На 28 май в предаването „Час по България“ на телевизия „Скат“ на гости на домакините и историка доц. д-р Пламен Павлов бе Райна Манджукова. Предлагаме ви запис от разговора им, в който се говори за българите в Чехия и за причините за уволнението на досегашната председателка на ДАБЧ. Ще чуете и мнението на Ели Мандаджиева от Чехия, издател на едно от двете чудесни български списания там.
Всички части от предаването може да намерите тук (линк).
Ти! Знаеш ли кой съм аз!
Aвтор: Емил Спахийски
Уволнението на шефа на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова затвърди един пагубен манталитет за управление на страната. Пагубен, защото страхът не води до нищо добро
––
Единоначалието не е лош начин на ръководене на организации, ако те са военизирани или ако се гони изпълнението на една петилетка за две години. В останалите случаи обаче резултатът е по-скоро плачевен.
Уволнението на шефа на Агенцията за българите в чужбина (АБЧ) Райна Манджукова затвърди един доста пагубен манталитет за управление на страната, който е синтезиран в култовата нашенска фраза „Знаеш ли ти кой съм аз?“. За тези, които са пропуснали – тя беше уволнена, защото председателят на Народното събрание Цецка Цачева се обиди от нейно изказване пред наши сънародници в Прага. Вече бившият шеф на АБЧ споделила, че липсва координация между институциите в държавата и това е проблем за работата с нашенците зад граница. Цачева като шеф на най-важната институция у нас го приела лично, заклатила глава като Скобелев на Осман паша и още с прибирането си в България изсъскала пред патрона си Бойко Борисов, той пък – на ресорния министър Божидар Димитров и… останалото е история.
Тук възникват два въпроса:
има ли право Манджукова да говори така
и полезно ли е Цачева да действа по този начин
Посещението на държавната делегация в Чехия е по повод 24 май, известен като „най-светлия български празник“. Празнуват и гостите, и емигрантите. Важно е да се уточни, че нашите сънародници се срещат с представители на Родината-майка не защото са луди фенове на Цецка Цачева, на нейното творчество и на нейните действия като държавник, а защото се надяват, че най-после някой ще обърне внимание на проблемите, които те не могат да решат. Повечето български диаспори не чакат някой да ги субсидира или агитира – сами се организират за читалища, ресторанти, медии. Те не се нуждаят от изпратени от София чиновници и служители тип „Мисия Лондон“, а от някои промени в закони, които ги дискриминират спрямо останалите български граждани, малко административна подкрепа, от много информация. Например тази година Австрия въвежда в началните училища възможност за обучение по български език един път седмично до четвърти клас. За това обаче сънародниците ни разбират не от външното министерство, а от медиите, които издават със собствени средства по места. Дребен пример на фона на всичко останало, за което е нужна намеса от страна на държавните органи: паспорти, осигуровки, документи…
Цецка Цачева обаче е на друга вълна. Тя сигурно е репетирала речите си и може би се е надявала, че като каже ключовите за риториката на ГЕРБ заклинания – „бандитите от тройната коалиция ни прецакаха“, „ние ще оправим България“ и „господин Бойко Борисов ви праща поздрави“, всичко ще приключи. След това тя ще поведе делегацията, за да разгледат Старе место, да изпият малко „Старопрамен“, да усвоят командировъчните и представителните и да се върнат в България. Райна Манджукова, която е бесарабска българка, обаче от 15 години се занимава с българските дела в чужбина професионално, без да е била държавен служител, и затова очевидно е подходила по-прагматично. Откъде обаче да знае, че нелицеприятните истини не трябва да се говорят публично и че Цачева приема всичко лично? Впрочем в цялата драма липсва един основен елемент – по кой проблем, поставен от българите в чужбина, Манджукова е говорила за разнобой между институциите и е разгневила достолепната шефка на парламента? Той не бе споменат в нито едно от напоителните интервюта по медиите. Как човек да си състави обективно мнение кой е прав и кой е крив в случая, ако не знае ядрото на скандала? И
не е ли по-важно да се реши онзи ключов проблем,
довел до отстраняване на висш държавен служител, а не да се губи време в емоционална размяна на обвинения?
Липсата на ясна стратегия за запазване на българския дух и култура сред сънародниците зад граница е сериозен проблем. За решаването му са нужни не толкова пари, колкото последователна и ясна политика. Вместо това България редовно се дискредитира пред емигрантите с липса на организация, информация и с периодични скандали между институциите. Последният такъв беше този между вицепрезидента Ангел Марин и ресорния министър Божидар Димитров по повод ареста на главния секретар на АБЧ – Стефан Николов. Той бе задържан по обвинение за търговия с български паспорти, основно в Молдова, а двамата държавници се скараха кой кого е прикривал в тази афера. Т.е. сценарият е същият – не се дискутира как да се ограничат възможностите за злоупотреба и изнудване, а кой на кого е човек.
Не по-малко важен е и следващият въпрос – има ли право и
полезно ли е Цецка Цачева да уволнява по този начин?
Нямам никакви илюзии – едва ли ще се намери човек, който да я убеди, че не е права, защото в нейната глава единоначалието е над всичко. Нас обаче като българи не бива да ни интересува селската чест на началниците, а дали работата се върши. Ако отстраняването на Манджукова ще доведе до много по-качествена работа – окей. Но съмненията, че ще се случи точно това, са основателни. Тя бе назначена от ГЕРБ на този пост заради професионализма си само преди няколко месеца и това не е достатъчен период, за да се прецени може или не може да се справи. Особено пък при липса на национална стратегия, която да й даде рамките, в които може да действа. Едва вчера правителството реши, че до края на 2010 г. ще се приеме закон за българите в чужбина.
Така че по-скоро това уволнение наистина затвърждава онзи познат ни от миналото манталитет на управление, който не е довел до нищо добро. При предишните прибързани и шумни уволнения и оставки управляващите поне се стараеха да намерят някакъв повод – срещу бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев и бившия шеф на здравната каса Жени Начева има образувани дела и конкретни обвинения. Доколко те ще издържат в съда – е друг въпрос.
Лошото при този вид кадруване е, че
се насажда страх в администрацията
и се елиминира още в зародиш всяка инициатива. Кой нормален човек ще тръгне да разработва стратегии, да опонира срещу безумни предложения, да решава тежки проблеми или изобщо да спори конструктивно с началника си? Абсурд. А стар принцип е, че успехът на едно управление зависи и от добрия кадрови подбор, от умението да се делегират права, да се поставят задачи и да се контролира тяхното изпълнение. Не е нормално да се чака всеки казус в държавата да бъде решен от министър-председателя. Дори той да се казва Бойко Борисов. Иначе амбициозни хора, готови да бъдат и министър, и портиер на всяко правителство, ще се намерят на всяко кръстовище в България.
segabg