Проф. Дина Уайнстайн преподава социология на рок музиката в университета “Де Пол” в Чикаго. Тя е първият в света учен, въвел изучаването на музикалния и културен феномен “хевиметъл” като отделна дисциплина в социологическата наука. Освен с преподавателска и изследователска дейност проф. Уайнстайн се занимава с рок критика. Сред най-известните научни трудове на проф. Уайнстайн е книгата “Хевиметъл музиката и нейната култура”, която днес се изучава в катедрите по социология в САЩ и по света.
– Проф. Уайнстайн, как и кога се заражда жанрът “хевиметъл”?
– В края на 60-те и началото на 70-те г. на миналия век имаше движения в рок музиката като блус рок и хард психеделик рок, които заинтригуваха младежта, произлизаща най-вече от работническата класа, и по-специално в централните и северните части на Англия. Този жанр бе формиран в Англия, но наименованието “хевиметъл” дойде от музикалните критици в САЩ. Няколко са факторите за неговото зараждане. Първо – феновете на ранния метъл бяха деца на работническата класа. Второ – голямата икономическа рецесия в началото на 70-те, която удари Англия и разруши възможностите за по-добра реализация на същите тези млади хора. Феновете на метъла също спомогнаха за неговото популяризиране. Причината той да се развие в Англия е, че там хората се събират по пъбовете, пият от по-ранна възраст и има много групи, които свирят на живо.
– Освен музикален жанр какво друго е хевиметълът?
– Хевиметълът е приятелство между феновете. Той изразява мъжественост, мъжкарство. В ранния си стадий метълът бе слушан само от мъже, които заедно ходят на концерти, говорят за тази музика, взаимно се палят по нея. Метъл културата се появи и като отричане на 60-те години, когато имаше оптимизъм, надежда, че всичко е възможно. Хевиметълът, обратното, показва, че в живота съществуват злото и омразата. Метълът не е само жанр, а мегажанр от няколко производни жанра, които се различават един от друг. От класическия метъл на 70-те през началото на 80-те се зароди трашметълът в лицето на групата “Венъм”. Той стана популярен в САЩ чрез банди като “Металика”, “Антракс”, “Мегадет” и моята любима група “Слейър”. В трашметъла има силни социални коментари, повлияни от пънк рока. Същевременно, когато трашметълът достигна своята зрялост, се появиха два нови поджанра. Единият е детметъла, в който хората не пеят, а ръмжат. Неговият акцент пада върху смъртта, страданието и упадъка. По същото време музикалната телевизия MTV придоби голяма популярност в САЩ. Тази телевизия не се интересуваше толкова много от звученето, колкото от това как изглеждаха музикантите. Така се отвори място за другия клон на хевиметъла, т. нар. хеърметъл (или “дългокосия” метъл, включващ групи като “Пойзън”, “Мотли Крю”, “Ратт”, “Куайът Райът” – б. а), който си бе хардрок, наследил традицията на групите “Кис” и “Аеросмит” от 70-те, но постепенно стана важна част от хевиметъла.
– Хевиметълът има ли цел, програма?
– Ако иска да има програма или цел, то трябва хеърметълът да бъде изхвърлен от жанра. Хеърметълът казва: “Хей, любовната авантюра, сексът е всичко, което има значение”. Докато посланието във всички останали жанрове на метъла е: “Хей, ние искаме да говорим за истината. Искаме да говорим за властта. Искаме да говорим за истинското зло. Искаме да се наслаждаваме на нашето приятелство.” Трашметълът се интересува от политиката, от опазването на околната среда, от ядрената заплаха. Детметълът отива към по-фантастичното, търси произхода на злото, има сантименталност към старата религиозност. Преди 90-те години този стил бе изключително популярен на Запад, дори успя да пробие “желязната завеса” и да проникне в Източна Европа. След 90-те заля целия свят. Разбира се, в метъла има издънки, като в Норвегия, където някои правят прекрасна музика, но вършат недопустими неща, например горят прекрасни, стари дървени църкви.
– Какво знаете за България и как виждате мястото на страната ни в този вид рок култура?
– Моят съпруг е преподавател по политическа философия и е споделял с мен, че едни от най-добрите му студенти, които правят докторатите си при него, са от България. Следя много внимателно кои групи изнасят концерти в страната ви и знам, че България е голяма част от съвременната рок култура. За това говори фактът, че не къде да е, а точно у вас ще бъде фестивалът “Сонисфиър”, където четирите най-големи групи в жанра – “Металика”, “Антракс”, “Мегадет” и “Слейър”, ще изнесат съвместен концерт. Това означава, че хевиметъл общността е много силна в България.
– Има ли научно обяснение защо хевиметълът е толкова популярен в България?
– Според мен в България, както и в останалите страни от Балканите, има изключително силно развита мъжественост, мъжко приятелство и другарство. А в това е есенцията на метъла. Също така има бунтовно, воинско минало. Тук, както в останалите страни от региона, е имало много потисничество, гнет, робство, тиранство и репресии, които също са характерни за хевиметъла. От друга страна, като отидеш на хевиметъл концерт, ти ставаш свободен не чрез въртене на ханша, а чрез резки движения (клатенето с глава или т. нар. куфеене – б. а.), имитирането на свирене на китара, вдигането на юмрук във въздуха… На метъл концерт се чувстваш като в битка, като на война. Но по-добре е да ходиш на концерт и с жестове да изразиш насъбралото се в теб, отколкото да водиш истинска война, нали?
– Има ли причина хората да се страхуват от хевиметъла?
– О, не, за Бога! В цялата Вселена няма по-мили хора от хевиметълите. Те са такива, защото изливат цялата си агресия в музиката, а не върху останалите хора. Наблюдавала съм реакциите на хората, отиващи на хевиметъл концерт. Преди шоуто всички изглеждат сурови, напрегнати, грубовати. Когато излязат от концерта, изглеждат щастливи като малки деца. В това отношение смятам, че хевиметълът може и да спаси света.
ЧИКАГО
Симеон ГАСПАРОВ
Специално за „Труд“
