Наскоро излезе интервю (линк) с бившия министър-председател Филип Димитров и в него става дума за една история от началото на 1992 г., в която и аз имах участие. Струва ми се, че трябва да разкажа.
Аз съм председател на Комисията по национална сигурност. В парламента съм и ме намира секретарката на нашата група – по телефона се обадили от президентството – Желю ме вика спешно. Взимам дежурна кола (единствен път, когато съм ползвал кола от парламента) и след пет минути съм при Желю. (С него сме състуденти, връстници, но той следваше философия, а аз – филология.) Иска моето съгласие да бъдат арестувани министъра на външните работи Стоян Ганев и Ахмед Доган, защото са предали на турския посланик списък с имена на наши дипломати, които работели за тайните служби (разузнаването).
Питам за доказателства, защото веднага схващам, че това е опит да бъде свалено правителството на Филип Димитров – арест на министър и на председател на парламентарна група не е шега работа, а си е направо голям скандал.
Желю ми обяснява, че срещу турското посолство са поставени камери и те са заснели двамата. Аз възразявам, че много повече пъти трябва да са заснели мен, защото минавам постоянно оттам, живея в съседство. Желю ми възразява, че аз не съм влизал, а само минавам.
Питам как камерите са заснели предаването на списък горе в кабинета на посланика. Той мънка, че имало човек и се знае със сигурност. Аз казвам, че не съм съгласен да бъдат арестувани Ганев и Доган.
Питам министър-председателят знае ли. Отговорът е – не. Никой освен нас двамата не знаел. Това означава, че и вицепрезидентката (моята съпруга Блага Димитрова) не знае и Желю ме помоли да не казвам на Блага. Настоявам да бъде изивикан и след десет минути влиза Филип. След като чува от Желю за какво става дума, той реагира точно като мен – все едно сме се наговорили. Желю е видимо ядосан.
Тръгваме си с Филип. След час научавам, вече не помня от кого, че помощникът на Доган е постъпил в болницата на МВР. Казваше се Тефик. Той е присъствал на разговора при посланика. Дойде ми на ум през нощта – към 1 или 2 ч., че могат да го утрепят като единствен свидетел. Позвъних по специалния телефон ВЧ (тази уредба имат само десетина души и се обажда телефонистка, а ако някой се вмъкне в мрежата разговорът се прекъсва автоматично) от дома ни на шефа на НСО и го помолих да поставят пост до болния. Послуша ме. След време го изписаха, а аз узнах, че той бил агент на службите. Още след време той си призна, че са му наредили да измисли предаването на списъка.
Така този първи опит да бъде свалено правителството на Филип Димитров още през март или април 1992 г. не успя. Това стана през октомври не без съдействието на специалните служби – Бриго Аспорухов, шеф на разузнаването, даде пресконференция (нещо нечувано в света) с измислени твърдения, които Филип опровергава сега в интервюто.
Йордан Василев
Б.Р. По-старо, но също интересно интервю с бившия министър-председател Филип Димитров може да прочетете тук – линк.
