В разгара на икономическата и бюджетна криза в България от различни посоки се засилват гласовете за по-малко пазар и по-силна държавна намеса. До какво може да доведе вслушването в тези гласове?
Анализ на Ясен Бояджиев от Дойче веле
Две партии, които на думи са от двата полюса на политическия спектър, едната „безрезервно” подкрепяща правителството, другата – негова „безкомпромисна” опозиция, едновременно заговориха за „лошия” пазар и „добрата” държава.
Виновният за всички злини пазарен либерализъм ни вкарал в кризата, либералната политика била „задмината от времето”, а пазарът като регулатор вече не бил „актуален”.
Затова – да преосмислим „някои десни философии” и да приемем „нова стратегия” под ръководната роля на държавата. И, например, да й дадем да определя лихвите вместо банките.
Разменени роли
Макар и с отдавна доказани от времето безсмислие и вредност, подобни заблуди продължават да бъдат актуални. Те стават особено съблазнителни при криза, когато трудностите замъгляват погледа и изострят страстите.
Тогава е удобно да представиш пазара като неуправляема и опасна природна стихия, а държавата – като майка-закрилница. И да размениш ролите, вините и заслугите им, както за влизането, така и за излизането от кризата.
В действителност примерът на най-проспериращите и благоденстващи общества отдавна по безспорен начин е доказал, че икономиката е по-успешна и жизнеустойчива, когато се основава на повече пазарна свобода и по-малко държава.
Държава, която не разхищава парите на гражданите си и се ограничава предимно до изпълнение на присъщата си функция да следи и налага правилата на играта. Такива страни по-рядко влизат и по-бързо и безболезнено излизат от кризисните фази на естественото циклично развитие на икономиката.
Печалните примери
Тази истина се доказва и от развитието на сегашната криза. Гърция, да кажем, е чудесен пример за това докъде може да доведе прекомерната роля на държавата.
Достатъчно ясно доказателство обаче е и българският опит.
Нашите успехи, предимства и шансове, доколкото ги има, се дължат на ниските преки данъци и на големия частен сектор. И обратно – проблемите ни произтичат не от липсата на достатъчно държава, а от липсата на достатъчно пазар в икономиката ни.
Държавата продължава да бъде най-големият икономически играч. Тя изземва доста над разумното ниво от произведения продукт и го преразпределя още по-неразумно – в непрозрачни и откровено корупционни сделки с приближени на властта бизнесмени, в нереформирани антипазарни сектори.
Впрочем, идеята за повече държава и по-малко пазар и без друго надделява и в сегашната кризисна ситуация, в която държавата харчи повече дори от последните предкризисни години.
Лесно предвидими последици
На базата на световния и българския опит е много лесно да се предвиди до какво ще доведе още по-силната намеса на държавата. Ако, например, реши, както я съветват, да се намеси при определяне на лихвите по кредитите, единственият ефект ще е пълно спиране на кредитирането.
Призивите за повече държава не са просто безобидна идейна заблуда. Често те са прикритие за конкретни практически цели. В нашия случай, например, отдавна се налага усещането, че група заинтересовани са се прицелили във валутния борд.
Неговото сриване ще ги освободи от многомилионните им задължения за сметка на единствения останал наличен ресурс – спестяванията на българите.
Но дори и това да не се случи, вслушването в съветите за по-силна държавна намеса ще има фатални последици. То няма да ни спаси от кризата, а ще я задълбочи. Ще ни върне години назад, ще обезсмисли лишенията и усилията ни и ще ликвидира постигнатото, колкото и малко да е то.
www.dw-world.de
