Книгата на журналиста Иво Инджев „Президент на РъБъ“ е от няколко дни на българския книжен пазар. Емилиян Лилов разговаря с автора за отзвука й в българското общество и за странната реакция на медиите в страната.
Смесица между анализ на публично известни факти, за които медиите остават глухи, в комбинация със собствено разследване и политическа сатира – така авторът сам определя жанра на своята книга. На какво се дължи глухотата и слепотата на повечето български медии, страхуват ли се от нещо, попитах най-напред Иво Инджев:
Резерват на недосегаемостта
„В моята книга това е основна тема. Една от причините да са сърдити е точно тази – аз давам многократни примери за това как медиите бяха овладени, подчинени и корумпирани, мога да кажа дори – подчинени на определени интереси. И се видя как вкупом преминават в лагера на противника, когато се сменя властта. Също така много пъти съм повдигал въпроса защо медиите се оказаха единствената защитена от прокурорски проверки, следствия и разследвания територия в България? Това е един резерват на недосегаемостта. Защо? Защото медийните шефове, вероятно заедно с техните босове, минават от лагер в лагер в зависимост от това кой е победителят. И това е удобно на всяка нова власт. Сделката е просто те да не бъдат закачани.“
Но какво по-конкретно стои зад наложеното от българските медиите информационно затъмнение по темата? Нали президентът е публична фигура, и като такава обществото трябва да знае максимално много за него, да не кажем – всичко?
„Ами да, вземете например само факта, който е абсолютно известен, аз не правя открития, само го посочвам и го коментирам – че в неговото обкръжение, в администрацията на президента е пълно с хора, които имат частен бизнес настрана. И това някак си не предизвиква у никого никакви въпросителни в България. Има и други власти, които трябва да контролират една държавна институция. За тях обаче такъв казус не съществува. Като се започне от личната му секретарка и от шефа на неговата президентска администрация, това са хора с частен бизнес, някои от тях с много сериозни позиции в много компании. Това е публичен факт. Но това не предизвиква никакви въпросителни. Нима това не е конфликт на интереси? Само това да вземем, аз ви говоря за известните неща. А казвам в книгата много неща, които публиката съм сигурен, че не знае, и зад които аз заставам с името си.“
Хората в България – върнати години назад
Въпреки незаинтересоваността на повечето медии в България и на другите власти реалистично ли е да произтече нещо от появата на тази книга. Питам ви, защото едни други разкрития, направени след едно държавно посещение в Узбекистан, не доведоха до нищо, останаха без никакви последствия?
„Да, в книгата между другото темата за Узбекистан също присъства, и доколкото съм осведомен – български еколози на базата на тази книга и на това, което са прочели в нея, в момента подготвят да сезират прокуратурата срещу президента Първанов. И изобщо на мен ми се струва жалко, че една радиостанция като Дойче Веле преценява за възможно да се говори по тази тема, но българите ще научат нещо повече по темата отново от чужбина. И аз мога само да поздравя Дойче веле, че я има – тя остана така да се каже последната радиостанция, съюзник на българското общество в борбата за повече свобода, не за нещо друго. Хората в България в това отношение са върнати години назад, когато трябва да научават какво се случва в собствената им страна от съюзнически, но все пак чужди медии, каквато е Дойче веле. Това е много жалко.“
Автор: Емилиян Лилов
http://www.dw-world.de
