ШАРЛ ДЕ ГОЛ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТКАЗА ДА КАПИТУЛИРА

Във Франция започна честването на годишнината от „Апела на Генерал Де Гол”, направен на 18 юни 1940 г.

Автор: Божидар Чеков

Кръглата седемдесет годишнина от събитието е повод за връщане на френското общество към завета на една изключителна личност. Заедно с Людвиг XIV и Наполеон Бонапарт, Шарл Де Гол е третият главен строител на страната символ на европейска цивилизация. За разлика от своите предшественици, той оставя Франция по-обширна и по-богата от деня, в който поема съдбата ù в ръцете си.
В онази далечна 1939 година, Германия превзема Чехия и нахлува без предупреждение в Полша. На 3-ти септември същата година Франция и Великобритания обявяват война на Германия.
Лошо подготвени, подценили противника си, съюзническите войски само за 6 седмици дават 85 хиляди жертви. Под марша на танковете на генерал Гудериан и бомбите на Louftwaffe населението бяга панически към южна Франция. През май положението става безнадежно и френското правителство решава да поиска унизително примирие. Неговият представител в Лондон, 49-вет годишният Генерал Де Гол отказва да се подчини на това решение. Обвинен в предателство той е осъден на смърт. На 18 юни в специална емисия на БиБиСи, Генералът призовава в пламенна реч френския народ на въоръжена съпротива срещу окупатора. „Франция загуби една битка-казва той, но не и войната!” Хиляди младежи преплуват „Ла манша” и се включват в „опълченската” армия на Де Гол. Други военни корпуси, разположени в африканските колонйи на Империята също минават постепенно на негова страна. Във вътрешността на страната се появяват различни форми на съпротива. Железничари вдигат във въздуха влакове с боеприпаси. Нелегални печатници печатат позиви. В Алпите се формират партизански отряди. Коорданацията между различните звена се върши от Лондон, лично от Де Гол. Англия помага активно на френската съпротива. Нейните самолети, въпреки немската противовъздушна отбрана, хвърлят редовно парашути с храна и оръжие на партизаните.
Свободата обаче е лукс, който се плаща скъпо. Близо 100 хиляди са избитите от хитлеристите членове или симпатизанти на съпротивата. Между тях е и ръководителят на вътрешната борба Жан Мулен. Вероятно предаден от някой приближен, той пада в плен през юни 1943 година. Въпреки нечовешките изтезания от Гестапо, Жан Мулен не проронва дума. Месец след залавянето му, той издъхва във влака на път за Германия. В съпротивата се включват и много емигранти. Героизма на поета Мисак Манукиан е пример за всички поколения. Командир на отряд , 37- годишният арменец е разстрелян близко до Париж през февруари 1943 година заедно с 23-ма члена на отряда.
Де Гол влиза триумфално в Париж на 25 август 1944 година. Истинската му роля на държавник започва през 1959 година, когато е избран за Президент на Републиката. Най-важното качество на един политик е неговата далновидност. В това отношение, малко са тези, които могат да се сравняват с Де Гол. След освобождението на Франция, първата му грижа е да осигури нейната политическа, военна и икономическа независимост. Според Генерала само силна централизирана държава може да реализира социална справедливост и равноправие. Работи се ударно във всички основни направления: пътища, съобщения, енергетика, здравеопазване и наука. Де Гол е бащата на френската атомна бомба, гарант за независимостта на Франция. Последвалият икономически разцвет на страната връща нейното международно влияние и авторитет. Генералът реформира изцяло държавата, като поставя президентската институция над партйините боричкания. Той постига това, след като въвежда пряк контакт с обществото. Първо чрез самия избор на президент и второ чрез референдумите. Фактически той създава реална действаща президетска република. Този политически модел е единствен в Европа. Противниците му го обвиняват в абсолютизъм и монархическа амбиция. Де Гол опроверга с блясък техните аргументи, като напусна властта само часове след един изгубен от него референдум.
Външната политика на Генерал Де Гол остави такива дълбоки следи, че всички негови последователи се придържат към тях. Въпреки, че беше съюзник на Съединените щати, Генералът закри военните бази на НАТО и изпъди „вежливо”американските войници от територията на страната. Де Гол е първият западен държавен глава, който посети Москва в разгара на „студената война”. Във външната политика, най-голямата му заслугата е сдобряването на Франция с Германия. Неколкократните срещи и искреното приятелство между него и немският канцлер Конрад Аденауер родиха идеята за създаване на Европейския съюз. За 15-20 години Де Гол и голизма върнаха на Франция загубеното през войната достойнство и влияние. Въпреки значителните икономически и дипломатически успехи пътят изминат от Генерала в никакъв случай не беше лесен. Значително по-напред от своите съвременници, той не винаги беше разбиран. Неговите противници оспорваха яростно всяко негово решение. В продължение на няколко години, „Големият Шарл” оцеля като по чудо от 3 бомбени атентата.
В лично отношение Генерал Де Гол живя изклюително скромно. Той показа абсолютно презрение към парите и привилегйите съпътващи властта. По негово желание, след неговата смърт всички подаръци получени по време на пътувания и срещи с други държавници бяха предадени на държавните музеи. Генерал Де Гол, с живота и делото си, завеща на политическите поколения, че обществените интереси стоят много по-високо от личните.

Париж
2010 г.