Да се въведе ли интернет гласуване, какви ще са последиците от това и има ли наистина политическа воля за промяна на функционирането на изборната система – това бяха основните въпроси, които обсъдиха участниците в конференция „Интернет гласуване и гласуване без граници“. Организатори са клубът на стипендиантите към фондация „Конрад Аденауер“ и „Гласуване без граници“.
Българи, които живеят отдавна в чужбина или са били дълго време зад граница, застъпиха идеята за въвеждане на вота по интернет. Според фондация „Гласуване без граници“ мотивацията на избирателите на запад от България чрез възможност да дадат вота си по интернет е най-доброто средство за компенсация на гласовете от българските граждани в Турция.
Антоний де ла Реа и Валентина Иванова от „Гласуване без граници“ напомниха идеята си да се даде възможност на българите в чужбина да избират свои депутати. Идеята им, представена през март в комисията за подготовка на нов изборен кодекс, е 12 депутати да бъдат избирани от сънародниците ни зад граница.
Позицията им защити и Божидар Чеков, който е роден в Лондон и от 42 години живее във Франция. Тук се търси формулата за аспирина, която вече е измислена, във Франция и Германия гражданите гласуват там, където работят – французи и германци, които са извън страната си, имат свое квотно представителство в националните парламенти, обясни той. Ако българите избират своите представители, където работят, няма да има нужда от изборен туризъм, смята Чеков.
Темата за изборния туризъм на българите, живеещи в Турция, постави председателят на софийската организация на ВМРО и столичен общински съветник Ангел Джамбазки. Той коментира, че гласуването без граници трябва да има някакви граници. Не е логично на местните избори хора, които не живеят на територията на една община, да определят кой и как да я управлява, посочи Джамбазки.
Гласуването по интернет е добър вариант, но има няколко важни въпроса – кой ще е собственикът на софтуера, защото той вероятно ще има възможност да оказва сериозни внушения по време на изпълнение на програмата си, по нейното атакуване и подобряване, отбеляза Джамбазки. Според него гласуването в Турция задължително трябва да бъде в дипломатическите ни мисии с представител на външно министерство и избирателната комисия.
Валентина Иванова му опонира, че според конституцията всеки българин има право на глас и държавата е длъжна да му осигури възможност да гласува, където и да се намира той. Вотът по интернет е една възможност по сравнително лесен и евтин начин да се реши въпросът с гласуването в чужбина, смята тя.
Интернет гласуването помага за увеличаване на избирателната активност, коментира Ееро Еленурм от Естония, който представи опита на страната си при въвеждането на интернет гласуване. Естония пилотно е изпробвала вота по интернет през 2005 г. и е първата, която допуска електронния вот за парламентарни избори – през 2007 г.
Еленурм обясни, че такива избори са по-евтини в сравнение с традиционния начин на гласуване, защото, веднъж разработен, софтуерът се използва многократно. Трябва да се отчете обаче фактът, че личните карти с чип, които се използват за идентифициране на потребителя, вече съществуват в Естония, уточни той.
Там интернет гласуването е допустимо между 3 и 7 дни преди изборите и в самия изборен ден, като е разрешено да се гласува повече от веднъж, но се взема предвид само последният глас. Освен това е допустимо да се даде глас и по традиционния начин, но тогава се обезсилват електронните гласувания. Преброяването и резултатите обаче се отчитали след края на изборния ден и така се предотвратявали възможностите за манипулации на вота.
Еленурм посочи, че чрез интернет гласуването се връщат гласоподаватели, които иначе не биха отишли до урните – според изследване 16.3 на сто от анкетираните, които са гласували електронно, не биха участвали в изборите, ако нямаха опция за дистанционен вот или биха се колебали дали да гласуват.
За софтуера Еленурм обясни, че той е собственост на специалната комисия по електронно гласуване. Всички партии имали възможност да се следят изборния процес стъпка по стъпка и да се уверят, че не се допускат нарушения.
Според Асен Генов от партия „Зелените“ и участник в мониторинга по изработването и приемането на нов изборен кодекс основният въпрос е има ли наистина политическа воля за промяна на изборната система. По думите му никоя от парламентарните партии във временната комисия за подготовка на нови изборен кодекс няма визия за това как трябва да функционира политическата система, а работата им повече прилича на боричкане в какъв вид и под каква съвременно звучаща форма да се запази статуквото. Някои партии имат свои райони на влияние и се стараят да не ги загубят, обобщи той.
http://dnevnik.bg
