“ Аз съм цветна илюзия.
Нейно начало
е моята дата на раждане.“
д-р Севделин Панев
На 27 юни т.г. в кафе-книжарница „Лейди Бъг“ – Чикаго, се състоя творческа среща на писателя, д-р Севделин Панев, член на Съюза на българските писатели в Америка и по света, с почитатели на българската литература от лит. клуб „Българско слово“. Срещата бе организирана и ръководена от г-жа Калина Томова, секретар на СБП в Америка и по света. Да почете творчеството и личността на автора, тук присъства и председателят на СБП в Америка г-н Георги Витанов Богат.
От биографичната справка на д-р Панев се вижда, че той е роден през 1955 г. в гр.София. Завършва медицина и двайсет години работи като лекар в няколко краища на страната и в столицата. Негови стихове и разкази са публикувани във в.“Студентска трибуна“, в.“Литературен вестник“, вестниците „Любословие“, „Експрес“ и др. Освен като лекар, д-р Панев има и богата журналистическа практика. Той е един от учредителите на „Кръг 39“ – един предвестник на свободната литературна мисъл в България.
Но какъв лекар е Севделин Панев! Четейки и препрочитайки неговите стихове и разкази, ние неволно разбираме, че той не е просто церител на страданието и недъзите на човешкото тяло – той е прецизен и деликатен лечител на човешката душа. Казано е: „Рана се лекува – душа се лесно не лечи.“ И още: „Болна душа и най-здраво тяло поваля.“
Книгата му „Всяко минало е детство“ – не отговаря на подзаглавието „разкази и стихотворения“. Защото неговите разкази, са не просто „къси разкази“, а стихове в проза. А стиховете му, написани на един дъх – притчи. Ако максимата, че голямото творческо постижение се ражда в мъчителното търсене на своето „себе“ от странната загадка на природата, наречена човек,т о стиховете и разказите на Севделин Панев е творчество от най-висока степен. Основната тема в неговото творчество, са вечните и неизбежни въпроси на човека, съпътстващи го от люлката до гроба – защо се раждаме и защо умираме. Мигът живот даден ни на земята, дар Божи ли е, или наказание Божие?! От къде идваме, защо сме дошли и къде отиваме?! Това са въпросите, разпъващи на кръст душата на поета, но пресъздадени с жив, образен и афористичен език, накъсан от стакатото на думите и стопиран от задъхани мисловни паузи, тези модерни изречения и строфи, разбунват съзнанието на читателя и го потапят в дълбоки размисли.
Докторът – поет усеща точно диагнозата на душевните страдания и травми, които съществуват и в най-здравото човешко тяло, та ни е предписал собственоръчно написаните от него лечителни стихове.
ЕГО
Аз съм цветна илюзия.
Нейно начало
е моята дата на раждане.
Аз съм детство несвършващо
от хлапашкия джоб
изтървано
и на асфалта забравено.
Аз съм лък от цигулка
накичен със звуци.
Замръзнал порив към
вечност.
Аз съм всичко,
което се учи да пита.
Ако имаше
смисъл от
питане.
УСМИВКА
Една усмивка
на поет – неизвестен.
Монета – хвърлена за щастие.
Остана в мен на
съхранение.
Имам я – живея…
Една усмивка само,
а ми стига да запея.
ВСЯКО МИНАЛО Е ДЕТСТВО
Напразно ли туптиш,сърце?
Не зная!
Не зная,че през очите
влезлият живот
е нужен като залък.
Че всички милиарди човешки
имена
са кодове на някаква мечта.
Че светът е утешимо
малък
за антисветлина.
* Cтиховете са от сборника „Всяко минало е детство“ на д-р Севделин Панев (на снимката)
