Автор: Димитър Денков
Не зная кое е по-поразително: суетата на разни „проф.“, „доц.“, „ст.н.с.“ и „д-р“, чиято истерика се възбужда от атаките и защитите им от политиците, или лицемерието на последните, неуморно дърдорещи, че грижите за ефективна наука и образование били в центъра на мислите им за университетите и институтите на БАН. Тъй като и едните, и другите имат по-пряк достъп до медиите от учителките и училищните директори, години наред публиката се занимава със сюжети от висшите образователни сфери. Те щели да издърпат страната от кризата, да подготвят идните поколения за предизвикателствата на ХХI в., да докажат – пак! – прословутата интелигентност на нацията и присъщата й страст към знание. Тая възвишена илюзия рядко низхожда до мизерстващата учителка и до мислещия най-вече за зимата училищен директор. На учителката обръщат внимание, когато й се скъсат задръжките и напердаши невинно дете, псуващо я на майка; на директора – когато държи мъртви души, със субсидията за чиято издръжката плаща отоплението.
Види ли се откъм такива случаи и откъм гетата, където те са най-чести, патетичната реторика за образованието и науката кънти на кухо. Заклинанията за знанието-сила пък се превръщат в досадни дрънканици на хора, съзерцаващи действителността от въздушните кули на самовлюбен елит, който знае, че това бил казал още Френсис Бейкън.
Не става дума единствено за циганските гета. Вярно, те се набиват на очи поради скотските условия, в които живеят обитателите им. Но също така и поради факта, че в тях расте второ поколение неграмотни. Тия гета не са само в покрайнините на по-големите градове; гета са и множество градчета и села, като не е речено да са само цигански. Мнозина от родените там около 1989 г. циганета обаче отдавна са родители; по-чевръстите скоро ще станат баби и дядовци. В тия гета има към 500 чисто цигански училища, където действа нормата: „От 100 започнали училище 5-има имат шанс да завършат средно образование, докато 60 ще станат майки и бащи преди пълнолетие“. Това бе немислимо дори и за двадесетте години на двадесети век, нищо че тогава държавата не допускаше по тоя терен да се мотаят толкова много правозащитни организации и не обявяваше декади на ромското включване. Та именно в тия гета се утаява и расте оня отровен пласт за цялото общество, който някой ден ще прелее в следващия, в гетата на големите комплекси на почти всички областни градове и столицата.
Те са по-незабележими, защото са по-урбанизирани – с остъклени балкони, хипермаркети, паркинги и пазарища с китайска ширпотреба и освежавани в кофа вносни зеленчуци. Тая „градскост“, както биха се изразили корифеите на дискурса, затулва донякъде случващото се. А именно: затворени в панелки семейства, чиято мечта да измъкнат децата от гетото се поддържа от виртуални мрежи, подло наричани „социални“, но и от частни уроци и школи, наричани още по-подло „свободен образователен пазар“. Все на фона на обикалящото кафенетата бъдеще на нацията, чийто жизнен идеал трудно надхвърля „Сексът и градът“ с двойни пуканки в мултиплекса. В тия гета са голяма част от българските училища, строени някога заедно с комплексите и порутени сега като тях. В библиотеките им нови книги не влизат, в кабинетите прашасват нагледни пособия от честванията на 1300-годишнината на българската държава, докато съвремието присъства с върховото постижение на родната индустрия – ПВЦ дограма и тук-там с някоя компютърна зала. По спортните площадки мачлета играят предимно възрастни; физкултурните салони са наети за фитнес зали; басейните са запуснати и в жабуняка плуват пластмасови бутилки, спринцовки и турникети. Ще рече човек, че училищата са медицински.
На тая разхвърляност съответстват и учебните планове. В тях уроците за античната литература се придружават от историята на Новото време, езиковото обучение върви по Олендорфовата метода: „Леля няма шапка, но свири на пиано“, а психологията трябвало да покрие ядрото „Себепознание и взаимност“. Цяло чудо е, че оттук излизат образовани деца, поддържащи просвещенската илюзия за облагородяващото въздействие на училището. Най-добрите от тях се изнасят в чужбина. Но пък споменът от гетото е достатъчно ярък, та да се върнат в него.
Но най-невидими, защото са и най-затворени, са гетата в турските анклави. Напоследък тук мъже се срещат само по празници и избори; жените естествено говорят с челядта на майчин език. В училище същата челяд така добре се образова, че стигне ли до матура, пише всичко в среден род по свободната фонетичната норма на Вук Караджич – пиши така, както говориш. Затова и ония, които изкласят, гордо заявяват в есетата на зрелостен изпит „Ас ше бъде дубро кът ръботи“. Повечето обаче не пишат нищо. За диплома стигат отговорите по тотаджийския метод в тестовете, които, както всеки знае, безпристрастно и точно мерят всяко знание. Иначе турците са наистина добри работници, но това в повечето случаи няма връзка с образованието им. То масово ги държи в ниските социални етажи. С оглед обаче на политическата конюнктура няма нищо необяснимо, че тъкмо представящото ги „Движение за права и свободи“ рядко се възмущава срещу това състояние. Впрочем както и самозваната левица, чиято най-важна политическа цел би трябвало да бъдат именно социално пренебрегнатите и реално дискриминираните и едва след това – държавните чиновници и работещите в университетите и институтите на БАН.
Това вече насочва извън образованието и науката и отива към политиката, икономиката и бъдещата история. Казано накратко: в гетата крещи онова ограбване на нацията, което накрая позволява да има и луксозни гета с камери и охрана, чиято гледка кара да съжаляваш, че в Черно море няма цунами, а Витоша няма как да изригне, както и да се радваш на пороите в Банско. Ако продължава тоя фарс на загриженост към образованието и науката, приносът на България към гордата стратегия на ЕС за 2020 г. ще е трето поколение неграмотни, безработни, неквалифицирани и асоциални. Затова добър девиз за измъкване на страната от кризи в по-далечно бъдеще би бил „Гетата, глупако, гетата“. За по-близкото не ми се мисли. Както казваше баба на зълва си – „Нашата е ясна, притеснявам се за пенсията на внуците“.
Източник: в-к Сега
http://www.segabg.com
Бодра смяна от невежи
Всеки осми абитуриент направи бал, но няма да вземе диплома това лято. Просто защото има двойка на една от двете матури.
Това обаче не е най-страшното – 70 на сто от изкласилите младежи няма да се дипломират вече втора година, защото влачат слабите оценки още от предишния зрелостен изпит и така и не са успели да ги поправят.
Логично е, че с всяка следваща година техният шанс да вземат дипломи ще намалява все повече и повече.
Че училището ни все повече възпитава нация от неграмотни, се говори отдавна.
Сегашната ситуация около матурите обаче узакони този факт. Нещо повече – хората без средно образование ще нарастват с всяка следваща година, ако се съди по ескалацията на слаби оценки, които растат право пропорционално с бетонирането на матурата като уж нормален изход от гимназията и вход за университета.
35 на сто бяха двойкаджиите по география тази година срещу 18 процента за миналата. Всеки пети няма идея къде минава прословутата магистрала „Тракия“, всеки втори май не е съвсем сигурен с кои държави граничи България
И това някак засенчи умилителните бисери по български език, според които „Става ясно, че Левски бил скитник“ и „Вазов може да разплаче някой по-чувствителен човек“. На фона на масовия срив по география подобни откровения на абитуриентите изглеждат дори някак мило и симпатично. И дори окуражително – ами постарали се децата да напишат нещо.
Получава се парадокс – от една страна, университетите продължават да твърдят, че зрелостният изпит сваля летвата и стимулира неграмотността с все по-ниски изисквания спрямо зрелостника. На другия полюс е фактът, че дори и тази ниска летва се оказва невъзможна за прескачане от една осма от учениците. Дали обаче вината е само тяхна?
С въвеждането на матурите предишното образователно министерство на практика задължи младежи, които в последната си учебна година са се готвили само за бъдещата си професия, да държат изпит по общообразователна подготовка.
Всички абитуриенти от професионалните школа, които нямат амбиции да следват, но все пак трябва да изберат някакъв зрелостен изпит, се спират на географията. С идеята, че там може да се „избута“ благодарение само на общата култура, че все някоя река или планина са чували, пък и от играта на тото с верните отговори може да се закачат за тройката.
На практика те се явяват на изпит по предмет, който в последните 2 години за тях е бил табула раза. Остава вариантът или да наваксват забравеното с частни уроци, или да преписват. Стига да има от кого.
Докато за предмети като химия, математика, чужд език е ясно, че ги избират ученици, на които резултатът им трябва като балообразуваща оценка за вуз, географията остава „сирачето“ на общообразователната подготовка – избират я бъдещите шивачи, техници и шлосери с идеята никога в живота да не им потрябва повече. Или поне да им потрябва само ако решат да се правят на гурбетчии далеч от отечеството. Резултатът е повече от ясен – тотален крах в резултатите само по този предмет.
В момента просветното министерство обмисля идея, с която втората матура за професионалните гимназии да отпадне. Вместо това учениците ще броят като зрелостен изпит този по специалността си. По този начин явно експертите се надяват с лека козметична корекция да вдигнат успеваемостта, като просто премахнат изпита.
Дали обаче махането на изпита премахва и неграмотността?
Тези ученици в крайна сметка ще завършват същата образователна степен като връстниците си от профилираните гимназии. Само че ще бъдат привилегировани с изпит по-малко. Ще завършат при облекчени условия, само защото ни се иска да виждаме малко по-добри резултати от матурите и да се самоубеждаваме, че системата работи.
Нищо, че това решава проблема само на парче и че по същество ощетява всички онези, които се явяват на две матури в края на училището.
Не че е редно да караш зрелостници да държат изпит по предмет, който не са учили последната година. Но може би трябва да се помисли за друг статут на професионалните гимназии, които ще завършват при по-леки условия. Навремето имаше гимназии, техникуми и СПТУ. Ясно бе закъде готви кадри всяко от тези училища.
В момента в българското образование постепенно си пробива път добре забравеното старо – като започнем от униформите и стигнем до оценките за поведение. Не е ли време да преосмислим и названието „гимназия“? И да не го раздаваме за щяло и нещяло на всички училища. Това между впрочем ще реши и въпроса с матурите, без да се налага лифтинг на образователния закон.
Стела Стоянова (Стандарт)
Браво на Редактора!
Днес си публикувал три изключителни неща, и това сочи на твоята духовност и душевност – та нали стилът – това е човекът!
Прочетох ги на един дъх и спонтанно почувствувах потребност да споделя одобрението и признателността си към човека, който се е потрудил да даде на читателите тази превъзходна храна за размисъл.
Благодаря!