без това пояснение на вестника можеше да си помислим, че са махнали упрека към Борисов като клеветник от миролюбие, за да не го скарват с президента (а и самите да не попадат “между шамарите”). Обаче президентът не е съгласен и свенливо се гневи. Видно е, че от “Стандарт” откровено се подмазват на премиера.
Вече веднъж похвалих Първанов за призива му за повече прозрачност, макар идеята да го осени чак на деветата година от управлението му. Дори свещ му запалих под прозореца с поздрав и пожелание да отвори икономическите досиета на прехода, като започне от онези, които лично познава в навалицата от олигарси около него.
Сега, в деня на узаконяването на следенето в интернет, не друг, а тъкмо Първанов се оказва жертва на цензурата. Ето защо, за да защитя високия журналистически стандарт от “Стандарт”, призовавам: долу пипалата на цензурата от Първанов! Неговата откровеност трябва да се поощрява.
Съмнявам се да сполуча с моето застъпничество, но бях длъжен да алармирам обществеността, че главният цензор на републиката става обект на цензуриране. Много странен знак е това. Ще чакам дежурните социолизи да ни съобщят, дали това не означава, че идва краят на прехода, който настъпва ударно малко преди края на управлението на Първанов и края на света по календара на маите.
––––––––––-
Журналист-компютър-пишеща маймуна
От няколко месеца в една университетска лаборатория по изкуствен интелект близо до Чикаго, се разработва програма за писане на журналистически текстове, чиято експериментална фаза е почти приключила, пише Еми Барух за „Дойче веле“
За никого не е тайна, че свободата на медиите в България е половинчата.
Това обаче не тревожи особено нито професионалната гилдия, нито просветената част от обществото. А сега се задава и един нов пишещ „проблем“…
Отстъпление от медийните свободи се наблюдава не само в България. А низходящата тенденция продължава вече осма поредна година.
По някакъв парадоксален начин, в епохата на практически неограничените комуникационни възможности, при една смазваща с обема си виртуална мрежа, която създава измамно чувство за неограничена свобода, се оказва, че икономически и политически интереси лишават грамотния свят от един от най- мощните инструменти на демокрацията.
За да се усложни още повече картината, на този медиен терен е на път да се появи един нов играч: МАШИНАТА.
От няколко месеца в една университетска лаборатория по изкуствен интелект близо до Чикаго, се разработва програма за писане на журналистически текстове, чиято експериментална фаза е почти приключила.
Статс Мънки, както е наречена програмата, е доказала вече, че може да пише не по-зле от Асошиейтед прес.
За да бъде пусната в действие, се изисква да й бъдат зададени няколко основни параметъра – гледна точка, ключови думи и база данни… Съществува и възможност МАШИНАТА да имитира стила на един или друг известен автор.
Тази „интелигентна маймуна“ събира в Интернет всичко необходимо – пробира, подрежда и поднася за по-малко от две минути завършения текст, в който няма нито граматически, нито правописни грешки.
Какъв експедитивен и евтин репортер, мечта за всеки главен редактор! – възкликва един френски коментатор по този повод.
Какъв идеален „колега“, който няма да повдига темата за авторските права, нито за хонорара, нито за мястото си в редакционната йерархия…
МАШИНАТА – по-добрият вариант?
Не бих искала сега да се впускам в разсъждения дали в бъдеще журналистът робот ще измести журналиста личност, този, който има възхитителния капацитет да мисли и да бъде подвластен на емоции – това е тема за друг коментар…
Сетих се за изкуствения интелект, за откритието Статс Мънки, докато четях последния доклад за свободата на медиите.
И си помислих, че МАШИНАТА-робот, която би работила по зададена програма, ще представлява по-чиста форма „медиатор“ отколкото онази журналистика, която не успява да се противопостави на икономическия и политическия натиск и приема автоцензурата като смирен компромис заради затихващите си жизнени функции.
Източник: „Дойче веле“
