Чета по интернет какво се случва в България, почесвам се по тила си и се чудя…
Президент и премиер пак се карат. И пак през медиите. И съвсем ги въвлякоха в спора си.
Георги Първанов, който блажено си изкара почти два мандата сред медиен комфорт се жалва, че в послено време „върху медиите се упражнява последователна кампания за натиск“.
Бойко Борисов, които от февруари миналата година, след прословутото си изказване в Чикаго (виж тук) е неизменно с най-голям процент присъствие в информационния поток, се обръща със специално писмо към главните редактори на българските медии.
Доколкото съм информиран и до мен бил пратил, но днес (31 май) е национален празник и пощите тук не работят. Ето защо ще цитирам само текстът получен по имейл:
„Обръщам се към Вас като представители на българските печатни и електронни медии, като ръководители на обществените медии и БТА. Повод е публичното изявление на президента Георги Първанов от вчера – 29 май, че е свидетел на осъществявана от правителството „Последователна кампания за натиск върху медиите“, която, според него, цели „Да бъдат уплашени определени медии.“ Такава констатация е крайна и тревожна. Затова, в интерес на всички български граждани, независимите медии, в интерес на авторитета ни на демократична държава-член на ЕС, е да има пълна яснота по основанията и истинността на твърдението на държавния глава. В тази връзка апелирам да изразите позицията си дали твърдението на президента Първанов съответства на обективните факти за политиката на правителството към независимите български медии и дали:
1. Има случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате;
2. Сте срещали действие или решение на българското правителство, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани;
3. Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството.
Очаквам Вашите честни и публично заявени отговори на тези въпроси. Те ще покажат дали президентът Георги Първанов има основания за своите критики или в името на прикривани политически цели манипулира общественото мнение, за да подрони доверието в политиката и реформите, които провежда българското правителство в момента. Вашата оценка и позиция е важна преди всичко за всеки един ваш зрител, слушател и читател, които имат право да знаят истината за независимостта на българските медии“.
И още не дошли писмата в пощата им всички големи шефове на големи медии хукнаха да отговарят – „Тъй верно, гу’син началник!“
Ето отговорите им събрани във в-к Капитал, от където и ги копирахме:
Галя Прокопиева, главен редактор на „Капитал“:
Няма случаи, в които кабинетът да е оказвал натиск на „Капитал“. Но с това ролята на държавата за развитието на свободни медии не се изчерпва. Те са свободни, когато са финансово независими. Държавата трябва да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Сега той е под стрес и изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Институциите би трябвало да гарантират, че на пазара всички имат равен старт, играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален. Фактът, че „Нова българска медийна група“ успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен. Това е косвена подкрепа от държавата. Журналистите не са свободни и защото институциите не гарантират сигурността им в достатъчна степен. Разкритията за корупция или други престъпления често не водят до разследвания и присъди. Чест прави на премиера, че прояви готовност този разговор да се води публично. Това е сериозен ангажимент.
Венелина Гочева, главен редактор на „24 часа“:
Бих посъветвала българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките помежду си. Залповете от последните дни обаче показват, че няма кой да се възползва от този мой съвет.
Няма и правителство в последните 10 години, което да е пробвало явен натиск върху мене като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии-власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното.
Иначе само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии.
Българските медии ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити. Искрено се радвам, че като вестникар никога не съм зависела от кадровия избор и дейността на тези два регулаторни органа. Затова съжалявам колегите от електронните медии, че са принудени да се съобразяват с решения на хора, които по правило са далеч от журналистическата професия и с ниско ниво на компетентност. Това са излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии, където се дебатират реалните професионални проблеми.
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв:
Нова телевизия има независима редакционна политика. През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби. Просто се стараем съвестно да си вършим работата, като отразяваме събитията безпристрастно и обективно. Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено.
Уляна Пръмова, директор на БНТ:
Не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства. Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение. Колкото до членовете на СЕМ, едва ли броят им ще промени неговите функции. Знаете, че по закон съветът няма право да се меси в редакционната политика и програмата на електронните медии, а към вестниците съвсем няма отношение.
Люба Ризова, директорът „Новини и актуални предавания“ в bTV
По повод писмото от началника на Политическия кабинет на премиера Борисов – Румяна Бъчварова до главните редактори и директорите на медии, Люба Ризова отговори на въпросите в него, в предаването „Тази сутрин“.
Така зададен въпроса … да има натиск …ето и ние си преустроихме предаването днес аз станах сутринта и дойдох в студиото, вместо да ви гледам по телевизора, защото зрителите имат нужда от този отговор. Всъщност ние го даваме постоянно ежедневно. И това дали властта оказва натиск на медиите зрителите ни отговарят и те всеки ден като ни гледат и ние виждаме колко стотици хиляди са ни гледали и дали са увеличават или намаляват. Това е нашия отговор и това е нашия натиск зрителския натиск. Що се отнася до натиск и целия този спор в обществото, кой на кого оказва натиск? Премиерът на шестата световна среща на българските медии във Виена ги призова (медиите) да не привличат държавата като страна в техните спорове. Сега пък ние призоваваме политиците да не ни привличат като страна в техните спорове и т.н.
Да това е основен въпрос откакто съществуват медии и власт и демократично общество, защото тази тема е тема на обсъждане само в демократичните общества. Това ще е вечна тема за медиите властта и натиска. Между другото в момента това е актуална тема и за Америка. Демократът Барак Хюсеин Обама публично нападна Fox news казвайки, че те са опозицията и се държат като политическа партия. както можете да се досетите на него журналистите от телевизията не му бяха останали длъжни. Никакви форуми не останаха не съпричастни към тази тема….
Тошо Тошев, главен редактор на в. „Труд“:
Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите. За правителствата на Жан Виденов и Иван Костов не желая да си спомням.
И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми.
Що се отнася до намаляването на броя на членовете на СЕМ, мисля, че след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии. Нямам желание да развивам повече тази тема, макар че имам особено мнение за съществуването на СЕМ изобщо. Досега съветът беше познат със своите 9 членове, но по същество заедно с останалите си служители той представлява едно малко министерство.
Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт“:
Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години „Стандарт“ накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното. Позицията на „Стандарт“ е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове. Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество. Безспорно при предишното правителство имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за националноотговорна позиция на медиите. В крайна сметка опитите всички проблеми да бъдат туширани и представени в розово изиграха лоша шега и на тройната коалиция, и на държавата като цяло. Относно намаляването на членовете на Съвета за електронни медии – подобен ход изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган.
Максим Минчев, директор на БТА:
По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза. В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият.
Що се отнася до броя на членовете в регулаторните органи, не смятам, че независимостта на СЕМ и КРС зависи от това дали са от трима, 30 или 300 души. Всичко е въпрос на съвестта, морала и професионалните качества на всички негови членове.
Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на „Новинар“:
Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който „Свободата е осъзната необходимост“.
Валери Тодоров,генералния директор на БНР (миналата седмица преизбран на поста)
Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение.
Радосвет Радев, изпълнителен директор на „Дарик радио“
Дали има случай, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате?
– Не, такива случаи няма.
Дали сте срещали действие или решение на българското правителство, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани, разпространяване?
– Не, не съм се сблъсквал с действия или решения на българското правителство в тази посока. Въпреки това, бих желал да обърна внимание на факта, че напоследък се забелязват признаци на непрозрачно финансиране на наскоро създадени български медийни компании, чието последващо пазарно поведение застрашава както равнопоставеността, така и нормалното икономическо
развитие на останалите сериозни и доказали професионализма си медии, които работят и се развиват на българския пазар.
Дали тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството
– Самото съществувани на тези органи, твърде спорно и принципно излишно, поражда много въпроси. Колкото до намаляването на броя на членовете, това е една добра първа стъпка към решението на този проблем. Дори и след намаляването броя на членовете квотните принципи се запазват, така че не виждам в това каквато и да било заплаха за повишено влияние на една или друга институция върху редакционната политика на медиите, която представлявам. Нещо повече, такова влияние няма и не може да има.
Край на цитата от в-к „Капитал“.
И сега след всичко това изписано от големите се чудя, к’во да правя?
Ако не отговоря ще излезе, че www.Eurochicago.com не е национална медия (което донякъде е вярно, защото читателите ни са интернационални).
Ако обаче отговоря още днес, не олеквам ли? Нима г-н Борисов ще ми отговори на мен със същата скорост ако аз го попитам нещо подобно? Не е ли по-разумно да изчакам утрото, че то е по-мъдро, пък и да видя дали премиерът ще отговори на Атанас Чобанов от Париж? Колегата в нарочно писмо го запита:
„Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти?
Защо мълчите когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на „Пещаците“, да казва, че журналистите трябва да бъдат „удряни по ръцете, краката и устата“? … “ (Целият текст на писмото на Атанас Чобанов може да намерите в неговия блог – линк.)
Сега ви пожелавам лека нощ, а утрото дано ни донесе мъдрост!
Редакторът на Еврочикаго
Канонада от излияния за свободата на словото заваля в медийното пространство, след като Бойко Борисов попита главните редактори на всички медии, дали им е оказвал натиск. Шефове на телевизии и вестници изписаха тонове високопарни речи, с които услужливо отговориха на премиерските въпроси.
След като президентът Първанов каза в прав текст, че над медиите се оказва натиск от страна на правителството, Бойко Борисов веднага отвърна на удара с въпроси към главните редактори на вестници, електронни издания, телевизии и радиостанции.
Голяма част от тях започнаха да се надпреварват за това, кой първи ще отговори на реторичните премиерски питанки, свързани с оказване на натиск, ограничаване на медийното пространство и казуса с намаляването на състава в СЕМ. Шефове на водещи национални медии седнаха на чиновете като първолаци и написаха що-годе едни и същи изявления, натъпкани с клишета, с клетви и обещания за чиста и свята свобода на словото. Потърсихме журналиста Иво Инджев, депутата от ДПС Лютви Местан и политолога Татяна Буруджиева, за да коментират спора между президент и премиер.
„Георги Първанов е гузен, той ревнува и се сърди, че са му взели любимата играчка”, твърди Иво Инджев. Според него медиите са тръгнали след новия голям победител – факт, който президентът не е могъл да понесе, тъй като е отделил изключително много време през годините, за да постигне медиен комфорт. „Най-голямото достижение на Първанов беше неговата медийна недосегаемост. Не го казвам само заради моя случай, а защото има много доказателства за това. Получи се една ситуация, в която властта у нас взе интервю от медиите, които чинно отговарят. Аз, ако бях на мястото на някои от главните редактори, не бих си правил труда да пиша обяснения. Не е работа на властта да ми задава въпроси дали се чувствам комфортно под нейното ръководство.”, категоричен е Инджев. По думите му това поведение е най-изобличаващо за състоянието на телевизии, радиостанции, електронни сайтове и вестници у нас. Според него властта е попитала „обичате ли ни?”, а всички са отговорили „да, обичаме ви”.
Борисов: Журналистите ми оказват натиск
Премиерът Бойко Борисов коментира, по повод критиките на президента Георги Първанов, че правителството осъществява последователна кампания за натиск върху медиите, че журналистите са тези, които му оказват натиск, а не той.
„Това беше поредната провокация от страна на президента, той иска да критикува всеки ден правителството, затова казвам: „Хубаво–лошо, каквото иска да говори, нито обръщам внимание, нито се интересувам“, каза Борисов.
Той не пожела да коментира зададените му в понеделник вечер 25 въпроса от сценаристите на „Шоуто на Слави“.
„Не ме интересува Слави Трифонов, нито шоуто му. Аз съм го оценил като човек, когато е дошъл при мен с неговите въпроси. Оттам нататък – рекламата, която прави на мой гръб, нито ме интересува дали ще води или няма да води, как го води, това си е лично негова работа. Но така да ме провокира с въпроси, не ме интересува. Не ме интересува дали той има въпроси към мене, той изговори толкова лъжи за мен, нека да продължава да си говори“, каза Бойко Борисов.
Тити Папазов ми зададе 100 въпроса, но не можа да вземе дори и един съветник от София, допълни премиерът и призова Слави Трифонов: „Ако иска да е политик, да заповяда на избори. Ако иска да е водещ, да си прави шоуто, аз не му се бъркам в тази работа“.
– Още ли смятате, че най-големият проблем на България е лошият човешки материал, както заявихте в Чикаго? Вие от какъв материал сте?
– Защо назначихте за министър човек, който преди време наби полицай?
– Каква е позицията Ви за ДДС – че трябва да се намали, както Ви посъветваха в Израел, че трябва да се увеличи, както Ви посъветваха в Катар, или че трябва да си остане непроменен?
– На кои журналисти пускате есемеси? Те отговарят ли Ви?
– Ще проверите ли наистина чия собственост са медиите и какъв е произходът на парите, с които са закупени?
– Какво е съотношението между задържаните и изправените пред съда по време на Вашия мандат? На всеки 20 задържани – 1 пратен на съд или по-малко?
– Още ли смятате, че: „За времето си Сталин, Хитлер и Мао са номер едно“? За какво им се възхищавате и искате ли да приличате по нещо на тях?
– Смятате ли, че сте избрали подходящите хора за министри при условие, че Божидар Нанев и Румяна Желева вече се издъниха?
– Какво става с АЕЦ Белене и притеснява ли Ви фактът, че руснаците искат да строят Атомна електроцентрала в Турция?
– Има ли отношение спечелването на държавни поръчки с победите Ви на тенис? А вярно ли е, че ако някой Ви бие на тенис и веднага след това бизнесът му пострадва?
– Защо държавата демонстративно не спазва договорите, които е подписала?
– Как ще коментирате думите на финансовия министър, че кризата е приключила през април? Виц ли е това или той по принцип не знае какво говори? Как ще коментирате думите на министъра на икономиката, че още не сме стигнали дъното и кризата тепърва ще се задълбочава?
– По какъв критерий избрахте министрите във Вашия кабинет и каква част от тях сте срещнали на кръстовища?
„Българските медии са вече достатъчно големи деца,
за да може някой да ги бие по дупето и да слушат какво им казват отгоре. Така че ние винаги ще намерим начин, ако някой ни притиска, да излезем от ситуация.
Политиците не са толкова глупави да налагат ежедневен контрол върху медиите, защото това ще бъде краят“, коментира днес в интервю за Би Ти Ви Красимир Гергов.
Той беше представен като партньор на CME – новата компания, собственик на Би Ти Ви.
Красимир Гергов, който е председател на Асоциацията на рекламните агенции, този път открито говори за собствеността си в медии.
„Спомням си, когато направих първата частна локална телевизия заедно с Тед Търнър. Тогава ни спряха тока на предавателя, правителството тогава. Но не обвинявам правителството, но те позволиха това да се случил. Пращал съм 20 писма да пуснат в ефир Си Ен Ен, но не получих нито един отговор. Смятам, че тези времена са отминали.
След това беше създаден закон, според който хора, които се занимават с рекламен бизнес, да не правят електронни медии (от тази година това е разрешено) и затова през годините е трябвало да бъда консултант или друг партньор на тези компании, в които съм участвал. Бях недоволен“, каза той.
По повод въпросите на сценаристите от „Шоуто на Слави“ Красимир Гергов каза: „Мога да кажа, че Слави е бил един от най-близките приятели на Бойко Борисов, а сега се карат. Но ако Слави е лош човек, а Бойко не става за премиер, защо тогава не са си го казали…?“.
Източник: Агенция „Фокус“,БГНЕС,Би Ти Ви
Интервю с Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов
Водещ: Гостува ни Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Днес сме ви подхванали министър, началник на кабинет, пак министър. Добро утро.
Румяна Бъчварова: Добро утро.
Водещ: Става дума за една ситуация, да я наречем от почивните дни, в която президентът Първанов направи изявление, в което каза, че има последователна кампания за натиск върху медиите, която според него цели да бъдат уплашени определени медии. Съответно от ваша страна дойде отговора. Поискахте главните редактори и изобщо медиите в България да кажат дали им е оказван натиск. Зададохте три въпроса. Бърз отговор последва от страна на всички медии. Въпросът е обаче какво очаквахте?
Румяна Бъчварова: Това, което се случи. Не може една такава критика, която е, в края на краищата президентът много отдавна критикува правителството, но в случая с това негово твърдение той влезе в едно поле, което според мен е много силно чувствително и оказа се, че наистина е така, съдейки по отговорите, които получихме и бързината, с която пристигнаха. На практика с това твърдение президентът не просто критикува правителството, но той постави под съмнение безспорните постижения на българската демокрация – това е независимостта на българските медии. Ясно е, че никъде по света медиите не съществуват в една стерилна страна. по никакъв начин няма някаква каменна стена между тях, бизнесът и политиката, но има основни правила, които в България бяха градени дълго време и съдейки по отговорите, които получихме, те се съзнават от всички. Наистина има един дълъг процес, в който медиите се конституираха и функционират като един така опонент на властта като независима структура в обществото.
Водещ: Добре, някак си на риторичен въпрос, риторичен отговор се получи малко. Нали не очаквахте, че ще ви кажат главните редактори в отворени писма – да, случвало се е да има форми на натиск? Това не се е случвало само в едно правителство. Това е история на българската политика общо взето.
Румяна Бъчварова: Съдейки по отговорите такава практика по-скоро се отнася към предишни времена и предишни правителства. Трябва да ви кажа, че не беше сигурно какви отговори ще получим в крайна сметка, защото е ясно каква е политиката на правителството по отношение на медиите. тя е открита и е ясно, че има страшно много натрупвания, които можеха да излязат наяве, но в края на краищата тогава, когато се твърди публично пред цялото общество, че има съзнателна политика и последователна политика на натиск – това е нещо страшно струва ми се. Що се отнася до смелостта на медиите да признаят един или друг натиск – това е проблем на самите медии.
Водещ: Имат вътрешни, всяка медия си има вътрешни механизми, чрез които преодолява натиска, когато той се появи от страна на политици.
Румяна Бъчварова: Не мога да кажа, защото не съм била вътре нито в една медия, но съдейки по отговорите, които получихме и ние затова зададохме три въпроса. Независимостта на медиите се гарантира по няколко начина и се измерва по няколко начина. Първото е намесата в редакционното и новинарско съдържание, тоест пряка намеса – отразяващ това събитие, а не отразяваш друго. Мисля, че нито една медия в последните 9-10 месеца не може да твърди, че това се е случило. Втората възможност е да се въздейства върху медиите като бизнес организация, тоест да се ограничава възможността им да се финансират свободно, да им се създават икономически пречки. За това също имаме твърдения, че не се случва, съдейки по отговорите. Третата възможност е да се създаде такава законодателна среда, че да се ограничат правата на медиите да отразяват обективно средата или чрез регулаторите да се налагат определени санкции и затова третият въпрос беше по становището на намаляване броя на СЕМ и КРС.
Водещ: Там в третия, какво казвате всъщност с този въпрос, че президентът по някакъв начин е настъпен заради това, което стана със СЕМ?
Румяна Бъчварова: Мисля, че самият той въведе тази тема в дебата, защото на практика наложи вето на предлаганите промени в Закона за радио и телевизия, които определят броя на членовете на СЕМ и КРС и няма нито едно мнение, което да подкрепя неговите аргументи, изразени до този момент. Да, наистина намаляването на броя на членовете на СЕМ не означава репресия по отношение на медиите. Това беше един от неговите аргументи. И то само по себе си може да се тълкува като една възможност да се въздейства върху общата медийна среда. Затова по основните показатели, по които се измерва независимостта на медиите, ние получихме отрицателни отговори.
Водещ: По три основни показателя. Извън тях има най-различни други начини. Днес в коментарна статия вестник „Сега” пише, че форми на натиск се оказват си по друг начин.
Румяна Бъчварова: Са се оказвали, аз го прочетох внимателно.
Водещ: Да.
Румяна Бъчварова: Аз затова казах, че средата не може да бъде стерилна на отношенията между медиите и властта и че всички забележки, които получаваме всъщност се отнасят за едни предишни периоди, тогава, когато е имало ….
Водещ: Тоест от както вие дойдохте всичко е…
Румяна Бъчварова: Аз поне в отговорите не открих факти за осъществяване на такава съзнателна, целенасочена политика на натиск по отношение на медиите. И това е истината, която трябва да бъде казана на обществото.
Водещ: Натиск ли е, ако един политик висш в държавата се обади на шеф на новини или на главен редактор, за да каже, добре, ти защо така направи?
Румяна Бъчварова: Натиск е, ако каже не отразява едно или друго събитие или го отрази по начин, който не отговаря на начин на твоето виждане за него. Натиск е, когато при такова едно твърдение има заплаха за някаква санкция по отношение на медиите или конкретния журналист, но аз мисля, че обсъждането на съдържанието на медиите не би трябвало да бъде натиск. Това е нормален…
Водещ: Тоест задаването на такъв въпрос…
Румяна Бъчварова: … въпрос.
Водещ: Венелина Гочева, „24 часа”, защото вчера имаше много реакции и на Нова телевизия на Силва Зурлева…
Румяна Бъчварова: Да, разбира се, благодаря на госпожа Зурлева.
Водещ: Но имаше един коментар на Венелина Гочева и първото изречение, до колкото си спомням беше – не използвайте, господа политици, медиите като рефер в битките си.
Румяна Бъчварова: Честно казано много се учудих на тази реплика.
Водещ: Защо, беше добре казано?
Румяна Бъчварова: Защото мисля, че медиите по своята същност и по своя рефлекс винаги трябва да бъдат рефер тогава, когато има определено крайно твърдение, тогава, когато има неистина.
Водещ: Без да бъдат карани да …
Румяна Бъчварова: И не виждам защо…
Водещ: … в полза на единия или другия
Румяна Бъчварова: Не виждам защо медиите трябва да се отказват от тази си роля. Аз лично очаквах реакция преди отговорите на нашите въпроси, които зададохме и си го обяснявам с това, че беше в почивните дни тази закъсняла реакция, защото едно такова твърдение е много силно и бих казала много страшно. Това означава, че България не е демократична държава, за да твърдиш, че правителството осъществява системен натиск по отношение на медиите.
Водещ: Добре и сега накрая мотивът на президента от ваша гледна точка да каже подобно нещо тогава.
Румяна Бъчварова: Това, което прави президентът Първанов в последно време е да атакува правителството много силно. В края на краищата аз не мисля, че някой може да му отнеме това право, но той го прави по начин, по който влиза в едно политическо поле, което е далеч от правомощията и ролята на държавния глава, тоест той започва да води политическа битка, а не битката на държавния глава, изразителят на единството на нацията по отношение на изпълнителната власт. Това е смущаващо и затова се смята, че той се опитва да търси собствени политически дивиденти от тази атака, защото той по всеки един повод, по който той има публична изява, включително и извън страната не пропуска възможността да критикува правителството.
Водещ: Можете ли да кажете така с ръка на сърцето няма да натискаме медиите, няма да предпочитаме една пред друга, защото вие поискахте отговор от медиите, но трябва да има…
Румяна Бъчварова: Аз мисля, че това е много ясно заявено от правителството и цялата политик, която провеждаме на откритост и прозрачност мисля, че гарантира точно това. След като правителството не се притеснява да отвори стенограмите, да бъде максимално открито за всичко и това, което прави включително и за грешките си, мисля, че и медиите спокойно могат да бъдат открити по отношение на правителството и тук има доста неща, които могат да се обсъдят. Най-така доброто от тази ситуация е, че всъщност започна един разговор и към момента ми се струва, че той е много откровен за състоянието на българските медии и българската медийна среда. Това е нещо, което не се е случвало в една …
Водещ: В смисъл отговорът, никой не ни натиска, е откровеният отговор, който очаквахте, така ли?
Румяна Бъчварова: Искам да вярвам, че това е откровения отговор.
Водещ: И аз искам да вярвам, но…
Румяна Бъчварова: Защото, ако една медия не дава откровен отговор в такава ситуация и ние затова попитахме медиите каква е гаранцията, че тази медия дава верния отговор на своите зрители и слушатели.
Водещ: Според мен просто медиите имат свои вътрешни механизми да отбиват атаките, когато ги има. Така си мисля аз.
Румяна Бъчварова: Сигурно, това означава, че се съпротивляват.
Водещ: Естествено, това е важно. Добре, благодаря ви за участието. Това беше Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Благодаря.
Румяна Бъчварова: Приятен ден
Главни редактори пишат писма до премиера
С няколко произшествия, свързани с главни редактори на различни медии бе ознаменуван днешният работен ден. За щастие, всичко се е разминало без човешки жертви.
“Страхуват ли се медиите от тежката ръка на правителството?” Това попита в специално писмо, изпратено до всички главни редактори на вестници, радиа, телевизии и агенции, премиерът Бойко Борисов. Спешната поща бе предизвикана от изказването на президента Георги Първанов, че на медиите се оказва непрекъснат натиск.
Какво става след това?
Писмото събужда светкавични безусловни рефлекси в повечето главни редактори на БГ медии и те цяла нощ пишат писма.
Днес, от бързане, за да отнесат лично отговорите си на Премиера, огромна група от главни редактори на телевизии и вестници се събира пред Министерски съвет.
Министър-председателят обаче ги финтира (все пак е футболист, каратист и тенисист) и влиза през някакъв заден ход.
Редакторите научават новината от чистачката леля Цецка, която случайно минава покрай тях и има неблагоразумието да обяснява на дъщеря си, че Бойко си бил в кабинета и че тя си била изчистила като за Световното и че той бил супер доволен от нея.
При което редакторите се втурват нагоре по стълбите пред погледите на ошашавената охрана.
Вследствие на което има два редактори ударени от електрошокови палки.
Друг главен редактор е с избит зъб, защото е изблъскан от колеги и си е ударил лицето в някаква статуя.
Възпълничка главна редакторка на вестник е с гипсиран крак, защото тълпата я поваля и минава през крака й. Няколко пъти.
Главна редакторка от водеща телевизия е с охлузвания по цялото тяло, защото в блъсканицата, нейн колега, който й бил много навит още от студентските години се опитвал в движение да я дари с ласки. Тя го зашлеввява през лицето и сега и двамата са съседи в „Пирогов“. Той в “уши, нос гърло”, тя в ортопедията.
Шефка на телевизия цяла нощ купонясвала и се опитала да напише отговора си пред входа, но друга шефка на конкурентна медия хванала лаптопа и го строшила в главата на купонджийката. И двете са арестувани за хулиганство.
Главен редактор на радио се опитва да се качи с асансьор, но други редактори блокират асансьора и в момента пожарната се опитва да го извади от шахтата. Отвън го чакат психиатри, защото се предполага, че ще е получил психичен стрес от невъзможността да изпрати отговорите си на премиера.
Нисичка главна редакторка с тъмни очила и къса прическа също е в шок, защото написала няколко различни варианта и не могла да реши кой е правилният. Все още състоянието й е нестабилно и за нея полагат грижи няколко лекарски екипа.
Резултатът е следният:
В крайна сметка спец. части и лично Цветан Цветанов изгонват главните редактори и ги арестуват. Ранените ги пращат в „Пирогов“, останалите имат за домашно да напишат по 100 пъти „повече няма да правя така“!
Леля Цецка чисти от кръв и скъсани дрехи стълбите на Министерски съвет и кълне вестници и телевизии на висок глас.
Охраната допуснала редакторското надбягване вече е наказана.
Бойко Борисов има отговорите на всички главни редактори, понеже той знае те какво биха могли да напишат.
За момента няма данни в мелето на главните редктори да са пострадали нормални граждани.
Очаквайте подробности.