Израелците открили огън, след като били нападнати от пътниците на кораба въоръжени с метални пръти и ножове, а един от командосите бил изхвърлен през борда:
Като резултат – най-малко 9 убити сред пътниците и над 10 ранени сред израелците. И светът отново се раздели в оценките за събитието.
Докато светът не е единен в оценките си, тероризмът (индивидуален или държавен) винаги ще си намира почва.
––––––
Алекс Алексиев: Събитията около „Флотилията на свободата” са много успешна пропаганда на ислямистките организатори
Алекс Алексиев, научен сътрудник в Хъдсън институт във Вашингтон, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Алексиев, като анализатор на радикалния ислям от много години, какво е Вашето мнение за събитията около т.нар. „Флотилия на свободата”?
Алекс Алексиев: Това събитие без съмнение е много успешна пропаганда на ислямистките организатори. Освен това, то има много по-големи и по-важни последствия за бъдещето на Турция, за ролята на западната преса и увеличаващото се сходство между европейското ляво пространство и ислямизма.
Фокус: Какво доказателство имате, че това събитие, или както някои го наричат провокация, всъщност е организирано от ислямисти?
Алекс Алексиев: Доказателството, че флотилията е организирана от радикални ислямисти, е толкова явно, че само нарочно може да бъде отказано да бъде видяно. Голяма част от него вече е публикувано от по-сериозните медии, но нека да ви дам няколко примера. Турската организация Фонд за хуманитарна помощ (IHH), която спонсорира тези действия, е не само ислямистка, а всъщност спонсорира тероризма и има връзки с „Ал Кайда” и „Хамас”. Тя е член на финансираната от Саудитска Арабия ислямистка група Съюз на доброто, която има още около 50 други групи, оказващи подкрепа на „Хамас”, която е включена в списъка с международни терористични организации. Съюз на доброто се ръководи от известния салафистки гуру и поддръжник на самоубийствени атентати Юсуф ал Карадауи. През 1997 г. турското правителство проведе обиски в офиси на Фонд за хуманитарна помощ и откри експлозиви, оръжие, джихадистка литература, както и списък с хора, които са вербувани за джихад. Има още доказателства, че тази организация е била въвлечена в т.нар. терористичен план „милениум” за взривяване на летището в Лос Анжелис през 2000 г. Израелците забраниха Съюз на доброто като терористична организация през 2008 г., така че със сигурност трябва да е ясно на организаторите на флотилията от IHH, че те никога няма да бъдат допуснати в близост до Израел, което според мен доказва, че цялата работа е създадена като пропагандно упражнение, на първо и най-важно място, и няма нищо общо с каквато и да е хуманитарна дейност.
Фокус: Споменахте, че има проблем с отразяването на събитието в западната преса. Какво имате предвид?
Алекс Алексиев: Първоначалната реакция на пресата, особено в лявата част от спектъра, бе истерично антиизраелска и проислямистка, без ни най-малък интерес към вглеждане във фактите. Публикация след публикация, от „Лос Анжелис таймс” до „Гардиън” в Лондон, продължаваше да се говори за израелски престъпления и оправдаване на ислямистките организатори като „стремящи се към мир и справедливост” в още един пример за оруелски заблуждаващи думи, които са превзели западните медии. Ситуацията се подобри сега, след като фактите станаха известни, но щетите вече са нанесени.
Фокус: Какво имате предвид със „засилващото се сближаване на европейското ляво и радикалния ислям”?
Алекс Алексиев: Имам предвид точно това, което казвам и това е забележима тенденция към сътрудничество между лявото пространство, не само в Европа, и радикалния ислям. Преди няколко години имаше оживена дискусия на страниците на „Америкън грийн джърнъл”, дали зелените не трябва да се съюзят с радикалния ислям, за да победят капитализма и отговорът бе, че подобна коалиция е много обещаваща. На същата основа, дори по-рано, постмодерните леви философи като Фуко и Бодрияр извиняваха смъртоносния режим на Хомейни заради неговия възприеман за антизападен и антикапиталистически потенциал. Фактът, че Хомейни имаше навик да екзекутира хомосексуалисти, каквито са били тези двама джентълмени, очевидно ни най-малко не ги е притеснявал.
В този частен случай, ако погледнете към списъка със западни участници във флотилията, мнозинството от тях, които не са ислямисти, са представители на крайната европейска левица като германската Лява партия.
Фокус: Накрая, какво ни казва този инцидент за Турция и правителството на Ердоган?
Алекс Алексиев: Той ни казва много и същевременно нищо хубаво. Според мен, това събитие ще отбележи „излизането наяве” на ислямисткия режим на Ердоган и ПСР (Партия на справедливостта и развитието), прогресивно ислямско правителство. Това е логичната кулминация на един дълъг процес, в който Ердоган и ПСР се опитват да намалят влиянието на турското светско общество и наследството на Ататюрк стъпка по стъпка и да трансформират Турция в още един близкоизточен ислямистки бастион. С неминуемата победа на ПСР в назначаването в последната светска опора в страната, висшите съдилища, на ислямисти и сплашването на армията с пародията на правосъдието, наречена „Ергенекон”, ислямистите вече не чувстват, че трябва да крият своите истински цели. По отношение на флотилията, например, кристално ясно е, че тя не може да е била организирана без директна или индиректна правителствена подкрепа. Трите кораба, които Фонд за хуманитарна помощ е придобил, са били закупени от истанбулското кметство, разсадник на ислямизъм, който води назад към мандата на Ердоган като кмет. Оказа се, че 50 ислямски активисти на борда на Мави Мармара не са имали паспорти. Кое правителство в тази епоха на терор би позволило на лица без паспорти да пристигат и да си тръгват, когато поискат, освен ако не симпатизира на тяхната кауза.
В крайна сметка имаме много проблематично развитие на турската демокрация, Балканите и Европа. Злополучна Европа, която продължава да демонизира малкия Израел, за това че се е осмелил да се защити, а същевременно е забравила за огромната ислямистка заплаха на входната си врата.
http://bg.mondediplo.com/article594.html
Из една по-стара публикация в същото издание, „Монд Димпломатик“
http://bg.mondediplo.com/article579.html
„ВЪПРЕКИ опитите Ясер Арафат да бъде сравняван с Адолф Хитлер, а Бейрут – с нацистки Берлин, и въпреки подновяването на реториката за „нов Холокост“, операцията срещу ООП и нейните ливански съюзници поставя началото на асиметричните конфликти, в които Израел се оказа изправен пред партизански формирования. В една от най-добрите книги, писани за тази война, двама израелски специалисти по военните въпроси, Зеев Шиф и Ехуд Яаари, изтъкват: Замислено от един вироглав и безразсъден човек [Шарон], нашествието в Ливан през 1982 г. се основаваше на заблуди и лъжи и беше неминуемо да завърши катастрофално (…) За тази скъпа и абсурдна война няма никакво извинение. Най-доброто нещо, което може да се направи, е да се извлекат поуки от нея [4].
За съжаление нито един израелски ръководител не направи това. Напротив, наложи се силова логика, лишена от каквато и да било дългосрочна стратегическа мисъл. През октомври 2008 г. чухме изявлението на командващия Северния израелски военен окръг генерал Гади Айзенкот във връзка с бомбардирането на политически и културни обекти на „Хизбула“ през 2006 г. (от тях остана само купчина камъни): Това, което се случи в Бейрут, ще се повтори с всяко селище, откъдето се стреля срещу Израел… Ще приложим несъразмерна сила… [5].
Изредилите се през последните трийсет години правителства предприемат нови военни нападения: смазването на Първата интифада през 1987–1988 г. ; операцията „Гроздовете на гнева“ срещу Южен Ливан и „Хизбула“ през 1996 г.; операцията „Защитен щит“ през 2002 г. по време на Втората интифада; войната срещу „Хизбула“ през 2006 г.; нападенията срещу „Хамас“ в Газа през юни 2006 г. и през ноември 2007 г., а след това през декември 2008 г. с операция „Закалено олово“.
Какво определение да бъде дадено на новия противник, обект на тези нападения? За израелските военни има само две категории противници: войник и терорист. И тъй като Израел не се сблъсква с редовна армия,следователно неговият противник е терорист. Израел не признава на противника си качеството на участник в съпротива, защото такова признание ще му придаде – както и на каузата, която защитава – неоспорима легитимност и ще направи насилника нелегитимен.
Този семантичен подход, който в същността си е политически, се използва най-вече за да придаде легитимност на израелската кауза и да създаде представата за „застрашаваща живота опасност“, която всъщност е недействителна.
Истина е, че никога окупационна сила не е признавала на своите противници статут на участник в съпротивително движение, независимо дали става дума за Алжир по време на френското колониално господство, или за Южна Африка по време на апартейда. Противникът винаги е терорист.“
–––––––
Без да умаловажам ни най-малко това, което се случва благодарение на един тип тероризъм, свързан с ислямски фундаментализъм, както е прието да се нарича, си мисля, както вероятно и немалко други хора по света, че десетилетното силово „решаване“ на Близкоизточния конфликт може само да увелачава напрежението не само в този раойн. То допринася за повече конфликтност далече извън границите му.
Из http://bg.mondediplo.com/article594.html
„В навечерието на тази военна операция, проявявайки пророческата си дарба – едно от безбройните му качества, Бернар-Анри Леви заяви в Тел Авив: Никога не съм виждал толкова демократична армия, която си задава толкова морални въпроси [1]. И сякаш затова по време на скорошната война философът се изпъчи на един израелски танк, с който нахлу в територията на Газа. Реагирайки на сегашното нападение, Леви го окачестви според АФП като глупаво, защото има риск да очерни образа на Израел. Нито една осъдителна дума, никакво съжаление за убитите…
Единственият въпрос, които стои днес, е каква цена ще трябва да плати израелското правителство за това престъпление. От години ООН е приела десетки резолюции [2], Европейският съюз е гласувал безброй текстове, настояващи Израел да спазва международното право или поне хуманитарното право, като вдигне например блокадата на Газа. Никакъв ефект от тези текстове. Напротив, Европейският съюз и САЩ възнаграждават Израел.“