Шеста световна среща на българските медии (Виена, 16 – 20 май 2010)

Шестата по ред световна среща на българските медии се провежда от 16 до 20 май 2010 г. в Хотел Hilton Am Stadtpark, Виена, Австрия.

По традиция Световните срещи на българските медии събират собственици, главни редактори, генерални и изпълнителни директори, и журналисти от най-значимите български медии у нас и по света. В медийните форуми участват също български държавници, политици, представители на бизнеса, интелектуалци, експерти. Проведените от 2005 г. до сега пет срещи (София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна-Бургас) се превърнаха в национални събития с огромен обществен ефект и публичност в България и извън нея.

Световните срещи на българските медии се инициират и организират от Българската телеграфна агенция (БТА) и Асоциацията на българските медии по света (АБМС). Предстоящата Шеста среща ще се проведе в партньорство с Австрийската информационна агенция АПА.

Медийният форум е подкрепен от българското правителство и лично от министър-председателя Бойко Борисов, вицепремиера Цветан Цветанов, министъра за българите в чужбина Божидар Димитров, министъра на културата Вежди Рашидов, кмета на Столична община Йорданка Фандъкова.

Поради провеждането на целенасочена и дългосрочна политика в подкрепа на социално значими каузи компанията „М-тел” бе поканена и прие да бъде партньор и генерален спонсор на Шестата световна медийна среща.

Програма

Темата на срещата тази година е „Новите Изток – Запад”. Във фокуса на внимание на форума ще бъдат еволюцията на понятията „изток” и „запад” и преформулирането на отношенията между тях – в икономически, социален, медиен, културен план.
Програмата на форума ще бъде конструирана около социално-значими теми като: имиджът на България в Австрия, Европа и по света; София и Виена – обмен на идеи и добри практики в управлението и бизнеса; българският език – образование и грамотност на роден език; духовност и културно наследство; българската песен в „Евровизия” и други. Допълнителните събития по време на срещата ще включват концерти, изложби, презентации на книги и други дейности, свързани с представянето на българската култура.

–––––––––-

В хронологичен ред ще подредим най-важното, основните акценти от случващото се във Виена, където е поканена и Петранка Стаматова oт Eurochicago.com)

София, 15 май
Премиерът Бойко Борисов ще открие на 17 май Шестата световна среща на българските медии, която тази година се организира във Виена, Австрия, съобщи пресслужбата на Министерския съвет. /БТА/

София, 16 май
Шестата световна среща на българските медии започва утре с церемония по откриването в Тържествената зала на Австрийската национална библиотека /Генка Иванова, БТА/
Шестата световна среща на българските медии, организирана от БТА, ще бъде открита утре, в 9 часа, в Тържествената зала на Австрийската национална библиотека от министър-председателя на България Бойко Борисов. В церемонията ще участват също министърът на културата Вежди Рашидов, кметовете на Виена и София Михаел Хойпел и Йорданка Фандъкова, както и Ханес Аметсрайтер, главен изпълнителен директор на Телеком Австрия Груп, част от която е генералният спонсор на форума – М-Тел. По традиция Световната среща събира журналисти от най-влиятелните български медии по цял свят. В рамките на форума се осъществяват срещи и дискусии с политици, представители на правителството, хора от бизнеса и дейци на културата. Тази година мотото на форума е „Новите Изток и Запад“ и в рамките му ще се дискутира еволюцията на концепцията за Изтока и Запада, както и новата формулировка на връзките между тях – в икономически, обществен, медиен и културен план. От 2005 година тези срещи са се провеждали в София, Чикаго, Рим, Мадрид и Варна. Шестата световна среща се реализира и с подкрепата на Петрол АД, Сименс, Соравия, Билла – България, Винербергер, Баумит – България.

Виена, 17 май
Министър-председателят Бойко Борисов откри Шестата световна среща на българските медии /Генка Иванова, БТА/

Министър-председателят Бойко Борисов откри Шестата световна среща на българските медии, която тази година се провежда във Виена. Отнасяме се с голямо внимание към това, което ще решите и ще предложите на срещата, към това, което ще коментирате тук, заяви премиерът пред участниците във форума. Известно е, че нашето правителство не се меси на медиите, те работят в една прекрасна среда и се саморегулират, каза Бойко Борисов. Той отбеляза, че няма да вземе страна в корпоративните спорове между отделните медии и опитите им да се използва държавата като регулатор. В България медиите са сто процента независими от държавата и общините, посочи министър-председателят и добави, че оставя на тяхната съвест да преценят, дали са независими от собствениците си или спонсорите си. По думите на премиера Борисов в момента работна група подготвя закон за печатните медии. Това, което в него категорично ще бъде записано е собствеността на медиите – и за печатните, и за електронните. По думите на Борисов целта е слушателите, читателите или зрителите да знаят кой провежда тази политика. „Аз по написаното или чутото в новините знам кой корпоративен интерес сме нарушили през деня“, добави премиерът. Той отбеляза, че по време на изборите е имало издания, които са атакували него лично и ГЕРБ „по един безобразен начин“. Всички очакваха реванш след като спечелихме изборите, но се случи точно обратното – създадохме изключително комфортна работна среда за всички медии и към никого не съм проявил реваншизъм, каза премиерът. По думите му в момента се работи усилено за да се предложи най-добрият вариант да се използват парите, които ЕК отпуска за медиите. Министър- председателят изрази опасенията си, че при предишното правителство, по начина, по който са раздавани средствата, не са стигали пряко до медиите, а са разполовявани от рекламни и ПР агенции, а и ЕК може да ни санкционира за държавна помощ по този начин. Премиерът Борисов помоли участниците да дадат експертно мнение за най-добрия вариант средствата от ЕС, предназначени за медиите да достигат до тях и да се използват най-добре във време на криза.
Генералният директор на БТА Максим Минчев изрази убедеността си, че именно тук, на най- голямата по своите мащаби среща, ще се свърши много работа в името на България. Откриването беше в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова и нейният австрийския колега Михаел Хойпъл. Откриването беше в Тържествената зала на двореца Хофбург в присъствието на повече от 150 колеги журналисти, гости и официални лица.

Виена, 17 май
Това е най-голямата среща на българските медии по света, защото имаме участници от 35 държави, 210 регистрирани журналисти, каза генералният директор на БТА/Борис Хамалски, БТА/

Това е най-голямата световна среща на българските медии по света като география, защото имаме участници от 35 държави и 210 регистрирани журналисти. Това каза генералният директор на БТА Максим Минчев при откриването на работна част на Шестата световна среща на българските медии, която се провежда във Виена. По думите му за тази една година, изминала от предишната среща,нещата за българските медии по света са се променили доста – в икономически, социален и медиен характер. По отношение на този проект Максим Минчев обясни, че целта тази година е била да да се даде по-голяма конкретност на темите, които ще се обсъждат на форума. По време на първият панел Последни новини, първи коментари генералният директор на БАТ представи проектите на агенцията през миналата година, свързани с медиите – медийният форум в Ниш Българската общност в Сърбия – мост между Белград и Брюксел, срещата на информационните агенции от Югоизточна Европа и Черно море, биографията на президента на Израел Шимон Перес. Нашата цел е да организираме тези срещи, да повдигнем въпросите, да дадем възможност за дебати, да срещнем колегите, каза още Максим Минчев. Председателят на СЕМ Георги Лозанов каза, че днес премиерът Бойко Борисов е направил важна декларация за намеренията на правителството по отношение на медиите у нас. Един бъдещ закон за медиите ще бъде гарант за независимостта им, но е важно той да стане реален, а не да остане на думи, подчерта Лозанов. По думите му е необходимо да се знаят собствениците на медиите, да има една по- голяма прозрачност за това, кой седи зад тях, да се изработят норми за журналистика. Той припомни декларацията на Съюза на издателите, който настояват за тази прозрачност. Петранка Стаматова от „Еврочикаго“ направи изказване, в което подчерта, че България е единствената европейска държава, на която емиграцията й няма своя институционална връзка с Родината.

Виена, 17 май
България е и си остава държава на духа, смята философът Христо Смоленов /Генка Иванова, БТА/

България е и си остава държава на духа, каза философът Христо Смоленов, който представи древната варненска цивилизация в първия ден от Шестата световна среща на българските медии в панела „Ние и светът – точки на пресичане“.

По думите на Смоленов това е първата европейска цивилизация, датираща отпреди 7 хиляди години. Сериозен екип от учени, включващ известен експерт по генетика, работи по проекта, отбеляза Смоленов. В дискусията участваха областният управител на Сливен Марин Кавръков, философът Христо Смоленов и Миро – певецът, който ще представи България на Евровизия.

Темата предизвика сериозни дискусии за това трябва ли да се гордеем с миналото си, за което ние нямаме заслуга. Според някои участници това е неоправдано патриотарстване. Други обаче са на мнение, че трябва да показваме на света това, което предците ни са правили и оставили за поколенията. Попизпълнителят Миро отбеляза, че ние, българите, говорим малко. Имаме нужда да се съберем и да си говорим както сега. Така можем да постигнем онази „заедност“, която имат другите народи, смята той. По отношение на участието му в Евровизия Миро отбеляза, че е важно как преди и след конкурса страната ни ще бъде представена. Той изрази съжаление, че замислената от него българска вечер при представянето му на Евровизия няма да може да се състои.

Виена, 17 май
Вежди Рашидов: Искам един ден да покажа българската култура в Гран Пале и съм на ръба да го направя /Генка Иванова, БТА/

„Българите извън България“ е темата на втория панел на Шестата световна среща на българските медии, в която участва министърът на културата Вежди Рашидов. „Искам един ден да покажа българската култура в Гран Пале /Grand Palais/ и съм на ръба да го направя. Това е мечтата ми. Да облепя Париж един месец с български плакати и да се повтарят български имена. Другото е отчитане на дейност, а памет няма“, заяви министърът пред участниците в срещата. По думите му българите сме любознателни, обичаме да знаем и знаем кой е Пикасо, Дали, този и онзи, но светът не знае за нашите таланти. Според него причината за това е, че не обичаме да издигаме самите себе си на пиедестал. Вежди Рашидов посочи, че предстои тежка реформа в сферата. Никой не говори за творчество и проекти, а казват: „Убиват българската култура“ и думата „пари“ се чува след това, добави министърът. По думите му медиите са огромна сила, която понякога може да бъде и разрушителна. Днес знаем за Ал Пачино благодарение на медиите, но Ал Пачино не знае за нас пак благодарение на медиите, отбеляза Рашидов. По думите му това не е упрек, а въпрос на позиция, политика и познание. Не е необходимо да видим само скандала. Ако в България няма скандал няма да има и медии, коментира министърът. Вежди Рашидов изрази убедеността си в това, че в България има много талантливи хора. Тази вечер в Българския културен дом „Витгенщайн“ ще бъдат представени произведения на трима автори, сред които на Стоимен Стоилов, който по думите на Рашидов е може би най-известният художник в Австрия. Ще се опитам да направя реформи в културните ни центрове, именно в тази посока – да популяризираме себе си пред света, заяви министърът. Ние, българите, трябва да пием чаша вино с целия свят, да обърнем поглед навън, смята скулпторът. По отношение на идеята за изграждане на български Лувър и тезата, че сме в криза, министърът отбеляза, че средствата, необходими за изграждането му, са приблизително колкото половината от средствата на 13 заплата на правосъдната система. В същото време ще могат да се изложат 70 000 български шедьовъра – от иконите до съвременното ни изкуство, включително 10 произведения на Кристо. По думите на Вежди Рашидов медиите трябва да бъдат партньор на изкуството. Медиите са тези, които документират времето, и от тях зависи дали това ще бъде направено погрешно или правилно. Ако имаме медии, които да популяризират елитарното, то ние ще имаме елитна държава, няма други лостове, смята министърът. Според него във време на криза се създават едни от най-хубавите образци на изкуството. Чувствителността се изостря по време на войни и катаклизми и се създават знакови произведения като например „Герника“ на Пикасо. Тъжно е българинът да знае великите имена на света, а светът да не знае за великите български имена – оперни певци, художници, изобретатели, смята министърът.

Виена, 17 май
Министър Вежди Рашидов откри във Виена изложба на българските художници Стоимен Стоилов, Захари Каменов и Георги Трифонов /Генка Иванова, БТА/

Министърът на културата Вежди Рашидов откри тази вечер в „Дом Витгенщайн“, във Виена, изложба на българските художници Стоимен Стоилов, Захари Каменов и Георги Трифонов. Проявата е в рамките на Шестата световна среща на българските медии, която тази година се провежда във Виена. В „Дом Витгенщайн“ е тежката кавалерия на българската пластична култура, каза министър Рашидов при откриването на изложбата. Там бяха представени също 13 икони от 17 и 18 век, притежание на Художествената галерия в Сливен. Някои от експонатите напускат за първи път галерията, отбеляза директорът на галерията Даниела Ненчева. Днес беше представен и съвместният проект на областния управител на Стара Загора Йордан Николов и Българската телеграфна агенция „Раждането на Европа – история и реалност“. Снимките на Светлозар Недев показват неолитните жилища и музейната експозиция, открита през 1979 г. в града.

18 май
Вестниците „Трета възраст“ и „Уикенд“ са най-продаваните печатни издания в момента на български пазар. Това каза Мартин Захариев, модератор на панела „Промените в българското медийно пространство. А сега накъде?“, който се проведе в рамките на Шестата световна среща на българските медии.

През изминалата година вестниците у нас са претърпели спад в тиражите и рекламните си постъпления. Според Мартин Захариев става въпрос за спад от близо 30 процента на рекламните приходи за първите три месеца на тази година. Лидерите на пазара търпят големи загуби, за което вина има и липсата на прозрачност за техните тиражи, липсата на Одитно бюро по тиражите, което според Захариев отблъсква рекламодателите.

Според Бистра Георгиева, главен редактор на вестник „Банкер“, вестниците не проявяват достатъчно гъвкавост, а и някои от тях са били на върха благодарение на политически ангажименти.

Председателят на СЕМ доцент Георги Лозанов смята, че няма връщане назад за печатните издания. Все по-голям дял от пазара ще се заема от интернет изданията.

Продажбата на BTV слага точка на преструктурирането на телевизионния пазар в България, каза още Захариев и допълни, че Нова телевизия и нейните нови канали и BTV с нейните заемат 85 процента от пазара на рекламата и 75 процента от аудиторията у нас. Той смята, че по този начин няма пространство за растеж на този пазар. Захариев каза още, че според него няма как да стане приватизиране на БНТ и БНР, тъй като за това има европейски директиви, задължаващи страните-членки да имат обществени телевизии. Колкото до коментираното сливане на двете медии, Мартин Захариев смята, че голям проблем е кой ще управлява тази корпорация – човек от България или внесен отвън. Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова каза, че е доволна, че ще има промени в Закона за радиото и телевизията, защото сега действащият не позволява едно нормално развитие на тези медии. Ако имаше нормално финансиране, понеже от две години заради кризата парите намаляват, щеше да има визия за по-далеч във времето, смята Пръмова. Човекът, който ще поеме медията, трябва да избран с конкретна визия за нейното развитие – за човешкия и технологичния ресурс, както и идея за цифровизацията. Валери Тодоров, генерален директор на БНР, обясни, че радиото в момента работи с много по-малко средства за собствените си програми, отколкото частните, а произвежда повече продукция. Желани или не, БНР и БНТ са нужни, те трябва да имат своето достойно място, в каквато форма се сметне за подходяща. Тодоров подчерта, че в момента радиото не получава в пълен обем своята субсидия, но е задължен да бъде технологичен лидер.

19 май

Мястото и ролята на църквата в живота на емигрантите Виена /Генка Иванова, БТА/

Мястото и ролята на църквата в живота на емигрантите обсъждаха участниците в третия ден на Шестата световна среща на българските медии, която се провежда във Виена. В дискусията, озаглавена „Православието – мост или преграда“, Димитър Ганчев от Радио Ватикана отбеляза, че християнството е градивно и само по себе си позитивно. Християнството се грижи за духовната реализация на човека, поради което връзката религия-култура е много тясна, каза лекторът. Според него обаче в Западна Европа има процес, в който Бог бива отхвърлен и поставен на второстепенно място, а с него и ролята на църквата. Живеем в общество на конфликти и затова православието става фактор за решаването на едни от най-тежките проблеми – на мира, възпитанието на нашите деца, интелектуалното и духовно развитие на обществото, смята Юлия Николова. Според нея е необходимо да се въведе религията като задължителен предмет в българските училища. Даниел Беловарски разказа за българската църква в Швеция, която обединява емигрантите там. Това е мястото, където можем да чуем българска реч, тя е „църква под наем“, пристига отецът един път месечно с куфари с икони, нарежда ги и започва службата, разказа Даниел. Църквата ни кара поне веднъж в месеца да се почувстваме българи, добави той. Църквата се спонсорира от шведската държава с малко средства, но от България пари не идват, а тя е и културен дом, и училище. По отношение на темата за изучаването на религия в училище Даниел посочи, че в Швеция се изучава религия, но се изучават всички религии. Особен интерес сред представителите на българските медии в чужбина предизвика реализираната идея на Димитър Ламбовски за частен православен гробищен парк, изграден в Бояна. Този проект е вид социален експеримент, защото искаме да провокираме размисъл – когато изпращаме близките си, по какъв начин това се случва, защото християнството ни учи, че земният път е преходен, отбеляза Ламбовски. Той отбеляза, че има идея за безплатни погребения на видните емигранти, дейци на науката и културата. По този повод уредниците на парка са поискали от министъра на културата да предостави критерии за това кои са видните българи. Представители на медиите от чужбина изразиха съмнение, че българските общности зад граница могат сами да определят кой сред тях заслужава тази чест.

Източник: БТА
http://www.bta.bg/site/NEWS/tema1/index.html