Въведение
В помощ на есенната сесия на Българо-Американски Асоциация (БАА), през време на Фестивала „Български дни в Чикаго – есен 2010” (начало 3 октомври 2010), се предвижда да бъде използван метода на „Колективната интелигентност”. Пролетните и есенни сесии на БАА са единствените за сега ЕНЦИКЛОПЕДИЧНИ ДИСКУСИОННИ ФОРМИ на Българската общност в Чикаго (а вероятно и в българската имиграция по света), които използват подобни методи. Ефективността на двете сесии е с мултипликационен ефект, който отлично се експонира с дефинирането на на понятието „Колективна интелигентност”. На вниманието на българите по света предлагаме публикация, озаглавена
„КАК ХОРАТА СА ПОСТИГНАЛИ СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО?”
EkipNews.bg
Човешката еволюция продължава да бъде неразрешен ребус. Нищо не обяснява достатъчно убедително неочакваните събития през последните 45 000 години. По някакви причини поредната относително рядка хищна маймуна се превръща в господар на цялата планета, притежаващ бързо прогресиращи технологии. Защо по това време, след като всички атрибути на човешкия успех – правенето на инструменти, културата, големия мозък и дори речта, изглежда са били налице още преди 500 000 години, а тогава нищо не се е случило? Тези проблеми (тук със съкращения) се анализират в статията на Мат Ридли за „Уол стрийт джърнъл“ (Matt Ridley for the Wall Street Journal).
Инструментите на пра човеците са правени почти по един и същ, еднообразен начин в продължение на стотици хиляди години. Изведнъж регистрираме културен бум в Африка. Защо там и защо тогава?Вероятно отговорът се крие в една нова идея, заимствана от икономистите, известна като “КОЛЕКТИВНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ”. Това е означение на зависимостта на изобретателността и честотата на културните промени от интензивността на взаимодействията между индивидите. Тази концепция има своите потвърждения още в праисторията, но е особено привлекателна днес. В съвремието, когато идеите непрекъснато “се оплождат” взаимно, тя дава още по-големи надежди за бързо развитие.Колкото повече открития се правят, толкова по-заплетен става еволюционният пъзел. Способността да се използват инструменти “е избутана” вече до 2 000 000 години назад, а основните видове оръдия на труда са на лице в Африка още преди 300 000 години. Същевременно за неандерталците е известно, че са имали голям мозък, правели са подобни инструменти и са притежавали същите генетични особености, предполагащи развитието на говорния апарат. Въпреки че са оцелели допреди 30 000 години, те не успяха да изнамерят някои важни видове оръдия на труда, фермите, градовете и други културни форми. Неандерталците са добър пример, че е възможно интелигентни същества с въображение (те са погребвали ритуално своите мъртви) да не преживеят културен и икономически прогрес.До сега учените търсят на погрешно място обяснението на човешкия успех, а именно – вътре в главите ни. Повечето очакват някакви забележителни неврални или генетични открития, обясняващи “пробива” във възможността ни за говорене, комуникация и по-добро планиране. Сложността на съвременния свят обаче, не се крепи на индивидуалната интелигентност. Знанията как се правят най-различни неща са разхвърляни между милиони глави. Затова веднъж стартирал, прогресът вече не е ограничаван от възможностите на единичния мозък.Процесът на иновиране и обновяване е колективно действие, базирано на обмена. Разрешаваме си да забравяме, че търговията и урбанизацията са огромен стимул за изобретателността, много по-важен от управлението, парите или индивидуалния гений. Търговията води и до централизиране на институциите. Урук отпреди 5 200 години е първият известен град, надхвърлил население от 50 000 жители, оградили се с 10 километрова стена. Градът, процъфтял заради земеделските оси, подсилени със сложна напоителна система, стана средище на зараждане на първата “средна класа” – прослойката на търговските посредници. Търговската мрежа на Урук постепенно нараснала до нещо като колониализъм. Постепенно данъците и робството започнали да показват грозните си лица.От своя страна земеделието, което е изнамерено много отдавна, вероятно е процъфтяло в общества, които също са имали известни търговски връзки, както доказват земеделските оазиси в Сирия, в които са намерени обсидианови сечива от Кападокия. Когато преди 9 000 години земеделците са колонизирали гръцките острови, те са ползвали вносни инструменти.Ако погледнем още по-назад, ще видим, че ловните умения са се разпространили силно в Западна Азия преди 45 000 години в общества на ловци – събирачи, т. е. представляващи по-голям “колективен мозък”.Схващането, че обменът стимулира иновациите провокира паралел между културната и биологичната еволюции. Така както при половото размножаване се обединяват различни наследствени белези, търговията се явява културен медиатор. Търговията за културата е като сексът за биологията. И двата феномена се базират на принципа на обмяната. Логично тя е най-интензивна в многобройните или сгъстени популации. Показателно е, че обменът между хората не влияе на развитието на други видове животни, защото само хората са изложени на системни и продължителни контакти с най-различни, често напълно непознати други хора. Това е и отговорът на неочаквания човешки възход: Той е предпоставен от изобретателността на колективния ум, самата тя станала възможна след “изнамирането” на размяната.Веднъж започнали да обменят предмети и мисли, хората извели на преден план аспекти на труда, които водят до взаимно изгодно умение. Специализацията се оказва средството, чрез което обменът окуражава иновацията. Тя прави продукта и доставката му по-добри и стимулира създаването на нови неща. От този момент човешката история е в процес на постепенно разпространяване на специализацията и обмена.Теорията за обмена обяснява някои странни научни факти. Например Австралия, която е колонизирана 20 000 години преди повечето части на Европа, никога на изнамира фермерството и има сравнително слаб технологичен напредък. Обяснението е, че сухият и суров климат там не е разрешил обществата на ловците – събирачи да достигнат необходимата гъстота за достатъчно интензивни контакти. Има примери дори за деградация: жителите на Тасмания, които преди 25 000 години са правели костни инструменти, дрехи и рибарско оборудване, са “забравили постепенно” тези умения, след като преди 10 000 години Тасмания е станала остров, изолиран от надигащото се море. Джо Хенрих от Университета на Британска Колумбия обяснява това с факта, че популацията от 4 000 тасманийци е твърде малък “колективен ум”, за да съхрани или развие наличните технологии. Жителите на Огнена земя, които имат същите климатични дадености, не изпитват подобен регрес, тъй като са в системен контакт с основния южноамерикански материк.Друго доказателство на тезата идва от останките от неандерталците. Според намерените техни артефакти те не са търгували въз основа на това някои специалисти застъпват позициите, че формирането на широки мрежи за обществени контакти се оказва по-важно за прогреса, отколкото технологичните иновации и нарасналите ловни възможности”.Казаното води до един радостен извод: неумолимият характер на прогреса с нарастващия обмен и специализация между хората, съчетани с глобализацията и Интернет, са предопределени да осигурят страхотен икономически ръст на човечеството през следващия век въпреки случайните спадове, причинявани от войни, бедствия, лошо управление и кризи. Процесът на кумулативна иновация вече увеличи средната продължителност на живот двойно, намали детската смъртност с три четвърти и умножи в пъти средния доход на глава от населението само за век в световен мащаб. Всичко това се дължи на “сексът между идеите”.
Bd10e-KI