Какво казаха посланиците на САЩ и Испания пред медиите
Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик: Натискът срещу журналистите е голям
Някои медии за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове. Натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно, каза посланикът на САЩ Джеймс Уорлик
Пред форум, посветен на проблемите на медиите в България той заяви, че трябва да има закон за собствеността и свободата на медиите.
В САЩ не разчитаме само на Конституцията. Има законова норма кой е собственикът на медията. Потребителят трябва да бъде информиран кой стои зад медията и да има информирано съгласие какво си избира, заяви Уорлик.
Трябва да бъде ясна прозрачността на капиталите на медиите, включително и на интернет, каза в изказването си посланикът на САЩ в България.
Като цитирам „Репортери без граница“, България е на последно място в Европа по прозрачност на капиталите в медиите и оттам и на свободата на медиите. Аз искам България да успее пред „Репортери без граница“ в конкуренция с европейските държави, а не с Танзания, каза посланикът.
Кафене.нет
––––––––––
Посланикът на Испания Хорхе Фуентес: Ако България расте със сегашното си темпо, ще й трябват между 30 и 50 години, за да достигне средния европейски стандарт
Интервю на Милена Бордън (Капитал)
Вашето председателство беше първото, което тази година работи паралелно с новия президент на ЕС? Не се ли дублират тези институции?
По принцип, няма нужда от двете. Ние бяхме в ролята на първата страна, която чрез председателство на ЕС помогна да се установи новата президентска институция под ръководството на Херман ван Ромпой. Вероятно, унгарското председателство през първата половина на 2011 ще бъде последното от този тип. Смята се, че до тогава външната политика на ЕС начело с Катрин Аштън ще бъде установена напълно.
Но този преходен период мина много добре по една причина. Испания си постави точна цел – да работи в услуга на президента на Европа, а не да търси да блести в името на себе си. Разбира се в типа ротационно председателство, което приключва, имаше елемент на национална гордост, който ще отстъпи на по-високи интереси.
Но освен това, в съответните европейски столици например, нашето председателство имаше точни функции. В София, както и във всички столици на ЕС, Испания, председателства от името на ЕС. В България, а също така и във всички страни членки на ЕС, няма делегация на ЕК. Има само представителство, което няма политически функции. Ние имаме отлични връзки с него. Аз, испанският посланик, до този момент водя нещата в политическо отношение. Тук в София, моята функция е много ясна. Ние координираме и водим европейската политика, като провеждаме политическия диалог с лидерите на страната.
Икономическият проблем в Испания подобен ли е на кризата в Гърция?
Не, за щастие. В Испания не може да стане като в Гърция. Защото Испания няма структурните проблеми, които Гърция има, нито има такъв дефицит. Дори няма такъв, какъвто има много важна и голяма страна като Великобритания.
Испания има друг сериозен проблем. Това е безработицата, която е 20% – два пъти по-висока от средната в Европа – жесток проблем с човешко измерение, който засяга социалната стабилност на страната, но не е от финансов характер, като този в Гърция. Въпреки това, факт е, че кризата в Гърция е първата истински голяма криза на еврото и може да засегне всички.
Наблюдатели по европейски въпроси смятат, че Европейската комисия е знаела за гръцките проблеми отдавна, но по политически причини не ги огласява. Има ли според Вас такова нещо?
Не мисля, че ЕК е разбирала за какъв мащаб става въпрос. Сега, обаче положението е ясно. Но все пак, Гърция е средна по големина страна и затова не беше толкова трудно да се спре кризата. Ако подобно нещо се случи в голяма страна като Испания или Италия, положението може да излезе напълно извън контрол. Това е което искаме да предотвратим на всяка цена. Има идея в Европа да се направи нещо като МВФ – например с 500 милиарда евро бюджет като мярка за подобни кризи.
Отразява ли се кризата на еврото на бизнес отношенията между България и Испания?
Първата промяна е в инвестициите в търговията с недвижими имоти. В момента има застой в този бизнес от страна на испанските фирми. Те не продават, но и не купуват. Втората засяга българската имиграция в Испания. Смята се че от половин милион емигранти, които са пребивавали в различни моменти в Испания, в момента броят им е спаднал под 300 000 поради безработицата в Испания.
Къде виждате мястото на България във външната политика на ЕС?
България е стара европейска страна и нов член на ЕС. Тя е средна по големина, подобна на Чехия, Швеция, Португалия. Въпреки това, което се говори за ЕС, че големите страни имат голяма роля, а по-малките – по-малка, не е точно така. В историята на Съюза, Лисабонският договор носи името на една средна страна, както и Копенхагенските критерии. Има известност за всички.
България може да има ясно определена роля в Съюза. Това е на балканска страна, която може да „изнася“ стабилност на Балканите. Тя е регионална сила и може да използва тази възможност да има роля във външната политика на ЕС – да помогне на другите балкански страни в европейската им интеграция.
В същото време, България има един специфичен проблем като балканска страна. Това са отношенията с бившата югославска република Македония. Аз бях първият испански посланик в независима Македония и разбирам, че за всяка страна съседите й са много важни, както в търговско, така и в културно отношение. Испания също е имала проблеми например с Португалия и Франция. Но „България и Македония“ е специален случай. Бих препоръчал това „специално“ да стане конструктивен елемент в отношенията. Знам, че в България се оплакват, че от Скопие не винаги са конструктивни. Но и България трябва да направи повече в това отношение.
Как другите балкански страни да се учат от България за Европа? Може ли например Хърватия да приеме сериозно подобно предложение?
Има нещо противоречиво в идеята, защото Хърватия е много развита страна. Но реалността е, че България, а не Хърватия е член на ЕС. Има някои неща, които може да се научат от тук. В същото време, ясно е, че България има много да направи за да стане истински развита европейска страна.
Как виждате бъдещето на Западните Балкани в ЕС?
Отношението на Испания към западните Балкани се определя от това, че ние сме южна страна. Искаме, както ЕС, така и НАТО, да балансират отношенията между север и юг в Европа. В процеса на разширяването на ЕС, Испания настояваше България и Румъния да бъдат приети и заради този регионален баланс. Това много не се знае тук. Подобно е и отношението ни към Западните Балкани. Освен това, Испания има разбиране към проблемите на Сърбия. Ние смятаме, че Сърбия има много потенциал – човешки и политически. Тя беше много ударена от серия кризи и войни, както и от режима на Милошевич. Ние в Испания смятаме, че стабилна Сърбия е много важна за региона.
Защо Испания не признава независимостта на Косово?
За да се запази единния характер на принципите в развитието на Европа. От една страна ЕС се федерира в някакъв смисъл, а от друга – много федерации и страни се разпаднаха, Югославия и Чехословакия например. Косово се отдели, но ние не може да знаем точно нито бъдещето на Република Сръбска в Босна, нито на Войводина в Сърбия. В Испания, нашите отделните региони имат автономия и ние сме предпазливи към такива разпадания. Смятаме за риск внезапното обявяване на независимост в европейски страни както стана с Косово.
Как виждате „Турция в ЕС“? Демокрация ли е Турция според Вас?
Виждаме Турция като наистина много особен случай. Не само че тя е географски само 20% в Европа, но самата Турция като държава не е точно това, което наричаме европейска държава. Тя е друга цивилизация, много красива, но друга култура, друга религия, друг начин на живот. Ако я сравним например с Русия, за която също се казва, че не е напълно европейска страна, виждаме колко по-малко европейска е Турция. Русия е част от историята на Европа. С Турция положението е обратното. Нямаме имена, който може да свържем с Европа по същия начин. Може би Ататюрк.
От друга страна, ако Турция като член на НАТО може да защитава европейците, защо да не може да бъде и в ЕС? Сигурността на Европа и ролята на Турция в нея е от огромна важност. Затова, аз лично, както и испанската позиция, сме за Турция в Европа. Но със съзнанието, че това е много комплициран въпрос.
Кой е най-големият успех на България в Европа?
Влизането в ЕС. Членството в НАТО също беше много важно. Но там имаше причини и фактори около сигурността и Вашингтон имаше влияние. Но членството в ЕС е наистина друго измерение. България получава и ще получи много помощ. Аз го виждам като огромен успех. Защото България влезе въпреки че не беше напълно готова, с 35% брутен национален продукт от средния европейски. Испания влезе със 75%. Но България трябва да абсорбира много повече от сегашните 4% европейски фондове, на които има право (почти 1 млрд. евро на година). И да покаже растеж два пъти повече от средния европейски. Да намери някаква формула, по която да растете много бързо. Ако расте със сегашното темпо ще й трябват между 30 и 50 години да достигнете средния европейски стандарт. А това е прекалено много време.
* Милена Бордън е преподавател в University of Reading, Великобритания
